Archive for January, 2017

Всяка сутрин от понеделник до петък тя става точно в 6 часа. Минава набързо през банята, буди децата, прави им закуска, проследява тяхното измиване и обличане, оставя ги в училището и отива на работа. Малко преди края на работния ден, след молби и увещания на колеги и началници, тя тръгва обратно. Прибира учениците, оставя ги в къщи, отскача до магазина и успява да сготви точно навреме. Съпругът се връща от работа и всички сядат да вечерят. Докато се хранят, всеки разказва как е минал денят. Той се оттегля пред телевизора, тя се захваща с миенето на чиниите и подготовката на децата за утрешния ден. Правят се домашни, приготвят се необходимите учебници и тетрадки. От раниците се изважда всичко излишно. Междувременно тя изглажда няколко дрешки и пуска пералнята. Събота и неделя ще има повече време и тогава ще е голямото чистене, гладене, миене, пране и т.н. Сега – само най-необходимото. Денят си отива, децата минават контролирано през банята и се отправят към леглата. Тя довършва още някои дреболии и също се шмугва в банята. Тук са нейните 3 минути. Мислите й се бутат. Не я боли само главата. Краката са й отекли. Вратът й е схванат, ръцете й плачат за почивка. Но в семейното ложе я чака загриженият й мъж, който се чувства длъжен да я уважи. На всичкото отгоре, той не иска внимателната майка, дамата от обществото и чистофайницата домакиня. В леглото си той мечтае за мръсницата, за сладката и безгрижна курва, готова да експериментира, за любовницата със стоте оргазма. Някога, преди да се родят децата, преди да се оженят… Хмм, лека усмивка от спомени пробяга по лицето й. Жаждата й беше истински неутолима. Тънка талия, разкошни извивки, свежест. Мъжете се лепяха като насекоми на светлината. Пърхаха около нея, блъскаха се. Тя си играеше с тях. Допускаше ги близо, много близо и после неочаквано ги отрязваше. Тя решаваше на кого да се отдаде и кого да завоюва. Всичко беше тръпка. Усещането за власт над другата половина на човечеството беше неописуемо. Секс, само секс, просто секс. После й омръзна. Прииска й се да има и любов, да има чувства. Появи се Той. Красивият, перспективен жребец. Влюбиха се, обичаха се, все още се обичат. Но вече нищо не е както преди. Няма я необузданата безгрижност и лекота. С годините се оплитаха все повече и повече. Работа, колеги, задачи, ангажименти, семейство, деца, роднини, приятели, познати… Всеки те дърпа, всеки нещо си иска и очаква от теб. И никой не го е грижа за теб. Никой не се интересува ти какво желаеш. Ето, сега искаш просто да се наспиш, но вместо това ще правиш 5-минутен механичен секс с фалшив оргазъм накрая. Не, че не ти се чука. Чука ти се и още как, ама ако може първо да забравиш за всичко и всички. Да забравиш колко си уморена и да се наспиш, и чак след това… Еех, стана късно. Тя влезе в спалнята и си легна до любимия. Той я чакаше с нетърпение. Спеше му се, а на сутринта трябваше пак да става рано и да ходи на работа, да изкарва пари, да се грижи за семейството си…

Сутрин е. Точно 6 часът.

Ивайло Зартов, 04 януари 2017 г.

Според  доклад на Държавния департамент на САЩ  „Мултигруп“  е била най-голямата и силна престъпна организация в България в началото на 90-те години на миналия век. Зам.шеф на тази най-голяма и най-силна престъпна организация е бил Димитър Иванов – Митьо Гестапото, последният шеф на доносниците от ДС (Държавна сигурност). Шефът на „Мултигруп“  – Илия Павлов е застрелян.

Сега е време да направим няколко логически извода. Най-големият престъпник е убит. Жив е неговият заместник, който от втори автоматически става № 1. Какво излиза? Най-големият и силен престъпник, според  доклад на Държавния департамент на САЩ е Димитър Иванов. Нали така? Обаче има нещо странно… Днес, Митьо Гестапото е професор, преподавател в УБИТ (Библиотекарския институт), където са събрани всички бивши шефове на ДАНС, НСС, ДС. Там, в този УБИТ, най-големият престъпник и колегите му преподават не какво да е, а „национална сигурност“. Чат-пат и от време на време най-големият и най-силен престъпник го канят в БТВ, НОВА ТВ, БНТ в качеството му на уважаван гражданин, експерт по сигурност и журналистите се обръщат към него с „г-н професоре“. Задават му едни такива умни въпроси, той пък им отговаря още по-умно и от Далай Лама. Мъдрост блика отвсякъде.

