–

„При отсъствие на справедливост, Държавата не е нищо друго, освен разбойническа шайка, а самите разбойнически шайки са миниатюрни държави. Разширила областта на влиянието си, добрала се до безнаказаност шайка се нарича  държава.”
Аврелий Августин

Хипопотамски работи

Щракам си с дистанционното по телевизионните канали. Пия си сутрешното кафе и се уча.

Когато влак дерайлира, заради откраднати болтове – това било тероризъм. Когато държава дерайлира, заради откраднати заводи, фабрики, земи, гори, плажове, подземни богатства и пр., това било „преход към демокрация”. Ти да видиш! Крадците на болтове и релси са издигнати в ранг терористи. А тези, които откраднаха цяла държава, явно са преходници. На първите, колкото и да се напъвам, не мога да се сетя за имената им. На вторите – и да искам да ги забравя, не мога. Няма как да стане.

Всеки ден видни преходници пълзят по телевизионните студиа и ни учат на ум и разум. Хич, ама изобщо не са нагли. Шефът на втората, най-голяма партийна организация в БСП, пловдивчанинът Георги Гергов обяснява кои са виновниците за геноцида в България: „Ония, дето приватизирали 90 000 предприятия за жълти стотинки!”. А така! Тъкмо си помислих, че е объркал хапчетата и сега ще ни разкаже за ЦУМ и Пловдивския панаир и ще си направи публично харакири. Викам си, еeй браво на тоя преходник, започва от себе си. Да, ама не! Другите били от лошите, а той бил от можещите. Можел го. Никак не е нагло, нали? В лек хипопотамски тръс последва разтърсващата информация, че в държавата си имало органи! И според тях, нямало никаква далавера между Гергов, Хохегер и Моника Станишева. Държавата била подпомогнала Пловдивския панаир с 1,5 млн. лева, но всичко си е в реда на нещата.

Прав е. В открадната територия от Герговци, Златевци, Божковци, Станишевци, Борисовци, Костовци, Миневци… и пр.преходници, органите съвсем логично също им принадлежат. Е, как да има нещо нередно? Човекът просто си го може. Широката нетерористична усмивка си го натъртва – Ако имало далавера, те (органите) щели да кажат. Безспорно. Още повече, че Главният Орган Цацаров също е от Пловдив, а и на всичкото отгоре е приятел на преходника Гергов. Как няма да каже, ще каже и още как… Ама на, далавера няма и туй-то. Той бил от другата страна на масата. Не бил от тия, дето раздавали предприятията на безценица и дето влизали в политиката, за да крадат.

Уха, веднага си спомних как хипопотамът сере. Ако не сте виждали, задължително отидете в зоопарка – ще ви хареса. Огромен гъз, малка, къса и крива опашчица. И като почне срането, опашчицата се завърта бясно, като перка на вентилатор. Страхотия. Наоколо всичко става в лайна, ама какво да се прави – може си го хипопотамът…

Така, както си седях омагьосан от красотата, се сетих, че „левият” Гергов назначи за изпълнителен директор на Панаира „десния” екс-министър на МВР Богомил Бонев. И това си е нормално. В откраднатата България няма ляво, няма дясно. По думите на нетерориста от Пловдив, в БСП нямало лагери и те не воювали помежду си. Любопитно изказване. Нямало такова нещо, като „хората на Първанов” и „хората на Станишев”. Така си е. Всички са от една шайка, спор няма.

През цялото време се чудех на кого ми напомня полубожествения Гергов. Оказа се, че и той е почетен консул на Русия, само че в Пловдив, а не в Бургас. Сега вече, всичко ми стана ясно. Те, братушките ги подбират с конкурс почетните си консули. Бургаският преходник притежава и титлата доказан със съдебно решение блудник (решение на СГС от 17.01.2012 г. дело 4540/11), но се прави на скромен и не обикаля телевизионните студиа.

Опа, пак изплува картината с хипопотамската опашчица – хвърчат лайната във всички посоки. Камерата гнусливо се измества отпред. Малките очички, мазната, тлъста и самодоволна муцуна сякаш казват: „Ааа, видяхте ли? Който си го може, си го може. Кой може, като мен да сере?”.

21 януари 2014 г.

Фокус-мокус

Знаете ли кое е най-важното за успешния фокус? Ловкостта на ръцете? Гениалността на самия номер? НЕ! – Бедрата на асистентката. Най-важни са отвличащите маньоври.

На сцената е Волен Сидеров. Бесни пируети се преплитат с вихрени гюбеци. Публиката е без дъх. Неговият дубльор Валери Симеонов припка по телевизионните студиа. Танцът между двамата приковава очите на зрителите. Подготвен е проект за нов Наказателен кодекс. Шумотевицата е съсредоточена главно в безумния текст за наказателна отговорност, ако някой направи фотография, на която сниманият не се харесва, лошо му се пише… Нито дума за несменяемостта на боговете – магистрати. Нито за тяхната персонална отговорност. Прокурори и съдии ще продължат да взимат подкупи и да изпълняват частни поръчки. Ще лъжат необезпокоявано. Да натопят, когото трябва или да опънат чадър над този, който си е платил ще е нещо нормално. Както си беше вчера, така ще бъде и утре. За „грешките” на корумпираните магистрати плащат всички български данъкоплатци.

Полуголата асистентка гълта вниманието. Под светлините на прожекторите излиза Бареков и „Наглост без граници”. Сипят се тонове обещания за светло бъдеще. Хвърлят се люти закани към олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати. Чакайте, чакайте малко! Това не го ли гледахме вече? Само че, в главната роля беше обещавачът на справедливост Бойко. Какво не виждаме? Правителството на Олигарски започна с 1 млрд. дълг. През декември 2013 г. взеха още 700 млн. дълг. През януари 2014 г. – нови 900 млн. дълг. Тези пари ще ги връщат зрителите – българските данъкоплатци. По-простичко казано – ние.

Какво друго се опитват да скрият фокусниците? „Намалиха” сметките за ток със страшните 4 лв. Но те, сметките са завишени в пъти по цялата верига. От производителите и ЕРП-тата продавачи. Никой не трябва да се интересува от фалшивите сметки за ток. От манипулируемите  от продавачите електромери. От стотиците милиони неизплатени данъци, укрити и изнесени зад граница чрез договори за „външни услуги” и фиктивни счетоводни загуби.

Докато гледаме кършещите се танцьорки, времето си върви. А то, времето лекувало всичко. Желанието за справедливост и възмездие. Викът, нито един участвал в 24-годишния геноцид да не се допуска до властта. Самоубилите се, самозапалили се българи не са интересни. Къде-къде по-весело е да гледаме полюшващи се задници или как БСП се цепи. Новият главен инквизитор Цацаров отдавна вече не е нов. Повече от година е на сцената. Останаха му още 6 години от мандата, да ги избута някак. Има две главни задачи – да симулира борба, битка с корупцията по високите етажи на властта и да закриля шайката, откраднала България. Борката Велчев, предходникът на Цацаров го правеше с лекота. Беше истински виртуоз във вечното нямане на доказателства за олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати.

Какво още не трябва да виждаме? Завишените в пъти сметки за парно, лекарства, храни, горива… Монополистите са си платили, чиновниците си траят, брашненият чувал се тупа ли, тупа… Обясняват, че доходите ни били мизерни, защото толкова сме били работили. Произвеждали сме били малко… Лъжа. Те, бандитите от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) крадат страшно много, грабят всичко. Затова все сме зле. Няма как най-корумпираната държава да не е най-бедната. Ама на кой ли му пука!?

Я, гледай асистентката, то са бедра, то е задник. Леле, а циците …Уха, гледай, гледай…

14 януари 2014 г.

 

На бунището на историята

Обичате ли авангардно изкуство? Виждам учудените ви физиономии. Точно така изглеждах и аз, когато един мой приятел ме стресна с въпроса. Казах, не знам, което си беше истина. Как да обичам нещо, като не знам какво е. Той обаче настояваше:

– Виж сега, ще ти покажа фотографии, но най-добре е да дойдеш на място да погледнеш инсталацията. Да се докоснеш до истинската сила на изкуството! Сетих се, че там където има допиране до изкуство, след това задължително ще се допрем и до няколко бири и се навих.

– Хайде, води ме. Тъкмо по пътя ще разгледам и снимките.

Тръгнахме. Подаде ми той 5-6 фотографии и аз зяпнах:

– Пич, ти бъзикаш ли се с мене? Това е някакво сметище. Къде ме водиш?

– Трай бабо, за изкуство! – захили се приятелят. Стигнахме до градското бунище. Качихме се на някаква платформа. От високо се виждало по-хубаво. Какво ти гледане… Смрадта ме беше стиснала за гърлото. В очите ми лютеше. Обърнах се към шантавия ми приятел:

– А бе, противогази раздавате ли на тая вашата изложба?

– Гледай, гледай внимателно!

– Добре де, какво толкова? Планина от боклуци, отпадъци, разлагащи се гнусотии. Какво толкова?

– Еее, я се напрегни малко, де – разочарова се моят човек. С мъка принудих очите си да се взират в бунището. Ааа, видях. Сред гниещия хаос някой се беше постарал и с огромни черни чували, пълни с боклук беше изписал разни неща. Ясно се виждаха пръстени, опасващи цялото сметище. Имаше си раздели: Токсични отпадъци, особено токсични, ултра-мега-миризливи боклуци … Живописно подредените чували образуваха нещо като дърво. Само че, не дървото на живота, а дървото на гнилоча. Олигарси, местни феодали, корумпирани политици, магистрати и други отрепки – всички бяха изтипосани поименно. Зяпнах. Ееей, това изкуството било голяма работа. В короната се мъдреха Златев, Прокопиев, Минев, Гергов … Малко по-надолу, красиво накацали по клоните – Станишев, Борисов, Доган, Костов … При могъщите корени – Найденов, Велчев, Ситнилски, Дърдонски … цели висши съдебни съвети. Впити като лиани по ствола лъщяха Цветановци, Руменовци, Местанчета, Воленчета и Валерчета. Гледах, като омагьосан. Направо се захласнах. Както си се наслаждавах, по едно време забелязах, че някакси отстрани има отделна, допълнителна композиция от чували, изписващи Бареков. Явно авторите са се чудели къде точно да ситуират тая красота и са я хакнали, в крайна сметка, ей така, някъде си. Въпрос на творческо виждане, както се казва. Обърнах се към приятеля си:

– А има ли си име това миризливо чудо? Как се казва?

– Има си. И е възможно най-логичното. Не очаквай някаква изкелефенчена изненада.

„На бунището на историята” се казва.

05 декември 2013 г.

