–

Повръщня

Много обичам да гледам телевизия. Особено предавания „на живо” (слава на Бога, че не са „на мъртво”), в които чичковци и лелки разсъждават на велики теми.

Писател, политик, журналист, финансист и адвокат умуват и размишляват на глас. Защо България е най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС. Що е то справедливост, законност и правосъдие и имат ли те почва у нас. Писателят откри топлата вода: Олигарсите, политиците и магистратите били от една шайка. Заедно грабят и взаимно се пазят. Задникът на политика подскочи, като ужилен и рязко заобяснява – не всички надуваеми кукли са бандити. Имало и свестни, милеещи за майка България. Журналистът се сети, че негови колеги слугуват на разбойниците. Определи ги, като журналя и ги заклейми, като продажници.Но той и още двама-трима били от честните и отразявали всички гледни точки…

Щрак. Смених канала. И добре, че го направих. За малко щях да изпусна страхотен цирк. Пак на живо, по БТВ, срещу водещия Росен Петров седи Бареков и се жали, че няма часовник. А сега де! Къде изчезна бижуто му за няколко хиляди? Съвсем наскоро, в една друга телевизия гордостта се пъчеше на китката му. И Ники обясняваше, че няма дисхармония между обещанията да се бори за правдините на гладните, мизерстващи български граждани и многохилядникът на ръката му. А сега пита колко е часът и свенливо пояснява, че е гол. Журналистът го ориентира и научихме, че към този час Росен Петров не е член на партията „Наглост без граници”. Бре! Викам си, че как така се е забавил? Ето, на Митко Цонев (водещ на „Лице в лице” пак по същата телевизия) дъщерята, вече работи в щаба на Бареков.

Тъкмо се бях притеснил защо Росен се мотае и той ме успокои. Пристана му. Получи се нещо, като пряко включване от залата за бракосъчетания. След задължителните за младите влюбени декларации от рода: „И в болка, и в радост…, вземаш ли – вземам”, последваха каскади от героични въпроси и още по-епични отговори. Нещо като традицията младоженецът да се мушне под роклята на булката и със зъби да смъкне жартиера от бедрото на възлюбената.

Всичко това разбира се, се случва под френетичните аплодисменти и бурното одобрение на родата. „Още ли ви е страх за семейството? Ще ви убиват ли? Има ли заплахи за живота Ви? Ами децата? Ами майка Ви? Страхувате ли се?”… Мъжкият мъж, както си му е редно, се оказва от работническо-селски произход. Майка му е телефонистка. Той е служил в казармата, нещо като свързочник, но понеже имал журналистически заложби, го привлекли да пише. От тримесечно бебе Ники познавал строителни войски.

Леле, замаях се. Но пощада нямаше нито за мен, нито за който и да е друг зрител на сватбата. Последва разтърсващо прозрение. Като ударим битовата престъпност, нямало да ги има големите наркобосове!?!? А удрянето ще е чрез трудововоенни лагери за неграмотни по метода на Николай!?!? Ах, колко подло го е замислил. Жална им майка, ще ги съсипе тия босове този нов обещавач на справедливост. Ама така е то, като си се обрекъл на тази кауза – „Да бъдем близко до хората и да бъдем част от тях!”. На всичко си готов. Дори часовника да си свалиш.

Боже, как ми прилоша! Започнах да повръщам. Драйфах, като Везувий. Не повръщам за първи път. Винаги ми се повдига, като гледам Сергей, Бойко, Ахмед, Иван, Симеон…, и който и да е друг от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Но такова чудо не е било. Замислих се. Луди ли са, идиоти ли са? Защо шайката допуска такава грешка? Да предизвиква погнуса и отвращение към новия артист. Сетих се. На фона на страшното повръщане, те самите заприличват на безобидна оригня.

Щрак. Пак смених канала. Ихаа, следващият цирк…

13 февруари 2014 г.

Турбофолк

Разлиствам един от по-дебеличките вестници и гледам огромно заглавие на червен фон:

„НЯМАМ НИТО ЕДИН РАБОТЕН ДЕН В ЖИВОТА СИ!”. Бре, викам си, изповед на Сергей Станишев ли е това? Да, ама не. Почти познах. Поувяхнала  фолкпевица се хвали, че нямала нито един ден трудов стаж. Но самата тя тънела в лукс, благодарение на приятеля си.

Свръхголемите букви и яркият фон ме подведоха към наш Сергей, пък и е истина. Специалистът по ролята на униформата в Съветската армия никога не е работил. До 29-тата си година не се знае да е изкарал и един лев. Учило момчето, та чак се забравило… След важната дипломна работа „Ролята на униформата и нагръдните знаци в Червената армия за повишаване на боеспособността”, Серго тряска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19-ти век”. Хъсът му към знания е подпомогнат от Джордж Сорос и „Отворено общество” – специализира в Московската им школа за политически изследвания. Това пък ме накара да се замисля, кои ли ги наричаха Соросоиди? Накрая за капак, момъкът става стипендиант на английска държавна програма, като приключва с реферат на тема „Съвременната външна политика на Русия”.

Както се вижда, с такива фундаментални знания е напълно естествено да бъдеш приютен в Българската Социалистическа Партия. И така, на 29 години Сергей първо става главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност” на Висшия съвет на столетницата, а по-късно и шеф на отдела. Понатрупва малко партиен опит и скача директно в празното към момента кресло на Министър председател на България. Ясно е, че по-подготвен от него човек да ръководи Родината ни няма.

Това, дето го разказвам дотук не е историята на чалга певицата. Да не сте се объркали нещо. Безработен специалист по руско-съветско-соросоидните модни течения и сношения. Партиен функционер. Началник на България. Потресаващо! И това не е всичко. Толкова много го харесват (за какво ли?), че дори го слагат за шеф на ПЕС! Нашият Сергей Станишев е пътеводната светлина, звездата на европейските социалисти, социалдемократи и други, самоопределили се за леви, тарикати. Като казвам „наш”, трябва да уточня, че Серго става български гражданин чак на 30 години. До тази достолепна възраст е геройствал, като гражданин на Съветска Русия.

Леле, останах без дъх. На чалга концерт да бях, пак нямаше да се разкърша така. Между другото, фолкпевицата била известна с това, че изпълнявала песента „Чики-чики”, която била станала безспорен хит. Не знам, не съм много сигурен къде и кога тази юнашка песен се е хитосала… Обаче за „Миши-миши” нямам никакви съмнения. Е, те това е върхът. Трепачът, убиецът на всички класации.

Давай бат Серго, ти можеш! Остана още малко. Шеф на ЕС, шеф на ООН, на планетата Земя, на Галактиката и на цялата Вселена. Давай, ти можеш! Нищо не ти пречи. Ни акъл, ни образование!

06 февруари 2014 г.

Ламята и спец девствениците

Много са ми интересни приказките за триглавата ламя. Чудовището изяждало децата на местните хорица. Те пъшкали, охкали, вайкали се и молели за помощ знайни и незнайни юнаци от близки и далечни земи.

В България също си имаме ламя, която обаче вече 24 години плюска, без да подбира. Жилави пенсионери, крехки дечица, майки, бащи… Всички изчезват в ненаситния търбух на страшилището. Жалват се българските граждани, плачат и се оплакват непрекъснато. Но родната ламя е много, много хитра. Една от главите услужливо приема отчаяните молби за справедливост. В същото време другите глави продължават с геноцида.

В най-корумпираната държава в Европа има най-много структури за борба с корупцията. Логично. Прокуратура, следствие, МВР, ДАНС, Боркор, чвор до чвор. Парламентарни комисии и подкомисии. Над 150 организации, правителствени и неправителствени водят  епична битка със себе си. Ламята дори си създаде специализиран съд и прокуратура. Страшни, люти закани и огромни облаци пушилка. Мина се, не мина малко време и хоп – Главният прокурор Цацаров ни зарадва с нова, коледно-новогодишна дъвка. Пускал абсолютно неопорочен и девствен спец екип от обвинители и агенти на ДАНС по следите на продажни магистрати. Аууу, колко страшно! Разтрепериха се, та чак се разлюляха корумпетата в тоги. Един даже паднал от стола от смях, като чул новината. Приятели на обвинителя от Софийска Апелативна прокуратура Бранислав Славов го попитали защо така се е разкикотил. Ето какво им обяснил той:

„Ха-ха-ха, . Всичко е пунта мара, ала-бала, приказки за лека нощ. През май 2011 г. ВСС ме „наказаха” – понижиха ме в ранг. От Апелативна – в Окръжна прокуратура ме пратиха. Голям праз! Уронил съм бил престижа на съдебната власт. Според Инспектората при ВКП, бил съм бил поддържал активна двустранна комуникация с лица от криминалния контингент. А, стига бе! Верно ли? Давал съм им бил „правна помощ” по образувани срещу тях наказателни производства. Съвети съм им давал, колеги съм подпитвал и пр. Смях! Всичкото това, както и да го погледнеш си е възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение, корупция … Обаче, забелязахте ли как нежно е формулирано от колегите? И вместо да отида в затвора, прокурорствам в Окръжна прокуратура. На всичкото отгоре, след една година Върховният Административен съд ми отмени дисциплинарното „наказание” и съм си пак в Апелативната лапаница. Майтап! В края на 2013 г. пак завъртяха плочата колегите. Продавал съм бил информация за текущи дела на престъпници. Имало съмнения, че съм търгувал с влияние. Е, как да не се смея? Спец екип щял да разследва корумпираните магистрати! Олеле, малеле… Първо – няма откъде да ги вземат девствениците. Второ – нали Главният прокурор си ги подбира? Ха-ха. Ами него нали също го назначават. Да не пада от Марс, я? Той да не би да е независим? И трето – мен има кой да ме пази. Не ме мислете. Ще се пошуми и ще отмине.”

Приятелите на прокурор Славов с усилие си затворили ченетата. Едва си поели дъх: „А теб кой те пази, ако не е някаква държавна тайна де?”

„Тайна, глупости. Всички знаят кой. Аз й викам на галено „мама”. Бивша прокурорка, министър, а сега го играе вице на пастирката” – „Тя ли е? Маргарита ли? Тя ли те пази?”

Ха-ха-ха. Тряс. Прокурорът отново се строполи от стола: „ А пък Главният ще ме спука от смях. Бил съм ходел в нетрезво състояние на работа и съм бил закъснявал често. Чудо голямо! То аз за такива насирания мога да ви разкажа… Ама, хайде, някой друг път, че сега бързам. Чакат ме едни криминално проявени лица да ги „консултирам”. Ха-ха-ха, смешници… Хайде, чао!”.

07 януари 2014 г.

Кой не е взел подкуп?

1 част

Взел ли е министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев 500 000$ подкуп?

Чудо въпрос! В писмо ОС 239/22.11.2013 г. от Пламен Симов – генерален секретар на моряшки синдикат  „България” до Пламен Орешарски, Сотир Цацаров и Мартин Шулц, председател на Европейския Парламент пише:

„Г-н Министър-председател, преди 2 месеца /25.09.2013 г./ до Вас и мандатоносителя на Правителството , г-н Сергей Станишев адресирахме нашия протест, относно приетото от МС постановление № 211/2013 г., с което се утвърждава криминалната и безконтролна схема за ограбване на моряшкия труд от нелегитимни посредници, чрез демонстративно суспендиране на ратифицираната от РБ Морска трудова конвенция и отказ от транспониране на Директива 2008/104 на ЕС” … „За предложен подкуп от 500 000 щ.д. на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, ако успее да спре прилагането на Директивата на ЕС и Конвенцията чрез удобно за посредниците Постановление на МС беше уведомена Прокуратурата на РБ още на 08.10.2013 г.”.

Така. Дотук разбрах, че един човек, който без да се крие зад анонимността, а напротив – застава с имената си, полага подписа си и печата на моряшкия синдикат, уведомява Министър-председателя и Главния прокурор на България за това, че министъра на вътрешните работи Йовчев е получил оферта от половин милион долара. Откритото писмо – сигнал е изпратено и до председателя на Европейския Парламент. Напъвам се да се изненадам, но ми е трудно. Нормално е на всеки клон да има накачени поне 10 маймуни. В България е напълно в реда на добрия тон, там където могат да се щипнат 30 млн.щатски долара  да се накачулят посредници. С парите се ощетяват моряците и хазната. Една трета от заплатите се краде от посредници, но пука ли му на някой? На БСП-ДПС и Орешарското правителство – очевидно не. Да видим ония предишните дали са били по-честни. Ето още какво пише в откритото писмо – сигнал:

„Престъпните нарушения бяха атакувани от нас още при управлението на Тристранната коалиция, а сигнала до ЕК – Комисар Ласло Андор – срещу управлението на ГЕРБ! Бившият министър-председател Бойко Борисов беше обвинен лично от мен в извършване на тежко престъпление с представени неоспорими доказателства на Прокуратурата, но защитата му беше осигурена от изхвърления от Съдебната система бивш зам.главен прокурор и директор на НСС Бойко Найденов!”.

Уха! Яко! Сега ми стана ясно защо днешните чорбаджии си траят. Те нали бяха същите онези от тройно-тристранната ламя. Пак БСП+ДПС. Ясна е работата. Обаче, как така Бойко – обещавачът на справедливост се оказва от същата група, не разбрах. Те ГЕРБ и БСП не бяха ли уж нещо, като противници? Картинката е страшна. Посредниците лапат моряшки заплати. Три правителства се чешат там, където не ги сърби. Зам.главният Бойко спасява главния Бойко. Ужас. Да не си на мястото на Пламен Симов. Човекът се оплаква от палачите на самите палачи и чака справедливост пак от тях. Е, как да се самоарестуват и самоосъдят? Лудница. На Симов му признавам две неща. Много е упорит и е велик оптимист. Не спира да пише сигнали, жалби, писма. Правителствата се връткат, главните прокурори се подменят, като зимни с летни гуми, а Симов пише ли, пише. Не разчитам, че чорбаджиите ще се самонакажат. Но със сигурност българските граждани трябва да имат възможност да прочетат за поредните далавери с посредници и властимащи, затова и публикувам тук някои от писмата на Пламен Симов.

