–

По Дискавъри гледах едно предаване за пиявиците. Водещият научно популярно обясняваше как се хранят. Дори показа нагледно – влезе в едно блато и мигом по него се полепиха пиявици. Откъсна една от себе си и с думите „Искате ли да видите с какво се храни?” я стисна. Беше една малка пиявичка, но когато я размаза цялата му ръка се окървави. Много кръв!
Не знам защо, но веднага си представих как водещият стиска и размазва някой роден олигарх, местен феодал, корумпиран политик или магистрат. Леле, колко много кръв – не само ръката му, цялото му тяло и телата на снимачния екип, камери, техника. Отвсякъде се лее, шурти, стича и капе кръв. А тревата под краката лепка, обувките джвакат в кървави локви. Всичко е в подгизнало червено. Отнякъде се появи Куентин Тарантино, нервно хапещ устни, раздаващ яки факове, как така не се е сетил да използва тази техника за тотално окървавяване в баталните си сцени. Както си фантазирах и по едно време загрях. Пиявиците като се нахранят, т.е. като се насмучат сами се отлепят. Сами си тръгват от трапезата. Обясниха го хората по Дискавърито. Обаче къде сте чули и видели български чорбаджия или държавен чиновник сам да се откъсне от хранилката. Ей така, както го правят културните пиявици – нахранваш се и си тръгваш. Явно нещо куца във възпитанието на родните кръвопийци. Никога няма да се сетят да се отдръпнат. А може проблемът да не е във възпитанието им. Възможно е да страдат от ненасищане. Това е много интересна болест. От години се правят изследвания и учените по света не могат да си обяснят защо от нея страдат само български министри, депутати, директори на всевъзможни държавни агенции, комисии, подкомисии, надкомисии и пр. Как така го няма този праг на засищане? Ядат, лапат, тъпчат. И още, и още. И няма край. То вече и на пиявици не приличат. Превърнали са се в пиявища. Борисовци, Станишевци, Златевци, Божковци, Герговци… смучат като за световно! Пият човешка кръв. Мъчи ги тая пуста болест. Ох, ама вкусна тая народната кръв бе.
Опа, сега пък се сетих за рекламата на оня салам „Народен”, дето го правят без месо. Такъв „народен”, онакъв „народен”, кръв народна. Само че тя си е истинска, натурална. Нашата кръв пият – на всички български данъкоплатци. И с такъв неистов апетит смучат, че и кръвта на децата ни и на техните деца няма да ги засити.
Пиявищата са ясни. Само че, за да се развият, разплодят и охранят до такива гигантски размери, явно са намерили изключително подходяща среда. Най-доброто блато. Известни са много случаи по света, когато от заблатени местности хората правят райски градини. Отводняват, чистят, поддържат извоюваното с много труд и упоритост. При нас обаче е обратното. Сами наводнихме райската градина с безотговорност, незаинтересованост, мързел, страх, алчност, завист … Затлачихме я с раболепие.
Сега, след 24 години сме изправени пред три пътя: Да размазваме пиявица по пиявица. Да направим невъзможно развъждането на кръвопийците, премахвайки средата, в която се чувстват у дома си. Иначе казано, като няма блато, няма пиявици. Има и трети вариант – да не правим нищо. Изберем ли последната възможност, най-добре е да си сложим табелки: „Доброволец – кръводарител”, да спрем да мрънкаме и да приемем участта си на кръвна банка с усмивка.

Ивайло Зартов, 12 юли 2013 г.