Ах, тези акита

Спомням си какво е усещането, като стъпя в кравешко лайно. Някаква странна смес от изненада, погнуса и възмущение. Ама как така тая крава се е изсрала точно на това място!? Гадна работа. Чувствам се натопен, подведен, топнат. Спомням си как след поредния сеанс избори, идваха при мен разни познати да ми се оплакват – Ама как така? Какво стана? Ние не сме гласували нито за ДПС, нито за НДСВ! Ние си гласувахме за нашите, за БСП. А то, какво стана!? – Възмущаваха се хората. Обясняваха ми колко гнусно се чувствали. Сякаш някой ги топнал в лайната. Били измамени, излъгани, обидени… Врякаха, крякаха, но нищо не предприеха. И червените шамани разбраха, че разполагат с материал. Могат да си правят, каквото си поискат, да сключват сделки с който си пожелаят и никой няма да им потърси отговорност. Това беше по времето на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Време на мазни заменки и тлъсти грабежи. Върхушките и на трите партии станаха още по-богати, а редовите членове – още по-бедни. Нормално…

Тия дни пак се разтичаха разни оплаквачи. Пак били стъпили в лайната. Изумени били как така, като си дали гласа за БСП, изведнъж се оказали в един лагер с ДПС, че дори и с АТАКА. Ха-ха-ха… Втрещени били от общия митинг БСП-ДПС. Никой не ги бил питал. Изобщо не били съгласни да имат каквото и да било вземане-даване с фесовете или с фурнаджийската лопата. Слушах ги, гледах ги как се тюхкат и се вайкат. По едно време не издържах и ги прекъснах. Вече не ми беше смешно. Попитах ги дали са идиоти. Явно са – опулиха се с неразбиращи очи. Отказах се да им говоря – няма смисъл. Как да обясниш на мега-кретена, че е дебил. Сложна задача.

След поредните „избори” отново ще се чудят защо любимите им вождове са сключили сделка с ГЕРБ. После с Шмерб, с дявола, с който им падне. Колко трябва да си тъп и прост? Да виждаш истината, да знаеш, че партийните чорбаджии не дават пукнат грош за теб и да се правиш на сляп и глух. Да продължаваш да гласуваш за собствените си палачи. Да овластяваш бандити, които се съюзяват с други разбойници в името на две цели. Първата е те, тарикатите да стават все по-богати и да запазват награбеното. А втората е идиотите да стават все по-идиоти. Да мрат от глад, от студ, от болести, но да не им пука. Да не обръщат внимание на това как се гърчат децата им и възрастните им родители. Да не забелязват, че са превърнати в бройлери, в донори. Колко трябва да ти се иска да си заслепен? Та да не виждаш, че в България няма партии. Има шайка от олигарси, местни феодали и техни слуги – политици и магистрати. Има и отбор идиоти, които служат като тор. Слава на Бога има и една група от български граждани, които са прогледнали. А най-много ме радва, че тази група на свободните и смели българи се увеличава с всеки ден. А на тези, дето непрекъснато настъпват лайната, не мога да съчувствам. То бива, бива, ама то това никъде го няма. Двадесет и четири години да те грабят, лъжат, грабят, баламосват, грабят…, и все в тоя ритъм да те обработват. И пак да има олигофрени, чакащи поредния „спасител”. Уникално! Не е за вярване. Стъпваш на пожарникаря – смърди, стъпвал си преди това на всички останали лайна и всичките смърдят еднакво. Обаче продължаваш да крачиш в лепкавата гнус. А бандитите стават все по-оригинални. На получаващите до 340 лв. месечен недоход през 2014 г. пак ще им взимат по 30 лв. на месец, но пък през 2015 г. щели да им ги върнат. Ха-ха-ха! Велико! Хич, ама изобщо не са нагли, нали? Демек – търпете ни поне още 2 години и ще получите, ако не цели семки, поне обелките.

Много добре си спомням какво е да стъпиш в кравешко лайно. А вие спомняте ли си?

20 ноември 2013 г.

Наборите

Седя си в парка. Припичам се на слънчице. На съседната пейка до мен други двама слънцепоклонници водят оживена беседа. Личните ми специални разузнавателни средства, наречени уши се задействаха автоматично.

– Ееей, майката си трака, наборе, виждаш ли какво става?

– Какво бе, какво има?

– Ами, циркът продължава, само клоуните ни сменят. Пускат ги едни такива, все по-напористи, по-нагли и безцеремонни. И номерата им все по-тъпи стават.

– Така е, прав си. Ама то това не е нито от днес, нито от вчера. Я си спомни как ни докараха лъжеца Симеончо, дето щеше да ни „оправи” за 800 дни. След това пък прикрепиха към него мазните бандити Сергей и Доган. Хем да ни разтягат локуми, хем да ни грабят дружно. После щафетата я пое обещавачът на справедливост Бойко – Разбойко. Разкатаха ни от обещания за прозрачност, за възмездие. За това, как щели да накажат крадците преди тях. Как щели да свият сърмите на олигарси и местни феодали, на корумпирани политици и магистрати. Набореее, набореее… От толкова обещания, ако вървяха с по една ракия, отдавна да съм умрял от цироза на черния дроб…

– А бе, мамицата им мръсна. А помниш ли как към пожарникаря – рекетьор пласираха клоуна „патриот” Волен? Първо го псуваше, та чак се пенеше. После така го заоблизва, че да ти се доповръща. Ебаси циркаджиите… И сега пак се слюняви и се прави на борец за правдини. Обаче, явно на тарикатите им е къса резервната скамейка, щото видя ли – пак пуснаха на терена гея и феса.

– Мани, мани! Няма такъв сериал, нито турски, нито латиноамерикански. Двадесет и четири години все нови сезони, нови серии бълват. Гледаш ли рекламите? Сега ни подготвят новите играчи. Ще ни пускат вместо изтъркания Сидеров, бургаския гларус Валерко Симеонов – той да ни се прави на загрижен патриот. А пък Бареков без граници ли, без цензура ли, раздава ли раздава новите обещания за справедливост и възмездие. Няма такъв филм, нито в Холивуд, нито в Боливуд. И балъците свършване нямат. Отворили усти, зяпнали и чакат. Ето ги новите месии, новите спасители на отечеството. Ужас! Може ли да те шибат 24 години и ти все да си девствен? А, стига бе! И да знаеш, че няма оправия. Сами няма да пуснат кокала.

– Те и прокурорите и съдиите са техни хора, бе… Все бандит до бандита наредени. И колкото по-голям разбойник, толкова по-нагоре расте. Най-големите престъпници се грижат за „правосъдието”, наборе! По разни висши и върховни банди са се окопали. Майката си трака!

Не издържах. Попримъкнах се към тях:

– Извинете ме, че се намесвам, ама кои са тия, дето въртят артистите? И какво да направим, за да ги спрем?

– А бе, ти откъде падаш? – опулиха се насреща ми наборите – Кои са тия, кои са ония? Ясно е кои са. Златев, Божков, Гергов, Батков, Минев … всички тия, на които им викат олигарси и местни феодали. Но да знаеш, че и от другите бандити – политици и магистрати има ояли се шопари, на нивото на кукловодите са вече. А какво да направим ли? Ами да престанем да бъдем идиоти. Като пращаме някой да ни управлява, като ги овластяваме, трябва и да ги контролираме. Твърд, непрекъснат контрол, и да ни се отчитат. И да си знаят, че са там само на заплата. Като не ги устройва, да не ни се кандидатират изобщо. Така трябва да бъде! А на досегашните изроди трябва да им вземем всичко, което откраднаха от нас и да ги натикаме зад решетките. А това без пердах няма да стане. Ама як пердах, та да държи топло на следващите „патриоти” и обещавачи. Хайде наборе, да ставаме, стига сме си чесали езиците.

23 октомври 2013 г.

От зарзаватчийницата

Искате ли пресни, свежи новини от зарзаватчийницата? Ако лекичко ви понамирисват, повредата не е у вас. Това е защото са екстремно свежи.

Президентът Плевнелиев държа реч пред Обединените нации. Ура! Екс президентът Първанов също дръпна прочувствено слово, само че пред необединените българи. Пак ура! Гледах ги и двамата по телевизията и много им се зарадвах. Роската с възможно най-напушената си усмивка заяви, че това бил най-щастливия ден в живота му, защото седял до президента на САЩ  Барак Обама. Все си мислех, че най-щастливите дни са когато ти се роди дете или когато си понесен на крилете на любовта. Възможността за възникване на потомство между Барак и Пастирката не е за подценяване, въпреки че звучи малко екстравагантно. Много по-вероятно е обаче, ощастливяването да е следствие на сбъдване на мокри сънища. Честито! Радвай се, народе, президентът ти е щастлив. А това, че любовта е споделена се вижда в речта му – точно повторение на думите на любимия Обама. Еднакви позиции по всички точки, което си е нормално между влюбени. Идилия! Представяте ли си, Роската  чучнал в скута на Чичо Сам? Уха! Наздраве за младите! Само дето родата на сватовете ми е странничка.

Горе-долу по същото време, в центъра на София се изтъпанчи не кой да е, а зам.посланикът на САЩ и пред събралото се множество обяви, че е дошъл с мъжа си. Аха, правилно прочетохте – с мъжа си. Както и да е, любов, какво да я правиш?

Докато настоящият главнокомандващ преживяваше върховното си щастие зад океана, екс президентът Параванов хлъзна поредната си сънена  реч пред родната аудитория. Тук усмивки нямаше. И на любов не миришеше. Врътнаха старата чалга, само че вече не се казва проект АБВ, нито ГДОЛ  (Гражданско Движение за Обединена Левица). Сега ще са дискусионни клубове и в тях щели да се мъдрят политики. Кой както иска да си го превежда. Сънливата обстановка изобщо не предвещаваше нищо весело. И изведнъж – ТРЯС! Бомба! Параванов щял да се бори с монополистите, олигарсите  и корупцията по високите етажи на властта. Аууу, направо ги видях как се разтрепериха неговите приятели. Тресат се, само че от смях. Пак така се кикотеха и когато „страшният” Сергей Станишев ги заплаши със същото. Страшен смях. И Батман Бойко – великият обещавач на справедливост и възмездие се превърна в смехурко. И Волен, и Болен и кой ли не от надуваемите кукли използват хумора вече 24 години. Явно се харесва на публиката дотолкова, че дори докато надуват следващата кукла – Валерко Скатски, не спират плочата. Все същите страшни смешки. Все същите изгнили домати.

Интересна работа. Когато отидем на пазара, ходим между сергиите, обикаляме, сравняваме и накрая избираме след дълго умуване възможно най-пресните, най-хубавите зеленчуци и плодове. Никога не протягаме ръка към гнилоч, нали така? Никога не храним децата си с развалени, смърдящи отпадъци, нали така? Е, защо тогава избираме за себе си и за децата си най, ама наистина най-гнилите и вмирисани управляващи? Защо се храним с прокиснала помия вече 24 години? Защо?

02 октомври 2013 г.

За човеците, полуидиотите и целите идиоти

Чакайте малко! Нещо не разбирам. Създаваме резервати, национални паркове, защитени зони. В тях охраняваме и пазим цветя, дървета, всевъзможни растения и животни. И от кого ги защитаваме? От себе си. Нормално ли е това? Нима не е лудост?

Нима не е идиотско първо да унищожаваме с действие или бездействие, да убиваме и в един момент да се плескаме по челата и да правим отчаяни опити да пазим недоубитото. Що за малоумие? На всичкото отгоре, и отдолу, това явно ни е в кръвта. Хвърляме боклуци където и когато ни попадне. Отиваме на излет, за риба, или правим ремонт – след нас купчини боклуци! Идва денят „Х” и всички: „- Урааа! Да изчистим България за един ден!”. Аха, 363 дни да изцапаме България, и после за един ден да я почистим. Странничко, нали?

