158505 комарницки Карикатура: Христо Комарницки

Усетих нещо вкусно във въздуха. Излязох на разходка. Стигнах до сградата на дрисльовците и гледам – отпред се вият огромни опашки. На стълбите между лъвовете, чинно подредени един до друг, застанали в поза партер – алена тога до черна тога. Прокурор, съдия, прокурор, съдия … разбрах защо ухае на палачинки – до всеки надупен магистрат, стои по един човек със сопа и я подава на всеки следващ гражданин от опашката. И той – блъска ли, блъска. Удрят хората, не се шегуват. Нещо подобно бях виждал навремето, като изкарат килимите по лостовете в градинките между блоковете. И като почнат да ги тупат… леле що прах се вдигаше!

Приближих се до един от сопаджиите:

–  Какво става тук? Защо ги биете тия?

Човекът ме изгледа учудено:

– Какъв бой? Няма такова нещо, ние общуваме така. Говорим им. Цялата работа е в това, че те така чуват по-добре. Преди опитвахме по стандартния начин. Пишехме им, говорихме им. За двадесет и четири години колко жалби, сигнали, молби, протести… изписахме и какво? Нищо. Четвърт век е това, не е шега работа. Ние си мислехме, че прокурорите и съдиите са корумпирани и в червата и затова служат на шайката разбойници, която открадна държавата. Бяхме убедени, че са зависими от политици и олигарси. Нали те ги избират, кой какъв шеф да е. Но се оказа, че просто е имало проблем с чуваемостта. Не е за вярване, ама на българските магистрати  ушите им не са разположени на главата, а на задника. Това е така, защото главите им са само бутафорни – празни тикви. Докато виж, задниците им са винаги пълни. Всъщност за кривосъдниците, техните задници са все и вся. В тях са събрани всичките им жизненоважни органи. Дори касовите апарати, тоест сърцата им, и те са удобно разположени в задните им части. И очите им са на същото място. Затова сме предупредили всички желаещи да им говорят, да бъдат по-внимателни със сопата. И ръцете им са в задниците…

– Чакай, чакай! – тук вече не издържах и го прекъснах – Какви ги говориш? Искаш да кажеш, че всичко е камуфлаж? Че това, което при нормалните хора служи за мислене, чуване, виждане, лапане, нюхане – мозък, уши, очи, уста, нос – всичко това при кривосъдниците се намира в задниците им? Че и ръцете, с които прибират подкупите, и те са там. И сърцата им – касовите апарати, и те са на същото място? Така ли е? Това ли ми казваш?

– Да, точно така. На нас ни отне 24 години, за да го разберем. Но сега вече няма проблем с чуваемостта. Ти искаш ли нещо да им кажеш?

– Ооо, да. Искам да им поговоря, а и да попитам как така осъждат управител на фирма за присвояване и безстопанственост, без да направят ревизия на самата фирма. Нямало нужда, според кривосъдниците. И за корупцията ще ги питам, и за олигарсите, за политиците… Давай сопата да ги почвам!

– Ще ти я дам, като ти дойде реда. Я виж, що народ чака. Бягай най-отзад!

Заех си аз мястото на една от опашките и зачаках. Замислих се. Даа, каква била работата. Гледаш ги отстрани прокурорите и съдиите приличат на всички други хора. Сякаш са нормални. А то какво се оказа – задници! Едни големи, пълни, многофункционални задници. Комплексни дирници. Еей, това еволюцията е голяма работа.

 

Ивайло Зартов, 13 октомври 2013 г.