Четете, и после, ако можете, отговорете. Кой не е взел подкуп?

Приложения:
1. ОС 239/22.11.2013 г. – Открито писмо – сигнал до Орешарски, Цацаров, Мартин Шулц.

2. ОС 237/08.10.2013 г. – до Цацаров

3. ОС 129/28.07.2012 г. – до Бойко Борисов, ЕП – Специална комисия CRIM

… следва продължение

04.12.2013 г.

Арестувайте Цветан Цветанов

Не ме наричайте журналист

„От тук нататък не ме наричайте журналист. Можете да ме наричате новият политик, общественик, популист. Както си искате”. Това бяха последните думи на Ники Бареков. Мъка, тъга, болка обзе нацията. О, Боже! Какво ще правим сега без журналиста Бареков? За къде сме без теб, Ники? Защо ни изостави? Трагедия. Напусна ни журналистът, първи братовчед на CNN. Отиде си майсторът на поръчковите репортажи. Мелодраматичният виртуоз си замина. Журналистът умря, да живее ……. А сега де? Кой да живее?

Самият той, екс-повелителят на словослагачеството ни разреши да го наричаме както си искаме. Хубаво, но съм объркан. Смутен съм. Гледам го как обикаля от град на град. Събира хора по площадите. Раздава им микрофони, да си изплачат болката. Храни ги с концерти, песни, танци. Шоу! Може би шоуменът Бареков? Да. Това му приляга. Сцените, които строи на площадите по нищо не отстъпват и на най-мощните чалга събития. Екипът му е огромен. Парите явно не са проблем. Колко ли струва само един снимачен ден от епичната продукция „Бареков шоу”? Заплати и хонорари за репортерки, щъкащи сред зарибяваните зрители. Оператори, асистент-оператори, режисьори, асистент-режисьори, звукооператори, монтажисти, тоноператори и Бог знае още колко технически лица, осигуряващи гладкото и безпроблемно облъчване. Пари за танцови състави, певци и певици, радващи очите и ушите на гладните и уморени от 24-годишни лъжи български граждани. Сценаристи, гримьори, шофьори, охрана, общи работници, строители… Цифрата набъбва. Разходи за транспорт. Колко ли струва само горивото, за да се превози целия катун от техника и хора? Разходи за хотели и храна. Ами колите, камерите и всичко останало до последния кламер – те на лизинг ли са, чия собственост са? Леле, зави ми се свят само да изброявам. Към всичкото това трябва да се добави и цената на телевизионното време. Шоуто се излъчва по ТВ-7 нон стоп, а само една минута рекламно време струва хиляди лева.

И така. Колко струва един единствен ден от шоуто Бареков? По най-скромните възможни изчисления – не по-малко от  50 000 лв. Сега умножете тази цифра по броя на предаванията. Двадесетина да са на месец – 1 милион лева се получава. А колко месеца пътува циркът?

И сега най-важният въпрос: Кой плаща сметката? Кой дава милиони, за да можем да наричаме екс-журналиста както си искаме? Самият Бареков се крие от директен отговор – уж продуцентите, уж фирмите, марсианците … а бе, някой си там плаща. Само че е публична тайна, че Цветан Василев, олигархът – банкер стои зад ТВ-7 и Бареков. Въпросът е – кой още, защото е ясно, че такива пари не се инвестират с еднолично решение. Кои ли са юнаците, които ни набутват нов обещавач на справедливост? Има нещо много миризливо, тоест подозрително в батманския стил на кандидат-спасителя на нацията Ники. Сякаш е облечен в странен костюм от пожарникарска каска, мутренска бухалка и потурите на бай Ганьо. Има и още един тежък камък за повдигане. Кой в днешна България има милиони? Отговорът е фасулски. Шайката от олигарси, местни феодали и зависимите от тях политици и магистрати. Те ограбиха България. Те имат милиарди и са готови да инвестират няколко милиона, за да запазят награбеното и да продължат да пият кръвта на българските данъкоплатци.

Така че, как да го наричаме Бареков? На кого служеше вчера, за кого работи днес и чии интереси ще защитава утре? Хайде, предложете нещо. Как да наричаме Бареков? Едно е ясно – няма да го наричаме журналист. Сам си го пожела. Както се казва, и на това мерси! Едно недоразумение по-малко.

1 ноември 2013 г.

 

Шоуто на Трошарски

„В предаването има продуктово позициониране”

Свикнали сме вече на този надпис. Знаем си, във филма ще присъства нескрита реклама на някакъв продукт. Натрапчиво настойчиво ще се отварят опаковки с хапчета за спиране на цигарите. Точно, както преди време ни се набиваха в очите лъскавите цигарени кутии. Ще се водят дълбоко смислени диалози за световния мир и пряката му връзка с непропускащите миризма дамски превръзки. Както и да е. Като го видя този надпис и вече си знам какво ме очаква.

Повече се дразня обаче, когато се опитват да ми пробутат тампони или нещо друго, без да са ме предупредили. Гледам си аз комедийното шоу „Панорама” и по едно време – тряс! Набутват ми цели два продукта – водещият Бойко и гостът Орешарски. Крупен, огромен близък план на лицето на премиера. Трошарски строши на малки парченца спомените ми  от хипнотизатора Кашпировски. Направо му изяде хляба. А „журналистът” беше мултифункционален. Удобен, откъдето и да го завъртиш.

Пламен ни разказа за Китай. Като ходил там наскоро, се оказало, че в Китай имало много китайци. И те били страшно динамични. Непрекъснато щъкали насам-натам. Освен тези смайващи открития разбрахме, че трябва да сме благодарни. Не са ни увеличили цената на тока с 25%, както били искали ЕРП-тата. Преди да ви кажа следващата новина, ще помоля хората със слаби сърца да излязат от студиото, пардон – да не четат по-нататък. Правителството на БСП-ДПС-АТАКА-ГЕРБ…. и други подобни надуваеми кукли – слуги на олигархията, разработвало мерки как да свият сърмите на монополистите. Потресаващо! Ще си режат пъпната връв. Разбира се, тази малка локална ядрена бомба прозвуча без срокове и без конкретика. За кого беше приготвена новината? За треперещите от страх с пълни памперси чорбаджии, или за 5-те балъка пред телевизора? За облъчените, зомбирани жертви, повтарящи мантрата – „Дайте им време! Трябва им време”. Ами да, дайте му време и на това правителство. Ето – готвят мерки и теглилки. Чакайте поне още 24 години.

Даа, продуктът Орешарски си го бива. Но той не би бил толкова атрактивен, без задаващия отговорите продукт. Определено замисълът на шоуто бе да си купим 2 в 1. Ето един от шедьоврите на двойката Орешарски-Василев: „Все по-малко хора произвеждат, а все повече хора получават пенсии, какво ще се предприеме?” – вълнуващо, трогателно, хлъзнато въпросче.  И какво си мислите, че отговори Пламбата? Че ще трепе пенсионерите ли? Или, че ще организира концентрационни лагери, където най-вече ще се набляга на производителността? Не, нито едното, нито другото. Отговорът на премиера беше повлиян от Изтока: „Е, точно затова бях в Китай!!!”. И това далеч не е всичко. Пламен вижда в бъдещето! Тепърва хората щели да разберат експертността на правителството му. Аха, ясно. Знаейки какъв специалист по прескачане от дясно – в ляво, обратно и накъдето духне вятъра е Пламенчо, как да се съмняваме в избраниците му?

Ни в клин, ни в ръкав, ни в качулка прозвуча следващата реплика на „независимия” журналист: „Протегната ръка има ли от вас?” – бре какъв въпрос! Да се зачуди човек. Какви са тия глупости? Протягания на ръце. Към кого, за какво? За просия ли? Орешарски обаче, не се поколеба нито за миг: „Към всички”. Хмм – кои са тия всички? Изключително експертен отговор, няма що.

Та, такиви ми ти работи.  Имаше още свежи моменти и незабравими мигове в шоуто. След като свърши, се чувствах точно, като след рекламите на дамски превръзки, тампони и пр.запушвалки. Неистово желаех да премахна неприятната миризма, да спра теча. Мозъкът ми трескаво се луташе… Кое да избера? Кое? Кой продукт? По едно време се осъзнах. Сетих се, че не ми трябват подобни артикули и си обещах да взема предохранителни мерки. Повече да не го гледам това шоу. Тия тарикати още малко и тест за бременност щяха да ми продадат. Ааа, не. Не купувам.

16 септември 2013 г.

Отварячът на очи

Ох, Бареков при Сашо Диков по НОВА ТВ. Все с мислех, че няма по-нагли паразити от Станишев, Борисов, Сидеров, Доган, Костов, Симеонов и прочие шампиони. Обаче Баречката ги разби. Изпревари ги. Ако не с едни цели гърди, то поне с едно зърно е пред тях. Докато те щафетно си предават властта помежду си. Докато са заети с 24 годишния геноцид над българския народ. Защото, съгласете се никак не е лесно да грабиш и да пазиш вече награбеното. Та, докато умниците маскират престъпленията си с термини като приватизация, заменки, обществени поръчки, комисиони, прозрачност, демокрация… Бюреков направо ни заяви – „Аз съм човекът, който отвори очите на българите за краха на социалната политика на ГЕРБ”?!? Той бил критикувал Бойко. Казвал му – „Така не трябва, това не бива..!”. Леле-мале! Останах без дъх.

Неизбежно си представих сценката: Султанът Бойко, обещавачът на справедливост и смелият журналист Ники. Страшно ми хареса. Само дето се затрудних да ги разположа в пространството. Да кажем, че са в някоя стая. Бойко е седнал в кресло от естествена кожа от подмазвачи. Но къде и в каква поза е смелчагата, отварячът на очи? На четири крака – анфас, или в гръб? Или пък в стойка мирно? Вариантите са много. По филмите например съм виждал най-разпространената форма за критикуване на чорбаджии – критикарят пълзи по персийския килим, погледът му е съсредоточен в нишките сякаш ги брои. Устата шепне хвалебствени думи: „Ти си слънцето на пустинята! Ти си звездата на небосклона! Повелителят на повелителите. Център нападателят на Бистришките тигри. Светли и пресветли! Ти си най-най!”. В същото време чорбаджията сам се досеща, че това е остра критика за неуспешната социална политика.

Както и да е. Ще си остане загадка за нас как точно е била работата. Важното е, че по същество имаме яснота. Този ендемит сред българските журналисти се похвали и за други геройства. Как критикува и сегашното правителство. Как разследвал олигарсите Огнян Донев, Любо Пъпката, Иво Прокопиев… И не било поръчка срещу тях, не било рекет, а борба за справедливост. Скъса ме този човек! Еей, разби ме! Веднъж, както си излизал от Сен Тропе и се озовал на площада в някакъв български провинциален град. И там вместо да попадне в компанията на олигарси и чалга звезди, го наобиколили някакви извънземни – стари, беззъби, опърпани, изнемощели, гладни хорица. Те твърдели, че са български граждани. И, о чудо! Ники се трогнал. Потресъл се. Точно в този миг Баречката прогледнал. Само да не си помислите, че това е художествена измислица. Не, това са си признания на уникума в дисциплината мятане на наглости без задръжки. Ники, отварячът на очите на българския народ. Който не вярва, да гледа предаването в сайта на НОВА ТВ. Този, който го е гледал сигурно се чуди какво става. Какъв е случаят? Че е клиничен е ясно, но все пак? Какво става?

Обяснението е простичко. Шайката от олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати се тресе от страх. Изпаднали са в паника. Българските граждани се освобождават от робството. Бавно, но сигурно осъзнават кои са истинските виновници за бедите им. Бейовете вече са готови да опитат всичко, само и само да отложат неизбежните справедливост и възмездие. С едната ръка подготвят новите спасители – обединители на „патриотичния” вот, начело със зависимия Валери Симеонов. Хвърлят реформатори, реноватори, кооператори и какви ли още не въдици с цел отвличане на вниманието. С другата ръка пускат от верижките алчни и достатъчно самовлюбени пудели. Нека се поразходят по телевизионните студиа. Да поджавкат, да поразхвърлят лиги. Може пък някой да им се върже. След като Янето престана да ни разсмива, сега е на ход следващият придворен шут. Давай Баречка, весели ни!

15 септември 2013 г.

Пак Цв.

От известно време имам удоволствието да гледам телевизионните изяви на министъра на вътрешните работи Цветелин Йовчев. Гледам и му се радвам. Защо се радвам ли? Ами защото, докато беше шеф в ДАНС никой не предполагаше що за човек е. Никой не го интервюираше, не го канеха по телевизионните студиа. Нямахме представа кой ръководи българското контраразузнаване. Слава Богу, направиха го шеф на МВР и сега имаме възможност да си направим съответните изводи.

Първото впечатление беше, че това е солиден мъж. Висок, стегнат, дисциплиниран, дори изглеждаше интелигентен. Викам си, браво! Добре, че го извадиха от секретните служби и го сложиха за министър на излъчващото селяния и простащина МВР. Дори бях потиснал в себе си факта, че неизбежно този човек ще защитава интереса на шайката от олигарси, местни феодали и слугите им – политици и магистрати. Знаех си, че е на страната на бандата, виновна за 24-годишния геноцид над българския народ, но изпитвах някаква чисто визуална симпатия към него. Може би, защото не приличаше на физкултурник, нито на селски кмет.

