–

Вчера беше Гергьовден, денят на храбростта. Опитах се да разбера коя точно храброст празнуваме. Не искам да се връщам назад в миналото, там със сигурност ще открия повода за празника. Реших да потърся днес, в наши дни храбростта. Гледах парада на цялата българска армия събрана на площада. До войската наредени първенците ни и си спомних приказката, че рибата се вмирисва откъм  главата.

Запитах се, а дали обществото се охрабрява откъм главата? Дали нашите водачи, и от управляващите, и от опозицията са храбри? Няма как да пропусна куража на патологичните лъжци, които ние си ги наричаме политици. Иска се много смелост вече 23 г. да заставаш срещу собствения си народ и да мамиш нагло като малко дете с насран задник. Гледат ни в очите и ни лъжат, лъжат ни и ни грабят. Факт е, че никой не знае кога омагьосаната публика ще излезе от вцепенението, ще прояви храброст и тогава към фалшивите изпълнители ще полетят не само обувки. Последният управляващ – Бойко Борисов, храбър ли е? Сетих се как преди изборите смело раздаваше обещания за справедливост, за възмездие, за това че ще накаже предходните крадци. Хората, които му повярваха храбро гласуваха за него. Той обаче прояви истинска смелост и забрави обещанията си. Всичко се разми в безброй камуфлажни акции и рязане на ленти. А какво стана с обещанието да се развалят заменките на плажове и планински курорти, с които държавата беше ограбена с осем милиарда, а тарикати като Златев, Божков, Ганчев, Батков, Гергов, Банев и компания си ги разпределиха в джобовете? Когато се раздаваха обещанията всички бяха възхитени на храбрия Борисов, как ще въстане срещу олигарсите, дори против Златев, който му плаща огромни пари за охраната на обектите на “Лукойл”. Но, нищо не се случи, всичко се оказа само шепа храбър прах в очите на хората. Главният опозиционер в последните години, Сергей Станишев и той е голям смелчага на думи. Сега се тупа в гърдите как като вземе властта ще ни оправи. Станишев храбро надува бузки, само че забравя, че когато той управляваше станаха заменките, той го позволи. Борецът за правдини раздаде милиардите на приятелите на всички храбри правителства – олигарсите. Тези пък сладури си назначават едно след друго правителствата, сменят си куклите, за да е по-интересен театърът. Докато трае представлението те храбро източват парите на българските данъкоплатци. Крадат си смело и безотговорно. Сетих се и за българските журналисти, чиято смелост стига чак дотам, че срещу заплащане са готови да напишат гадости дори против себе си. Иначе храбро пропускат да зададат неудобните въпроси на властимащите.

Какво излезе, тя храбростта си я има и днес. Около нас все храбреци достойни за пример. Само обикновените хора, които се бяха събрали на площада ми се сториха някак  плахи. Да не би да са се сетили, че на Гергьовден се принасят в жертва животни, колят ги. А може и да са си спомнили, че от 23 години всеки ден ги колят само че по мъничко, а пък те храбро се правят, че не усещат ножа. Сетих се и за десетките и стотици хиляди смели хора във фейсбук, които протестират активно срещу всякакви неправди, но на улицата излизат не повече от сто човека. Тези, които си стоят удобно вкъщи, не че не са храбри, напротив, даже са много наточени, но виртуално. Най-смелите в мрежата са с измислени имена и без свои снимки, напълно анонимни храбреци, зовящи и приканващи да бъдем смели. А когато ходят по улиците храбро гледат към земята, да не би някой все пак да ги познае. Общо взето останах доволен от това, което видях. Храбри сме от всички страни, що пък да не си празнуваме, да ни е сладко.

Ивайло Зартов, 2011 г. редактирано