Първо си избираме лъжци и бандити за управляващи. После ги плюем, че били такива и онакива. Ами какви да са? Или пък изобщо не ни е грижа кой управлява държавата. Не ни интересува, пет пари не даваме за нищо. В същото време не спираме да мърморим и да се оплакваме, че живеем зле. Най-бедни сме! Най-корумпирани! Мрън-мрън-мрън… Че как да живеем? Нали нищо не ни интересува. Съседите или други непознати на улицата ги ограбват, убиват. Ние какво правим? Залостваме здраво врати и прозорци, пускаме щорите, увеличаваме звука на телевизора. Не чуваме, не виждаме. Случва ни се същото на нас самите. О-о-о, Боже, ама как е възможно? Защо на нас?!? Нали никому нищо лошо не правим?. Вайкаме се как никой не ни е помогнал, как никой не ни е обърнал внимание. Псуваме всички затворени кепенци. Негодуваме. Съвсем случайно, през бронята ни до нас достига информация, че кривосъдници в тоги изпълняват частна поръчка и убиват невинен. Успокояваме се автоматично: Този си е виновен! Няма как да е невинен. Майната му!

Утре се оказваме на неговото място. Ужас! Ама то било възможно! Ами сега? Кой ще ни помогне? – Никой! Майната се е върнала, като бумеранг.

Достатъчно. Стига с онагледяването. Възможно е някой да възкликне: „- Не, аз не съм от тези хора. Аз не съм такъв!”. Възможно е! Знам, че има хора, които не убиват растения, животни и други хора с безсърдечието си. Дори познавам такива Човеци. Нисък поклон вам!

Но има и други – цели идиоти и полуидиоти. При целите идиоти положението е безнадеждно. Тъжното е, че не само че не са на изчезване. А даже напротив, много са и се размножават. Явно завършеният идиотизъм е успешна форма за оцеляване. Някакво подобие на едноклетъчните. Какво да им е на тях? Всичко си им е наред! Кой е виждал разтревожена амеба? Обаче при полуидиотите ситуацията е различна. С тях трябва да се работи денонощно. Да им се обяснява, показва. Да им се дават добри примери. Те могат да станат Човеци. И тогава за всички ще е по-добре.

27 май 2013 г.

Корабът – майка и пробитото корито

Това, че корабът – майка, държавата България е открадната от шайката разбойници – олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпираните и в червата политици и магистрати си го знаем. След 23 години геноцид прекрасната страна прилича по-скоро на пробито корито. Блъскано от вълните, влачено от теченията. Без капитан, без екипаж. Непрекъснатото хленчене – „криза е” и оправданията с крадците преди тях. Това беше запазената марка на постната пица Дянков и Би-Би, обещавачът на справедливост. Все нямаше пари за пенсии, за майки, за деца, за култура, образование… В същото време има стотици примери за прахосване парите на данъкоплатците.

В софийския хотел се запознах с няколко конкретни случая. Мъж, осъден на 3 месеца ефективна присъда за шофиране в нетрезво състояние. При това не му е за пръв път. Да, опасно е. може да убие невинни хора, така е. Но дали след 3 месеца зад решетките ще се промени? А колко пари се харчат за него? За храна, вода, ток, гориво, транспорт…за да го пазят, за заплати на администрациите на всички институции, през които е минал, десетки хиляди левове. А можеше да бъде осъден на общественополезен труд. Да бъде пратен да чисти, да помага в травматологията, в моргата. Някъде, където всеки ден ще вижда какво би могло да стане, ако шофира пиян. А спестените пари пренасочени за там, където все недостигат.

… Осъден на 40 дни затвор за издръжка; … 6 месеца за шофиране без книжка; …Кражби на предмети, оценени в рамките от 50 лв. до 200 лв. – ефективни присъди от 8 месеца до 1,5 г. Подобните случаи са безкрайно много. Безумното блъскане на хора по затворите, вместо да бъдат декриминализирани. Какво пречи всички тези „страшни” престъпници да не висят на гърба на данъкоплатците? А напротив – от тях да има полза за обществото. Какво пречи? Желанието на системата да поддържа раздути администрации. Да се усвояват пари за заплати и бонуси, отчитайки фиктивни статистики за разкриваемост на престъпленията. Преизпълнение на плана. Имитация на борба с престъпността.

А как се връзва на фона на свирепата бедност да се харчат ежегодно над 1 млрд. лева за МВР? Колко усвоява министерството на кривосъдието? Защо в пробитото корито имаме най-много прокурори на глава от населението в целия ЕС? Кой каза, че мутренските времена са си отишли? Рекетьорите са тук. Вместо анцузи и бухалки носят алени и черни тоги. Не ходят да събират месечните си вноски, привикват те с призовки сам да си ги платиш. В малка България се гордеем, че подслушванията са в пъти повече от Англия. Ние сме най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Подреждайки парченцата от пъзела, се получава грозна, зловеща картина. Апокалипсис. Слава Богу има кой да го отразява. Родните журналисти ах-кат и ох-кат, като секстелефонистки, описвайки геноцида, удобно забравили – в други държави техните колеги са наричани четвърта власт. У нас те са придатък на чорбаджиите, на шайката разбойници.

На откраднатия кораб – майка агите се тъпчат с деликатеси. На пробитата изоставена лодка канибализмът е цар. Време е на организираната престъпна група от олигарси, местни феодали, политици и магистрати да се повдигнат обвинения за присвояване на държавата и безстопанственост. Вината им е 100% доказана. Те може да поискат да се направи ревизия на кораба – майка. Може да поискат, но ще чуят: „Няма нужда да се прави ревизия, всичко е доказано на 100%”. Прокурори и съдии в този процес ще бъдат самите жертви на геноцида – пострадалите български данъкоплатци.

Каква ще бъде справедливата присъда? Българските граждани си връщат откраднатия кораб – майка, а разбойниците, натоварени на пробитото корито се пускат в морето. И докъдето стигнат…В ИМЕТО НА НАРОДА!

25 април 2013 г.

Кой подпали Пламен?

Поклон пред паметта му. Прокуратурата образувала преписка срещу неизвестен извършител за подбудителство към самоубийство. Същите тези прокурори, които 23г. бяха и все още са част от престъпната шайка ограбила България, сега ще търсят виновника за самоподпалването на Пламен Горанов. Дали ще намерят подбудителите? Ще разпитат ли свидетелите? Защото има около 7 млн. свидетели на геноцида в България. Всички знаем кой подпали Пламен Горанов. Държавната ОПГ – организирана престъпна група. Бандата, която си открадна държава. Ето ги подпалвачите:

1.- Олигарси и местни феодали. Пламен сам посочва групировката ТИМ от Варна, свидетелите ще добавят от всеки български град местните изедници. Например в Бургас – доказаният със съдебно решение блудник Тонко Фотев, който коли и беси в града 12г. при управлението на зависимите  Йоан Костадинов и още 6г. при Димитър Николов. Първият е от БСП, вторият от ГЕРБ. Така е навсякъде, така е в цялата държава. Герговци, Миневци, Баневци...

2.- Политици, назначени от първата група подпалвачи. Двадесет и три години ни се подават предварително подредени и проверени слуги на монополистите. Това са всички участвали в управлението-грабеж без изключения.

3.- Магистрати, корумпирани и зависими прокурори и съдии. Това са трите групи подпалвачи, те запалиха Пламен. Те приватизираха България, те са виновни за мизерията, за бедността, за геноцида. „При отсъствие на справедливост, Държавата не е нищо друго, освен разбойническа шайка, а самите разбойнически шайки са миниатюрни държави. Разширила областта на влиянието си, добрала се до безнаказаност шайка се нарича  държава.” Думите са на Аврелий Августин (354-430). Откъде ли е могъл да знае, че мафията ще си има държава? Но има още една четвърта група, без която не би могло да се осъществи подпалването. Това са немите свидетели. Малодушните робски душички, които 23г. виждат какво става, но мълчат. Тези, които не смеят да се опълчат на камшика. “Смелите” на маса и под юргана, но гледащи надолу в земята когато до тях се извършва поредната несправедливост. Тези, които се правят, че чуждата болка, чуждото нещастие не ги засяга. А в деня когато местният феодал разбие тяхната врата, пребие, изнасили и ограби тях самите и семействата им, те хленчат. Никой не им бил помогнал, никой не ги бил защитил, всичките им съседи и приятели гледали в земята, докато тях ги унищожават.

Без тази група от роби първите три групи не биха сторили нищо. Нямаше Пламен да изгори. Нямаше всеки ден да се самоубиват българи смазани от нищета и безнадежност. Въпросът е колко още пламъци трябва да лумнат от човешки тела за да се пробудят робите и да осъзнаят, че няма чужда болка. Няма чужда мъка. Всичко се случва защото ние го позволяваме. Ние сме разрешили на подпалвачите да запалят семействата ни. Ние сме разрешили на подпалвачите да запалят Родината ни. Кой подпали Пламен?

03 март 2013 г.

 

Нищо ново под фуражката

Плоско, полирано, смешно. Милиционерските пиар специалисти изкарват на протест държавни и общински служители да спасяват Борисов и ГЕРБ. Всъщност да спасяват шайката олигарси и назначените от тях политици и магистрати. Мафията се уплаши, че по улиците на България се чуват искания за Велико Народно Събрание, за Нова Конституция. За мажоритарен избор, за намаляване броя на дупетатите. Мафията се тресе от страх, че българските граждани отхвърлят всички партии без изключение, участвали в грабежите през последните 23г.. Уплашиха се, че се поиска наказание и връщане на заграбеното. Стреснаха се, че най-накрая проумяхме кои са истинските виновници за бедите ни, за мизерията в България и искаме смяна на системата. Да изкараш като жив щит зависими от теб хора се счита патент на арабските диктатори и талибаните – фанатици. За тях човешкият живот няма цена, особено когато е чуждият живот. Както се очакваше, родните ни изедници по нищо не се отличават от безчовечните и безскрупулни режими от Близкия изток. Българските управляващи, всички, без да се прави разлика кой от коя партия е трябва да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството, за геноцид срещу собственият си народ. Обединеният отбор на свинските черва опита стар трик. Едните подават оставка, другите поемат щафетата и всичко си продължава по старому. Няма лошо и пак да се подхвърлят празни обещания за справедливост и благоденствие. Обаче ядец, оказа се, че вече балъци няма. Вместо послушни, тъпи баламурници, които лесно се лъжеха и плашеха. На улиците излязоха свободни, смели и пробудени българи. Вече няма роби. Свърши се с робовладелския строй в България. Мощните обещания за справедливост и възмездие дадени от Борисов и ГЕРБ преди 4 години бяха последният шанс, последният влак за наивници. Ясно е, че няма как престъпниците да се самоарестуват, да се саморазследват. За четири години, ако искаше Борисов можеше да изпълни обещаното. Непрекъснатите хленчения, че предишните били виновни, оправданията с времето, слънчевите изригвания, и акнето на баба Мунка. Са плод пак на същият “гениален” милиционерски пиар. И на неродените вече им е ясно – при положение, че имаш цялата власт и информация и не правиш нищо, значи не искаш. Четири години симулации, оправдания и голи обещания за справедливост. В същото време монополисти и олигарси защитавани от назначените от тях политици и магистрати продължават да крадат данъците ни. Всеки ден се самоубиват българи – не могат да се грижат за семействата си. Никога не е било толкова тежко. Лицемерието и лъжите са ежесекундни. Борисов не искал да има кръв по улиците. И капка кръв не трябвало да има. Но това не се отнася за кръвта на зависимите от него държавни служители. Тях няма проблем да ги жертва, да ги изкара с смс на улицата срещу справедливия гняв на гладните, на изтерзаните. Това не се отнася и за кръвта на въстаналите срещу системата. Нещо повече, милиционер-пиарите съветват: “Нека се сбият, нека се пролее кръвта им. Така ще се отвлече вниманието от исканията за справедливост, а и все още има шанс да ги сплашим.” Но фуражките бъркат. Наказани ще бъдат само те самите. Вече не могат да ни разделят, не могат да ни манипулират, ние няма да се мразим помежду си. Този път имат срещу себе си непобедим противник – обединените, единни, сплотени български граждани. А тези, зависимите, които все още танцуват под милиционерските палки, и те ще се освободят. Ще разберат, че са лъгани, че са използвани да защитават собствените си убийци.

