Archive for October, 2015

Бай Гюро се усмихна под мустак, погали плешивото си теме и самодоволно се отпусна в мислите си: „Еей… голяма работа е туй радиото. Нищо и никаква кутийка с копчета отвън и с някакви чаркове отвътре, а как бичи! Песни ли не щеш, мачове, новини… Слушам, слушам и не мога да проумея как на една педя място са се събрали толкова много жени, мъже, цели оркестри. Чудо на техниката! Голямата работа е, ама аз съм по-голяма. С едно щракане на копчето и им взимам думата на всичките. Както зяят нещо, щрак и… тишина. Щрак – и пак ги пускам. Като ме ядосат пак – щрак и айде чупката. Кой е шефът тука, а?“.

Успокоен от факта, че той е господар на положението, бай Гюро отвори хладилника. Погледна любовно измръзналата ракия и потърси буркана с киселите краставички…

– Ще дадем на пенсионерите по 50 милиона за Коледа и Великден. Много са пенсионерите и тези пари не се усещат, но все пак е нещо! – мазно пробуча радиоприемникът, с което хем разгневи, хем стресна господаря на копчетата: „Как така самό се включи? Нали те бях изключил?“ – За всеки случай извади батериите и се огледа да няма включен кабел към тока. „А сега, да те видим“ – хвърли му победоносен поглед и понечи да се върне към ракиените си пόмисли.

– Това, което обещаваме, го даваме. Може нещо да забавяме, защото веднъж ни свалиха от власт… – отново избоботи уж изключеното радио.

Бай Гюро седна и се заоглежда плахо. Този път изобщо не се изненада – беше разпознал гласа на своя кумир Бойко Борисов, да се свети името му светлейшо. Това, че Бойко говореше през радио, в което нямаше батерии и изобщо не е включено, си беше напълно в реда на нещата. Гюро обаче се беше притеснил заради нещо друго. Ами, ако Цветан Цветанов го гледаше отнякъде и го беше записал как улисан в своите си работи не обърна веднага внимание на това Кой му говори и се опита да го заглуши? „Ееех… – затюхка се бай Гюро и реши да се включи в разговора – 50 милиона са много, много са! Ти не се притеснявай, Бойко, че не се усещали тия пари. От Коледа до Великден има бая време – пенсионерите ще понамалеят чувствително.

Тия, дето преживеят зимата и без друго ще се радват. Така че, недей се вълнува толкова , да не вдигнеш пак кръвното!“ – Бай Гюро изстреля прочувствената тирада и зачака със стиснати палци.

– Има задръствания, защото явно българинът е богат… „Да, да – задъха се Гюро да приглася, очарован от факта, че води диалог с Него – Богати са българите, затова се задръстват. Дебели са. Те и на пешеходните пътеки не могат нормално да се разминат. А и като почнат да купуват тия джипове и лимузини, нямат спиране. Децата им в първи клас и те с коли ходят на училище и се карат с даскалите за паркоместата, до битки се стига. А пък и тия пенсионери, ти сега като им дадеш парите за Коледа и те веднага ще си купят още една кола. Как няма да има задръствания?“.

– Има хора, които искат да има хаос. Не им харесва, че се строят магистрали, че милиарди влизат в земеделието. Милиарди събираме повече от контрабандистите…

Като чу за милиардите, бай Гюро се свлече на колене и зае молитвена поза. Не посмя да изкаже мислите си на глас. „Защо си признаваш колко ти плащат контрабандистите?!? Защо си признаваш, че ги кόпаш милиардите?!? То сега остана да кажеш и къде ги кόпаш… Трай си. Кой те пита къде влизат милиардите?“

Мъртвото радио безмилостно плодължаваше да бълва:

– Не съм дебел в никакъв случай. Всеки ден играя тенис и футбол по час…

Гюро се просълзи: „Разбира се, че не си дебел. Ти си мерна единица за стройност. Че кой не иска да има като твоя светлейши корем? Че кой не мечтае за твоя драгоценен… ъ-ъ-ъ, как да го кажа по-нежно… гъз….“.

