Archive for June, 2016

Обичате ли да лъжете? Това не е тест за честност, така че няма от какво да се притеснявате. Малко или много всеки послъгва. Какви лъжи познавате? Дребни, битови премълчавания на истината. По-едрички неистини или пък тлъсти и сочни манипулации.

Коя обаче е най-грамаданската лъжа? Как мислите? Ще ви спестя усилията – най-най от по- е Конституционната измама. Чл. 1 (1) от Конституцията на Република България гласи: „България е република с парламентарно управление”. Абсолютно нагло и безцеремонно твърдение, нямащо нищо общо с реалността. Парламентът е сбирщина от кукли на конци. Дупетатите слушкат и изпълняват желанията на своите партийни водачи, благодарение на които са станали дупетати. Именно от партийните вождове зависи как да бъдат подредени листите по време на избори. Ако си по-напред, имаш повече шансове да влезеш в Парламента. Всъщност всяка партия знае точно колко човека ще вкара в Народното събрание от всеки район на страната. Известни са бройките на избираемите места, на тези които са на кантар и на напълно неизбираемите. Дупетатите не се чувстват с нищо и по никакъв начин задължени към електората – към народа. „Народните любимци” са изцяло под контрола на своите партийни вождове, защото от тях зависи къде ще бъдат. По-напред или по-назад в партийните листи.

И какво се получава? Така нарочената парламентарна държава я няма. Имаме държава на партийните водачи. Те командват парада, те заповядват, те нареждат какво, как и кога да се случва в страната. Дупетатите са кухи, сламени фигурки, нямащи собствено мнение и воля. Нещо като надуваеми кукли за секс. Член първи от Конституцията лъже – България не е република с парламентарно управление. Родината ни се управлява от купчинка лайна, пардон от купчинка партийни функционери. Днес това са Бойко Борисов и Цв.Цв., Гоце Първанов и Румен Петков, Меглена Кунева и Далавери Симеонов. В предишните купчинки участие взимаха и екскрементите Сергей Станишев, Доган, Сакснезнамкойси, Болен Сидеров, Костов драгалевеца… Естествено това са само солистите. Зад тях и около тях стоят групички по интереси от олигарси, местни феодали, корумпирани съдии, прокурори и политици.

Решенията как да се управлява България, тоест колко и кое да се открадне, първо се взимат в групите, после се събират солистите, за да озвучат замисленото и да стиковат стъпките си. Така работи системата на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). А Парламента – Народно събрание е ала-бала.

Неизбежно напират няколко извода: Щом главният, върховният, законът на всички закони – Конституцията започва с гигантска лъжа, е нормално да ни лъготят и на всички останали нива по веригата. Пак в чл.1, само че в точка (2) следва втората лъжа: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Истината е съвсем различна: „Цялата държавна власт произтича от ДОПГ. Тя се осъществява от ДОПГ непосредствено и чрез…”. Това е действителността – брутална, отвратителна и истинска. И няма как да не е така, защото Конституцията е правена от… Познайте от кого? От същите тези надуваеми кукли – дупетатите, с  малката и несъществена разлика, че не са от обикновеното Народно събрание, а от Велико. Иначе казано – великите дупетати създават великанските лъжи.

Живеем в измислен свят. Създаден от лъжци и за лъжци. Последният извод е животоспасяващ:

Ако обичате да послъгвате, не се смущавайте. Можете да лъжете, колкото ви се иска. Винаги ще си останете чисти, като изворна вода в сравнение с отпадъците, които са се докопали до властта.

Лъжи народе, сега ти е паднало!

Ивайло Зартов, 04 май 2016 г.

Снимка: къщата на В.Левски в Карлово

Български политик. Какви мисли нахлуват във вас, когато чуете това словосъчетание? Този въпрос е зададен на 1000 човека и най-често срещаните отговори са:  гад, отрепка, боклук, крадец, помия, мърша, тиня, родоотстъпник, предател, подлец… Оказва се, че българските граждани имат „леко“ отрицателно мнение за политиците ни, което пък ме хвърля в чуденка. Кой, по дяволите, избира тези боклуци?! Извънземните ли ни ги натрисат?

Започнах да търся отговор на пулсиращия въпрос и се зарових в архивите. Открих тонове зловония и невероятни истории. Открих и доказателства за смели и достойни българи, които успешно са се борили против отрепките. Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимеющ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.

Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.

Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.

И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването ѝ. Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“.

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.

Интересна история, нали? Финалът ѝ също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам.кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?

Обаче един въпрос продължава да ме мъчи. Кой, по дяволите, гласува за изродите?

Ивайло Зартов, 19 май 2016 г.