Archive for March, 2016

Фотоколаж: afera.bg

Няма нищо вечно, така си е. Ето, дори и в производството на мартеници Пижо и Пенда вече са демоде. Най-новият писък в модните тенденции са Сотирчо и Борчо. Пазарът е залят с малки сладки фигурки на Сотир Цацаров и Борис Велчев. За пръкването им вместо вълнени бели и червени конци се използва материал, който е много по-подходящ за достолепните фигури – фекалии. Търсенето е огромно. Клиентите поръчват цели кофи от авангардната продукция. Разбира се, никой не ги закача на ревера, нито пък ги връзва на китката. С Борката и Сотирката народът най обича да си наторява градинката. Нали знаете, мазното и тлъсто лайно притежава особени хранителни стойности.

Тия дни станахме свидетели на рядко срещано явление. На сбирка на неанонимните нахалитети едновременно се изказваха двамата Главни Бандити. Прикрилият се като Конституционен съдия бивш Главен прокурор Борис Велчев умело джвакаше локума „Борба с корупцията“ и от време на време го подаваше направо в устата на наследника си Цацаров, който пък директно счупи нагломера. Според Сотирчо, в Румъния изоставали в борбата срещу корупцията по средните и ниските етажи на властта?!?! Да плачеш ли, да се смееш ли? Тъпнята е не просто уникална. Тук става въпрос за нечувани, извънземни висоти от гьонсуратлък.

Шефът на българската организация за рекет, натиск и покровителство на бандитизма, наречена  за благозвучие „Прокуратура“  критикува северната ни съседка, че нямат арестувани и осъдени чистачки в министерствата  и машинописки в парламента. Прав е, негова гнилост. С такива успехи румънците не могат да се похвалят. Мамалигарите, като по-прости от нас, тикат по затворите само дупетати, министри, олигарси, кметове, роднини на президенти и премиери…

У нас, в роден Бандитостан  нямаме нито един чорбаджия, нито един властимеющ, осъден за корупция. Знам, знам, ще кажете че не е възможно разбойниците сами да се самоарестуват и самоосъдят. Но всъщност истината е много по-прозаична. В България няма Корупция!!!

Не вярвате ли? Добре, хайде сега се поставете на мястото на млад, начинаещ прокурор или съдия. Вика ви шефа и ви „намеква“, че трябва да опънете чадър над Гоце или че трябва да натопите Иван. Прекият ви ръководител обяснява и научно, и популярно, че вашата лична кариера изцяло зависи от послушанието ви. Допълнително към вас са се запътили едни пари в плик, носени от адвоката на „обекта“. Оглеждате се. Имате млада и хубава жена, току-що са ви се пръкнали 1-2 дечица. Как ще се грижите за тях? Ами ако ви спънат развитието, ако ви изгонят? Кой ще се погрижи за семейството ви? Не се колебаете дълго. В крайна сметка какво ви дреме за Гоце, Иван или Първан? По-важни са вашите близки, нали така?

Ето, видяхте ли колко е просто? Същият принцип на елементарно оцеляване и себесъхранение действа по всички министерства, парламента, държавни агенции, комисии и предприятия. Навсякъде в държавата е едно и също. Младите държавни служители остаряват и на свой ред започват да „обучават“ в послушание новите зайци. Животът си върви, колелото се върти. Обществени поръчки, постове, дела, власт…, всичко се решава на принципа – моето семейство е моята Родина, моят свят. Нищо друго не съществува. Дори не си правите труда да се оправдавате. Да не говорим, че изобщо няма кой да се сети за алабализми като законност, правосъдие и справедливост… На кой му пука за тия глупости?

Прав беше Борката Велчев 7 години да твърди, че в България няма достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Прав ще бъде и Сотирката Цацаров да повтори същата мантра, като се изнижат и неговите 7 години. Прав ще бъде и следващият БГ Главен бандит.

Няма корупция в Абсурдистан. Убедихте ли се?

Ивайло Зартов, 09 март 2016 г.