Гюро се сви на кравай на пода, стиснал здраво с двете си ръце говорящото безжизнено радио и започна да го облизва. Часове по-късно така го завари жена му Гюровица. Свит на кълбо със залепнал език.

Ивайло Зартов, 01 октомври 2015 г.

  Колаж: интернет

Хубаво е да си имаме гений, който работи под прикритие като Министър на здравеопазването. Най-новият проблясък на другаря Москов засяга всички български граждани, които от скука, ей така в свободното си време решат да се разболеят. Като отидат в аптеката, за да си купят лекарства там ще им поискат освен пари и пръстов отпечатък. По същия авангарден начин ще ви приемат и в болниците за лечение.

Адски хитро го е измислил министърчето. Така щял да спре злоупотребите и измамите. Само преди няколко месеца, пак по негова идея се въведоха автоматични „четци“. Това са едни такива мънички електронни устройства, през които прокарват личните карти на пациентите – уж щели да пресекат далаверите по този начин. Изхарчени били 24 млн. лева, но нищо не се пресякло. Ах, колко жалко! И сега се налага отново да се пръскат милиони в нов опит за разбиване на престъпните схеми. Ако отпечатъците от пръсти не помогнат, министър Москов няма да спре дотук в борбата. Геният е заявил намерението си да въведе поетапно още няколко метода за идентификация на болните. Като например: Гласово разпознаване, ирисово разгадаване и задълбочен и обстоен ДНК анализ.

Добрите новини не идват сами. Повлияни от челния опит в здравеопазването, от Министерството на транспорта решили и те да въведат пръстовите отпечатъци в градския транспорт. Така всеки гражданин, който желае да използва трамвай, автобус, тролейбус или маршрутка, ще има възможност да не носи със себе си месечна, седмична или дневна карта и да не се притеснява, че ще я загуби. Плаща си предварително, както досега и при влизането в превозното средство полага палец на специалното място за палци. Информацията автоматично попада в базата данни, а контрольорът ще се разхожда с палецо-разпознаващо устройство и няма да ви иска билети и карти – само ще докосвате устройството му. Нарушителите-тарикати-гратисчии ще ги удря ток, който ще ги привежда в безпомощно състояние за кратко време. Колкото контрольорът да успее да ги изхвърли на тротоара. От транспортното министерство предлагат и допълнителни услуги за лоялни клиенти. Срещу отпечатък на задните им части, те ще могат да ползват любимите си седалки в точно уречен час. Разбира се, за всички авангардни нововъведения е необходимо да се изхарчат няколко десетки милиона. Но министрите успокоително напомнят, че парите няма да се хвърлят на въздуха, а ще бъдат усвоени от правилните хора по абсолютно честен начин чрез обществени поръчки. А на всеки в България е известно, че обществените поръчки са единица мярка за честност и ненагласеност.

Горановчето пък, дето ни се води нещо като финансов министър, направо се влюбил в идеите с отпечатъците. На подчинените му митници, които отговарят за контрабандните канали също щели да инсталират устройства, съдържащи електронни отливки на пръстовите гънки на контрабандистите. Така щяло да се подобри обслужването и да се повишат приходите от контрабанда. Щели да въведат и системата „Happy”, като целта е тя плавно да се трансформира в дни на отворените врати, демек на вдигнатите бариери.

От погребалното, пардон… от социалното министерство на другаря Калфин рязко се засрамили, че изостават от ритъма на новото време. Изскочили с предложението всички социално слаби да ги пръстово отпечатат, като болните на колегата му Москов. Но докато правели предварителните изчисления за броя на потенциалните клиенти, се оказало че несоциално слаби в България са само политиците и техните роднини и близки до девето коляно – до един вързани за държавната хранилка и такива, които са регистрирали частни фирми, за да могат да участват в организираните от родáта публични търгове.