И какво стана? Видях висш пилотаж от скрити, полуоткрити, открити и всевъзможни други заплахи към българските граждани. Видях милиционера. От интелигентното излъчване нямаше и спомен. След „хитрите” сплашвания, последваха откровени лъжи, манипулации и неприкрит натиск. Той не знаел защо полицаите били с извадени значки в нощта на предизвиканите от самата полиция сблъсъци зад парламента. Изобщо нямал представа, че са без отличителни знаци, докато бият и ритат в гръб жените и мъжете, които им плащат заплатите. Какво излиза? Българските данъкоплатци дават над 1 млрд. лева годишно на МВР, за да могат те да ги налагат анонимно. Като при това съвсем „случайно” министърът на биячите е в позата „Аз съм само за малко и пея в хора”. Излиза, че Йовчев издава заповедите в МВР, но има амнезия. Или пък някой друг го допълва. Много хубаво. Как да не се радва човек?

Още по-приятно ми стана, когато го попитаха редно ли е полицай да блъска с каска камерата на една от националните телевизии? Тук бившият контраразузнавач направи изключително професионален ход. Побегна надолу по стълбите, викайки – „Няма да ви отговарям три часа на въпросите”. Журналистката направи няколко неуспешни опита да зададе въпроса си, догонвайки го, но той беше по-бърз. Явно в ДАНС ги учат добре. Как да бягат по стълби и как да не отговарят три часа. Същият симпатяга е издал заповед, а може и да не е той. Да се спират автобуси с български граждани по междуселските и междуградски пътища. Да се привикват по районните управления, да им се връчват предупредителни протоколи. За какво ли ни предупреждава министъра? Да не се возим по автобусите, да не ходим по улиците и площадите? А може и да е за това, че ще ни арестуват, ако не използваме Терминал-2 на летище София. Да му се махаме от очите, иначе бой и задължително в гръб. Страшна метаморфоза!

Сега, вместо да ми е симпатичен, ми стана гнусен. Направо изпитвам отвращение, което обаче не намалява радостта ми, че получихме възможност да разберем кой е сменил физкултурника Цветанов. При Цецо имаше полицейски произвол. При Цветльо само бият в гръб и плашат, плашат и бият в гръб.

Ха, чак сега забелязах: Цветан и Цветелин, а и двамата са височки, снажни юначаги и обичат да бягат. Какво ли още общо помежду им може да има? Ааа, сетих се! И двамата са от една партия. Викат й Герба на БСП, или Бесепарски Герб ли беше? Както и да е. Важното е, че пак ни зарадваха.

5 август 2013 г.

Разочарованата история

Кой не знае пожарникаря Бойко? Никой не го знае. Кой да го знае? Кой е чувал за главния секретар на МВР Бойко?  Е-е-е, този всеки го познава. Българският Батман. Човекът с голям, черен, дълъг, кожен балтон. Как да не го знаем? Разперва го и прелита до митницата в Свиленград. Залавя лошите. Отново го разперва и ето го вече във Варна. Прави на пух и прах бандитите. След броени минути го виждаме в София да обира овациите.

Свръхчовек! Хубава роля, красива и благородна. Но дългът го зове и му се налага да стане кмет на София. Чували ли сте за столичния кмет Борисов? Ами, разбира се, как да не сте? Това е този, който строи детски градини, спортни зали, метро, асфалтира улици… При това винаги лично той ни дарява с благините, а парите ги вади от джоба си. Свръхкмет! Тръбата свири сбор. Няма как, налага се пожарникарят, главният секретар, кметът да се преквалифицира.

Батман ще става министър председател. Типично по батмански обещава справедливост и възмездие. Дори уточнява какво има предвид, за да не стане някаква грешка. Щял да накаже олигарсите и местните феодали. Да им развали заменките. Да накаже крадците от предходните правителства. Щял да пребори корупцията по високите етажи на властта. Да почисти прогнилата съдебна система. Обещания с кодови думи: Законност, справедливост, правосъдие, възмездие. Чудо! Историята сама разтваря страниците си, готова да запише имената Бойко Борисов със златни букви. Повярвалите български граждани притаяват дъх и чакат.

Кой не познава Бойко – обещавачът на справедливост? Излишен въпрос, всички си го знаем. Малки деца радостно му се усмихват, ученици тръпнат при появата му, пенсионери редят оди и поеми в негова чест. Майки и съпруги, щастливо омъжени до вчера, днес са готови да зарежат и деца, и мъже и да се отдадат на свръхобещавача. Слънчасалите съпрузи радостно ръкопляскат. Лудница. Историята с разтворените страници чака. Минава първата година от едноличното управление на Батман. И нищо. Само приказки за това колко са лоши тези, преди него. Отминава втората година. Предишните крадци пак са лоши. Добавката е, че Батман отново се преквалифицира. От обещавач на справедливост – в строител. Търкулва се и трета година, след нея и четвърта. И пак нищо от великите обещания за справедливост не е изпълнено. Вече никой и не очаква. Вече всички са разбрали – човекът с балтона няма да се бори сам срещу себе си.

Историята, изморена и отегчена от чакане, затваря страниците си. Разочарована за пореден път, не записва никакви имена. Минават години. Кой не знае Бойко Борисов? Кой да го знае? Имаше там някакъв, ама…..

15 май 2013 г.

Усмихвай се, Станишка!

На 12 май 2013 г. се проведе операция „Супернаглите”. Самите участници в нея обаче си я наричат, ей така за благозвучие „избори”. Още не бяха приключили последните стъкмистики и се появи бившият вътрешен министър Румен Петков с искане за оставката на Станишев. Сергей отвърна, че това са дребни политически интриги, че не му било сега времето. Дребни, дребни… колко да са дребни? Подскочиха членовете и симпатизантите на столетницата:

– Еех, Румене, Румене – завайкаха се червените редици. Какви са тия глупости сега? Какво толкова не му харесваш на наш Серго? Момчето се старае. Каква вина има, че толкоз може?

Шест пъти подред губи избори Станишев. Е, и? Голям праз! Все някой ден ще спечели. Нека тренира, нека се учи. Никак, ама никак не е красиво точно сега да си подава оставката. Мистър „Чистичък”, нали така му викаха американците, ще остане на поста си. Той е мъж, даже мъжага и никога няма да напусне и да избяга, като мишка. Ами на кого ще остави невръстните социални милионери, дето сучат около него? Няма кой друг да се грижи за тях. Ще осиротеят милите. Не, не, не бива така да се напада един виден специалист по „ролята на шинелите, униформите, такетата и бомбетата в Съветската армия”. Не бива. Не е шега това.

От Хохегер, през Моника, та чак до Бойковите министерства го обичат. А и защо все искате да го махате след като изгуби поредните избори? Това нарочно ли го правите? Оставяте го да се наака и го почвате. Защо никога не повдигате гилотината преди да оцапа пейзажа? Защо винаги преди избори се пеят едни и същи частушки?

– Сега не е времето да се делим… Сега не трябва да се цепим… Сега трябва да се обединим… Да сме всички заедно… Е-е-е, добре де. Преди изборите не може да си тръгне Сергейчо, след изборите – пак не му давате, защото идвали нови избори. Ама какво искате от него, бре? Ще го подлудите. Я го вижте! От нерви е започнал да яде без да се контролира. Няколко размера по-големи гащи му ушиха, ама и те са му опнати, като трико на гимнастичка. Бузките му на цепелини замязаха. Ще му докарате някой инфаркт накрая. Американската посланичка на крака му отиде да го види, да му измери кръвното.

А пък в БСП-то разни Руменовци, Татянки и други „поразяващи” усти тръбят по медиите:

– Не сме доволни от Станишев, да си ходи! – да си ходи, ама като опре до гласуване вътре в самата партия, същите тия Татянки гласуват точно обратното – да не си тръгва Серго. Да си остане, че без него не можем. Луда работа. Обичат го Станишката, той е направо мечта за всички политически противници. Трудно могат да си представят по-способен от него. Да не използваш потенциала на столетницата, да не съумееш да спечелиш избори, дори когато основният политически опонент се е самоунищожил, чрез серия от идиотизми.

За това се иска талант. Надарено момче е Серго, умно, интелигентно. А и, я го вижте как хубаво се усмихва пред камерите. Нека се смее, нека ни радва. Усмихвай се, Станишка!

14 май 2013 г.

Кой е неизвестният извършител?

Цветан Цветанов е нападнат от престъпни елементи. Но той нямало да отвърне с агресия – Култово! Колко много пълнеж в толкова малко опаковка. Любопитно – кои ли са тия престъпни елементи? Доколкото си спомням, сигналът за подслушването бе внесен от Сергей Станишев, който заяви, че Цветанов е издал заповедите за незаконното подслушване. И какво излиза? Председателят на ПЕС и на БСП е престъпен елемент. Какво друго ни съобщава Цветанов? Него го нападат елементи, не един, а няколко. Иначе казано, Станишев е шеф на ОПГ /организирана престъпна група/, сбор от престъпни елементи, нахвърлили се върху благия екс-вътрешен министър. До тук нищо ново. Но това, че Цецо нямало да отвърне с агресия е леко смущаващо. За каква агресия може изобщо да се говори? Човекът е вече само член на партия ГЕРБ, пък и да беше все още шеф на силовото министерство, пак не става ясно от къде ще се вземе агресията. Обаче, щом Цецо го казва, ще трябва да му се доверим. Само че, стана объркващо. Излиза, че Цветанов е опънал чадър над престъпните елементи, пази ги. Дори когато те, елементите, водени от своя атаман Сергей, нападнат лично Цв.Цв.

Иначе самата история е прозаична. Шефът на отдел СДОТО /Специализираната дирекция “Оперативни и технически операции”/, Радко Димитров на собствена глава решава да използва коли, техника,  и хора на Министерството на Вътрешните Работи, за да е по-осведомен. Ей така, от чисто любопитство започва да подслушва политици и бизнесмени. Родната прокуратура прави проверка и стига до извода, че за наказание е любопиткото и евентуално директора на службата. Разбира се, на тях никой нищо не им е нареждал. Изпълнението е част от волната програма на дребните началници. Няма да има наказани министри или зам.министри. Те са чисти, като неразпечатани памперси. Ако някой се е съмнявал в това и е хранил тайни надежди, че справедливостта и възмездието ще засегне висши политици, да забрави.

Самоотвержените прокурори ще докажат, че материалите са се събирали от любопитковците с напълно хуманна цел. Например:  Да се напишат биографични книги, да се подпомогнат издателите на мемоари и пр. Всъщност подслушването се е правило изцяло в полза на подслушваните. Това, че е незаконно е дреболия. Нали целите са били благородни…

Всъщност така погледнато незаконните подслушвания са си за орден. За награда е и този, който НЕ им е нареждал да го правят. Би могло да се образува досъдебно производство срещу неизвестен НЕИЗВЪРШИТЕЛ, а орденът да бъде вграден на входа на силовото министерство, като алея на звездите. И някой ден, някоя звезда може да се спъне, да падне и да си залепи отличието на гърдите. А дотогава, „смелите” и „независими” държавни обвинители ще наказват дребните мемоаристи. Българските данъкоплатци ще продължават да плащат заплатите и бонусите и на едните, и на другите.

И всички заедно ще си останем зрители на бутафорното шоу с гръмкото заглавие „Борба с корупцията по високите етажи на престъпността”.

17 април 2013 г.

Когато бирникът залюби партия

Поредната доза красота. Шефчето на НАП Краси Стефанов щял да става дупетат от ГЕРБ. Нищо работа, но въпросите подскачат като жабета по моравата. Дали докато е изпълнявал служебните си задължения като главен бирник е изпитвал несподелена любов и тайна тяга към герберите? Била ли е консумирана тази любов? Колко пъти? Ами позите какви ли са били? Жабетата край нямат. Опъвал ли е чадър над обръчите от фирми свързани с любимата му? Мачкал ли е други? Става интересно. Когато главен бирник е влюбен, това отразява ли му се на работата или сърцето му остава студено като калкулатор? Аз, обаче хич не го вярвам това за бирника. Той човека си е честен, и в кутиите от обувки вкъщи има обувки, а не пачки от 500 еврови банкноти. Знам, че веднага ще скочат разни злопаметни хора и ще напомнят случката със шестте апартамента на бившият вътрешен министър Цветанов. Мен обаче повече ме вълнува скриването на информацията кои са четирите фирми, които са платили хонорари на ексвътрешният министър. Да не се окаже, че някоя от тях или всичките са спечелили държавни поръчки. Криенето на имената на фирмите подарили пари на български министър на вътрешните работи не е скандално за Гвинея-Бисау, нито за Камерун. На тях не им пука, но за нас – българските данъкоплатци е любопитно. В Европа няма подобен прецедент на такива срамежливи взаимоотношения между министър, фирми и главен бирник. В ЕС не им пречат законите да огласят имената на спонсорите. В България обаче нещата стоят по-различно. Тук се изтъпанчва Краси и ни заявява, че няма да издаде нищо. Платили са за консултации хората и толкова. Как се казват консултираните и на какви теми ще да са тия услуги нямало да ни каже. Краси не можел, закона му забранявал. Обаче никакъв закон не му забранява да става дупетат от партията на консултанта. Еех, тия български закони! Между впрочем за да те сложат на избираемо място в листите има само три  варианта. Да си платиш с много пари или да си свършил услуги донесли много пари. Третият вариант е да си местна или национална звезда и популярността ти да донесе гласове на партията. Но и в този трети вариант пак става въпрос за пари – гласовете се плащат от джоба на българските данъкоплатци. А сега, да отгатнем по кой от вариантите ще се класира наш Краси? Познахте. По любов.

20 март 2013 г.

 

Роднини ли са Мона Лиза и Сергей?

