zx450y250_370198

И тази година се изниза. Седим си около мястото, където преди палехме огън (нямаме дърва) и си припомняме какви важни неща се случиха в племето ни през 2013 г.

Имахме голяма всенародна веселба, казваме й избори. Вождовете на клановете изровиха гумените томахавки, раздадоха боички на нас, индианците и всички заедно се завъртяхме в танца на глупостта. Това си е наша традиция. Докато пеем все едни и същи песни, шаманите и вождовете стават все по-богати, а индианците – все по-бедни.

Малко преди веселбата избори, вождът на сивия клан и потомък на Винету Би-Би, обещавачът на справедливост, сдаде властта на който трябваше. Миши-Миши и червеният клан напълниха бузки от удоволствие, че отново им дойде реда. Миши-Миши обаче го досрамя да се нанесе в големия вигвам и пусна там развалячът на седенки Орешко – майсторът на ритуалното пребоядисване.

От всичките тези неща, за нас индианците, разбира се нищо хубаво не излезе. Без значение е кой клан ни управлява, резултатът винаги е един и същ – вождовете и шаманите ни съдират кожите. Те първо избиха всички бизони и продадоха техните кожи. Напазаруваха си табуни от расови мустанги. Построиха си вигвами – палати, оградиха най-тучните парчета от прерията за себе си и сега, след като опоскаха всичко останало, се сетиха за нас.

Племето ни е известно с пословичната си обич към вождове и шамани. Точно затова, някои индианци започнаха сами да се одират и ритуално да се поднасят в краката им. Но не всички са толкова любовно настроени. Има едни палави непослушковци, които се отвързаха от кола на мъченията и навириха пера. Отидоха на прежълтелите треви и започнаха да искат смяна на системата. Ужас! Страшни заклинания: Нито един от вождовете, участвали в избиването на бизоните досега да не се допуска да управлява племето ни. И не само това, ами и да бъдат наказани. Да им се отнеме всичко, що са награбили. Смелите индианци поискаха скалповете не само на вождовете на различните кланове, но и на шаманите и на оцапаните в кафяво отговорници по спазването на законите в племето ни. Тези последните, раздавачите на справедливост са известни с две неща. Задните им части винаги са омазани с много миризливи боички. Това е, за да можем да си ги разпознаваме по-лесно. Ако случайно са се позамили на дъжда, ги разкриваме по страстното им обгрижване на шамани и вождове. Покъртителна е нежността, с която облизват перата им.

През изминалата година станахме известни сред другите племена и с това, че някои от нашите индианци се самозапалиха, други си рязахме пръсти. Крайни форми на индиански протест. Вождове, шамани и оцапани се направиха, че не ги засяга. Нормално. Няма как да се самоскалпират. Вместо това пуснаха много дим и включиха в танца на глупостта нови обещавачи на справедливост – Големия Дудук и Ненаситния Гларус.

Имаме и още едно епохално събитие през годината. Вождовете на червения клан и на турско-синия, най-после се престрашиха публично да афишират връзката си. Целунаха се пред очите на насила довлечените индианци да наблюдават сливането. Така здраво се мляскаха, че си преплетоха езиците. Само да не си помислите, че на тях им е неудобно? Напротив, продължават така сплетени да си ходят.

Общо взето така преживяхме 2013 г. Много от нашите индианци се пренесоха във вечните ловни полета от глад, студ и отчаяние. Останалите отправяме очи към Маниту с пожелания навирените свободни пера да станат повече през новата година.

Ивайло Зартов, 13 декември 2013 г.