21 февруари 2013 г.

 

Електромери равнис!

След като се видя, че министърчето Делян не се справя с адвокатстването на крадците от ЧЕЗ, EVN и EON и с лъжите си само налива допълнителен гняв, в и без това озверелите български граждани. До него застана баш тартора. Борисов в познат вече стил ритна топката към Шулева, Костов, Станишев, Доган и патладжан. Те били виновни за бандитските сметки за ток. Не че не са, но като са виновни защо не ги наказа? Нали обеща справедливост, нали заради нея се излъгаха и гласуваха за ГЕРБ дори членове на БСП, а и на други партии отвратени от собствените си крадливи ръководители. Къде е тая справедливост? Защо ни излъга всички нас дето я чакаме пустата  вече 23г.? Ама че съм и аз, задавам отговори. Ортаци наказват ли се? Сега тепърва щели да сядат да проверяват ДКЕВР, пък после цял месец щели да обсъждат ценообразуването и някъде към юни-юли щяло може би да има някакви промени в сметките за ток. Щели сме да плащаме само за изразходваната енергия. Бре, ти да видиш колко са ларж. Айде от тях да мине, значи досега ни ограбваха 23г., обаче през юни-юли ще ни крадат по-малко, ама коя година не се знае. Та сега Делянчо лично прави проверки на електромерите. Този номер  го е научил от колегата си земеделец. Найденов също персонално ходи да опипва крави, кокошки, овце и други живинки, а докато се забавлява министърчето с пощипване на електроуреди, което си е супер извратено, неговият началник гледа строго. Само дето никой вече не се връзва на тия пунтове. Председателят на министърчетата нямал намерение да отнема лиценза на крадците. Ама то е ясно бе, споко, не сме изненадани. Не сме забравили кухите обещания да се развалят заменките. Смешна работа, как ще пипнеш интересите на приятелите си по маса, как ще дръзнеш да вземеш нещо от олигарсите и местните феодали. Нее, Борисов не може да го направи, нито има толкова смелост, нито пък изобщо му е минало подобно кощунство през ума. Вече и на пискюлите на баба ми е ясно, че това правителство ще падне на изборите. Може да си замине дори по-рано, по една прозаична причина. Глад. Ние нямаме пари за да платим фалшивите сметки за ток и най-важното вече никой, ама абсолютно никой не вярва на обещания за светло бъдеще. Дори постоянните жители на гробищата в Орландовци се обръщат на другата страна като чуят поредния разпенен обещавач. Трагикомичното обаче е, че шайката, която притежава България се е погрижила за интересите си. ГЕРБ ще си отидат, но ще се върнат предишните крадци – тройно рафинираните. Ще има приел-предал и шлагерът “Едната ръка мие другата, а двете заедно насрани задници” ще звучи нови четири години. Тарикатите само си предават вимето и доят ли доят. Агонията ще продължава до тогава, докато не покажем на самозабравилите се изроди кой е работодателят. Докато ние българските данъкоплатци не престанем да се страхуваме от подчинените си. Нещата са прости като дупетат.

12 февруари 2013 г.

 

Дюните не са това, което са

Земеделският министър Найденов чакал  да се разгадае мистерията с дюните край Несебър. Всъщност мистерия няма. Дюни няма. Няма и брегова ивица от Дуранкулак до Резово. България не граничи с Черно Море, а с частни бетонни селища. Няма и планини като Витоша, Рила, Пирин…Има хотелски комплекси, кебапчийници и чалгаджийници. Лесно е за обяснение. Години наред българи и чуждестранни туристи са се разхлаждали в морето и след това от гащите им са падали песъчинки. Насъбрало се е доста пясък, но това не са дюни. Някои от туристите без да си взимат душ са се прибирали по родните места и песъчинките са падали къде ли не. Така са се образували тъй-наречените планини. За образуването им е спомогнала  и стара българска традиция – “голям камък хвърли, голяма дума не казвай”. И така, вместо да говори българинът  взимал по един камък и го хвърлял мълчаливо  връз другите. Стремежът към общуване нараствал и камъните ставали все по-големи. От тези прастари времена ни е останал навика да си изхвърляме боклуците там където видим, че някой друг вече го е направил преди нас. След време те ще бъдат обявени за газови находища, но няма да са, а ще са просто боклуци. Съответно всеки ще има възможност да си черпи от тях безпрепятствено. На принципа – “държавата не може да откаже когато някой пожелае да си закупи парцел от държавния горски фонд”. Само трябвало да се спазят процедурите. В този държавен горски фонд са включени всевъзможни образувания, които погрешно са наричани от неосведомените като: дюни, планини, плажове и пр.. Това което ние наричаме “процедурите” други народи го наричат корупция. Но така както ние нямаме дюни и планини, нямаме и корупция. Нещата са много простички. Въпрос на възпитание. Да спазиш процедурите всъщност означава да изкажеш благодарност към хората. Към държавните чиновници – министри, кметове, главни архитекти, началници във всевъзможни службици отговарящи за строителството, екологията и др.. Воден от доброто си възпитание правиш подаръци на всеки един по веригата, те си слагат подписите и печатчетата под нещо като благодарствени писма към теб и така събираш необходимата документация, с което спазваш процедурите. Тия всичките неща ги обяснявам не за друго, ами за да облегча чужденците, да не се чудят какво става в България. Нека се запознаят с нашите традиции, разбирания и процедури. Да не стават недоразумения. И да престанат несправедливо да ни обвиняват заради традициите ни. Холандците като ходят с дървените си налъми сочим ли ги с пръст? Италианците като ядат пици, ние хокаме ли ги, че това са пърленки с нещо си отгоре? Англичаните пък сядат от погрешната страна в автомобилите си и шофират в насрещното платно. Но ние си мълчим, не ги критикуваме, нали. Разбираме ги, такива са си хората. Какво да ги правиш? Е, крайно време е и нас да ни разберат. Такива сме си.

04 януари 2013 г.

 

Комисионерите и децата

Според министъра на отбраната на България Аню Ангелов закупуването на нови бойни самолети е безкрайно нужно. За тези, които се чудят на какво е министър Ангелов, каква е тази отбрана, обяснявам – това е всъщност българската армия. По-скоро остатъците от нея. След като за 23г. систематично ограбване на държавата сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа, логично е и воинската ни гордост да е позамръкнала. Явно вече нямаме външни врагове или пък понеже сме в НАТО можем да разчитаме, че ще ни пазят съюзниците. Малко ме смущава, че на Турция и Гърция никак не им пречи съюзничеството в Североатлантическият блок да се посбиват за няколко острова в Егейско море, а окупацията на Северен Кипър от турските войски направо ме хвърля в размисъл… Външни врагове може и да нямаме, но излиза, че вътрешни имаме. Сигурно затова численият състав на МВР е два пъти по-голям от този на армията ни. Кои ли ще са “лошите” на територия населена предимно с български граждани? Но да се върна на бойните самолети, министър Ангелов твърди, че са ни безкрайно нужни. Както не можехме без хеликоптери, фрегати и др.. Така да е, трябват ни. Ще ги платят с парите на българските данъкоплатци – с нашите пари. Но не разбирам защо при всяка сделка, ние, данъкоплатците плащаме милиони за консултантски услуги? При това консултантите са олигарси като Батков, Гигов и др.. Нима в министерството на отбраната нямаме необходимите специалисти, които са и без това на заплата? Нима в министерството на правосъдието нямаме подготвени юристи, та се налага да плащаме външни услуги? Безкрайно нужно ли е да се тръска полупразният чувал на държавната хазна за да изпаднат няколко милиона в джобовете на комисионерите? Може би всичко е законно, но редно ли е? Правилно ли е да ни се обяснява, че сме в криза, че няма пари за здравеопазване, за наука, за пенсии, за детски…за нищо. Но да има пари за комисиони! Отвратителното е, че тази схема не е само при закупуване на бойна техника. Така е с всяка държавна поръчка – за облекло, храни, горива, оборудване и пр. Така е във всички министерства, навсякъде се харчат нашите пари, които уж ги нямало в полза на надпартийни играчи. Схемата работи при всички български правителства. Ще е любопитно да видим имената на застаналите на входа и на изхода на всички държавни поръчки и сумите, които са получили. Напълно в духа на дъвката “прозрачност”. Нека ги знаем. Купувачите сме ние – българските граждани. Кои са комисионерите? На фона на многомилионните харчове във военното министерство  Аню Ангелов откри коледен базар “Армия на чудесата”, до момента са събрани 30 000 лв. Тези пари са за децата на загинали военнослужещи. Фондацията “Деца на българската армия” осигурява месечни стипендии от 250 лв. за 70 деца на български воини загубили живота си по време на изпълнение на своя дълг. Министърът е обещал още по 200 лв. на дете за коледните празници. Трогателно, разплакващо и непонятно като “Българската Коледа”. Първо се източват милиони и милиарди левове от нашите деца, след това се събират трохи за да им се пожелае  “весели” празници. Наистина умиляващо.

23 декември 2012 г.

 

За Бога, братя, пуснете водата!

Предупреждение! Следващият текст да не се чете от хора с лицемерно възприятие на реалността. Да не се чете от хора фалшификати заровили глави в “доброто” си възпитание. Не се препоръчва и на самовлюбени, стилизирани  псевдо моралисти. Направо е вреден за промити мозъци и лизогъзци.
Въздух, няма въздух. Не мога да дишам, задушавам се. Не от изгорелите газове на колите, не от пушеците на комините. Убийствена воня ме е стиснала за гърлото. Някой да ми каже как да пусна водата в тоалетната. Някой да ми каже къде се намира копчето или къде е дръжката, да натисна, да дръпна и да пусна по канализацията лайното. Да пратя зловонната смес от олигарси и местни феодали и техните слуги – корумпираните политици и магистрати там където им е мястото. По дългият и безславен път на изпражненията. За последните 23г. осмърдяха България с грабежите си. Приватизации – кражби, заменки – кон за кокошка, нагласени обществени поръчки, комисионни, контролирана контрабанда, ДДС измами…, смрадта е непоносима. Всяко следващо правителство бърше лайняната диря на предходното, само че само на ужким. Всъщност покрива старите засъхнали лайна с нови, пресни. Изобретателността на паразитите е смайваща, последствията от дейността им ужасяващи. Върнаха ни със 65г. назад – отново сме по-малко от 7 млн.. След още 23г. необезпокоявано изсмукване на нашите данъци и лапане на цели парчета от България, ще се окажем току що освободили се от турско робство. Не си спомням да сме воювали наскоро, не е имало разрушителни природни бедствия в такива мащаби, че да сме чак толкова зле. С разбити социална, здравна и образователни системи. С армии от обезверени, гладуващи безработни и пенсионери. Младите българи бягат от родината като от чумна епидемия. Нагло се стеле отровната смес. Пак ни завъртат в лайняния кръг. Идвали били избори: “Доверете ни се”, “гласувайте за нас”. За кого? За оправяча от Мадрид, за червените социални милионери, за хидролога или за обещавача на “справедливост”? Все тая, все в гъз. Директно си гласуваме за Божковци, Герговци, Миневци, Баневци…, за вокалистите им набедени за политици и за бандитите в тоги. За смрадта. Гнус. За Бога, братя българи, пуснете водата!