В България си имаме няколко велики личности достойни за уважение. Една от тях предизвиква искреното ми възхищение. Той е вълшебник, магьосник. Този мъж прави невъзможното възможно. Не, не, това не е Бойко Борисов, не е и някой от учениците на мистър Сенко. Има само един човек в българската история извършил чутовните подвизи, които ще влязат в дебелите книги. Кой може без да е работил нито един ден, и изведнъж хоп, да управлява цялата държава? Кой може да загуби пет пъти на избори, но да си остане ръководител на партията? Кой може да служи за параван на 50-60 милионера в ръководството на партията и да отврати редовите членове, които едвам свързват двата края? Кой може да си татуира “аз съм ляв” и да въведе плосък данък 10%, облагодетелстващ единствено приятелите му олигарси? Напрежението нараства, чувствам как прехвърляте в главите си всевъзможни герои от комикси, легенди и героични летописи. Да, това е нашият Сергей! Издадох ви малкото име на големият герой само за да ви предпазя от прегряване. Но чудесата продължават. Затегнете коланите. Подвизите му край нямат. Избират го за шеф на Партията на европейските социалисти! Ах, Сергей! Защо, за какви заслуги? Необяснимо за простосмъртните. Особено след изброените геройства. Дори и да приемем за вярно твърдението на завистниците му, че парите на българските данъкоплатци платени по аферата “Хохегер” всъщност са отишли за избирането му като баш социалиста на Европа. Някак не се връзва. Малко са тия пари. Наш Сергей или трябва да е подписал нещо по-така или да е обещал подобаващо. Но какво ли пък има той за даване? Историята моли на колене за повече информация, но Сергей мълчи. Той е корав. Как кораво  раздаде най-хубавите плажове и гори на приятелите си от всякакви партии и без партийки. Ами как елегантно се договори с обещавача на справедливост – Бойко, да не го закача за тия заменки. Майстор е Сергей! Не се спира пред нищо, никога не се отказва. Съвсем скоро чудотворецът е на път отново да ни удиви. Неговата партия – БСП има съвсем реални шансове да се представи добре въпреки титаничните му  усилия да я съсипе. Естествено заслугата ще бъде изцяло само негова. Най-малкото заради това, че Сергей не чува как българите крещят, че не искат нито една партия виновна за 23 годишният геноцид. Да не чува хората е една от дарбите му. Опитайте, ако не вярвате. Можете да застанете до него и от упор в продължение на часове да му крещите, че не го искате, че се е провалил, че трябва да си ходи, че е вреден за България и за партията си. Но ще получите само усмивка и то такава, че сериозно ще се замислите за роднинска връзка с Мона Лиза. Тайствен, загадъчен, неуловим или просто глух. Но с неговата си величествена глухота. С глухотата на човек нечуващ какво става там долу в простолюдието.  Само не си мислете, че колкото си по-некадърен и бездарен толкова повече се издигаш. Не правете тази грешка. Това го може само нашият титан, геният Сергей Стани-шеф.

11 март 2013 г.

 

Супермен, мистър Бийн и улицата

Чествахме си вчера 3ти март. Обещавачът на справедливост пак се скри в болницата. Кой знае защо железният мъж, воинът неустрашим. Неплашещ се от футболни битки, тенис битки, и всевъзможни питки, с които го хранят на всяко рязане на ленти. Безстрашният пожарникар се скри, уплаши се. Голяма глупост е да слушаш пиараджии, които са по-глупави и от теб самия. Няма що, страшен съвет му дадоха. “Скрий се докато отмине бурята. Докато се уморят да протестират. Като нямат стена срещу себе си ще се размият вълните от протести, ще се попият все едно са вода в пясъците на Сахара.” И той се скри, от 3ти март, от баба Марта, от дядо Март, от себе си дори. Вече никой не знае къде е юначагата, мечтата на всяка домакиня в овулация. Както си е скрит премиерът в оставка взе та уволни зам. шефът на БОРКОР Петко Сертов. Това е специално създадената структура за борба с  корупцията по високите етажи на властта. Не се смейте, точно така. В държавата има няколко тона служби и службички за същата велика цел, но си направиха и още една, ей така за разкош. Рожбата не проходи, но пък пари се усвоиха – нашите пари. Само японците са способни сами да си разпорят корема. Нас обаче 23г.  не ни управляват самураи, а байганьовци. Две години взимаха заплати от по 10 000 лв. на месец за местене на мебели. Сертов е бившият шеф на ДАНС назначен от Станишев. Пък иначе Бойко и Серго са врагове. Както и да е, особености на българският театър. Но да се върна на честването на 3ти март. И без супермен шоуто на площада си беше екстра. Пастирката с отмерена стъпка, с характерно стърчащи настрани ходила, намачка жълтите павета със самочувствие сякаш е истински президент. Па като почна да си мята главата надолу, натам, насам, леле, хем ми се плаче, хем се смея. Каква е тая пародия? Мистър Бийн извади едно листче и започна да ни чете. Реч, празнично слово от хартийка. Нанизани думички като локумчета на клечки за зъби. Роската чете, бащицата се крие, улицата се смее. Аха, разбрах, Борисов предизвиква гняв и е по-добре да не се показва. Плевнелиев ни докарва до смесени чувства. Жал и смях едновременно. Някак си забравяме, че е напълно случайно там където е. Можехме да си честваме и с Лазар – кучето на премиера в оставка. Надеждите за обещаната справедливост и възмездие спрямо предходните крадци бяха толкова истински, че на никого не му беше интересно кой е кмет, президент или космонавт. Обаче сега си имаме човече, което на въпроса къде е президентшата влиза в обяснително-оправдателен режим. Човече, което в повечето случаи се смее с неподправена надрусана усмивка. А напъните му за сериозност и достолепност ни скъсват от смях. Може би това е тайното оръжие на бандата от олигарси и назначените от тях политици и магистрати. Който се смее зло не мисли. Пускат ни го мистър Бийн за да не ги накажем тях. Да забравим за Борисовци, Станишевци, Герговци, и останалите разбойници. Няма да стане! Колкото и да ни разсмивате с палячото, няма да забравим. Няма как да забравим, че откраднахте България. Ще ви накажем!

04 март 2013 г.

 

За тогата на един кривосъдник

Тази година  Коледа дойде на 14 февруари в Бургас. Арестуваха зам. шефа на Окръжната прокуратура Ангел Георгиев. Вчера както си празнувах Трифон Зарезан в една много приятна компания и червеното ми вино се напи. Заигра в чашата, затанцува –  едвам смогвах на темпото. С левия край на лявото си око наблюдавах как тече живота във фейса. Гледам от там ми подават невероятни мезета: “ГДБОП закопча прокурор по знакови дела в Бургас”, “Арестуваха с подкуп прокурора скалъпил мръсното поръчково дело Гранити”. Колко вино съм изпил? Не можех да повярвам. Направих бърз преглед на изпитите чаши, погледнах календара. Истинско Коледно чудо! Не е за вярване, че изобщо някой се е заинтересувал какво става в Бургас. За последните 10-15  години в града се е образувала хомогенна сплав от корумпирани полицаи, следователи, прокурори, съдии, бизнесмени, журналисти, адвокати…Това не е някаква проста организирана група, това е раково образувание пуснало метастази във всяко кътче на града. Никак не е случайно, че вчерашният арест се е извършил от софиянци и под надзора на Софийска градска прокуратура. В морския град няма как да се случи – да се самоарестуват и саморазследват бандитите в тоги. Неразбираемо е кое накара София да се събуди точно сега? Защо не по-рано? Може би защото бившият главен прокурор, господин “няма доказателства за корупция по високите етажи на властта” Борката Велчев е опъвал седемгодишен чадър над тумора в Бургас? Прокурор Ангел Георгиев е известен в града с това, че изпълнява всякакви поръчки без да мига, без да се задавя. Да прекрати преписка, да забатачи дело, да изкара от ареста когото трябва. Също така може и да вкара в ареста, който му е поръчано, може да скалъпи дело, при това никога не се е вълнувал от това дали жертвите му имат болни деца, семействата им страдат ли, побъркват ли се от мъка и болка. Като един истински бандит в тога за него бизнесът е само бизнес, нищо лично. Поръчките ги изпълнява или срещу подкуп или след обаждане на “приятел”. От приятелите поръчители няколко са най-известните в града. Шефът на Апелативната прокуратура в Бургас Емил Христов, който уж го разследват от няколко години за извършени от него престъпления. Доказаният със съдебно решение блудник Тонко Фотев, който се е прикрил като почетен консул на Русия. Този последният явно докато е бил сив кардинал на града през 12 годишното управление на бившият кмет Йоан Костадинов е натрупал огромна сила в организацията. Защото как иначе да си обясним факта, че началникът на всички прокурори в Бургас Емил Христов тича лично като момче на повикване по 2-3 пъти на седмица на бързи срещи в сладкарница “Неделя” – съседният вход до почетното консулство. Тези спявки не траят повече от 3 минути. Какво прави там Христов? Получава пари, дава пари, получава задачи или се отчита на координатора на бургаското раково образувание? Като са тръгнали софиянци да арестуват ракообразните в Бургас да не спират. Кривосъдници в града много. А и аз имам още от виното, готов съм да продължа да се черпя. Наздраве! Коледа е!

15 февруари 2013 г.

 

Предколедна гатанка от Кеворк към Бойко

Признавам си. Вчера гледах Кеворк и Бойко по НОВА ТВ. И тъкмо си правих самокритика, че не гледам сапунени сериали. Точно когато отчаяно се опитвах да избегна поредната баданарка да не ме залепи и мен за стола. И хоп, водещият зададе гатанка:  “Ти храниш семейството на Станишев, защо?” Много добър въпрос! Този въпрос е един от многото, които обърква, не дава мира на поклонниците на ГЕРБ и БСП. Никой от редовите членове на двете партии няма смислен отговор. Затаих дъх в очакване, а сега де, я да чуя. Нищо не чух, видях едно приплъзване на Борисов към мантинелата, измъкване по тъч линията и прехвърляне на топката. Жена му на Станишев, Моника, била много по-опасна от него защото владеела медиите!  И Кеворк се заплете в дрибъла, изплъзна му се доуточняващ въпрос: “Това ли казваш, затова ли?” Меле, рикошети, карамболи, но без щастлив край. За драгия зрител остана сам да си потърси отговор. Защо министерствата управлявани от ГЕРБ плащат милиони на Станишевата Моника за всевъзможни PR акции? Как така? Нали уж Бойко и Сергей са непримирими политически опоненти. Кой храни врага си? Никой не храни врага си. Азбучна истина е, че искаш ли да сломиш противника си, първото което се прави е да го ограничиш финансово. Да го оставиш без пари, да го обезкръвиш. След това вече е лесно, краченцата ще му омекнат и той сам ще си припадне. Да, ама не. В родната действителност нещата стоят по-така, по-иначе. От една страна са неспирните словесни ежби, закани, оплювания и заклинания. И в същото време вместо да източиш кръвта на “врага”, ти си го слагаш на системи и допълнително го захранваш с големия черпак. Пълниш му гушата. Между другото, по въпроса за това кой кого храни и с какво е необходимо леко уточнение. Парите раздавани от Борисов на Станишев са всъщност нашите пари – на българските данъкоплатци. Така излиза, че като сме си избрали ГЕРБ да ни управлява сме решили да не забравяме и БСП. Няма лошо, но защо все пак се получава така? Може би общите приятели, надпартийните олигарси, кукловодите са наредили така. А може и да е хитър византийски ход от страна на ГЕРБ. Станишев им е удобен – загуби пет поредни избори, подкрепят го червените социални милионери в ръководството на БСП, упорито отказва да поеме отговорност и да си подаде оставката, отврати от себе си честните редови членове на столетницата…Кой знае, казва ли ти някой? Сетих се, че в сапунките обратите и необяснимите на пръв поглед неща са част от сюжета. Как иначе ще се заснемат по 200-300 епизода, а най-насапунисаните продукции достигат и хиляди. Важното е да се прикове вниманието на публиката, зрителите да тръпнат в очакване. И така, годините си вървят серия след серия. Всички са доволни, поколения щастливо захласнати хора седят омагьосани пред телевизорите. И актьорите са спокойни – хонорарите си вървят. Животът си тече сред пяна и мехури.

24 декември 2013 г.

 

Обещания, обещания и пак обещания

Урааа, уредихме се с почивка на морето! Единият от тримата кандидати за главен прокурор покани всеки, който пожелае, в това число и гражданите да посети имота й в Балчик. Да посети, да види че не е луксозен. Като не чух това виждане да има ограничение във времето, така че – на море сме! След тази покана аз лично бих гласувал за прокурор Тонева. Нищо, че някой ще каже, че съм корумпиран. Другите двама кандидати не бяха толкова ларж. Иначе изслушването на Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов много ми хареса. Всички обещаха да се борят срещу престъпността, всички гарантираха справедливост за гражданите, демек за нас. А може и да бъркам, може да са имали предвид гражданите Божков, Гергов, Банев, Ганчев, Борисов, Станишев… Щяло да има разследвания по конкретни дела за извършени престъпления от прокурори, ако ги изберат за главен прокурор. Браво! Покъртително, обещанията и добрите намерения валяха изобилно и за момент се обърках. Нима тези тримата борци за нашите права досега са правили банички някъде. Нима до този съдбовен момент не са имали възможност да бъдат справедливи? Председателят на Пловдивският окръжен съд, зам. главен прокурор и ръководителят на Специализираната прокуратура. Ех, като ги изберат и ще цъфне и върже тая родна, българска справедливост. Толкова много прекрасни и обнадеждаващи словоизлияния съм чувал само преди избори от набедените за политици кукли на вериги. И те милите все за България мислят. Всички до един са отдадени на грижата си за гражданите. От толкова обгрижване се превъзбудих. Сипах си едно вино и си викам: Хайде наздраве, било каквото било. До вчера магистратите служеха на олигарсите и местните феодали. Назначаваха ги на квотен принцип от политическите партии и съответно изобщо не можеше да става и дума за независимост на съдебната власт. За да направят кариера слушкаха и изпълняваха нарежданията на началниците си без значение дали трябва да се извади престъпник или да се натопи невинен. Смазаха, подмениха и низвергнаха всякакви морални норми и понятия като справедливост, законност, правосъдие. Подмениха ги с култ към подкупа, към властимащи, към силните на деня. Казах си, майната му: Кривосъдниците не ги беше грижа за нищо друго, оцеляваха горкичките. Обаче от днес, ей сега, като го изберат тоя нов главен прокурор и край. Жална й майка на корупцията по високите етажи на властта. Свършено е с поръчковите дела. Разбойниците в тоги от супер предумишлени престъпници ще се превърнат в ангели пазители, ама не на чорбаджиите, а на нас гражданите. Ихаа, колко хубав живот ни чака! Понечих пак да си налея, и хоп, сетих се, че от многото въпроси към кандидатите за главен прокурор не чух най-важните. Готов ли сте за детектор на лъжата? Взимали ли сте подкуп поне веднъж в практиката си като магистрат? Не ги чух тези въпроси, но хайде да не издребнявам. Там, в тази зала се бяха събрали все честни хора, все пак Висш Съдебен Съвет е това, а не събор по случай деня на лъжата. Както и да е, получих си поредната доза обещания за светло и справедливо бъдеще. А и почивката на море не е за изпускане. Сладка работа, само виното ми е едно такова горчиво тръпки да те побият.

