Вампирски семинар

Вампирите се събрали на една от своите работни сбирки. Възтлъст очилат кръвопиец сграбчил с две ръце микрофона:

– Няма как. Обстоятелствата ни налагат временно да пием по-малко кръв. Ще се ограничим лекичко в името на социалния мир.

Нервно, неодобрително ръмжене преминава през залата:

– Какви са тия глупости? Простотии. Социален мир, ограничения… Майната им! Никаква аванта за добитъка.

– Чакайте, запазете спокойствие – плъхоподобният мазно разтегля бузи – сега ще ви обясня. Както знаете, вече 24 години смучем кръвта на донорите, без да имаме кой знае какви проблеми. Спомнете си. И преди сме имали ситуации, в които уж сме поотпускали захапката. Нали така? Но никой от нас не е бил ощетяван. Винаги е имало предостатъчно кръв за всички. Най-важното е робите да се мразят помежду си. Затова – продължаваме да ги разделяме по групи. Нали са тъпи животни – всяка група си има свой цвят. Така им е по-лесно да запомнят кой кого мрази. Разбира се и нас ще ни мразят. Но целият трик е в това, че ни ненавиждат поотделно, както сме си по групи и ние. Идиотите не могат да стоплят, че ние сме заедно и с обединени сили ги изпиваме толкова години. Ако случайно забележим, че се усещат веднага ще пуснем в действие допълнителни насъсквачи. Срещу жълти стотинки ще излеят океан от „правилната” омраза. А когато се наложи ще избълват тонове лайна срещу потенциалните водачи на добитъка. Към всичкото това ще им подхвърлим няколко трохи, уж сме загрижени за тях. При това няма да даваме на всички просяци – нека и в това са разделени. Та така. – Плъхът със зачервените бузки отпи малко вода от нарочно поставената чаша пред него, примлясна звучно и продължи – Ето какво ще направим: На майките с деца даваме 2-3 капки кръв. На пенсионерите, ама само на тия, дето едвам кретат – пак 2-3 капки. Тук – една капка, там – още една. Общо взето, нас бълха ни ухапала. Още повече, че тя кръвта си е тяхна на малоумниците. Към тая „щедрост” добавете канализираната и контролирана омраза… а сега прибавете и обещания. Ама много и сочни обещания за по-добър живот. И готово! Елементарно е, но ще ни осигури още 24 години лапане. Разбрахте ли сега?

За да ви демонстрираме нагледно, сме поканили, като специални гости на нашата вампирска сбирка представители на донорите. Те нали много се натискаха да сме ги изслушали, да сме ги чули и т.н. Е, хайде, поканете ги да влязат в залата.

 Отворили се вратите, запристъпяли плахо гостите – Хайде, влизайте по-смело, няма да ви ухапем, я! Ха-ха-ха – захилили се весело кръвопийците, чак лигите им потекли – Седнахте ли удобно? Слушайте сега:  Ние, вампирите имаме следното предложение към вас, нашите донори.  Следващата година ще ви изсмукваме по 1 литър кръв всеки месец. Обаче, през 2015 г. ще ви върнем 12 литра кръв накуп. Какво ще кажете?

Едно кльощаво донорче плахо вдигнало ръка:

– Амиии…, извинявам се много, ама то така всеки месец като ни изпивате по 1 литър кръв, дали ще доживее някой от нас до 2015 г. и до деня, в който ще ни върнете 12-те литра? Не може ли изобщо да не ни пиете кръвта?

Тук очилата на големия плъх се изпотили от ярост. Каква нечувана дързост! Донорите имат собствено мнение – помислил си той, а на глас произнесъл – Даа, много интересен въпрос. Предлагам да го обсъдим по време на вечерята.

Ивайло Зартов, 03 декември 2013 г.