Преди хиляди години хората са вярвали, че Земята е плоска. До 16 век са вярвали, че ние сме центърът на Вселената. Вече никой не вярва в тези неща. Всички си знаем, че Земята е кръгла и ние сме далечна провинция в необятния космос. Защо така естествено приемаме тези нови вярвания? Да не би ние лично да сме били космически туристи, та можахме с очите си да се убедим? Надали, но сме сигурни също толкова, колкото и предците ни са били сигурни в техните си схващания. Науката? Ха, да не би всички да сме служители в БАН? Явно сме повярвали в „рекламата” на научните твърдения. Реклама, поднесена ни в учебниците, книгите, средствата за масова информация; реклама, поднесена така, че никой по никакъв начин вече не се съмнява. Знаем си, че е така и толкова. Добре, нека си представим какво би станало, ако използваме тази могъща сила, за да повярваме, че ние, българите, можем да живеем по-добре? Ей така – да сме твърдо убедени, да си знаем, че нaшият по-добър живот зависи само и единствено от нас. Да сме сигурни, че няма кой да чакаме да ни „оправи”, а сами трябва да ковем съдбата си. Представете си информационното пространство около нас – тотално запълнено от личната ни отговорност за това, че силата е в нас самите. Колко билборда ни подтикват да си купим разни важни неща, като алкохол, цигари, чорапогащи, червила и други подобни? Колко билборда ни подсещат за гражданските ни права и отговорности? Звучи ви утопично? Точно толкова, колкото и идеята преди хиляди години, че Земята е кръгла. Може да са ни нужни много години, но кога ще започнем? Кога ще направим първите крачки в правилната посока? Кога ще се сетим за мощта на рекламата? Но не за да продадем поредния боклук, а за да стане модерно да бъдем отговорни за себе си и децата си.