zx450y250_2237903 Скрийншот, в.Дневник

Много обичам да гледам телевизия. Особено предавания „на живо” (слава на Бога, че не са „на мъртво”), в които чичковци и лелки разсъждават на велики теми.

Писател, политик, журналист, финансист и адвокат умуват и размишляват на глас. Защо България е най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС. Що е то справедливост, законност и правосъдие и имат ли те почва у нас. Писателят откри топлата вода: Олигарсите, политиците и магистратите били от една шайка. Заедно грабят и взаимно се пазят. Задникът на политика подскочи, като ужилен и рязко заобяснява – не всички надуваеми кукли са бандити. Имало и свестни, милеещи за майка България. Журналистът се сети, че негови колеги слугуват на разбойниците. Определи ги, като журналя и ги заклейми, като продажници.Но той и още двама-трима били от честните и отразявали всички гледни точки…

Щрак. Смених канала. И добре, че го направих. За малко щях да изпусна страхотен цирк. Пак на живо, по БТВ, срещу водещия Росен Петров седи Бареков и се жали, че няма часовник. А сега де! Къде изчезна бижуто му за няколко хиляди? Съвсем наскоро, в една друга телевизия гордостта се пъчеше на китката му. И Ники обясняваше, че няма дисхармония между обещанията да се бори за правдините на гладните, мизерстващи български граждани и многохилядникът на ръката му. А сега пита колко е часът и свенливо пояснява, че е гол. Журналистът го ориентира и научихме, че към този час Росен Петров не е член на партията „Наглост без граници”. Бре! Викам си, че как така се е забавил? Ето, на Митко Цонев (водещ на „Лице в лице” пак по същата телевизия) дъщерята, вече работи в щаба на Бареков.

Тъкмо се бях притеснил защо Росен се мотае и той ме успокои. Пристана му. Получи се нещо, като пряко включване от залата за бракосъчетания. След задължителните за младите влюбени декларации от рода: „И в болка, и в радост…, вземаш ли – вземам”, последваха каскади от героични въпроси и още по-епични отговори. Нещо като традицията младоженецът да се мушне под роклята на булката и със зъби да смъкне жартиера от бедрото на възлюбената.

Всичко това разбира се, се случва под френетичните аплодисменти и бурното одобрение на родата. „Още ли ви е страх за семейството? Ще ви убиват ли? Има ли заплахи за живота Ви? Ами децата? Ами майка Ви? Страхувате ли се?”… Мъжкият мъж, както си му е редно, се оказва от работническо-селски произход. Майка му е телефонистка. Той е служил в казармата, нещо като свързочник, но понеже имал журналистически заложби, го привлекли да пише. От тримесечно бебе Ники познавал строителни войски.

Леле, замаях се. Но пощада нямаше нито за мен, нито за който и да е друг зрител на сватбата. Последва разтърсващо прозрение. Като ударим битовата престъпност, нямало да ги има големите наркобосове!?!? А удрянето ще е чрез трудововоенни лагери за неграмотни по метода на Николай!?!? Ах, колко подло го е замислил. Жална им майка, ще ги съсипе тия босове този нов обещавач на справедливост. Ама така е то, като си се обрекъл на тази кауза – „Да бъдем близко до хората и да бъдем част от тях!”. На всичко си готов. Дори часовника да си свалиш.

Боже, как ми прилоша! Започнах да повръщам. Драйфах, като Везувий. Не повръщам за първи път. Винаги ми се повдига, като гледам Сергей, Бойко, Ахмед, Иван, Симеон…, и който и да е друг от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Но такова чудо не е било. Замислих се. Луди ли са, идиоти ли са? Защо шайката допуска такава грешка? Да предизвиква погнуса и отвращение към новия артист. Сетих се. На фона на страшното повръщане, те самите заприличват на безобидна оригня.

Щрак. Пак смених канала. Ихаа, следващият цирк…

Ивайло Зартов, 13 февруари 2014 г.