Гледам, гледам, щипя се и не мога да повярвам. А бе, тия журналистически светила не знаят ли за доклада на Държавния департамент на САЩ? Що не вземат да го попитат г-н професора какво мисли той за този доклад? В главата ми нахлува поредният логически извод:  Няма как да не знаят. Знаят и още как. Затова го уважават, затова са толкова мили към него. Можеш ли да не си раболепно любезен към най-големия и най-силен престъпник в България?

Любопитно е да се види с какво се е занимавал през последните 20 години г-н професора, нали? Надали е пасъл патки в някое село с неговите възможности и апетити. Чукваме го в Гугъл и хоп – зайчето изскача. Оказва се, че най-големият и силен престъпник  е родител на така нареченото „генералско движение“, което пък е отговорно  за пръкването на Гоце Първанов, Йоан Костадинов, доказаният със съдебно решение блудник – почетен консул на Русия в Бургас Тонко Фотев и други подобни светила. Родителските функции не спират дотук. Гестапото и неговото „генералско движение“ са отговорни за раждането на патриотичните партии в България. Идеята е стара и се изпробва на няколко етапа чрез АТАКА, ВМРО и НФСБ. На един етап говорим само за чисти „патриоти“. После се вкарват руски „патриоти“, после пак само български „патриоти“. След това се прави опит за обединяване на руските и българските „патриоти“. Наблюдава се реакцията на обществото. Кое ще се преглътне и кое не. Кое ще мине, и кое ще се отхвърли. Нещо като партийно инженерство – различни ГМО-та, които да покриват цялата палитра от балъци-избиратели. Между другото, ей така само за информация – другарката Татяна Дончева също е кадър на „Мултигруп“. Това обяснява и нейното партийно обособяване отново в някакъв вид „патриотизъм“. Нея обаче я пускат да тича по моста между „лявото” и „дясното” политическо пространство. Иначе и тя е против олигарсите и корупцията, което си е напълно естествено. Плътно зад нея пък бил още един от шефовете на НСС-ДАНС ген. Чобанов. Друго, което напира от информационния всезнайко Гугъл за най-големия и най-силен престъпник е името на Светлана Шаренкова. Тя е сочена като изключително близка до Митьо Гестапото и едновременно с  това до всеки руски посланик, без значение как се казва поредният пратеник на Москва. През ръцете на Светлана преминават огромно количество проекти,  свързани с вечната дружба между Съветския Съюз и България. По друг начин казано, най-големият и най-силен престъпник поддържа културните  връзки между двата братски народа. Кеф. Никак не е случайно, че Димитър Иванов е награден от главния „мултак” на Републиката Вежди Рашидов, който  по някаква странна прищявка на съдбата е и министър на културата.  Самовеличаещият се за главен „мултак” Рашидов, връчва „Златен век” от името на министерството на културата на Гестапото! Именно това принуди писателя Стефан Цанев да откаже същата тази награда от този толкова културен министър. Отново според  доклад  на Държавния департамент на САЩ, в България има само един човек, който може да съперничи по сила и възможности на г-н професора и това е шефът на Лукойл у нас Валентин Златев. Двамата, Д. Иванов и В. Златев изпълняват всяка поръчка на Кремъл без да задават въпроси.  Те назначават по-голямата  част от българските  политици, прокурори, съдии и шефове на полицията. Прекрасно се допълват и във взаимоотношенията  си с руските посланици. Слагането и свалянето на правителства, контролът върху Главния прокурор, КС, ВКС, ВКП, ВСС, медии и журналисти е част от служебните им задължения.

Отново според  доклад на… Ааа, не. Писна ми! Стига с тия американски доклади. Сега ще поровя да видя какви доклади има от Червения площад, после ще погледна и тия от Босфора. Така де, нека да има разнообразие. Като ще си говорим за подлоги и свиркаджии, да видим не само тия, дето обслужват дядо Иван, но и чичо Сам и бай Осман. Ще потърся в Гугъл и ще ви разкажа. Между другото, да ви призная, че аз на тия доклади изобщо им нямам вяра. Набеждават ги хорицата, тоя бил такъв, оня бил онакъв… Предпочитам да вярвам на БГ медии. Като ми кажат, че човекът е професор, значи е професор и толкоз. Най-големият и най-силен професор.

Ивайло Зартов, 15 януари 2017 г.

Снимка: Емил Георгиев