21 декември 2012 г.

 

Кой клати мнимите врагове Станишев и Борисов?

На 04.12.2012г. Станишев заявява: “Ако едно управление не си отива по демократичен път, то ще си отиде по друг начин”, визира ГЕРБ и Борисов, и това че народа вече не го иска , но ГЕРБ се натискат да останат на власт. Точно същото обаче може да се каже и за самият Станишев, и него не го искат от години хората по места, редовите членове на БСП. Обвиняват го, че въпреки загубените 5 поредни избори той продължава да стои и да не подава оставка , продължава да се натиска за власт. Но явно при Станишев не е валидна формулата за отиването си по друг начин. Абсолютно непонятно и странно остава решението на европейските социалисти, защо си избраха за председател човек, който в собствената си партия е доказал непригодността си. За какви заслуги и успехи Станишев стана шеф на ПЕС? Само Хохегер ли му помогна? Излиза, че за да се издигнеш на европейската сцена трябва да загубиш  изборите в собствената си страна поне пет пъти подред. И да принудиш членовете и симпатизантите на БСП да гласуват за други партии или разочаровани изобщо да не упражнят правото си на вот. Познавам много членове на БСП, които наистина през 2007г. и 2009г. гласуваха вместо за собствената си партия, за ГЕРБ, АТАКА и др.. Подлъгани от обещанията за справедливост и отвратени от лицемерието на  вечните червени шамани. Всеки, който си направи труда да погледне  резултатите от изборните секции може да види истината. Анализаторите от партийните щабове знаят какво е положението във всеки един град. Справедливостта беше новият морков, поредният хит. Времето показа, че никой от обещаващите не е имал намерение реално да направи нещо. Няма ревизия на приватизационни сделки, няма върнати заменки. Няма наказани олигарси и местни феодали, източването на данъците ни продължава. Битка срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта няма. И не може да има, безумно е да се очаква престъпниците сами да се разследват и самоосъдят. По стара българска традиция управляващите  пазят интересите на тези преди тях. Говорилнята, ежедневните скандали и шумотевиците са новите подправки. На тях се разчита да се измени вкуса на манджата и да преглътнем бедността, липсата на перспектива и отсъствието на справедливост. Пак се задават избори. Този път не ни се предлага нов спасител. Основните играчи от ГЕРБ поради неизпълнените си обещания губят гласове. От БСП бавно качват, пак благодарение на ГЕРБ. Резултатите от поредният театър може да се прогнозират лесно. Доволни отново ще останат върхушката от надпартийни олигарси, назначените от тях корумпирани политици и узаконяващите геноцида над българският народ бандити в тоги. Всички те ще запазят вече награбеното и ще продължат да лапат. Недоволни, разочаровани, обезкръвени и безнадеждни ще останем всички български данъкоплатци, без значение кой от коя партия е. Всичко е договорено, преди време БСП предаде щафетата на ГЕРБ, сега цирка ще си продължи с леко връщане на жеста. Уговореният мач се вижда ясно в градовете, където фирмите за озеленяване и асфалтиране са си все същите, схемите са запазени. Така е в Бургас, Варна и пр..Фактът, че гербаджийските министерства плащат с наши пари измислените пиар акции на Станишевата Моника е показателен. “Социалната” партия въведе десет процента данък печалба в полза на монополистите, “противниците” им продължават същата политика – всичко в името на едрият бизнес. От една страна се водят люти медийни битки, искри прехвърчат от словесните схватки на вождовете Борисов и Станишев, уж са големи врагове. Обаче в същото време кой знае защо милиони левове се прехвърлят от ГЕРБ към БСП. Редовите членове и на двете партии са в недоумение. Как така, нали се мразят, нали се плюят в парламента, в медиите. Едните се чудят защо хранят противника, а другите пък пулят очи, че врагът ги храни. Истината е много простичка. Врагове са само надъханите, насъсканите едни срещу други избиратели. Вождовете са си приятели, имат общи интереси, общи кукловоди. А както е известно интереса клати феса, калпака, ушанката, сомбрерото и всичко, което си е за клатене.

09 декември 2012 г.

 

Специфичният гнусомер на Дянков

Според Симеон Дянков е гнусно в съдебната система да си раздават бонуси. Съгласен съм, така е. Гнусно е откъдето и да го погледна, още повече, че на корумпираните кривосъдници не им трябват някакви си жалки две-три хиляди лева. Подкупите им осигуряват достатъчно висок стандарт на живот. Къщи, вили, земи, джипове, луксозните почивки, обучението на децата им в престижни, скъпи учебни заведения в чужбина и другите всевъзможни екстри не са от заплати или бонуси. Работейки на ишлеме разбойниците в тоги не са за жалене. Чудно ми е обаче будната съвест на финансовият  министър защо спи когато се раздават бонуси по министерствата, агенциите, комисиите и други всевъзможни търтейски организации. Дупетатите също са се настървили да си подарят по около четири хиляди лева предпразнично. Явно там не е чак толкова гнусно да си раздават парите на данъкоплатците. А дали е гнусно при всяка държавна поръчка от всяко министерство да се закачат външни фирми консултанти и по този начин да се крадат милиони. Например поръчките за хеликоптери и фрегати на военното министерство. Правните, финансовите и пр.  въпроси не ги поверяват на специалисти, на които и без това им плащаме заплатите с данъците си – такива има във всяко едно министерство. Въпреки, че хрантутим легиони от чиновници, по държавните поръчки се наемат все едни и същи частни консултанти. Ясно е, че така се крадат нашите пари, но  дали Дянков ще го измери за гнусно. Ще разреши ли гнусомерът му  да се публикуват сделките на всяко едно от министерствата с имената на всички, които са се облажили по тях. За правни, финансови и пр. консултации. На мен ми се струва доста гнусничко – с наши пари се правят поръчки за неща, които не ни трябват. Печелят производители от чужбина и родни тарикати, на гърба на българските данъкоплатци. Но да се върна към бонусите на правосъдниците. Чудя им се защо като са толкова честни тия слуги на закона  не си направят една статистика, да изкарат по списък всички магистрати, кой колко забатачени дела има. Колко пъти и заради кого е осъдена България в Страсбург. Да закачат тези списъци на съдебните си палати така, че всички граждани да могат да ги прочетат. И после нека тези, които се окажат достойни да си получат бонуса. Няма лошо. Още по-правилно ще бъде, ако се прави системен анализ на дейността на всеки един прокурор и съдия, по всеки един конкретен казус, за конфликт на интереси, за прикриване на престъпление или изпълняване на поръчка с цел да се натопи невинен. Няма да навреди, ако се изследва имотното състояние на служителите на Темида и на техните роднини. И пак на стената, да се виждат отличниците. Нали ни проглушиха ушите с лозунга “прозрачност”. Ако пък някой може да ми обясни защо в България имаме повече прокурори от десет пъти по-голямата по население Италия?! Това дори и специфичният гнусомер на  Дянков не може да го отчете. Имаме три пъти повече държавни обвинители от италианците! Всъщност сме първенци по този показател в Европа. Шампиони сме и по финансиране на прокурорите като процент от БВП в сравнение с останалите европейски държави! Едновременно с това сме най-корумпираната и най-бедната държава. Гледам статистиките и виждам една много, ама много гнусна зависимост между поводите ни за “гордост”. Моят гнусомер отдавна вече е спрял, на Дянков е някакъв особен – избирателен, така като гледам и по магазините не ги продават тия уреди. Явно е нарочно, за да не можем да измерим точно безобразията, за да си останем само с усещанията за гнус. И като ни питат колко ти е гнусно само да разперваме ръце и да викаме, ееей толкова.

08 декември 2012 г.

 

Тролове тормозят генерал

Операция шоков ужас. Български генерал, бивш министър на вътрешните работи пише на стената си във фейсбук, че родината ни била тъпа!? Гледам и не вярвам нито на ушите си, нито на очите си. Богомил Бонев ли си е направил харакири или някой хакер му е поставил този подарък от негово име? Коя ще да е тази негова тъпа родина, да не е България, в която той стана министър? Че дори след това се издигна и до шеф на панаир. Тук изскачат и сами се задават  няколко въпроса: Ако родината му беше остра – тогава какво? Щеше ли да стане охранител в мол? Ами ако е грапава, тогава какво? Страх, по нататък става зловещо. Генералът зове за свобода: “Тази нощ явно е безсънна. Но ако искаме свобода….”. Какво става, да не би някой да е отвлякъл свободата на екс-министъра? Той е в опасност, хукнах да го спасявам, в движение дочитах призива и…, се спрях. Оказа се, че Бонев ни зове виртуално, във фейсбук. Там в мрежата, сме призовани: “Бой по очевидно фалшивите профили… Важното е да не оставим нито един читав чиновник на властта (калинка) да щрака по компа и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Мама му стара, тъкмо си помислих, че топчето пукна, боят настана, че цял генерал ни поведе да се освободим… А то какво, битката се оказа клавиатурна. Но за сметка на това пък кръвожадна: “Да ги унищожим виртуално!…ако не изтребим това племе, троловете на служебни компютри, купени от ГЕРБ?!” Леле, представих си бойното поле осеяно с труповете на тролове, гномове, орки и урук хаи. Всеки паднал върху компютъра си, посечен от справедливия генералски гняв. И кръв, много кръв. Казах си добре де, прав е човека и мен ме дразнят тия. Тъкмо реших да се включа в сечта и периферното ми зрение засече нещо 3-4 реда по нагоре. Това окончателно ме разстрои: “… и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Как съм могъл да го пропусна? Бившият министър на вътрешните работи е един от нас! И явно си мисли, че ние простосмъртните редници не живеем щастливо. Той е нещастен. Рекох си, че като се справим с виртуалните му врагове, може би това ще го накара да се усмихне. Може би освобождението на ужким, ще го направи един истински радостен потребител в мрежата. За всеки случай приготвих и банкнота от два лева и се зачудих как да му я изпратя. Докато търсех решение, се сетих за още една възможност как да помогна. Опитах да открия  в телефонния указател собственика на ЦУМ и пловдивският Панаир, социалният милионер  Георги Гергов и да го алармирам за ситуацията. Надявах се той да му удари едно приятелско рамо. Телефонен секретар: Аз съм в Швейцария, оглеждам свине – майки, оставете съобщение след сигнала, грух. Това е положението, не му върви на Богомил. И родината му тъпа, и тролове са го нагазили, и нощта му е безсънна, а Георги го няма. А и битката му една такава виртуална. И това, “но ако искаме свобода…” какво означава? Искам разбира се. Но смятам да не гоня тролове във фейсбук, а да помоля Герговци да върнат заграбените  панаири, централните универсални магазини, фабрики, заводи, хотелски комплекси, плажове…Учтиво да ги помоля.

02 декември 2012 г.