18 декември 2012 г.

 

Да подадем ръка на повредените

Вчера беше международният ден на хората с увреждания. Няма как, трябва да им обърна внимание. Та откъде да почна? Няма да ги степенувам по ниво на повреденост, ще ги карам отгоре надолу. Болните от алчност и наглост бивши милиционери, бармани, комсомолски секретари, сервитьори и шофьори, на които сега им викаме олигарси и местни феодали. За по нагледно се сещам и за малко имена: Стойков, Гергов, Банев, Божков, Прокопиев, Златев….Има още много известни именца, има и скрити лимонки. Болестта, която ги мъчи се изразява в това, че пациентите не могат да търпят да знаят, че някъде има държавен завод, фабрика, хотел, плаж, планински курорт, гора…Не могат горките да не “приватизират”, да не грабят. Всички страдат от остра сърдечна недостатъчност. Вместо сърца имат калкулатори и с тях  само броят колко коли са си купили, колко къщи имат, колко вили, банкови сметки, яхти…На тия инвалиди не им пука, че унищожиха България, че обрекоха поколения българи на мизерия. Изобщо не им дреме. Само лигите им текат. Обаче са много загрижени да си назначават послушковци. Ние ги наричаме политици, управляващи и всякакви други подобни чорбаджии. Всъщност тези страдалци са шизофреници. Всички са с раздвоение на личността, някои са с разтроение даже. От една страна слушкат и изпълняват всичко, което им се каже от кукловодите им, от друга страна и те грабят като луди, въртят далавери по 25 часа в денонощието. Нагласени обществени поръчки, търгове, комисиони, данъчни врътки…В същото време не спират да обещават на балъците-данъкоплатци, че ще ги оправят, че ще има справедливост. Обещанията им са напористи като пубертетски пъпки, особено преди избори. Имената им ги знаем: Борисов, Станишев, Доган, Сакснезнамкойси…,министри, зам. министри, дупетати, шефове на комисии, агенции, фондове. Измислили са си безброй табелки и причини, с които да оправдаят грабежите. Само за “борба” с корупцията има над 300 “борещи” се организации. Битката всъщност е кой да източи повече бонуси. Увредените от първите две категории си отглеждат като корнишончета една трета група болни мозъци, без които не могат. Това са разбойниците в тоги. Тия са живи за оплакване, освен шизофренията в най-страшната й форма. Кривосъдниците са болни от почти всички известни и неизвестни психически заболявания. Няма как да е иначе, нещастниците са задължени да се борят срещу самите себе си и срещу колегите си по болести – политици и олигарси. Това ги е довело до ослепяване, оглушаване, и до брутална деменция. Не е лесно да си оръжието на бандитизма, оръдието на мафията. Никак, ама никак не са за завиждане. Отвън изглеждат като хора, но отвътре са по-скоро изроди, нечовеци. Всички изброени, вчера имаха своя международен ден. Общо взето те са обединени от почти еднаквите си недъзи: Алчност, наглост, шизофрения и др. остри психични заболявания, безсърдечност в най-тежка форма. Не ми е много удобно да ги поздравя с празника, не съм сигурен, че го празнуват. Мисля си вместо поздравления и чествания не е ли по-хуманно, ние българските данъкоплатци – потърпевшите от действията на увредените да се съберем и да ги излекуваме. Да се погрижим за нашите инвалиди. Да им подарим едно лечение от нас, което да им държи топло. Да оздравим нацията така да се каже. Стига сме се правили, че не виждаме болните, нека им подадем ръка.

04 декември 2013 г.

 

Голямо Лапане, Малко Лапане и Дърдонково

Деветима жители на градчето Малко Лапане вчера взели та си раздали по 7000 лв. бонуси на човек. Сладури, направо да ги изпапкаш. В същото време на жителите на Дърдонково им се обяснява, че са в криза. За тях не само, че няма бонуси. Няма заплати, няма изобщо никаква работа. Малкото щастливи дърдонковци, които имат някаква  работа, получават такива заплати, че като ги вземат и им иде веднага да си платят погребението. Ама то и за това не им стига. Тия, малките лапачи са от една махала, викат й  “Комисия по дискриминация”. Всеки месец се “скъсват” от бачкане за по 3500лв., ама бонуса в двоен размер, няма да се излагат я. Спомням си миналата година отново в Малко Лапане пак си раздаваха бонуси по махалите, явно това при тях си е традиция. Само че тогава бяха в други махали – “Здравна каса”, “Агенция по вписвания” и др.. Като гледам какви хилядарки си раздават малките лапачи и се питам в Голямо Лапане какво ли става. Леле, там сигурно бонусите почват от сто хиляди нагоре и стигат до десетки милиони. За големите обаче няма кой да ни каже, траят си отражателите на новини. Мани, мани. Живеят си и едните и другите лапачи. А в Дърдонково е вечна криза, като ледена епоха. Само студ, глад и неплатени сметки. Колкото повече гледам как живеят в трите градчета, толкова повече ме обземат смесени чувства. От една страна се чудя на алчността и наглостта на лапачите, от друга страна ме изумява тъпотията и търпеливостта на иначе трудолюбивите дърдонковци. Нима не виждат, че всяка година по това време бонусите, които си раздават в Голямо Лапане и Малко Лапане всъщност са откраднати от Дърдонково. Толкова ли е трудно да се сетят, че ги ограбват. Година след година, всичко което са произвели те и техните родители, лапачите си го преразпределят. Самите лапачи никога нищо не произвеждат, те са като паразити, само чакат наготово баламурниците да платят данъци и хоп – бонусче. Както се казва, с плавно движение на ръката и с произнасяне на магическите слова всички данъци от славното и героично Дърдонково плавно и безвъзвратно се превръщат в бонуси за ненаситните чревни инфекции от Голямо и Малко Лапане. Тарикатите пък, като посъберат няколко бонуса ги превръщат в къщи, вили и лимузини. Големите лапачи лапат по яхтите си, летят с частните си самолети и тн.. Трапезите им се огъват от вкусотии. По същото време в Дърдонково на масите само дърдонки. Ей така дружно си живеят всички. До края на годината със сигурност ще изскочат още новини за раздадени бонуси и какво от това – нищо. Ще се пошуми, яко ще се псува под юргана  и ще отмине. Догодина пак ще се повтори същото. За едните криза, а за другите бонуси. Ако го разкажа това чудо на някой няма да ми повярва, то не е и за вярване. Самоубийственото търпение на донорите от Дърдонково е легендарно. Знаят какво става, знаят кой и как ги ограбва, но въпреки това не правят абсолютно нищо. Предпочитат да се дърлят помежду си, да се карат за дърдонки докато подаряват своя живот и този на децата си на червеите от Голямо и Малко Лапане. Ама пък и аз какво съм се зачудил, че нямало пари за пенсии, за лекарства, за детски…, то за кое по-напред? За бонуси на лапачите или за хората от Дърдонково?

27 ноември 2012 г.

 

Денят на измамата

Десети ноември, какво пък толкова празнуваме на тази дата? Потърсих в Уикипедия. Оказа се – началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Звучи свежо и оригинално – начало, преход, демокрация, пазарна икономика. Ухаа! Затърсих  трескаво на коя дата празнуваме краят на началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Не намерих такъв празник никъде. Странна работа, нали всичко си има край. Всичко което се е родило умира. Хайде, прехода още да не е свършил, ама поне началото, то няма ли да свърши?  Вариантите са два: краят на началото не е дошъл или просто са пропуснали  да го обявят, да му сложат  дата и да си го празнуваме. Прехода нека си върви още 23г. и един хубав ден да си отпразнуваме и задънената улица, тоест свършека му. Важно е да имаме поводи за веселба. Погледнах следващата ключова дума – демокрация. Реших да не търся в дебелите книги значението й, а да почерпя от действителността. По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, каквото е – това е. Бивши бармани, сервитьори, шофьори, милиционери и деца на партийни секретари стават олигарси и местни феодали. Фокус мокус барбарокус. Фабрики, заводи, хотелски комплекси, цели отрасли от държавни стават частни. Фокусниците си назначават асистентки, за благозвучие им казваме политици. Обзавеждат се с всевъзможни чиновници и мнооого послушни магистрати. Всички задружно се грижат за успеха на шоуто. Публиката, тоест българските данъкоплатци  да повярват на илюзията. Да не се усетят как джобовете им остават празни и да си мислят, че звука на стържещите им стомаси, всъщност е музикален ефект от спектакъла. Страхотно! Ето това е демокрация по български. Дейвид Копърфилд копърка да яде, толкова много шум за някакви си изчезвания на слонове, сгради и яхти. Да дойде да чиракува на нашите магьосници, да се научи как изчезват цели държави. По същият дедуктивен метод разбрах и що е то пазарна икономика. На входа и на изхода на вече скритата от нас държава са застанали илюзионистите и ни скъсват от трикове. Нагласени обществени поръчки, комисиони за щяло и нещяло, данъчни еквилибристики, контрабандни акробатики. Заменки на плажове и планински курорти за чукари, директни продажби на структуроопределящи предприятия по занижени цени, симулиране на чуждестранни инвеститори…Номерата им край нямат. Чуден празник е десети ноември, артистичен. Наситен с изкуство. Само названието е някак патетично предълго. “Началото на прехода на дрън, дрън и дрън.” Не е като денят на лъжата, денят на свободата, денят на съединението. Кратко и ясно. Та в този дух, явно днес празнуваме денят на измамата. Весел празник.

10 ноември 2012 г.

