Archive for April, 2016

Всъщност Господ не само е милостив. Той е много, много добър към нас – хорицата. Ние получаваме всичко, което сме поискали, всичко, за което сме мечтали. Но не веднага, а във времето и затова не забелязваме, че нещата които ни се случват са вследствие на нашите собствени желания. Нашите мисли се сбъдват, но с известно забавяне. Може би точно тогава, когато най-малко очакваш, или пък когато вече си променил мирогледа си. Но, мърдане няма. Някога си дал мислената си заявка и поръчката ти ще бъде изпълнена.

Между 18 и 20-годишен се увличах по дзен будизма. Четях за Япония, Китай, Индия, Тибет. Изтокът ме привличаше неудържимо. Възхищавах се на източните форми на стоицизъм, аскетизъм, отричане от всичко, отделяне и откъсване от всякакви окови. Скъсване на всички връзки, дори и с най-близките роднини и приятели. Нямането, като най-голямото имане. Желанието, като основа и първопричина на всички беди и нещастия за хората. Нямаш ли желания, нямаш и разочарования. И какво се получи? Един ден, след много години останах сам, напълно сам. Без нищо материално, без нищо плътско и без нищо духовно. Не може да се каже, че се занулих изцяло – останах с Бога в мен и със себе си, а то е едно и също. Едно и също е, не защото се мисля за Него, а поради простичката причина, че Бог е навсякъде. Следователно Той е и в мен. И дори аз да не вярвам в него, Той вярва в мен. Бях ли щастлив? Да. По съвсем различен начин на изпитване на щастието и свободата. Никой не те обича и ти никой не обичаш. Това „никой” пак не е съвсем точно, тъй като обичах Бога в мен.  Бях толкова чист и празен, че почти можех да говоря с птичките в парка. Радвах се на ветреца в клоните на дърветата и на самите дървета. Те за мен бяха като хората – така странно нееднакви и в същото време така еднакви. Живеех ден за ден, без сметки за парно, ток, вода, телефон… Без дом, кола, без социум. Безгрижно си живеех, немислейки за нищо. Когато имаше какво – ядях, когато нямаше – гладувах, но глад не усещах. Бях здрав и усвоявах всяка глътка въздух.

Историята можеше да приключи тук, но нищо не е вечно, а и дойде време да се изпълни следващата поръчка от миналото. Без магическа пръчка, постепенно, но и достатъчно бързо се сдобих с какво ли не. Коренна промяна. Много пари, много приятели, много ангажименти, много любови. По много от всичко. От сутрин до вечер бях зает. Непрекъснато работех, кроях планове, грижех се за роднини, близки, приятели, познати, непознати. Кроях планове, времето не стигаше. Все тичах, бързах. Господ беше изпълнил желанието ми да се чувствам, като пъпа на света. Да бъда богат и да си мисля, че съм много важен и обичан. Бях ли щастлив? Да. По съвсем прозаичен начин на изпитване на щастието и свободата. Усещането за власт, възможността да купиш всеки и всичко, върховният контрол над живота и… живота. За смърт, разбира се никой не помисляше. Естествено, че бях безсмъртен и по своему глупав и ограничен.

Сега съм в процес на натрупване и изпълнение на една друга моя поръчка. Бях си пожелал да унищожа ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Мечтаех си за все повече и повече прогледнали българи. За това как всички заедно се освобождаваме от Геноцида на корумпираните съдии и прокурори, дупетати, политици, министри, държавни чиновници, олигарси и местни феодали. Не само, че се освобождаваме, но дори ги наказваме. Отнемаме от паразитите всичко, което са откраднали през последните 26 години. Връщаме го обратно в държавната хазна, а от там – в образование, здравеопазване, култура…, в бъдеще за България. В по-добър стандарт на живот за българските граждани. В нови работни места, в достойни заплати и пенсии, в усмивки на деца и родители. Представях си как живеем в България, в която справедливост, законност и правосъдие са не просто изпразнени от съдържание думи, а смисълът на всичко хубаво. Дълбоки и здрави основи, над които можем спокойно да градим.

Дали ще бъда щастлив? Да! По един истински вълшебен начин на изпитване на щастието и свободата. Щастието да живея сред нормални и щастливи хора и свободата да дишам с пълното съзнание, че съм участвал в смъртта на ДОПГ.

Ивайло Зартов, 09 април 2016 г.

Колаж: www.vsekiden.com

Пролетта на 2016 г. пристигна с ТИР. Шофьорът се оказа с купена книжка без изобщо да е карал курсове. И понеже гузен негонен бяга, взе та набеди пролетта, че се е промъкнала в камиона му тайно, като мигрант от Близкия Изток.

