Archive for May, 2017

Извадки от иск към ЕСПЧ.

Ивайло Илиев Зартов, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода 9 години в Софийски Централен Затвор, ЗО Казичене

На 20 март 2013 г. бях осъден на трета последна инстанция от Българския съд на 9 години ефективна присъда. Бях обвинен като управител в присвояване и безстопанственост от частна фирма, чиито фактически собственик е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. В наказателното дело, което държавата България заведе срещу мен, българските магистрати изпълниха частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков, като ме осъдиха единствено по думите на обвинението. В хода на следствените и съдебни действия не бяха събрани никакви доказателства за моята вина или невиновност. На три инстанции, пред пет съдебни състава бе отхвърлено искането ми и искането на моя защитник да се направи ревизия на фирмата, да се извърши финансов анализ и оценка на активите и да бъдат събрани необходимите доказателства. Поръчковото дело срещу мен е образувано по “сигнал” на Тонко Фотев, почетен консул на Русия в гр.Бургас, който е извършил блудствени действия спрямо една от петте ми доведени дъщери, както и заплахи към нея и семейството. Действията на това лице са доказани от съдебно разследване, проведено по повод дело за клевета, заведено от Фотев към момичето. В това дело момичето е оправдано, като съдът е доказал, че Фотев действително е извършил блудствени действия към нея и заплахи. Линк към съдебно решение на СГС от 17.01.2012 г.  Извадка от текста на решението: Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас. (приложение цялото решение)

Въпреки това решение, което не подлежи на обжалване и/или протест, дело срещу Фотев не е образувано, бургаската прокуратура се прави на глуха и сляпа вече повече от 6 години.
Беше ми отнето правото на справедлив процес.
Беше ми отнето правото на защита.
Тези мои права бяха отнети и погазени брутално, безкомпромисно, нагло от български прокурори и съдии в Окръжен съд – гр. Бургас, Апелативен съд – гр. Бургас и Върховен съд – гр. София. Фактическият жалбоподател, бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков е дал на прокурорите и следователите в Бургас само част от документация, свързана с дейността на фирмата. Въз основа на неговата жалба, подадена чрез новия управител на дружеството, обвинението е поръчало една единствена експертиза, която да изследва паричните потоци. Т.е. влезли пари и излезли пари. Бургаските прокурори и следователи предават на вещите лица, извършващи експертизата частичната документация на фирмата “Инглиш Вилидж” ООД, получена от жалбоподателя, вещите лица буквално налагат срещу всеки разход, получените документи, и естествено за една част от сумата няма разходно-оправдателни документи. Този трик, елементарен по замисъл и изпълнение, наречен експертиза е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което позволява и на обвинение, и на съд, на три инстанции да се твърди, че вината ми е доказана перфектно, без съмнения, безусловно, на 100%. Всичко останало в 37-те папки по делото е само пълнеж, за създаване на видим обем и симулиране на работа. В протокол от разпит на вещите лица, извършен от Адвокат Шопова в съдебната зала са записани думите на самите вещи лица “липси не сме открили, не ни е била поставяна такава задача…”. Задачата, която им е поставена е само да налагат предоставените им от жалбоподателя документи срещу осъществени разходи.
Аз и адвокат Шопова, искахме непрекъснато и на трите инстанции, всъщност пред пет съдебни състава: два пъти на Окръжен съд, два пъти на Апелативен съд, тъй като делото беше върнато веднъж, и пред ВКС, но всички тези пет състава ОТКАЗАХА желанието ни да се извърши РЕВИЗИЯ на фирмата. Да се види финансовото състояние на фирмата, да се направи оценка на активите. Всъщност аз и адвокат Шопова поискахме да се извърши това, което не бяха свършили следователите и прокурорите от Бургас, а са задължени от закона, въпреки че законът ги задължава да съберат всички възможни доказателства за доказване на вина или невиновност. Т.е. аз поисках да си свършат работата обвинителите.
Българският съд пет пъти реши и заяви, че няма нужда от нищо подобно, защото вече всичко било доказано и ясно.
ВЪПРОС: КАК И С КАКВО ВСЪЩНОСТ ОБВИНЕНИЕ И СЪД ДОКАЗАХА ПРИСВОЯВАНЕ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ НА УПРАВИТЕЛ НА ФИРМА БЕЗ ДА ИЗВЪРШАТ РЕВИЗИЯ НА ФИРМАТА, БЕЗ ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ФИРМАТА, БЕЗ АНАЛИЗ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА. Простичко казано обвинението и съдът не проявиха желание да ВИДЯТ нищо, какво става в тази фирма, какво има в документите на тази фирма и ме осъдиха само по думите на жалбоподателя, позовавайки се на измислената от някой гениален милиционерски мозък “експертиза”. Същият този милиционерски мозък е измислил цялата схема на поръчковия процес срещу мен, знаейки силата на подкупите и зависимостите на магистратите. Ужасяващите закононарушения и погазването на българските и европейските законови норми се виждат на всяка една от инстанциите по делото.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

През 2004 г. сключих договор за управление на „Инглиш вилидж“ ООД, дружество, което е регистрирано по българското законодателство. Заемах тази позиция до януари 2009 г. Срещу мен бе повдигнато обвинение за длъжностно присвояване и безстопанственост. В първото по делото заседание съдът допусна предявеният от дружеството граждански иск.