 

Лапчо, Смукчо и кривосъдните Калинки

Наскоро гледах по телевизията шоу, на което не му разбрах смисъла. Депутати представяха кандидатите за ВСС. На трибуната излизаха представители на различни политически партии и ни разказваха кой от кандидатите колко дълъг трудов стаж имал, къде бил работил, какви длъжности е заемал до днес. Останах с впечатлението, че се опитват да ни кажат – “Тези хора не са Калинки, тези си имат дипломи”. Хубаво, успяха да ми го внушат, дипломи и трудов стаж имат. Браво! Това си е изключителен успех да назначиш някой за Висшия Съдебен Съвет и този някой да има диплома и трудов стаж по специалността. Велико! По тези критерии обаче, могат да се предложат един стадион хора, кое накара политиците да предпочетат точно тези лица? Никой от изказващите се не си призна, не каза: “предлагам го защото така ми наредиха олигарсите Лапчо и Смучко, защото е послушен на партията, взима подкупи и върши работа без да задава въпроси, защото ходим заедно на лов, защото имаме общ бизнес, защото сме роднини, защото сме любовници, защото пие без да повръща…” Никой не извади нещо истинско, някаква реална причина за да предложат именно своя любимец в тога. Цялата процедура протече някак парадно нагласено като партийно събрание. Явно спектакъла не беше за останалите депутати в залата. Излиза, че е заради нас  драгите зрители и може би отчасти театър за пред европейските ни партньори. Като се усетих причина за представлението се размечтах. От публика ми се прииска да стана режисьор. Веднага видях следните сцени: На трибуната, за всеки кандидат се огласява анализ на делата му. Колко от тях е забатачил, кои знакови имена от вечния преход поради негови “грешки” са на воля и продължават да дерибействат. Колко пъти е осъдена България в Страсбург пак заради “грешки”  на кандидата за върховна слава. Привидя ми се, че се представя качествен анализ на цялостната дейност, така че да стане ясно и на децата в детската градина защо всяка една кандидатура е достойна. Огласяват се справки за имотното му състояние и това на неговите роднини. Накрая така се развихрих, че ги пратих всичките тези, които претендираха да са на върха на кривосъдната пирамида на “детектор на лъжата”. Разпънах големи екрани по всички площади, задължих националните телевизии да предават пряко. Въпросът беше само един – “взимал ли сте подкуп”? В следващите кадри се сменяха само лицата. Реплики, действие, всичко останало беше еднакво. Провалиха се кандидатите, всички до един се опитаха да излъжат машината, но не успяха. Оказаха се корумпирани, веднага съжалих, че не ги попитаха. Колко пъти са взимали подкупи? Колко пъти са изпълнявали нареждане на висшестоящи в ущърб на справедливостта и законността? На финала съвсем изнаглях и си представих, че ние българските данъкоплатци избираме пряко представителите на българското кривосъдие. Така си избрахме Главен Прокурор, ВСС, ВКП, ВКС, ВАС….Преставих си, че сме махнали чл.132 от Конституцията осигуряващ безнаказаност на корумпираните магистрати. Жертвите на родното кривосъдие вече не осъждаха всички български данъкоплатци в Страсбург, а конкретно “сгрешилият” магистрат. Самите разбойници в тоги се постегнаха, сякаш им се скъса пъпната връв с Лапчо и Смукчо. Те пък от своя страна престанаха да лапат парчета България, престанаха да смучат данъците ни и си заскубаха трите косъма на главите от ужас, че господарят на дома се е завърнал.  Върнах се в действителността, олигарсите продължаваха да командват парада, корумпираните им слуги –  политици и магистрати вяло произнасяха репликите си, а публиката отегчено дремеше. Не ми хареса, никак не ми се понрави реалността. Започнах отново да мечтая…

15 ноември 2012 г.

 

Измамени работници в хотели на Георги Велчев

Измамени са около 200 сезонни работници в хотелите Хелиос на Златни Пясъци. Новината ми подейства като машина на времето. В държавата на мутрите преди години това се считаше за нещо напълно естествено. Дори хотелите си строяха по тази схема, строителите все чакаха да им бъде платено и не смееха да се оплачат на никого. Сега ситуацията е малко по-различна, работниците са подали жалби в Инспекцията по труда и НАП. Но се оказва, че на адреса посочен в договорите им, държавните служители не са открили фирмата, която ги е наела. След като държавата не помага, хората правят пресконференция и огласяват фактите. Цяло лято са работили като сервитьорки, бармани, камериерки и тн. и не са получили трудовите си  възнаграждения. Освен, че фирмата не може да бъде открита, на телефона си не може да бъде намерен и управителят Стефан Петков  наемал работниците. Мистерия. Няма никаква загадка обаче в това кой е собственикът на хотелите. Това е Георги Велчев, притежаващ няколко луксозни хотела в Златни Пясъци, Обзор, Равда, къмпинг Оазис, а проектът му “Супер Паничище” предвижда да застрои Рилските езера, нищо че те попадат в Национален парк “Рила”. Георги Велчев съвсем случайно е брат на бившият финансов министър Милен Велчев от НДСВ, който е известен с “гениалната” сделка по външния дълг на България. Около самите хотели Хелиос също се мъти скандал. Срещу бившият министър на образованието Владимир Атанасов от НДСВ се води дело за длъжностно престъпление. Той е дал разрешение да бъдат съборени два държавни хотела, на мястото им Георги Велчев построява своите хотели. Делото срещу Атанасов се отлага неколкократно поради отсъствието на свидетеля Георги Велчев – не може да бъде издирен от призовкаря на адреса му в България. В замяна на държавните хотели още се чака да бъде построена обещаната сграда за нуждите на Икономическия Университет във Варна. Изгодната сделка за Георги Велчев е сключена през 2002г., погледнах за справка календара – сега сме 2012г., минали са само десетина години, нищо работа. Странни неща се случват и все около такъв уважаван гражданин като братът на екс финансовия министър. Със сигурност, ще се окаже, че той няма вина за излъганите 200 работници. Фантомът, който ги е наемал да си понесе отговорността. От всичко това в мен остана някакъв привкус, не мога точно да го определя, но се чувствам като “оправен” за 800 дни. Работниците мога да ги посъветвам да се настанят в хотелите, да ядат и пият за сумата, която им дължат и да си тръгнат без да платят. Така ще е честно.

14 ноември 2012 г.

 

Седем години нямане на достатъчно доказателства

Вчера почина Патриарх Максим, мир на праха му. Няколко дни по-рано ни напусна Главният Прокурор  Б. Велчев, изтече му мандата. Отиде в един по-добър свят – в Конституционният Съд. Седем години ръководеше държавното обвинение с блага усмивка и миловидни маниери. Очаквах  тези дни да прочета някъде нещо като отчет за това какво е успял да свърши полезно за държавата. Но явно българските данъкоплатци не сме заслужили такава чест. Няма списък с успехите, няма доклад за неизпълнените задачи, няма нищо освен все същите медийно напудрени благовъзпитани приказки. Както си му е реда, и аз се запитах с какво ще го запомним този Главен Прокурор? Неговите предшественици например са останали в съзнанието ни с култови фрази или атрактивно поведение. Първото което ми хрумна е, че все се бореше, водеше титанична битка срещу извънземни и  любимото му заклинание  беше: “няма достатъчно доказателства срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта”. Нищо, че от Европа непрекъснато пристигаха критики точно в тази насока, нищо че в България всеки български гражданин е пострадал пряко или косвено от това негово нямане. Мизерията, самоубийствата, безработицата, съсипаните социална, здравна и образователна системи са пряко следствие от ограбването на нашите данъци. От вечната липса на доказателства срещу грабителите – олигарси, местни феодали и техните корумпирани слуги в тоги. Единственото бледо подобие на отчет видях по една национална телевизия. Там Главният, приказвайки си сладко с водещия, свенливо спомена, че малко или повече всички по-известни бандити били  с повдигнати обвинения или осъдени или принудени да избягат зад граница, което пак било някакъв успех. Имена не каза, но явно имаше предвид вечните лоши: Галеви, Брендо, Маргините, Митьо Очите, Златко Баретата…Усетих как ме сложиха на шейничката. Как така дори и малките деца вече разбраха, че не това са истинските най-големи престъпници, а главният обвинител не знае? Размечтах се и си представих как соченият за легенда журналист задава следните въпроси: Какво се случва с изчезналите папки с документи от Агенцията по Приватизация за над 2500 приватизирани предприятия? Какво става със следприватизационният  контрол? Какво става със заменките на плажове и планински курорти ощетили държавата, тоест нас с 8 млрд.лв.? Редно ли е да се продават фирми като БТК, Булгартабак и много други на занижени в пъти цени, след това препродавани и разликите да отиват отново в джобовете на родни и чужди чорбаджии вместо в държавната хазна? Правилно ли е с парите на българските данъкоплатци да се спасяват частни банки от фалит? Така през 2008г. Станишевото правителство и БНБ “отпускат” на банката на Цеко Минев ПИБ 1,2 млрд.лв.. Нормално ли е всички обществени поръчки да се печелят от едни и същи “наши” момчета? Например – фирмите на Божков в строителният бранш? Нима не се знае, че на входа и на изхода на всеки отрасъл са застанали бейове и назначени от тях политици и изсмукват като паразити всеки лев? И видимо затлъстяват откъм имоти, лимузини, яхти и други всевъзможни благинки. Еех, отнесох се нещо, те въпросите са толкова много, явно ограниченото време на предаването е попречило да бъдат зададени. Но лично аз  задължително бих попитал Торкемада, какви са тия перверзни закони в България, които сами стимулират корупцията сред представителите на родното кривосъдие. Член 132 от Конституцията  разрешава на “тогите” да изпълняват частни поръчки, да взимат подкупи за да натопят невинен или за да замажат вината на престъпилите закона. Магистратите не носят персонална отговорност за “грешките” си. Е как да устоят на изкушенията, след като нищо не ги грози? А когато пострадалите граждани се жалват на Главния Прокурор от разпасали се магистрати в Бургас, Плевен, Благоевград и тн., се случва нещо, на което дори изпедепцаните йезуити биха завидяли. Главният изпраща жалбите по места и там се самопроверяват кривосъдниците! Отговорът, който получават гражданите винаги е един и същ – не са открити нередности в дейността на служителите на Темида. Нормално – гавра, но законна. Въпросите към вече бившият Главен Прокурор са много, но пък си е чиста загуба на време да се чакат отговорите. Човекът си има един стандартен: “няма достатъчно доказателства”, “не са събрани доказателства за …”. И така седем години, само че не в Тибет, а тук в България, в най-корумпираната, в най-бедната държава в Европа.

07 ноември 2012 г.

 

Станишев, Борисов, Мистър Смит и Матрицата

Сергей Станишев непрекъснато повтаря: “нашата партия БСП има силата и способността да управлява държавата по време на криза по-добре от ГЕРБ”. Ние можем и знаем как, а управляващите не. Въпрос: Защо на  парламентарните  избори БСП буквално сдаде властта в ръцете на ГЕРБ? Предаде я нарочно, не активира и не мобилизира членовете и симпатизантите си да гласуват за тях. Това е факт. Те просто оставиха, излязоха от властта, избягаха от отговорност по време на криза. Сега си спомниха изведнъж, че могат да управляват по-добре. Да оставим настрана високите политически игри и да погледнем как управляваха. Допуснаха заменки на гори и земи за осем милиарда лева, с които ощетиха държавата и напълниха джобовете на олигарсите. ГЕРБ обешаха да развалят тези сделки, но въпреки гръмките закани нищо не направиха. Нещо повече, България ще бъде наказана да плати тези милиарди. Тоест, всички български граждани ще платим заради управлението на Станишев, но също така и заради неизпълненото обещание на Борисов и ГЕРБ. Правителството на Станишев допусна сделки от рода “Батко и Братко, при които стотици милиони левове бяха ограбени и наляти в частни джобове. Правителството на ГЕРБ не наказа виновните. При Станишев нямаше никаква борба с корупцията, нито един висш полицай, следовател, прокурор, съдия и др. не бе наказан, не за връзки с бандитски формирования, а за това, че са част от тези престъпни групи. Сегашното правителство обеща, че това ще се промени. Нищо не направиха, както си беше така си остана. България официално е най-корумпираната страна в Европа. Съответно и най-бедната. Корупция и мизерия вървят ръка за ръка. Точно както във филма “Матрицата”, мистър Смит се докосва до някой човек и той  става мистър Смит. Продължава да изглежда себе си, но всъщност е част от огромната армия Смитовци. По същият начин в България всички докоснати от корупцията само изглеждат външно различни, водят театрални медийни битки помежду си, но всъщност са от един отбор. Този на мистър Смит и матрицата. От армията корумпирани и корумпиращи. Тези, които източват държавата и пълнят със заграбените пари джобовете си. Схемата е една и съща вече 23 години. “Булгартабак” струва 500 милиона, продава се за 100 милиона, след време ще бъде препродаден вече на реалната цена и разликата от 400 милиона ще отиде не за пенсии, здравеопазване, образование, култура, инфраструктура и др. Разликата се превръща в коли, вили, къщи, хотели, голф игрища и дебели банкови сметки на докоснатите от мистър Смит. Списъкът с подобни сделки е огромен, БТК, фармацевтични заводи, фабрики, хотелски комлекси…….Схемата е една и съща – матрица. В култовия филм има добър герой и група от хора прозряли истината, които се борят срещу Смитовци. В България съпротива няма. Никой не се сражава срещу корупцията и бедността. Никой не брани справедливостта. Къде са добрите герои? Тук са, всеки български гражданин е потенциален добър герой. Дори и да не е гледал филма “Матрицата”, достатъчно е да се сетим, че не сме зрители, а участници, действащи лица от нашия филм. Българската  Матрица.

30 октомври 2012 г.

 

Станишев, глиганите и чудните прокурори

Чудо! Сергей Станишев е подсъдим! Чудо, ама не съвсем. Нямало да носи наказателна отговорност, щели само да го глобят от 1000  до  5000 лв. Ето това вече е новина! Да е ясно на всички, ако “загубите” 7  доклада, в които се съдържа държавна тайна, законът предвижда до 2 години затвор или пробация. Българската прокуратура обаче сама предлага него, нарочно не му пиша името пак, защото не би трябвало да има значение как се казва човекът, да го глобят. По-важното е, че “разсеяният” е министър председател. А още по-важно е, че прокурорите оправдават решението си с това, че имал чисто съдебно минало и държавата не била ощетена финансово. Сега си представям какво “губене” на доклади с държавни тайни ще падне. Губи народе не се притеснявай. Само трябва да отговаряш на гореописаните условия. Сега вече не се учудвам защо няма нито един осъден за държавна измяна през последните 23 години. Благодарение на родната прокуратура всичко ми стана ясно. Чудни са тия наши прокурори. Само едно не разбирам. Нарочно ли в същия ден излезе и новината, че Бай еди кой си от Смолянско ще влезе в затвора за 1 година защото е гръмнал две диви прасета. Този втория няма ли чисто съдебно минало или пък е ощетил държавата с двата глигана. Ами да ги плати. Да го глобят и него. Или тия глигани са носили в себе си повече от 7 доклада с държавни тайни. Като стана дума за финансово ощетяване на държавата се сетих и за Ковачки, който получи условна присъда за 16 милиона лева ДДС ощетяване и прокуратурата изказа задоволството си, че присъда все пак има. Така като се замислих тези Смолянски диви прасета не ще да са прости глигани. Има нещо много специално в тях. За 16 млн. лв. ДДС ощетяване на държавата – условна присъда. За “загубени” 7 доклада с държавни тайни – глоба до 5000 лв. За две диви прасета – 1 година затвор. И прокуратурата все е доволна. Чудни са тия родни, български прокурори!