Ситуацията е меко казано конфузна. Всеки друг народ би изпаднал в крайна чуденка, но ние – гордите абсурдистанци сме спокойни. Имаме си специалист по всичко, който решава с лекота всякакви тегавини. Ето го бащицата, носителят на черен кожен балтон, великият обещавач на справедливост и незабравим строител на магистрали тип „морски вълни“, другарят Бойко Борисов. Изтъпанчва се той и веднага взима правилните решения. Пролетта я затваря в центъра за бежанци в Бусманци до изясняване на самоличността ѝ. Тираджията с фалшивата шофьорска книжка става защитен свидетел и получава две бири почерпка, а продавачът на смърт, тоест на измислени шофьорски документи е арестуван лично. При това Боко-Боко се тупа в юначните цици, че ще арестува всеки който трябва, без да го е грижа кой от коя партия е. Това изявление го прави заради Цветелин Цветанов – шефът на ДАИ, отговорникът по продажби на смърт към министерството на транспорта, който е от Боковата шайка ГЕРБ. Всъщност е все тая от коя банда крадци ще е поредният бушон. В роден Абсурдистан партиите само привидно се боричкат помежду си, докато изпълняват общите си цели – да ограбват балъците, които им се връзват на лъжите.

Плевенчанинът Цветелин Цветанов е пряко подчинен на министъра на транспорта от Плевен Ивайло Московски, обаче той се кълне, че нищичко не бил знаел за многогодишните далавери. От телевизиите бил научил, гόркият. Много е честно това Московското момче. От него по-честна е само лелята от Плевен Цецка Цачева, която пък ни се води главен надзирател на дупетатите. И тя нищо не знаела, и тя милата за пръв път чула от телевизиите. Цачева и Московски са чисти, като момини сълзи. Ни далавери помирисвали, ни лук яли. Ни, ни. Затова Затова Боко-Боко не ги арестува, не заради нещо друго. Те просто не влизат в категорията „всеки“.

Тъкмо щях да се върна към пролетта и някакви досадници писнаха, че не било вярно.

– Кое бре, кое не е вярно? – Попитах ги аз и съжалих на мига. Затрупаха ме с документи и публикации по темата с шофьорските книжки. Тонове писма от Николай Колев-Босия до Цачева, Московски, Цацаров, Борисов… От години Босия пише срещу престъпниците до престъпниците. Протестира, хвърля домати по дупетатите, 14 пъти е арестуван заради протестите си… И сега е супер странно, че Московски и Цачева не били знаели. Надникнах в блога на Босия и ахнах. Оказа се истина. Няма как да не са знаели ортаците от Плевен какво се случва в Министерството на транспорта. И министърът, и шефката на Парламента, и Главният прокурор Цацаров, и Бойко Борисов, и дупетатите… Всички са били наясно.

Ееей, развалиха ми настроението. Ами то сега какво излиза? Какви са вариантите? След като всички са в кюпа, значи всички заедно са крали, така ли? Има ли друг вариант? Хмм, ами ако мултиплицираме резултатите? Колко са министерствата, държавните агенции и комисии? Навсякъде и всички крадат, като спазват техниката за безопасност – да се отчитат по-нагоре, за да се правят баш големците на незнаещи, не чули, не видели…, накратко на Ни, ни.

Хубава, стройна и добре смазана схема за собствено разбогатяване на гърба на данъкоплатците. Схемата работи при всички правителства през последните 26 години. Поголовно, повсеместно оплюскване на баницата. Ама кой е лудият? Този, който яде или този, който му разрешава да яде? Че Боко и компания няма сами да се самоарестуват е ясно.

Добре де. Но какво ще стане, ако следващия път Николай Колев-Босия не е сам пред Народното събрание? Какво ще стане, ако до него, заедно с него има още 100, 200, 300… човека и всички хвърлят домати по паразитите? Я си представете залп от 300 домата по всеки изедник!!! Яко, нали? Ами ако ръцете са хиляди? Какво ще стане? Ще ни арестуват всичките ли? Надали, а и дори да е така, нали пак ще се върнем. Босият го е правил 14 пъти и не се е уплашил. Сигурен съм, убеден съм – 300 човека не се спират толкова лесно. Дори еничарите в униформи ще се замислят на чия страна са. А пък на тези, които ядат баницата направо ще им приседне. Оставям ви на вашето въображение, а аз отивам да освободя Пролетта, че ми е мъчно за нея.

Ивайло Зартов, 07 април 2016 г.