Archive for November, 2015

„Какво се въртиш, като пръдня в гащи?” – Неизбежно сте чували тази народна мъдрост, нали? Какво ли обаче ще е сравнението, когато в гащите се върти цял един народ? От около 26 г. все си говорим за справедливост, законност и възмездие. Така сме си свикнали в Абсурдистан, сърбят ни езиците, почесваме ги и „вървим напред”. Формално погледнато си имаме Конституция. Притежаваме и тонове закони, но усещането за крещяща несправедливост и убийствено беззаконие са по-реални и от зъбобол. Живеем в свят, в който водеща е не Априлската линия на Партията-майка, а тоталната корупция. Самоовластилите се изроди ни грабят, колят и бесят, без изобщо да се притесняват. Хилят ни се право в лицата. Вече дори не си правят труда да ни лъжат.

Логично е да се запитаме докога ще се въртим в гащите и какво следва? И робът, и той, въпреки страха да не загуби оковите си, и той поглежда с крайчеца на окото си в светлото бъдеще. Надява се, мечтае да му боядисат веригата, да стане цветна и шарена… или пък да ѝ закачат панделка. В Абсурдистан не мечтаем. Ние сме законопослушни граждани и на нас такива своеволия са ни забранени. Разрешено ни е да четем книги, което си е супер странно. Може би разчитат, че няма да имаме сили и желание да четем. Натиснати в мизерията, облъчвани от чалга ритми и риалита, изправени пред невъзможността да оцелеем – едва ли някой ще посегне към книга.

Разчетът и правилен, но има пропуски. Ето, аз например съм в безгрижна творческа командировка, осигурена ми от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Имам цялото време на света и хиляди книги около мен. Наскоро прочетох за Максимилиан Робеспиер. Човекът е юрист по образование, но не дава пукната парá за формалната законност. Изцяло я отрича и ѝ противопоставя висшия закон – осъществяването на правата на народа от народа. „Целият френски народ, от край време унижаван и потискан чувстваше, че е ударил часът да изпълни свещеното задължение да се погрижи да собствената си сигурност чрез съпротива срещу потисничеството.”

Страшно ми хареса това за „свещеното задължение да се погрижиш за собствената си сигурност чрез съпротива”. Препрочитах си го няколко пъти. Едвам се откъснах, за да продължа по-нататък и добре че го направих, защото попаднах на друга любима мисъл на юриста Робеспиер:

„Когато всички закони се нарушават, когато деспотизмът е стигнал до краен предел, когато честността и справедливостта се потъпкват – тогава  народът трябва да въстане!”.

Думите са казани на 26 май, през далечната 1793 г. в Париж. След 5 дни въстанието е факт. Само за 3 дни въстаниците помитат режима на потисничество и в следващите 3 седмици изработват, приемат в Конвента и предлагат за утвърждаване от народа нова Конституция, в която главното е: Отчитане пред избирателите и правото на отзоваване на държавните служители, засилване на контрола на народа над законодателните органи, установяване на пределни срокове (2 г.) за изборните държавни служители…

Боже! Останах без дъх. Затворих книгата и се хванах за главата. Това се е случило във Франция преди 222 години, а ние в Абсурдистан тепърва мъдруваме как да направим така, че да избираме пряко висшите държавни служители, в т.ч. и прокурори и съдии. Чудим се как да отзовем самозабравилите се, тези които не си спазват предизборните обещания. Умуваме върху доживотните мандати на докопалите се до властта депутати, министри и магистрати.

Чак сега, през 2015 г. ние се мъчим някакси да надхитрим ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Умопомрачителното е, че именно чрез някакво полудебилно надлъгване със съвременния башибозук, се опитваме и се надяваме да наложим жадуваните справедливост, законност и възмездие. Абсурд! Няма как да стане с алабализми. Те – червеите няма сами да се самоарестуват и самоосъдят, няма сами да върнат награбеното. Очевадно е, че с приказки нищо няма да постигнем. „Когато всички закони се нарушават… – тогава народът трябва да въстане”.

Че трябва, трябва, ама в Абсурдистан нищо не се случва. Може би заради това, че е останало все още някакво законченце, което не е нарушено. Аха, добре. Тогава се обръщам с гореща молба към Бандата на Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци… Хайде бе, другари паразити, нарушавайте го там, каквото е останало и да ви почваме.

Ивайло Зартов, 13 ноември 2015 г.

Можем ли да налеем нещо в пълна чаша? „Няма как да стане!“ – звучи мъдро, но всъщност това е грешният отговор, защото има поне три начина как да го направим. Ако новата субстанция е по-тежка от старата, тя ще я избута и ще я замести. Можем с едно движение на ръката да излеем съдържанието на чашата и след това да налеем каквото си поискаме или пък направо да я счупим и на нейно място да използваме друга чаша.