19 октомври 2012 г.

 

На театро със Стани-шеф и Параванов

Наскоро ходих на театър. Само не ме питайте какво беше и аз не разбрах. Трагикомедия, черна комедия, мишмаш, читалищни напъни, средношколски изпълнения. Както след голямо напиване махмурлукът ме държи по няколко дни, така и след постановката “Конгрес на БСП” още не мога да дойда на себе си. Главните действащи лица бяха милионери-другари. Залата беше пълна с хора, които си плащаме редовно билетите, казваме им членски внос, и ние обикновените зрители се надявахме, че поне този път ще видим нещо качествено. От години все чакаме сценаристите и режисьорите да ни чуят какво искаме, но не би. И този път никой не ни обърна внимание, това при нас си е традиция. Излязоха на сцената пак едни и същи до болка познати лица. В главните роли народните артисти  Стани-шеф и Параванов, около тях пърхащи клакьори, които се опитваха да убедят нас публиката кой е по-артистичен от двамата. Единия го наградили на някакви международни сцени, еййй, голямо фукане падна. А това, че нашите родни зали са празни заради неговото меко казано некадърно изпълнение съчетано с гротескни  себехваления  няма значение, нали го харесват навън. Значи ние нищо не разбираме, тъпи сме , прости, не сме дорасли за   великото изкуство. Да сме благодарни, че такъв талант изобщо ни е удостоил с присъствието си. Другият пък предлагал идеи, нови концепции за развитието на сюжета. Тук и позаспалите в залата се събудиха и прихнаха да се смеят. Откъде ще дойдат новите идеи като мислителите са все същите. Ние си ги знаем тия сценки, кой каквото ще да прави важното е спонсорите на представлението да са доволни. Тях само едно ги вълнува – да държат касата. Като оставим настрани бездарната драматургия и импотентните актьорски напъни всичко останало си беше както трябва. На сцената зад артистите декорите бяха целите в злато, опънаха се  едни трапези с печени агнета, прасенца, черни хайвери. От мраморни чешми с дебели чучури се лееха отлежали вина и маркови уискита. Водките сълзяха направо от парчета айсберг. Отзад като фон се издигаха величествените снаги на петзвездните хотели на другарите, джипове и лимузини плавно кръжаха пред тях като лебеди в езеро. Изобилие, разкош. Виждаше се, че разбират от тия работи две мнения няма. През това време ние от публиката извадихме от торбичките малко хляб и сирене да хапнем, някои от нас имаха даже и лук. Похапнахме, посъбрахме трохичките, ръкопляскахме както ни казаха и за когото ни казаха и си затръгвахме. Докато излизах от залата гледам очите на хората едни тъжни, лицата им посърнали. Явно постановката не им е харесала, чувам ги как си мърморят: как па не пуснаха някой нов бе, омръзнаха ни все едни същи да ги гледаме, тия ни мислят за малоумни, не виждат ли че от ден на ден все по-малко хора идват на представленията, то бива бива, ама тия са много нагли бе, мама му стара…Сега като се оправя от махмурлука ще започна пак да се стягам за новото театро. Знам, че ще е пак същият бълвоч, ама то и това си е традиция при нас. Те играят безобразно фалшиво, ние им ръкопляскаме, пък на излизане си ги псуваме. И така до следващият път.

12 октомври 2012 г.

 

БОРКОР или БОРЧВОР ?!?

В България има над 320 организации, които се “борят” срещу корупцията, но нейно величество – Корупцията може да бъде спокойна. Няма опасност нито за корумпиращи, нито за корумпирани. Това става ясно от думите  на вече бившият  шеф  на БОРКОР ген. Миланов по БНТ.  Според него доказателства се събирали много трудно. Ако някой би могъл да се справи с корупцията щял да бъде достоен за Нобелова награда! Корупция е имало и винаги ще има! Все такива обнадеждаващи крилати фрази звучаха в ефира. В същото време стана ясно и как се готви великата структура да достигне до тези планирани загубени битки. От година и половина 10-12 човека работели, но не по същество, а премествали бюра насам натам. За тези хамалски услуги са изхарчени 103 000 лв.  за заплати и още 40 000 лв.  за допълнително стимулиране. Тоест, на месец за тежкия си труд тези страшилища за корупцията получават над 10 000лв.. И това е само докато си подреждат кабинетите. Чудо ще стане когато след някоя и друга година боркоровци приключат с хамалогията и започнат да работят. От сега да му мислят къде ще се дянат чистачките в държавните учреждения, секретарките, шофьорите и други участници в корупционни схеми. За тях няма да има милост. Ще бъдат изловени. Политиците не били най-корумпирани според ген.Миланов?! Не било коректно така да се говори за тях. След суперспециализираните нови прокуратури и съдилища, които се занимават с “тежки” случаи, когато някой пуши една цигара марихуана. Сега е ясно, че ще има кой да координира страховитите акции. Положението на “борците” за справедливост е тежко. Кой ще посмее да разследва началниците си? Кой ще вдигне ръка срещу този, който му плаща заплатата?  Естествено никой. Няма такива луди. Въпреки, че Миланов заяви, че не работи заради заплатата, а заради каузата. Само, че каква ще е тази кауза, която е спъната още преди да бъде зачената? Иначе казано, господа олигарси и местни феодали бъдете спокойни. Можете да продължите необезпокоявано да крадете парите на българските данъкоплатци, чрез нагласени обществени поръчки и комисионни. Могат да бъдат спокойни и вашите слуги – корумпираните политици и държавни чиновници. Всичко е наред. Няма кой да ви потърси сметка за грабежите-заменки, за приватизираните предприятия и цели отрасли. Няма куче, което да лае срещу господаря си. Да се пазят случайните минувачи. В следващата фаза се очаква  БОРКОР  плавно да се преименува в БОРЧВОР. Чвор до чвор, структура до структура, специални, специализирани, натъпкани и главното нищо неправещи.

10 октомври 2012 г.

 

Голямото плюскане – пари за пиар кампании

Скандалът “Хохегер” в Австрия за подкупване на политици и българската следа в него Моника Йосифова е всъщност една възможност. Това е приоткрехната врата, през която можем да надникнем и да видим какво се случва с парите на българските данъкоплатци. Схемите за източване на държавни пари и прехвърлянето им в частни джобове са много. Любим и удобен вариант е да се плащат пари за пиар кампании и реклама. Средствата са огромни, става въпрос за милиони, отчитането на свършената работа е силно разтегливо понятие. Резултатите се размиват с няколко симулативни хода, а отчетът се оформя документално с много и нищо незначещи думи. Милионите се крадат директно, като от тях минимална сума се отделя  за замазване на очите  и задължително част от сумата се връща към този който е дал парите. Схемата е прастара и работи безотказно. По нея не се шуми от разследващи журналисти, нито пък полиция и прокуратура смеят да потърсят отговорност. Ето някои любопитни факти от родната действителност. Информационна кампания на министерство на финансите (при Станишевото правителство)  “Бъдете активни” –  запознава потенциалните бенефициенти с ползите, същността и механизмите за усвояване на средства, които страната ни ще получи. Запознаване е кодовата дума. Мало и голямо са запознати. Кампания за евродепутати за повишаване доверието към НДСВ и популяризиране на  лицата от листата. Доверието е повишено, а лицата са по-популярни и от фолк певици. И двете поръчки са изпълнени от  “Актив груп” , фирма на Моника Йосифова. Министърът на държавната администрация Николай Василев отпуска 1,2  млн.лв.  по оперативна програма  “Административен капацитет”. Изпълнител е  “Консорциум за диалог с администрацията”  с управител Моника Йосифова. Цел на харчлъка е информиране на широката общественост за програма ОПАК. Няма съмнения, че обществеността е информирана много широко. Във връзка с кампанията  “Изберете българското”  Милен Велчев в качеството си на министър на финансите плаща  1 млн.лв. без ДДС по обществена поръчка за популяризиране на е-образованието. Поръчка от МИЕТ за популяризиране на негови стратегически цели – 300 000 лв.. Списъкът с красиво и важно звучащи програми, по които се харчат парите на данъкоплатците е много дълъг. В посочените примери изпълнители са винаги  фирми на Моника Йосифова. Но не това е най-важното. Тя не е единствена на този сладък банкет. Министерства много, програми много, парите за безконтролно харчене са в изобилие. Това се случва в най-бедната държава в ЕС –  България. В страната, в която хората умират от глад и болести, където мизерията, безработицата, липсата на доходи са по-страшни от чума. Докато на умиращите се втълпява, че пари няма, се крадат милиони и това е само един от начините. Само едно от многото кранчета. Тази схема работи прекрасно и при новото правителство, самата Моника Йосифова се хвали, че има поръчки от различни министерства. Връщам се на скандала в Австрия. Български милиони са платени от Станишев за подобряване доброто име на България, 270 000 евро от тях, това са 15%, се връщат във фирмата на неговата настояща любима. Преглъщам възмутеното си недоумение  от тази наглост. Какво е свършено за тези пари. Направена е брошура, която разпространяват и представят на срещи в европейските столици. Два пъти са поканени чужди журналисти в България, като са организирани посещения на различни места. Проведени са международни пресконференции. Това е. За почти 2 млн.евро толкова. Колко свършената работа е подобрила доброто име на страната ни няма кой да ни каже. Факт е, че по същото време ни спряха парите по европейските фондове. Сещам се и за още един факт. Неотдавна Сергей Станишев беше избран за шеф на партията на европейските социалисти – ПЕС. Явно има големи заслуги  и е много ценен кадър. Избирането му може би се дължи на уникалните му успехи. Да загуби пет поредни избори. Да доведе управляваната от него БСП до възможно най-ниските резултати в историята си – 40 депутати в Народното Събрание. Наистина, като Станишев няма друг толкова “успешен”  водач. Ако не са го избрали за тези му подвизи, то тогава излиза, че той наистина има много силни и влиятелни приятели в чужбина, които лобират за него. Въпросът е с какви пари е платена сметката? С парите на българските данъкоплатци ли?

09 октомври 2012 г.

 

Прикриване на кривосъдни задници

Докато четях тъпотиите сътворени от представителите на кривосъдието във Великотърновски регион дознател Иванов и прокурор Христов по казуса на Венци Божинов от гр.Белене, за пореден път ми се нареди пъзела. Ясно е, че тандемът на обвинението не би си позволил да променя мястото на катастрофата, да приписва несъществуващ знак за ограничение на скоростта, да поръчва експертизи докато им стане стъкмистиката, да “изгубят” от документите по делото главното и единствено веществено доказателство – катастрофиралият автомобил. Има и още много други безобразия на екипа Иванов-Христов, но те не биха посмяли да кривосъдничат, ако не са сигурни, че ще бъдат покрити. И наистина, ето какво пише в отговор на жалба на Божинов в свое постановление зам. районен прокурор Блага Георгиева от Свищов. Според нея: “в досъдебната и съдебна фаза е събран значителен по обем доказателствен материал”. Ти да видиш, как пък не можа да измисли друга мантра за измиване на ръцете? Дори били направени множество експертизи. Вярно е, че са множко само за една катастрофа. В едната, скоростта на автомобила управляван от Божинов е 30,6 км.ч. , в друга тази скорост става 72 км.ч., а в момента на удара 21 км.ч.! И тук идва шокиращата констатация, че нямало следи от спирачен път?!? Интересно как очакват да има като тандема Иванов-Христов са подменили мястото на катастрофата? Фактът за подмяната е установен от ВТАС и поради тази причина делото е върнато на прокуратурата! Но зам.районен прокурор Георгиева не забелязва нищо нередно в действията на дознателя и прокурора, явно за нея това са нормални неща от ежедневието. Умопомрачителен факт е, че Георгиева е записала тази констатация на ВТАС в собственото си постановление ,с което отказва да разследва действията на компанията Иванов-Христов. Мазането на прокурор Георгиева продължава с пълна сила: “Относно неотразените спирачни следи. Дори това да е пропуск на разследващия полицай (тук е изпуснала да добави, че той работи под прякото ръководство на наблюдаващият прокурор), същият е саниран в процеса посредством достиженията на науката и техниката чрез направения анализ на снимката”. Ауу, какви сложни думички – достижения на науката и техниката. Иначе казано с думи прости – нагласихме експертизите. И така все в този зидаро мазачески дух прокурор Георгиева стига до закономерния и никого не изненадващ извод, че нямало данни дознател Иванов и прокурор Христов да са извършили престъпление. Тя милата с доброто си сърце нарича действията им пропуски! Е, веднага се сетих за “гарван гарвану око не вади”, сетих се и за още десетки и стотици други случаи от българското кривосъдие. Общото във всички тях е, че следователи, прокурори и съдии са над закона, бандитите в тоги са недосегаеми – пазят се един друг. Ситуацията е без полезен ход, няма на кого да се оплачеш, няма откъде да чакаш справедливост. Висш пилотаж в прикриване на кривосъдни задници.

23 септември 2012 г.

 

Дознател Иванов и прокурор Христов, корумпирани или просто тъпи и мързеливи?

