–

Усетихте ли го? Хареса ли ви? Колко е сладко да си победител! Страхотен вкус! Освободихме от ареста Гергана Червенкова. Обединените усилия на адвокати, роднини, медии и на тези, които до вчера не познаваха Гергана. Нищо не знаеха за нея, но скочиха във фейсбук, отидоха пред съда, пред съдебната зала и я защитиха. Защитиха себе си. Браво! Интересни заглавия изскочиха на другия ден: „Пуснаха Гергана Червенкова” – Ха-ха-ха. Пуснали я били. Кои ли пък са тия, дето я пуснаха? Това не са ли онези същите български прокурори и съдии със смъкнатите гащи? Същите, които я арестуваха и държаха месеци наред зад решетките. Не са ли това слугите на Цветанов, Борисов, Станишев…? Инквизицията сама предложила да се измени мярката на Гергана в по-лека. Даже били изтъкнали причините за това. Ах, колко трогателно! Екзекуторите, палачите надянаха маски на милосърдни сестри.
Ами къде бяхте в онзи далечен ден, когато с лека ръка решихте да арестувате Гергана? Защо пълните арестите, а после събирате доказателства? Защо първо мачкате, убивате, съсипвате цели семейства, а след това жертвите съдят себе си в Страсбург? Защото прокурори и съдии не носят никаква отговорност. Магистратките (да не се бърка с магистралки!) са напълно безотговорни. Любимият им член № 132 от Конституцията ги прави недосегаеми. За поръчковите им „грешки” плащаме ние – данъкоплатците. Пуснали били Гергана. Иначе казано, най-после си вдигнаха гащите. Сега трябва да се поизправят, че с тия наведени пози са изключително удобни не само за родни бейове и аги, но и за всевъзможни чужди мераклии. Американски посланици, руски посланици, френски, марсиански …, който не ги е пожелал, той не ги е имал.
Кое все пак накара кривосъдниците да освободят Гергана? Съвестта им? – Глупости! Милост към децата й? – Глупости, глупости, глупости. Убийците в тоги не виждат нито деца, нито хора. За тях всичко е само пари или кариерно израстване. Без значение е дали труповете, по които се изкачват са детски.
Случаят с Гергана Червенкова доказа, че за да има справедливост, законност и правосъдие в България, поне 1000-2000 човека трябва да наблюдават отблизо разбойниците в тоги какви ги вършат. И когато се вижда и от космоса явната несправедливост, да се окаже граждански натиск. Всъщност този натиск трябва да е непрекъснат. За да не може на 19 юли 2013 г. кривосъдниците да предадат Гергана на чужда държава. Да не забравяме, че само й смениха мярката за неотклонение. Да не забравяме, че има още страшно много други жертви на кривосъдието в България.
Слава на Бога, вече знаем какво да правим. Трябва да се самозащитаваме! Пазейки свободата на Гергана, Петър, Иван…, пазим себе си и децата си. Иначе утре на мястото на Гери може да е всеки друг.
Усетихте ли вкуса на победата? Вкусно е, нали? Това е възможно, само защото бяхме единни. Обединени от една кауза. В това е нашата сила – да сме обединени и да оказваме непрекъснат граждански контрол. От това се страхуват шайката разбойници от олигарси и слугите им – политици и магистрати. Страх ги е, че се научихме как да ги побеждаваме. Искате ли още от този прекрасен вкус?
Ивайло Зартов, 03 юли 2013 г.