Принципът на изместване, заместване или подменяне на колективната памет е широко познат и използван от хилядолетия насам. Най-свежите примери днес са от Ирак и Сирия, където ислямските фундаменталисти унищожават древни християнски храмове и археологически артефакти, които биха могли да напомнят за съществуването на други религии и народи. Преди няколко години в Афганистан талибаните разрушиха статуи на Буда (на истинския Буда – не на пожарникаря Бойко Борисов), след като ги обстрелваха с оръдия. Огромните свидетелства за съществуването на будизма по тези територии бяха устояли на природни катаклизми и войни в продължение на 5000 години, но не оцеляха след „разбиването на чашата“. Така само след 50 години надали ще има някой, който да помни какво е било, какво е имало и какво е станало. Масовото изтриване на паметта е използвано в Древния Рим, в Османската Империя и навсякъде, където са съществували взаимовръзки между поробители и поробени народи.

Само по себе си физическото премахване на доказателствата не води автоматично до изтриване на паметта. Необходимо е да се възпрепятства достъпът до книги, учебници и други носители на информация за миналото. Без значение как се наричат фанатиците: муджахидини, талибани или джихадисти – общото при тях е забраната за момичетата и жените да ходят на училище, момчетата посещават главно религиозни курсове, където изучават Корана и то пречупен и тълкуван през крайните виждания на фундаменталистите. Там където не е възможно да се осъществи подобна директна забрана и ограничаване на достъпа до образование, се прибягва до постепенна подмяна на изучавания материал.

Ярък пример в това отношение е държавата Абсурдистан, по-позната като България. Чрез пропускане на неудобни исторически факти и добавяне на удобни, чрез основно пренареждане на програмите по история, български език и литература се създават поколения българи, които да са послушни на новите ни поробители. Извършва се целенасочено и систематично впръскване на ценностна система, която възпитава в раболепие и нагаждачество. Все по-малко са българите, които си спомнят какво означават понятията чест и достойнство, и как се бранят те. Съвременна България е поробена. Тя е завладяна и разграбвана от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) – сганта от корумпирани прокурори, съдии, политици, дупетати, министри и прочие висши държавни паразити, алчни и безскрупулни олигарси и местни феодали… Тази паплач от своя страна е готова да служи на всякакви чужди господари, само и само да остане на власт и да продължи да граби. Руски интереси, американски, европейски… всички те са защитени за сметка на българските. Чуждите и родни бейове нямат полза от образовани, културни и смели български граждани. Робите трябва да бъдат страхливи, тъпи, неграмотни и безпомощни. В масовото опростачване са включени слугите на ДОПГ – медиите. Те налагат „добрия“ тон. Те казват на оскотелите зрители кое е модерното и най-важното днес. А то е – задоволяването на единствената останала мозъчна гънка – любопитството на ниво „Биг брадър“, „Литъл систър“ и „Гранде простотия“. Известни личности, изглеждащи на пръв поглед нормални се впускат с настървение да коментират какво било станало в „къщата“. Сякаш там са събрани Нобелови лауреати по химия, физика, математика, литература… и се решават световни жизненоважни въпроси. Всъщност това е като тест за бременност. Щом можеш да си пропиляваш времето, гледайки подобни безмозъчни тъпни и дори да се чувстваш щастлив от това – значи си добър роб на ДОПГ. Ти никога няма да се възпротивиш срещу Геноцида над българския народ. Твоят изпилен мозък дори няма да го забележи.

Ефектът на колективна подмяна на ценностната ни система е видим. На мислещите сякаш се казва: „Това не е вашата държава. Това вече е страната на мерзавците. Тук можеш да оцелееш само, ако си част от паплачта или слугинажа. Бягай! Не се мъчи, махай се оттук! Иначе и ти ще забременееш от мега оскотяването!“. Посланието изобщо не е случайно. На мършите от ДОПГ не им трябват способни на съпротива български граждани, затова ги подканят да избягат. Да се спасят, да си устроят живота някъде другаде, в някоя нормална държава. В Абсурдистан трябва да останат само мекотелите. Те не забелязват ничие нещастие, нито своето собствено, нито чуждото. Робите не знаят, че съществуват думи като справедливост, законност и възмездие.

С какво са пълни робските чаши ли? Какво има в празната чаша? Така наречената „празна“ чаша също е пълна. Само че с въздух…

Ивайло Зартов, 31 август 2015 г.