Има едни юнаци, типични представители на българското кривосъдие, които освен, че съсипват човешки животи понякога предизвикват и огромно недоумение. Чудя се, наистина ли са толкова тъпи или просто не им пука от нищо. Оперират момците на територията на Велико Търново. Ето един от хитовете им. На пътя между гр. Свищов и с. Ореш се сблъскват два автомобила, загива приятелката на един от водачите, самият той попада в болница със счупен таз, изписват го и над пет месеца и половина никой не го разпитва за нищо и хоп връчват му обвинителен акт. Започват да се случват все по-странни неща. Оказва се, че дознател Тихомир Иванов е изменил мястото на пътнотранспортното произшествие. Нищо, че така няма да се открият следите от спирачен път. Измисля се несъществуващ пътен знак за ограничаване на скоростта. В самият обвинителен акт първо е записано, че обвиняемият Божинов се е движил в посока от с.Ореш към гр.Свищов, а двадесет реда по-надолу е записано точно обратното. Направена е експертиза поръчана от обвинението, с която е установена скоростта на колата на Божинов – 30,6 км.ч. Нещо обаче не се е понравило на прокурор Христов и се прави нова експертиза, в която скоростта скача, но не с два-три километра, а в пъти – 72 км.ч.. Докъде ли щеше да стигне фантазията на обвинението при евентуална следваща експертиза? Като свидетел на пътнотранспортното произшествие е разпитван бащата на загиналото момиче без изобщо да е бил на мястото на катастрофата в нито един от двата катастрофирали автомобила, не е стоял и до пътя. За какво ли е свидетелствал? Катастрофиралият автомобил е записан като веществено доказателство в приложението към обвинителния акт, но това явно се е сторило прекомерно на прокурор Христов и когато по-късно се връчва втори обвинителен акт единственото веществено доказателство е изчезнало, не е вписано! Изпаряват се и 19 снимки направени през светлата част на денонощието, тъй-като произшествието е станало в тъмната. Някой може би си ги е прибрал за личната си колекция тия снимки да им се любува. За да е по-сладка картинката се отказват всички искания на Божинов и адвоката му. Не са допуснати експертизи и огледи на задната част на колата , не е разпитан служителят репатрирал автомобила от мястото на катастрофата. Според първата експертиза има следи от удар в задната част на автомобила шофиран от Божинов, този факт обаче липсва от обвинителния акт. Не са разследвани твърденията на Божинов, че е блъснат отзад от друг автомобил. Така като чета всички чудеса сътворени от прокурор Христов и дознател Иванов си казвам: мама му стара тия са тъпи като пирони, дали са корумпирани няма как да го докажа, но че не са в ред с главите не подлежи на съмнение – диагнозата се вижда. Има и още един вариант да са престъпно мързеливи, толкова да ги мързи да мислят и чувстват, че може би заради това не им пука за човешките съдби. Не ги интересува, че заради тях невинен човек е осъден от държавата. Държава, която би трябвало да събере всички доказателства, да защити интересите на всички нас, а не да се превръща в мутренско наказателна бригада. Най-тъжно обаче ми стана като се сетих, че за този и подобни казуси няма на кого да се оплачеш. Главния прокурор е сложен за да пази корупцията по високите етажи на властта и да повтаря като развалена плоча, че все нямал достатъчно доказателства за да се бори с нея. Хубавците от ВСС са главатари на такива като прокурор Христов и дознател Иванов. Европейските институции и те само симулират, че вършат някаква работа. Виждат, че в България няма оправия, знаят че справедливост и законност са думи , които са на изчезване от българския език, но освен да пишат доклади и да цъкат с език нищо друго не правят. Отнесох се нещо, та въпросът ми беше: какви са тия прокурор и дознател, тъпи, мързеливи, корумпирани или от всичко по-много?

12 септември 2012 г.

 

Назадък в борбата срещу корупцията

По мнение на Главния Прокурор Борис Велчев по делата срещу корупцията няма напредък. Защо? Никой не ни обясни. Ние си знаем, ние разбираме защо. Невъзможно е сами да се самообвинят и самоосъдят. Полицай, следовател, прокурор, съдия, държавен или общински чиновник получават пари в плик, имот или обаждане от техен началник. Изпълняват каквото се иска от тях и сами отиват да се предадат, че са корумпирани. Само че, на кого? На шефа си, който покрива престъпленията им, на колегите си, които са същите като тях? На кого да се предадат? Съвестта ги мъчи искат да се пречистят, но нямат тази възможност горките. От друга страна корумпиращите ги олигарси и местни феодали също страдат. Техните нежни души се лутат след всеки подкуп, който са дали, искат да се изповядат, да ги накажат, мечтаят си да бъдат осъдени, но няма кой да им помогне. Мъка. Измъчват се хората. И за да им помогнат Главния Съдия Лазар Груев и Главния Прокурор Борис Велчев сега ще си уеднаквяват критериите. Така казаха, не знам какво точно означава и как си го представят, но съм убеден, че го правят от добро сърце. Искат да помогнат на страдалците. Видно е, че им влизат в положението. Напредък няма, има назадък. Пред журналистите Велчев отправи апел гражданите да не плащат подкупи, а да се обръщат към съответните органи. Много хубаво пожелание. Така ще се напълнят затворите със съвестни граждани, които са имали глупостта да повярват, че тези срещу които се оплакват ще бъдат справедливо наказани. Освен, че ще ги вкарат зад решетките автоматично ще получат като бонус унищожен бизнес и разбито семейство. Борба срещу корупцията няма, има само говорилня. Приказки, оплаквания, хленчене и тъжни констатации. А кой е отговорен, кой в крайна сметка носи отговорност? Длъжностите Главен Прокурор и шеф на ВКС избираеми ли са? Българските граждани сами ли са ги избрали? Не, оказва се, че са назначени от Президента Първанов. Това означава ли, че той е виновен за мъките на корумпирани и корумпиращи? Все няма достатъчно събрани данни и доказателства за извършени престъпления. А само по твърдения не можело да се разследва. Разбира се, заменките чукари за плажове и планински курорти не са доказателства. Разбойнически приватизираните предприятия в ущърб на държавата като БТК, БУЛГАРТАБАК и много други, при които стотици милиони отиват в джобовете на бивши бармани и милиционери също не са данни за извършени престъпления. Спомних си, че спасяването на давещите се е най-вече тяхно дело. Какво излиза, подкупените и раздаващите подкупи сами да се оправят. Сами да се самообвинят и самоосъдят. Е това, ако не е назадък, какво е?

21 август 2012 г.

 

Ако зажалиш някой ден за БСП

Българската Социалистическа Партия щяла да взима заем в размер на 2 млн. лева от банка. Парите й трябват за изборите. БСП отказали даренията за тази кампания и затова се наложило да вземат пари от банка. Смешна работа, при положение, че социалистическата партия е създала, откърмила и отгледала няколко десетки милионера. Като почнем от надпартийните, които днес плащат и командват всички партийни централи. Преминем през милионерите родени от БСП и сменили боята си през годините. И стигнем до партийните милионери, които по данни на българските медии са 49. Четиридесет и девет официално известни червени милионери. Кой знае колко са скритите лимонки? Инфантилно, гротескно, живи да ги ожалиш, горките червени чорбаджии. Няма ли кой да каже на на Станишев и компания, че с тази сополива история няма да постигнат нищо друго освен отвращение. Демагогия, лицемерие, лъжа, това се вижда дори от твърдия електорат на БСП. Хора, които винаги са гласували с червена бюлетина си признават – ние сме от БСП, но ще гласуваме за човек, който е доказал с делата си, че работи, че го е грижа за нас. Не ни интересува от коя партия е. Знам, че червените очила пречат на партийните вождове да видят реалността, затова ще дам конкретен пример.   Бургас, да, именно в Бургас членове на БСП ще гласуват за кмета Димитър Николов. Според тях, за четири години той е направил повече отколкото Йоан Костадинов за 12 години управление. Попитах ги, не ви ли смущава информацията, че заместникът на Николов, К. Марков е давал на фирма на съпругата си милиони левове от вашите пари, от бюджета на общината. Не ви ли притеснява фактът, че въпреки обещанията не се извади нито една далавера на предишния кмет и че неговите фирми си останаха на хранилката. Отговориха ми. Може и да е така, това ние не знаем, но получихме субсидии за пенсионерските клубове, плащат ни 30% от сметките за електричество, получаваме дърва за огрев, градът се промени, улиците са асфалтирани, имаме тротоари. Ние се вълнуваме от такива обикновени неща, които можем да видим и да усетим. Иначе сме си от БСП. А и Николов е по-земен, Костадинов беше студен и надменен. Така мислят хората, а какво се върти в главите на червените чорбаджии никой не знае. Имам конкретно предложение към другарите вождове. Сменете си мисленето или поне съветниците, признайте си, че не сте никакви другари, а господа. Престанете да наричате БСП лява партия. Пропастта между свръхбогатите партийни олигарси и унизително бедните редови членове е крещяща. Назовете се с истинските си имена, не се срамувайте. И ще видите, с изчезването на шизофренията всичко ще си дойде на мястото. Ще се успокоите, ще престанете да се правите на учудени, как така хората не ви искат. Борете се със себе си, не с другите партии, те също не струват.

05 октомври 2011 г.

 

Скандалът в НОИ

Върхът на айсберга. Какво не знаем или не ни казват?

Какво е Национален Осигурителен Институт ? Със сигурност не е учебно заведение, това е торба , в която всеки месец се събират милиони левове и стратегически важна информация. Накратко – финансов и информационен трезор. Азбучна истина е , че при управлението на подобни институции не трябва да има публични сътресения и вреден шум. Какво се случва?
Управляващите от партия ГЕРБ назначиха Христина Митрева за шеф на НОИ. След това многократно я подканяха да си подаде оставката. Тя отказваше със завидна упоритост. Последва нова изненада г-жа Митрева се съгласи да напусне поста . Аргументите на тези , които я назначиха с лекота и махнаха с усилия са , че тя е в пенсионна възраст и недостатъчно доброто управление на НОИ. В същото време й благодариха за свършената работа?! Странно и любопитно. Какви са оскъдните факти , които чрез медиите достигнаха до българските граждани? Чу се ,че приходите от осигурителни вноски са намалели със 100 милиона лева, а към края на годината общият дефицит ще надскочи 250 милиона лева. От това става ясно, че има проблеми със събирането на осигурителните вноски. За причините можем само да гадаем,икономическа и финансова криза-липсата на работа и каквито и да било доходи, лошо управление, сбъркана методология или други неизвестни за нас простосмъртните факти. Това , което знаем със сигурност е , че държавата няма пари и има остра необходимост да ги намери от някъде. Няма да спекулирам със слуховете, че всяко правителство ползва НОИ за да запушва дупки. И без това всички се кълнят , че това е невъзможно и никога не е правено. Но така или иначе ситуацията е странна. Ето още един парадоксален и трудно обясним момент. От една страна пари няма, има проблеми със събирането на осигурителните вноски, тоест всяка стотинка е важна и в същото време от НОИ изхвърлят, отказват милиони дори може да се наложи да ги връщат?! От години временно пребиваващите чужденци в България също плащат осигурителни вноски/здравни/. Става въпрос за много милиони левове внесени от хора със смесени бракове,чужденци закупили недвижим имот , чуждестранни работници, собственици на фирми и развиващи бизнес, последните дават работа и плащат осигуровките и на много български граждани . Всички те продължават да внасят осигуровките си . Но от края на април са извадени от системата на НОИ. Това ще го разберат ,когато отидат на лекар и не ги открият в компютъра, а междувременно ще продължат да внасят вноски. Вече има здравноосигурени , които са открили , че са извадени от системата. На въпросите защо и какво става с вече внесените от тях пари ще им ги върнат ли , от НОИ не им дават точни , ясни и еднозначни обяснения само констатират факти . Да, до април сте били в системата , но вече не сте значи нямате право ! Възникват няколко въпроса. На държавата не й ли трябват пари? На какво основание са се променили нещата през месец април ? Ще върнат ли парите на хората? Каква е ползата за държавата? Защо промяната се е извършила тихомълком? Има въпрос и от морална гледна точка, какво става с бременните съпруги/чужденки/ на български граждани, които до шестият месец от бременността си са били осигурени , а вече не са?
Има нещо мътно в НОИ. Какво ли се крие в тези две трети от айсберга, които не виждаме?

18 май 2011 г.

 

БСП се готви за избори?!

А дали е така?

Гледах първомайския митинг-протест на БСП под надслов „Ден на труда, ден на гнева”. Гледах, слушах изказванията на обикновените граждани, поканени и допуснати до трибуната сред големците. Хората от различни съсловни групи бяха искрени, изказаха си болката. Прави са, че така не може да се живее. В мизерия и недоимък, без доходи или с подаяния. Без перспектива, без бъдеще. Да не говорим, че и настоящето никакво го няма. Да, те са прави! Но също така гледах и слушах вождовете на БСП. Чух техните лозунги „оставка”, „победа” и други подобни бойни призиви. Зададох си няколко въпроса. Партийните олигарси вярват ли си? Ако поне те си вярват, някак не им личи. Беше фалшиво и като излъчване, и като послание, просто си личеше, че вождовете не са искрени, не им идва от сърцето. Към това добавям и неоспоримия факт, че на миналите парламентарни избори БСП и тъй наречената Коалиция за България (всъщност други леви партии реално няма – не се различават по нищо от БСП, но това е друга тема) предадоха властта. Вождовете им отправяха великите си послания по събори и седянки, но на самите избори не си помръднаха и малкия пръст, за да мобилизират колкото се може повече гласове. Напротив, изиграха изборите икономично, точно премерено кой от тях трябва да стане депутат и толкова. Нито стотинка повече, нито грам усилие не беше изразходвано. БСП не искаше победата! Защо? Дали е договорка под масата следващият да подържи горещите картофи, или хитра преценка, че, който и да е на власт, ще се провали, а те ще се върнат на бял кон, или нещо трето, няма значение. Въпросът е, че и тогава викаха „победа”, но не я искаха. Излъгаха собствените си гласоподаватели, членове и симпатизанти, не ги активираха, не ги поведоха към изборните урни. Оставиха ги да висят във въздуха. А сега идват местни и президентски избори. И няма как да не се запитам искат ли я тая „победа” предводителите на левицата (левица, водена от олигарси) или пак ще излъжат хората? Време ли е да се връщат на власт? Или ще пооставят още малко друг да обере негативите, а те да изиграят ролята на поредния спасител? Това се питам – искат ли БСП властта?

5 май 2011 г.