 

Българските политици са посредствени

Правителството на ГЕРБ дойде на власт с обещанието, че ще се справи с престъпността. Три години по-късно е ясно, не само че не се справиха, нещо повече, всички видове престъпност процъфтяват. Защо? Азбучна истина е, че срещу битовата престъпност никакви полицейски мерки не могат да бъдат ефективни. Мизерията, гладът, безработицата, липсата на перспектива, съчетани с устойчиво усещане за липса на справедливост отпушват все по-низки страсти. Взривяват обществото. Единствено чрез подобряване стандарта на живот е възможно да се намали нивото на конвенционалната престъпност. За това са необходими финансови и икономически решения, не полицейщина, тя само озлобява и без това озверелите от бедност хора. В борбата срещу корупцията и организираната престъпност резултатите са клонящи към минус безкрайност. Думите на Главния Прокурор Б.Велчев, че нямало достатъчно доказателства, а само по твърдения не можело да се преследват хора описват ясно позицията на измиване на ръцете. Според  Б. Борисов добрата новина е, че днес поне можело свободно да се говори за корупцията. С това добрите новини се изчерпват. Битката срещу корупцията трябва да започне там където тя се генерира. При олигарсите и местните феодали. Корумпираните полицаи, магистрати и всички останали държавни чиновници са само изпълнители на корупционните схеми. За нещастие всички български правителства през последните 22г.  идват на власт с помощта на генераторите. Резултатът е предизвестен,ще продължат унищожителните и точни доклади от европейските институции, в които ясно ще се посочва – в България не се прави абсолютно нищо срещу престъпността по високите етажи на властта и корупцията. Нашите управляващи ще се правят на учудени моми и ще се оправдават, че европейците не разбират, били сгрешили в оценката си. Вярно е, че нито едно българско правителство не се е справило с корупцията. Предишните управляващи обещаваха и други неща – да ни оправят за 800 дни, да влезем в ЕС и др.. Оправени и влезли сега тръпнем в очакване на справедливост. Обещаха ни я. Разбира се управляващите няма да посегнат на олигарсите и феодалите, няма да си отрежат клона на който седят. Но биха могли да предприемат някои козметични, симулативни мерки, с които да подобрят докладите и усещанията за справедливост. Във всеки български град в районните полицейски управления има групи от полицаи, които контролират престъпниците в района си. Те осигуряват защита и подават информация срещу заплащане  на автокрадци, наркопласьори, крадци по офиси и апартаменти, сутеньори и др.. Поне една такава група може да бъде “разбита”. Публична тайна е, че във всеки град има адвокати уговоркаджии. Те си имат свои корумпирани  прокурори и съдии, които слагат чадър над клиентите – бандити. Замотават проверки, изваждат от ареста, оправдават поради липса на доказателства и т.н.. Услугите, които извършват са разнообразни. Срещу тях получават подкуп или кариерно развитие. Повишават ги в ранг, преместват ги на сладка по-доходоносна служба. Информация за тези възможни “изкупителни” жертви има предостатъчно. Те са се постарали през годините рекламирайки възможностите си. Като всяка търговска дейност и тук си има маркетинг и реклама. Доказателства за успешната дейност на корумпираните полицаи и магистрати има в имотните регистри на роднините им, в необяснимото благосъстояние и рязката им кариера. Разбира се големите играчи няма да пострадат, ще изгорят само няколко пешки, те са лесно заменими. Нещо подобно се случи в гр.Шумен, арестуваха районен прокурор с 21 000 лева подкуп, щял да “помага” в дело което дори не води той. Можеха да хванат и колегата му, но не го направиха. Всъщност доказателства за корумпирани полицаи и магистрати няма нужда да се търсят, тези които трябва да знаят, знаят всичко. Само трябва да изберат кого да жертват за козметичните операции. Така ще зарадваме европейските партньори и ще се замажат очите на българските граждани, че справедливост има, и не на последно място –  ще се дисциплинират корумпираните. Те ще станат още по-послушни слуги на властта, иначе ще попаднат в следващата козметична операция. Пациентът не може да бъде излекуван, но могат поне да го направят по-красив. Да му придадат здрав и цветущ външен вид, нищо че отвътре е изгнил и прояден от червеи. Някой ще попита, и какво от това, какво следва? Нищо, ще дойде поредното българско правителство, което ще обещае неизпълними неща. Свикнали сме. Разбрахме го за последните 23г., но много по-рано го е осъзнал и Уинстън Чърчил: “българските политици са посредствени и генерация след генерация водят страната си към провал”.

15 октомври 2012 г.

 

Липосукция и корупция

По телевизията  откриха топлата вода. Социоложката Мира Янова коментира статистически данни, според които за последните 23 г. средната работна заплата в България се е увеличила с цели 40 лв. Тя дори назова причината за този фантастичен резултат. Една много тясна прослойка е изсмукала икономическия растеж на страната в себе си. Вследствие на което се е получило изключително несправедливо разпределение на благата. Изсмукали звучи като липосукция, но с тази разлика, че смукачите са станали милионери и милиардери, а пациента не е придобил красив и естетичен външен вид. Пациентът едвам крета, останал е само кожа и кости, дори вените му са полупразни. Алчната, дивашка липосукция го е оставила без кръв, за тлъстини да не говорим. Кои са вампирите, които така успешно са смукали и продължават да смучат, при това без да им преседне. Знаем си ги, това са олигарсите и местните феодали. Периодически в електронните медии излизат списъци с имената на петролни босове, собственици на банки, медии, заводи, курортни комплекси и др. Все роднини на бившата номенклатура на БКП. Партийни и комсомолски секретари, милиционери и обслужващите ги бармани, сервитьори и шофьори. Как са успели така здраво да се насмучат е известно. Чрез работническо мениджърски дружества, заменки, контрабанда, ДДС измами, фалшиви търгове и конкурси за обществени поръчки……Списъкът с видовете смучене е дълъг, много дълъг. Важното е само едно, нищо да не остане в пациента. А кой е той?  И него го познаваме, това са всички български граждани, без тясната прослойка смукачи. Всички, които са подложени на геноцид. Това са тези, които влизат в статистическите данни с радостната новина, че за 23 г. заплатата им се е увеличила с 40 лв. Как така смукачите са успели да постигнат тези достойни за уважение резултати? Елементарно, те си назначават правителства, те си отглеждат специални породи политици, съдии, прокурори, следователи, полицаи, държавни контролни органи. Както навремето цялата държава е работила за партийната върхушка, така е и до днес. Нищо не се е променило. Смукачите се грижат за обслужващия ги персонал и обратното. Като слугите получават бонуси и облаги. За всичко това си има и други етикети. Корупция, мафия, организирана престъпност. Босовете-поръчители са олигарси и местни феодали, а изпълнители са техните корумпирани държавни слуги. Нищо ново, всичко си знаем. Дори и това, че във всички държави има мафия, само в България обаче мафията си има държава. Има ли шанс пациента да оживее? Какъв е изходът? Аерогарите са възможен вариант за оцеляване – предпочетен е от милиони българи. Но има и друг. Събитията в с.Катуница го показаха. При него пациентите се вдигат на бунт срещу смукачите. Погледнато от историческа гледна точка винаги става така. Безочието и алчността на вампирите ускоряват неизбежното възмездие. Робите стават свободни, страхливите – смели, болните оздравяват. Разбира се, след време всичко се повтаря. Пациента доброволно отказва да се грижи сам за себе си. Ляга и липосукцията започва.

08 октомври 2012 г.

 

Кой уби осемте човека на магистрала Тракия?

15.06.2011 г. на магистрала Тракия се преобърна автобус. Осем души загинаха, 20 са ранени. Суха статистика. Мир на праха на загиналите, неизлечима болка за техните близки. Кой ги уби? Кой е виновен? Уволниха целия началнически екип на ДАИ София и Бургас. Защо не ги уволниха преди смъртта на хората? А кой ще уволни техните началници? Или те не са знаели това, което всички знаем. Във всеки български град регионалните звена на ДАИ взимат рушвети, за да допускат на пътя автобуси и камиони убийци. И все пак кой уби хората? Кой е убиецът? КОРУПЦИЯТА, всички правителства и народни представители, ето кой е виновен. Защо такси, което вози четири човека, не може да бъде по-старо от 10 години, а автобус на 20 години с 50 човека се движи по пътищата? Защо в парламента не се е приело това ограничение? Кой е получил подкупите, за да не се приеме? Кой ги е дал е ясно, собствениците на най-големите фирми превозвачи. Ще бъдат ли наказани тези депутати, които са отхвърлили предложението, което можеше да спаси не само тези 8 живота, но и много други, да не припомням подобни мрачни трагедии. Виновните са депутати, министри, правителства, партии, всички, които са допуснали България да бъде управлявана от една единствена сила – КОРУПЦИЯТA. В тази държава човешкият живот няма цена, важното е размерът на подкупа. Отвратително лицемерно е, че ще се пошуми 3-4 дни, ще се извадят заключения, че някой на възможно най-ниското стъпало трябва да обере пешкира, и после всичко ще си продължи по старому. До следващата трагедия. И още, траурът за 8-те жертви ще отмине, но защо не сме в постоянен траур? Всеки ден умират хора по същата причина-корупция. Скапаната здравна система, гладът, мизерията, липсата на перспектива – това са само децата, родени от консумацията на брака между българските управници и тяхната палава любовница корупция. Да живееш в нашата държава е мисия невъзможна. Да умреш е лесно, това е всекидневие. Траурът не трябва да бъде 1 ден, той трябва да е перманентен, докато народният гняв не измете убийците!

16 юни 2011 г.

 

„Не ми пука”

„При отсъствие на справедливост, Държавата не е нищо друго, освен разбойническа шайка, а самите разбойнически шайки са миниатюрни държави. Разширила областта на влиянието си, добрала се до безнаказаност шайка се нарича  държава.”
Аврелий Августин

Да погледнем къде и в какво живеем – условията, отношението, системата, държавата. В крайна сметка за какво говорим? За изтезания психически и физически – изтезания, оправдавани с извиненията, че няма пари за по-човешки условия. Ами да я затворят тази държава! Една фирма, едно предприятие, като не може да осигури човешки, нормални условия за работа, като не може да си плаща на хората, като няма пари – какво става? Фалира, банкрутира и толкова. Всички хора си търсят нова фирма и това е. Защо не я затварят тази фалирала във всякакъв смисъл държава? Защо не дадат възможност на хората да си намерят нова „фирма”? Защо ни лъжат, че някога ще се оправим? Така, както на много работници не им плащат в пълен размер или никакви заплати, а им подхвърлят от време на време по стотина лева, и много обещания. Има закони за скрита неплатежоспособност, за скрит фалит. Къде е аналогичният закон за скрит фалит на държавата? Единствената причина да не се обяви фалит на държавата не е свързана с патриотизъм, а с алчност. Така, както заграбиха предприятия, заводи, курорти, докато не изстискаха, докато не продадоха всичко до последната гайка, до последния метър земя. Точно така е и в държавата. Управляващите я (от всички правителства през целите 22 години) трябва да изстискат всичко до последно. Затова няма да се откажат, докато има непродадени гайки и метри земя. До последно. До последния дъх на собствения си народ, ако остане такъв. На никой не му пука, никой не го е грижа. Принципът е „след нас – потоп” и „не ми дреме”, аз съм си осигурил внуците и правнуците. Това е.

1 март 2011 г.

 

В магазина. Има ли избор българският гражданин?

Рекламата е страшна сила. Зарибиха ме, промиха ми мозъка и като зомбиран в деня Х отивам в магазина.Оглеждам рафтовете – пълни са с най-различни лъскави неща. Сурови, охладени, замразени, консервирани.Чета етикетите, боб по градинарски, боб със свинско, боб с наденица, боб с кренвирши, бобена супа, боб със …, боб без … Представяте ли си голям шарен магазин, мощно рекламиран и пълен догоре само с боб. Производителите се бяха погрижили даже за сладостта в живота ми – бобени торти и пастички. Викам си, чакай малко, на какво ми прилича това? Ами на избори по български. Уж ни се предлагат най-различни политици – кандидати за чорбаджии, а като прочетеш етикетите им – все едно и също. Боб със … и боб без … И още едно съвпадение. И на сладкия, лютивия, соления, пикантния, варения, печения, на всичкия боб производителят един и същ, от една фабрика са излезли. Отказах се да пазарувам – нещо ми се отяде, загубих апетит. Обаче гледам други хора в магазина с фанатично блеснали очи и с треперещи ръце внимателно пускат в скъсаните си торбички лелеяната консерва. Всеки си е подбрал своята – червена, синя, жълта, сива, черна, зелена… Замислих се, сигурно не са яли отдавна и са много гладни, или пък не могат да четат. А може и нещо в мен да не е наред. Отидох си вкъщи, пуснах си телевизора да се дооблъча – нали все някой ден трябва да хапна нещо.