Мунчо, всепризнатият селски идиот винаги беше усмихнат. Щастлив, като ряпа и бодър като пишка на деветокласник, разпръскваше около себе си неподправен и необуздан Мунчовски оптимизъм. Никой и никога не го беше виждал тъжен. Досега. Днес олигофренът крачеше угрижен. Някакво подобие на кисела замисленост беше застинала като пача на лицето му. Не се сдържах и го спрях:

– Какво ти е? Болен ли си?

Мунчо само ме изгледа с празните си очи и понечи да ме подмине.

– Чакай бе – хванах го за ръката – Какво ти има?

– Абеее…, какво, какво. Прецакаха ме. Туриха ми го и не знам защо. Нищо не разбирам. – Хлъцна селската гордост и провеси нос.

Трагедия. Налагаше се да взема крути мерки и теглилки. Замъкнах страдащия в кръчмата и го подложих на ракиена терапия с надеждата, че ще се поуспокои и ще ми разкаже какво е станало. Някъде между третата и четвъртата процедура пациентът се поотпусна и започна да разказва:

– Виж сега, нали е много модерно да се участва по разни търгове? Нали е модно да лапаш обществени поръчки? Е, и аз реших да се вредя. В остра конкуренция с колегите от околните села спечелих един конкурс. На ежегодния междуселски панаир догодина аз щях да бъда официалният идиот на околията. Толкова се радвах, толкова усилия хвърлих, а и рушвет платих. И уж всичко беше наред, ама на – не е. Лично премиерът Борисов спря вече спечелената от мен, моя обществена поръчка, щото имало слухове. Имало някакви съмнения, че зад мен стояли Валентин Златев и Делян Пеевски!?! – Мунчо плахо се извърна, погледна зад себе си, обърна се отново към мен и разпери ръце. – Е, къде са бе, къде са тия? Ти виждаш ли ги?

Седях като препариран и се чудех дали ракията не ми идва в повечко. Нещо не ми се връзваше – Златев и Пеевски са първи дружки на Бойко Борисов. Да не говорим, че и дечурлигата в Булгаристан знаят, че Вальо, шефът на „Лукойл” командва сложения да се прави на Министър председател Бойко. Какво излиза тогава? Носителят на черен шлифер, обещавачът на справедливост от Банкя прави нескопосани, жалки опити да се разграничи от аверите си.

Но защо? Те лоши ли са? Бандити ли са, разбойници ли са? А пък нашичкият е от добрите, така ли?

Докато се мъчех да отгатна ходовете на читателя на Винету, от съседната маса се изправи един тип и се пльосна при нас:

– Чух ви за какво си говорите и реших да ви светна за Боко. Нали все се пъчи по телевизията, че се бил справил с контрабандата, че бил събрал не знам колко си милиарда от контрабандистите. Е, вярно е, че ги събира, само дето си ги слага в джоба. Аз самият бях контрабандист, но се отказах. Безсмислено е. Работил съм при всички правителства, дори и при първото на пожарникаря, ама тогава още не беше толкова алчен. Плащах ежемесечната такса спокойствие и си бачках необезпокоявано. Постепенно обаче, рекетът нарастваше и вместо да е процент от печалбата, изяде всичко. Просто ми „заграбиха” бизнеса. А най-тъпото е, че алчняка много държеше лично на него да му се носи кеша в едно кафене в Банкя под зорката охрана на неговото НСО. Вдигнах ръце и крака и се махнах. Сега си седя, пия си ракията и му гледам простотиите по телевизията.

– Добре де, ама какво общо има твоята история с обществената поръчка на Мунчо?

– Е как какво? Нали Боко връща сума ти търгове? От всеки спечелил вече е получил рушвет и сега ще ги обрули повторно, като на четири очи ще им се оправдае, че от Европата са го натиснали, че имало съмнения, слухове… Глупости на таркалета. Така че, Мунчо да се стяга и да отива в Банкя пак да носи парата и да си знае, че рано или късно ще му се отнеме бизнеса.

Всепризнатият селски идиот беше заспал кротичко в салатата. Гледах го и се чудех. Нима е възможно премиерът да иска да го измести?

Ивайло Зартов, 24 февруари 2016 г.