С присъда от 17.03.2011 г. по НОХД № 1373/ 2010 г. на Бургаския Окръжен съд   бях признат за виновен по повдигнатото ми обвинение за престъпления по Наказателния кодекс на Република България по чл.203 ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр.чл.26 ал.1 от НК. Беше ми наложено общо наказание от 13 години лишаване от свобода, лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК – да упражнявам ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец за срок от 3 години, както и конфискация на имуществото ми.

С Решение № 127 от 04.08.2011 г. по ВНОХД № 143/ 2011 г. Бургаският Апелативен съд отмени изцяло присъдата на първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения и върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото бях признат за виновен и осъден с присъда № 508 от 09.12.2011 г. по НОХД № 1140/ 2011 г. за част от обвиненията, а за друга част от обвиненията бях оправдан. В частта, в която бях осъден бях признат за виновен за престъпления по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр. чл.26 ал.1 от НК и ми беше наложено наказание 12 години лишаване от свобода, лишаване от права и конфискация на имуществото.

С Решение № 105 от 27.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 115/ 2012 г. Бургаският Апелативен съд отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част и ме призна за виновен за съответните обвинения. Същевременно Бургаският Апелативен съд преквалифицира деянията ми по друг, по-благоприятен за мен състав – по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК и чл.219 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК като прие, че не е налице най-тежкият състав – деянието да е „в особено големи размери, представляващо особено тежък случай“. Във връзка с преквалификация на деянието определеното ми общо наказание „лишаване от свобода“ беше намалено на 9 години. Присъединени бяха и наказанията „лишаване от права“ и „конфискация на имуществото“.

Върховният касационен съд на Република България с Решение № 604 от 20.03.2013 г. по касационно наказателно дело № 1951/ 2012 г. по описа на ВКС измени решението на Бургаския Апелативен съд. Върховният касационен съд преквалифицира деянията като по-тежки по чл.203 ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр.чл.26 ал.1 от НК, като потвърди размера на наказанието „лишаване от свобода“ от 9 години. Присъдата влезе в сила на 20.03.2013 г. В момента изтърпявам наказанието, наложено ми от съда в Централния Софийски затвор.

Удовлетворен беше и предявеният граждански иск от дружеството „Инглиш Вилидж“ ООД, на което бях управител в размер на 3 110 036, 80 лева във връзка с първото обвинение  и 462 698, 87 лева във връзка с второто обвинение.

ОБОСНОВАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО

Смятам, че както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното производство спрямо мен беше допуснато нарушаване на чл.6 от ЕКЗПЧОС – „Право на справедлив съдебен процес”  и на чл.13 от ЕКЗПЧОС – „Право на ефективно средство за защита”.

Тези нарушения се състояха в следното:

1.) В досъдебното производство при събиране на доказателствата срещу мен бяха допуснати нарушения на нормите на наказателно-процесуалния кодекс на Република България и ЕЗКПЧ поради което в съдебното производство съдебните актове се базираха на неправомерно събрани доказателства. Те се изразяваха в следното:

А. Производството беше образувано формално по искане на търговското дружество „Иглиш вилидж” ООД, но всъщност под натиска спрямо българската прокуратура от депутата от Руската Дума Генадий Гудков.

Чрез наказателно дело търговското дружество „Инглиш вилидж“ реши да уреди отношенията си с управителя не по правилата на гражданското законодателство, а чрез наказателният съд, тъй като не разполагаше с доказателства, които биха издържали в гражданско съдопроизводство. Това стана възможно чрез въздействие на депутата от Руската дума Генадий Гудков върху магистратите в България. В този момент той беше председател на междупарламентарната комисия за приятелство между парламентите на двете страни.

Първият документ в делото е с безспорни указания за по-нататъшното развитие:

Б. Писмо на Върховна касационна прокуратура  до Окръжна прокуратура – Бургас, съдържащо преписка вх. № 4982/ 2009 г. на Върховна касационна прокуратура по сигнал на Роман Еременко – представляващ Инглиш вилидж ООД – на ръка е написана следната резолюция „Моля определеният наблюдаващ прокурор да предприеме незабавни процесуални действия по изложеното в сигнала. Разпореждам приоритетно да се работи по преписката – провеждани са срещи с Главния прокурор г-н Б.Велчев с руски дипломати – 09.04.09г.“ (приложение)

В. Моят защитник отправи искане до Главния прокурор на Република България за промяна на подсъдността – делото да се възложи на Софийска градска прокуратура, за да се избегнат съмненията за липсата на обективност и безпристрастност. Главният прокурор отказа  промяната на подсъдността с формални аргументи.