13 юни 2011 г.

 

Унижението като религия

Коя е главната религия в България?

Православната християнска, има и мюсюлмани, католици, протестанти и много други. Но, главната, общата религия на всички български граждани е унижението. Унижение изповядваме всеки ден и сутрин, и обед, и вечер, непрекъснато. Унизени сме и в съня си. Няма по-велика религия за нас. Подигравката, наречена здравна система е унижение. Порнографията, наречена пенсионна система е унижение. Псевдообразователната система е унижение. Подаянието-заплата, броенето на жълти стотинки в магазина, за да купиш най-необходимото за прехраната на семейството си. Търсенето на работа е мисия невъзможна. Общуването с държавни и общински чиновници. Нещастните срещи с представителите на уж некорумпираната съдебна система са като срещи с извънземни. Сутрин отваряш очи и вече си унизен, вечер ги затваряш – все същото. На всяка крачка, всяка секунда, отвсякъде те дебне унижение. Лихвените проценти на банките, цените на горива, ток, парно, вода, телефони, побъркваш се от унижение. То е навсякъде. В обещанията и лъжите на политиците. В липсата на перспектива, от която ти се върти главата като пумпал и не знаеш на кой свят си. Превърнали сме се във фанатици. Няма по-вярващи от нас. Страшна религия е УНИЖЕНИЕТО. Нашата БЪЛГАРСКА РЕЛИГИЯ.

14 април 2011 г.

 

Всичко е напразно!?

Идват избори – поредните. Поредната глупост, измама, масова хипноза, безсмислие. Половината българи изобщо няма да гласуват – все им е тая, не вярват в нищо, не им пука, оправят се сами, просто на нищо не разчитат. Ако гласуват, ще си изберат някоя партия по навик, заради поредния месия или за да са против някого и нещо. Може и за каузата „20 лева на ръка”. Няма значение – изборите ще отминат, както обикновено с плювни, компромати и остри „смислени” дебати. Разбира се, обещанията ще са на килограм, пардон, на тон. Всички ще обещават изпълними и неизпълними неща. Ще печатат красиви рекламни материали, в които стройно и систематизирано ще редят какво добро ще направят, ако ги изберат. И какво? Ще бъдат избрани поредните народни любимци. И какво от това? Нищо няма да се промени. Хората пак няма да имат работа, няма да имат по-високи доходи, няма да получат жадуваното европейско ниво на здравеопазване и образователна система. Децата ни няма да са по-защитени от вчера. Ще продължим да живуркаме. Нищета, отчаяние, мизерия ще продължат да бъдат най-срещаните гости във всеки български дом. Никога нищо няма да се промени, когото и да изберем да ни управлява. И не защото всички са маскари, а защото никой не ги контролира. Абсолютно никой. Нека веднага тези, които ще настояват, че разделението на властите осигурява необходимия контрол, да се замислят. Какво разделение на властите? Няма такова нещо. Във всяка една власт всъщност са живи хора, а те никак, ама никак не са разделени – напротив, обединени са от общото им желание за облагодетелстване. Обединени са от тоталната корупция. Всеки сам по себе си и да иска, не може да се съпротивлява на ежедневните изкушения. Пари в брой, пари в пликове, пари в куфарчета, имотни придобивки и други. Всички тези представители на „разделените” и „независими” власти са готови да се обединят с когото и да било, без да ги е грижа за цвета на партията, идеологията – каквото и да било. А най-малко се сещат за предизборните си обещания и добруването на нацията. Твърде сладък е моментът на личното замогване и, най-важното, никой не упражнява контрол над тях. Те сами няма да се контролират, я. А и гарван гарвану око не вади. Безнадеждна ситуация, но не е съвсем така. Да си представим, че тези, които гласуват за народните любимци, след изборите не забравят за тях и техните обещания. Какво ще стане, ако не изхвърлим програмите им, в които са обещавали конкретни дела, а ги запазим? И когато видим, че нещо е обещано, но не се изпълнява, нека поискаме отговор от народния избраник – от кмета, от общинския съветник, от депутата, от правителството, от всеки, поискал кредит на доверие. Можем да отидем лично в приемния му ден и час за срещи с гражданите, можем да поискаме писмен отговор на въпроса си, можем да го поискаме чрез медии или обществени организации.

Ако има обективни причини – добре, ще продължим да го наблюдаваме, той ще знае, че го контролират тези, които са му дали тази работа и на които е обещал да служи – на българския народ. Ако се скрие, избяга, не ни обръща внимание или няма обяснение защо не работи, това трябва да стане известно веднага на цялото общество. Да предизвика нетърпимост, да му се снеме доверието и той да остане без работа. Да бъде уволнен от работодателя си, тоест от хората, които са разчитали той да работи за тяхното благо. Нима един шеф би търпял работник, който не изпълнява работните си задължения? Не, разбира се. Би го уволнил, без да му мигне окото. И така, контролът над собствения ни по-добър живот е само и единствено в нашите ръце. Няма кой да свърши тази работа вместо нас. Искаме ли да живеем достойно, трябва да си свършим работата. Да изпълним задължението си на работодател. Да контролираме, изискваме и наказваме. И една малка подробност – ако ние, гражданите, се обединим в усилията си да контролираме обединените властимащи, ние ще живеем по-добре. Ако чакаме някой друг да свърши нашата работа или направо забравим за обещанията на народните избраници, значи сме съгласни с мизерията, безпътицата, с липсата на работа, с всичко, срещу което негодуваме само когато сме на маса. Сами сме се обрекли, заради бездушието си, сами сме се превърнали в роби – себе си и собствените си деца.

24 март 2011 г.

 

Политика?

Попитаха ме наскоро дали се интересувам от политика. Дали мисля за политика. Клишето „и да не се интересуваш от политика, политиката се интересува от теб” ми се стори много плоско. Не успях веднага да преценя дали си мисля за политика. Със сигурност обаче се интересувам от това, как живеят хората. Какви са перспективите за децата ни, какво е състоянието на държавата. Много ми се искаше да напиша, че, поне погледната отвън, България изглежда лъскава, като ябълка, на която е придаден търговски вид. Но не мога. Виждат се изгнили петна, очукани места, дупки от търсещите въздух червеи. Може би ни хвалят за строгата фискална политика, може би е хубаво, че сме част от Европейския съюз и НАТО,

но с какво ни помагат тези неща, за да живеем добре? Червеите-проблеми са толкова много, че може да се напише роман в няколко тома. Но най-големият, най-страшният проблем през последните 22 години, който буквално ни убива, е мизерията. Липсата на каквито и да било доходи създава армията от безработни, наброяваща от половин милион до един милион души. Унизително ниcките доходи, наподобяващи по-скоро подаяния, оформят още една армия от поне 2 млн. души. 2,5 млн. пенсионери не могат да си купят необходимите им лекарства, да не говорим за нещо друго. Млади хора, завършили средно образование или висше, няма как да си намерят работа. Отчаяние – това е най-употребяваната дума за над

5,5 млн. българи. И става по-лошо. Само през последната година доходите от заплати са намалели с 1 млрд. и 200 млн. лева. За същата година са останали без работа нови 250 хиляди в частния сектор и 40 хиляди в държавния. Политическа ли е тази картина? Политика ли е да си обезверен, да мълчиш (което означава да си съгласен) и да не направиш нищо? Политика ли е да се сетиш, че имаш граждански права и можеш да изразиш несъгласие, и можеш да се бориш? Политика ли е гладът?

10 април 2011 г.

 

Ниските цени на горивата?!

Цената на горивата в България била една от най-ниските в Европа. Дизелът струва 2,54 лв. – чудесно, да се радваме ли? Глупости. Всички ни омагьосват с ниските цени на горивата, с това, как НЕФТОХИМ Лукойл Бургас произвежда под световните цени, и други подобни алабализми. Е-ей, а какво става с нивото на доходите в България? Какво става със заплатите? Те къде са в сравнение с европейските? Да не би да сме се изравнили с германци, французи или поне с чехите или унгарците? Да не би да получаваме техните заплати и да не сме забелязали? Слушам „умните” коментари – как в България нямало монопол от страна на Лукойл, просто произвеждали на по-ниски цени, затова никой не внасял, не било изгодно. Да оставим настрана, че монопол има винаги, когато някой притежава по-голям дял от 45% в който и да е отрасъл. Да се съсредоточим в главното – защо, когато ни успиват с „радостните” новини за най-ниските цени на горива в Европа, никой не разказва колко литра дизел може да си купи който и да е жител на тези другите нещастни европейски държави. И колко литра може да си купи българинът. След като сме членове на Европейския съюз, защо покупателната ни способност е подобна на страна от Третия свят – развиваща се страна, на която й опрощават външния дълг и получава хуманитарни помощи? Къде са нашите помощи? Защо не ни опростят дълга? Или, иначе казано, – къде са нашите доходи? Веднага умниците ще скочат и ще кажат – вината е в самите нас. Съгласен съм, така е – сами сме си виновни, че търпим геноцида.

2 април 2011 г.

 

Политиците се карат –хората гладуват

Гледах как за пореден път българските политици се карат помежду си. Първо си разменяха „умни” мисли, представители на БСП и ГЕРБ, после се счепкаха Атака и Синята коалиция. Приказките им са до болка познати и парадоксално еднакви, като развалена плоча вече 22 години. Без значение кой от коя партия е. Карат се, плюят се, спорят – това обаче нахрани ли българския народ? Не!!! Караниците на политиците водят единствено до повишаване или намаляване на рейтинга им, но никога няма да нахранят хората. Всичко е за отвличане на вниманието. Баламосват ни. Хвърлят се в някакви техни измислени битки, докато минат изборите, а после всичко тръгва по старому. Който се е докопал до кокъла продължава да го глозга. Поведението на българските политици е безкрайно цинично – докопали се до властта, те заживяват в свой свят. Те могат да си позволят да се грижат за семействата си, да пътуват, да трупат благини, а в паралелния свят, който те вече не виждат, хората умират от глад, тънат в мизерия, бягат от България. Стопили сме се с 600 000 души за 10 години – лесно е да се сметне, че след 100 години няма да има нито един българин. Нима това искаме? Какво става със съпротивителните ни сили? Оцелели сме през турско и византийско робство, оцелели сме хиляди години, но сега геноцидът, осъществяван от нашите родни чорбаджии, ще ни довърши. Няма нищо по-важно от това, че българите нямат достатъчно пари, за да живеят. Няма нищо по-важно от липсата на каквито и да било доходи, от мизерните заплати. Няма нищо по-важно от това, че българският народ гладува и умира. Докога ще продължава това умишлено убийство на един народ? Ами докато продължаваме да гледаме как на площада протестират 200-300 човека, а ние се подхилкваме на топло от диваните си. Нима ние нямаме проблеми? Защо не сме на площада?

Защо не излезем всички ние – недоволните? И покажем, че не сме съгласни да бъдем роби! Какво стана с палатковите лагери, какво стана с контрола върху обещанията на чорбаджиите? Не се ли убедихме, че никой няма да ни помогне? Не разбрахме ли, че само ние самите можем и трябва да се вземем в ръце? Помогни си сам, за да ти помогне Бог!

2 април 2011 г.

 

Всичко е по план?