2.) В производството пред първата инстанция по НОХД № 1373/ 2010 г. беше нарушен принципа на чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС – „Всяко лице, при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд”.

Цялостното поведение на председателя на съдебния състав създаваше впечатление за необективност и пристрастност. Опорочен беше принципът на процесуално равенство на страните.

При провеждане на разпита на свидетел от първоинстанционният съд в съдебното заседание беше допуснато грубо процесуално нарушение. Свидетелят Орлен Тащан, който е свидетел на обвинението беше разпитан само от съда. Аз и моят защитник бяхме отстранени от залата.

Това е нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ, предвиждащ право на справедлив съдебен процес и гледане на делото от независим и безпристрастен съд, както и на чл.13 от ЕКЗПЧОС. Тези факти се съдържат в Протокол от съдебното заседание на 16.02.2011 г. по НОХД № 1373/ 2010 г.

3.) Кедитиране единствено на обвинителните доказателства. Превратно и изопачено тълкуване на доказателствата, представени от защитата.

Както Бургаският Окръжен съд, така и Бургаският Апелативен съд не допуснаха разглеждането на доказателствата, искани от моя защитник. Съдът отказа на защитата допълнителна експертиза. Съдът отказа на защитата и назначаването на нова експертиза – ревизия, свързана с активите и финансовото състояние на дружеството, на което бях управител. Вследствие на отказите на съда не беше изяснена дейността на дружеството и моята, като управител на дружеството „Инглиш вилидж” ООД, поради което не биха могли да се правят никакви изводи за отговорността на управителя. Не беше спазена нормата изискваща обвинението да бъде доказано по несъмнен начин.

Искания за назначаване на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и комплексна финансово – икономическа експертиза /ревизия/ бяха направени както следва:

– По ВНОХД № 143/ 2011 г. на Апелативен съд – Бургас – Протокол от 11.07.2011 г. – Определение за отказ – 121 лист (приложение)

– По НОХД № 1140/ 2011 г. Окръжен съд – Бургас – искане и отказ, отразени в Протокол от съдебното заседание на 14.11.2011 г.– от 165 до 175 лист; в същия Протокол са и разпитите на вещите лица, изготвили единствената по делото „експертиза” – от 155 до 164 лист (приложение); искане и отказ, отразени в Протокол от 08.12.2011 г. – отказ на 183 лист (приложение)

– Жалба № 16303/ 19.12.2011 г. (приложение) и допълнение към жалбата № 4155/ 11.06.2012 г. със съответните доказателствени искания (приложение )

– По ВНОХД № 115/ 2012 г. на Апелативен съд – Бургас – протокол от 11.06.2012 г. искане за допускане на доказателства и Определение за отказ на съда – 284 лист /стр.6/ (приложение)

4.) Удовлетворен беше гражданският иск, предявен от търговското дружество към мен – не при условията, предвидени в закона. – Решение на ВКС № 604 от 20.03.2013г по н. д. № 1951/ 2012г. (приложение)

5.) Върховният касационен съд с акта си потвърди посочените по-горе нарушения, допуснати от първоинстанционният и въззивния съд.

– Решение на ВКС № 604 от 20.03.2013 г. по н. д. № 1951/ 2012 г. (приложение)

6.) Беше ми наложено наказание конфискация на имуществото и бях лишен от собственост не при условията, предвидени в закона – Решение № 72 на Апелативен съд Бургас по ВНОХД № 59/ 2013 г. от 10.06.2013 г. (приложение)

По отношение присъдата на Ивайло Зартов за „безстопанственост” прилагаме разследване на фирмите на семейство Гудкови, публикувано в руски сайт (линк), откъдето е видно че всички земи, закупени от фирмата „Инглиш вилидж” ООД, по време на управлявания период от осъдения възлизат на сума от минимум 30 млн. евро. При инвестиция 3,5 млн евро направена от руския собственик, надали може да се говори за безстопанственост. Веднага след повдигане на обвиненията на Зартов, целия масив имущество на „Инглиш вилидж” ООД се прехвърля на друга фирма на бившия руски депутат  – „Мари хаус”, като на „Инглиш вилидж” ООД не са подавани даже годишните финансови отчети, както изисква законът. След приключване на делото изпълнителните дела срещу Зартов са в тотален застой, поради факта, че ищецът /фирмата „Инглиш вилидж”/ дори не са си платили таксата към ЧСИ, за да може да бъде разпродадено имуществото на Зартов и да могат поне частично да си върнат някакви, според тях откраднати пари. Очевидно техния интерес е приключил с наказателното осъждане. Защо ли?

Още по казуса можете да прочетете в рубриката АЗ на блога.