Очаква се бум на болни от варицела, предупреждават ни специалисти; очакват се различни протести на животновъди, на служители в БДЖ, на кого ли не. Всеки пети българин страда от психично разстройство – страхови неврози и различни депресии. По последни данни живеем с около 300 лв. на месец, въпреки че по официалната статистика са необходими поне двойно по-големи средства. Високите цени на горива, ток, парно, телефони са непосилни и се увеличават.

Харчим парите си, които и без това ги нямаме,

за храна, просто за да оживеем. Държавата не се издължава на бизнеса, с което запушва паричните потоци. Или, иначе казано, държавата помага на частните фирми да фалират и хората да останат без работа, да нямат с какво да си хранят децата.

Висока инфлация, високи цени, ниски доходи или липса на такива. Бюрокрация – бавна и мудна работа на държавната администрация. Корупция – тотална абсолютно във всичките сфери без изключение.

Ниска производителност на труда. Пенсиите са обидни подаяния – хора, които са работили 40 години и повече, днес са просяци. Малки деца все по-често умират нелепо в болниците. Здравето на българина зависи от това, дали ще има направление от личния лекар, дори да се сдобие със заветния документ, лимитът на болницата може да е изчерпан.

Няма лекарства за онкоболни, диабетици и други хора, на които им зависи животът от това. Битовата престъпност е c небивали размери – закономерно при тотална разруха и недоимък.

Спокойно! Това не е сценарий на нов катастрофичен холивудски филм, това е само роден български Апокалипсис.

Спокойно! Всичко е по план, планът „Ран” или нечий друг, но ясно се вижда, че толкова много успешни мерки за унищожаването на българския народ няма как да са случайни. Има стройна система – стъпка по стъпка, резултатът е близо. „Корабът потъва по план – има вода за всички.” Или, ако няма план – само за миг да предположим, че няма, тогава по необясним, неведом начин някой е натиснал копчето на програмата „самоунищожение”, задействана е и ние сами се давим, сами се унищожаваме, сами се убиваме. И при двата варианта краят е един и същ – няма хепиенд.

Спокойно!!! Докога с това спокойно?!

7 април 2011 г.

 

За „черната дупка”

Какво прави човек, ако попадне в безизходна ситуация? Единственото, което му остава, е да задълбае още по-навътре – като при черните дупки, не можеш да спреш, не можеш да се съпротивляваш, не можеш да се върнеш, имаш само един изход. Да „дадеш газ” и да преминеш през нея. Шансът за нещо по-добро е само там, от другата страна, трябва да се пребориш, да стиснеш зъби, колкото и да е тежко, и да преминеш. Другото е сигурна смърт – няма кой да ти помогне, няма кой „да те оправи”. Черната дупка няма да те пусне – ти си само храна, материал.

Какво означава да задълбаем, да дадем газ, да преминем от другата страна? Най-простичко казано, да се изпълнят всичките лъжовни обещания, дадени от българските политици през последните 20 години.

Как да стане това? От само себе си няма да се получи, те не искат, а и един на друг не си разрешават да следват гръмките си „патриотични лозунги”, трябва да бъдат заставени да работят.

Как? От кого? От работодателя им – от българския избирател, старата и проста животинска истина – страх и контрол. Страх, че могат да бъдат пометени, уволнени от народното недоволство, и контрол върху изпълнението на обещанията им, контрол върху това, което вършат – ежедневен, ежеседмичен, ежемесечен. Народните избраници трябва да са под напрежение, че ще загубят заплатите си, облагите си, доброто си име и че ще носят наказателна отговорност. Те трябва да знаят, че никога няма да получат втори шанс.

Как да стане, как да се получи? Как да ги накараме да се страхуват? И това не е трудно – когато сме недоволни, не трябва да мълчим, когато има протести,  трябва да ги превърнем в общонационални, масови, а не да гледаме как се проваля протест след протест, защото сме си останали пред телевизорите. Нормално е на отделни съсловни групи да не им се обърне внимание, те да бъдат настроени едни срещу други и победени. Ето това е трудно – нарича се единство, солидарност, обединение. Народът, който се досеща, че няма „чужди” проблеми – най-малкото защото утре могат и теб да те гледат другите по телевизията, а ти си протестирай сам. Народ, който знае, че силата е в единството, живее добре. От това ги е страх лъжливите управници – от това, че техният „работодател” може да се обедини, да излезе на улицата и да ги уволни. Страх ги е, че следващите народни избраници ще имат „обеца на ухото” и ще им се наложи да не крадат, ще им се наложи да работят за това, за което са ги избрали, т.е. за хората. Ето това е да задълбаеш, да дадеш газ, да преминеш. А там – от другата страна, е по-добрият живот, но ако има контрол, а това пак е наша отговорност.

Така е. Имаме си отговорности – време е да си ги припомним, да дадем газ.

8 април 2011 г.

 

Истинските задачи на българските правителства от 1989 г. до днес

Какви са истинските отговорности и цели на всички български правителства от 1989 г. до днес? Да прехвърлят изцяло държавната собственост в частни ръце. Това е задача изискваща време и контрол над събитията. Осъществява се чрез различни техники, с оглед на моментните възможности, като задължително се полагат и основите на бъдещи трансформации. Работническо-мениджърски дружества, приватизация за 1 лев или по многократно занижени цени, заменки. Овладяване на входа и изхода на структуроопределящи предприятия и цели отрасли. Регистриране на частни банки, които ползват евтин финансов ресурс от БНБ и от международната финансова система – междубанков пазар. Десетки и стотици милиони на изключително нисък лихвен процент. С тези пари се раздават кредити и се задължават набелязаните държавни предприятия с цел овладяване и преминаване на собствеността в частни ръце. В същото време, предприятията са задължени от правителствата да бъдат обслужвани от точно определени банки. Оборотните им средства, депозитните и кредитни сметки, всичко – в правилната банка. Следва източване и фалиране на предприятията и банките. Парите не са се изпарили, те са преминали в ръцете на правилните хора. Смяната на собствеността и натрупването на капитал вървят ръка за ръка с охраняване на тези процеси. Новосъздадените олигарси и местни феодали се пазят. За целта се създава паралелна система – обслужващ персонал. Корумпирани и зависими полицаи, следователи, прокурори и съдии. Чрез тях се гарантира необратимостта на процесите и бъдещото им развитие в желаната посока. Създават се и се контролират политически партии от чиито редици се излъчват удобни и послушни представители за изпълнителната и законодателната власти. През последните 22 г. всички български правителства се справят прекрасно с тези задачи. Трансформиране на собствеността от държавна в частна, натрупване и концентриране на капитал, охрана на процесите и гарантиране на необратимостта им. Накратко – ограбване на държавата. Като неизбежни помощни средства се явяват контролирането на контрабандните канали, финансови измами в особено големи размери, организиране на престъпността. Терминът организирана престъпна група е точен, като в България организацията е на най-високо ниво. Контролира се от правителствата. Всички български управляващи си предават като щафета, като олимпийски огън, който никога не трябва да угасне тези задачи, трябва да им се признае, че се справят много добре. В резултат на добрата им работа, българските граждани са най-бедни в Европа, мизерията е всеобхватна – материална и духовна. Прогонени са над два милиона души от България. Разликата между върхушката от най-богати и огромната част от българите, които дори статистиката не може да изчисли колко са бедни е сравнима само с банановите републики от третия свят. Въпросът е, ние в кой свят сме? Закономерно четвъртата власт, медиите са подчинени и добавени към слугите на властимащите, превърнати са в патерица на управляващите. Неизбежно и очаквано националните интереси са забравени. Всяко българско правителство с радост и охота се подлага в полза на чужди държави. Има ли съпротива? Няма, тя е манипулирана, фалшива и режисирана. Всичко е театър. Като последните проекти Атака и ГЕРБ. Единствената истинска и неподправена съпротива може да бъде видяна само в социалните мрежи. Там се вижда недоволството, болката, гневът и обидата на българите. Във виртуалното пространство има решителност, която обаче е само виртуална. Реалните протести са немощни и слаби. На ход е следващото действие от постановката. Очаква се поредният спасител или поредното правителство на националното съгласие. Кой ще поеме щафетата е без значение. Огънят не трябва да угасва. Все още има какво да се граби и разпределя, а и трябва да се защитава вече ограбеното. Това са тежките и отговорни задачи, които решават българските правителства. Работят неуморно за създаването на един по-добър свят. По-добър за избрани.

22 август 2012 г.

 

Тишината и риболова

Всяко чудо за три дни. Любима българска фраза. И си е така. Проверено и потвърдено.
Кой купи “Булгартабак”? Питаха българските медии три дни и спряха да питат. А кой купи “Кремиковци”? И на този въпрос няма отговор. Тишина. А какво стана със шумотевицата около заменките? Нали се обещаваше, че който е хапнал десетки и стотици декари на брега на морето срещу чукари в Монтана ще му се потърси сметка. Пак тишина. Добре, спазена е българската традиция за справедливост на думи. Въпросът обаче е, нали като раздават държавни предприятия и имоти, всъщност раздават нещо, което е на всички нас. Принадлежащо на нашите родители, на нас и на нашите деца. Държавата, това нали сме ние българските граждани. Странна работа, някакви си народни избранници, които сме ги поставили да защитават интересите ни си раздават един на друг и на чуждестранни техни приятелчета това което ни принадлежи! И го правят необезпокоявано. Никой не им се кара, никой не им пречи, никой не ги наказва. Дали, ако вземат новата ти кола и я заменят за трошка ще мълчиш? Ами, ако ти вземат апартамента и го подарят, тоест продадат на техен си приятел, дали ще търпиш? Няма, ще скочиш, ще водиш битки, ще крещиш, няма да допуснеш да ти вземат твоето. Тогава излиза, че българските граждани не чувстват държавата България своя. Не им пука, нека я разграбват, нека влачат. Странна е тази българска тишина. Знам със сигурност, че ДАНС и другите специални служби си вършат работата. Събират информация и докладват на министър председателя и на президента. Няма как да не се знае кой е купил “Булгартабак” и “Кремиковци”, кои са заменкаджиите. Знае се кои са се облагодетелствали и кои са ощетили нас с милиарди. Знае се, но българската тишина явно ги е стиснала за гърлото и те мълчат като ятаци. И на фона на тази цинична гробовна притихналост също толкова цинично кънтят предизборните им препирни. С пяна на уста се плюят един друг, сражават се наужким. Геройски се замерват с компромати, само че скопени. Такива, които да произведат много шум, но в никакъв случай да не засегнат сериозно никой. Защото не дай си Боже един да пострада, той ще завлече и останалите, и няма да има значение кой от коя партия е. Виждали сте какво правят майсторите на риболова. Всеки си избира място на брега, колегите се подреждат без да си пречат, захранват и замятат. И най важното – пазят тишина. Хващат рибата, снимат се с нея и я връщат обратно във водата с идеята да я хванат пак. Политиците хващат избирателите, снимат се с тях и ги пускат обратно до следващите избори. Само дето не ги откачат от куката, тя си е вечно забита. Е, има и такива на които им махат куките. Те са с разкъсани устни от многобройните закачания. Но не им пречи, нищо не усещат. Нито болка, нито неудобство от раздърпания си вид. Напротив, с трепетно очакване налапват стръвта. Хранят се и чакат снимките с риболовците. А те, майсторите на предизборния риболов също се хранят. Тях ги храни тишината, българската тишина.

23 август 2012 г.