Опа, имаме новина в студиото! Докато ви запознавах с „гениалностите”, един дядо който бил твърде болен и немощен и не можел сам да отиде в аптеката, изпратил внучето си като му дал рецептата за лекарството и отрязания си пръст. Ама, че хитрец е тоя дядо. Москов добре си е направил тънката сметка, че тия дето не могат да ходят, няма да харчат парá за безплатни илачи. Ама нá! Старецът пак му намерил цáката. Вярна била приказката, че бедният човек е жив дявол.

Сега на ход пак е Мόсковчето. Две неща са сигурни – ще ни изненада с някоя нова глупост и няма да ни изненада с това, че ще се похарчат милиони за въвеждането ѝ.

Ивайло Зартов, 07 октомври 2015 г.

Снимка: БТА

Формиране на личността. Кое е най-важното, за да сте това, което сте? Кой ви е оформил и възпитал? Чии лични примери сте наблюдавали и копирали? Докато вие се ровите в спомените си, аз ще ви разкажа два къси епизода от начина, по който са отгледани две много сладки момченца от съвременната ни история. Става въпрос за Борис Велчев и Сергей Станишев.

И двамата създават впечатление, че са супер благовъзпитани – чак до мазност юначета. Борката е екс главен прокурор, известен с това, че 7 години все нямаше достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Всъщност той беше назначен от Гоце точно за това – за да няма доказателства. За да опъва чадър над престъпниците, за да оневинява наш’те момчета и да мачка всеки, който дръзне да въстане срещу системата на свинските черва.

Борето е израснало в правилно семейство. През 1960 г. вторият човек в БКП е Борис Велчев старши – дядото на нашия герой. От него юначето е научило важни уроци: Законите са само за простосмъртните. Законите могат да се погазват от тези, които са на власт, когато си поискат. Законите са в услуга на силните на деня за задоволяване на всички техни прищевки. Ето и една от случките, от които Борето на практика е разбрал как да борави с правото и се е научил как да го изкривява при нужда. На границата с Гърция е задържана група български граждани, опитващи се да изнесат нелегално лекарството „Нивалин“, което е забранено за износ. Това са Георги Соколов, Иван Дервентски, Стефан Абаджиев-Теко, Александър Костов-Фанфан лалето, Димитър Йорданов-Кукуша… и други. Какво се случва с контрабандистите ли? Повечето ги оправдават веднага. Трима получават леки присъди от 1-2 години, което пък дава възможност на по-горната инстанция да ги замени с условни. Защо българската Темида е толкова нежна ли? Ами защото вторият човек в БКП – Борис Велчев е левскар, а контрабандистите са футболистите на „Левски”. Това е нагледен урок как трябва да се оневиняват нашите момчета, без значение по коя линия са наши. Прекият изпълнител на поръчката – съдията Христо Павлов не могъл да откаже на другаря Велчев. Точно както и внукът Велчев не можеше да отказва на другарите, които го сложиха да се прави на Главен прокурор. Днес Борката си почива в Конституционния съд.

Сега да обърнем поглед към Сергейчо. Той е уникат. Без нито един ден трудов стаж става директно министър-председател и управлява цялата държава. Фантастичната му кариера е бъкана с непонятни за плебеите чудеса. Шеф на любимата партия БСП повече от 10 години, като през това време някакси успява да загуби всички възможни избори. Всеки път се проваля с гръм и трясък, но вместо да потъне в забвение и да го прокълнат, наш Сергейчо става шеф на всички европейски социалисти. Загадката е страшна. За какви ли невидими заслуги и какви ли тайни плюсове има юначето ни, можем само да гадаем. Със сигурност е ясно, че не е заради държавните пари, платени на осъдения в Австрия аферист – лобист Хохегер. Има чар нашето момченце и туй-то. Сега е на заслужена почивка в Европейския парламент.

За да ни стане ясно в какъв стил е управлявал България и защо по негово време се извършиха заменките, ограбили страната ни с над 8 млрд.лева и обогатили приятелчетата на Сергейчо – олигарси и местни феодали като Ганчев, Батков, Божков, Златев, Минев, Гергов…, та за да го разберем, нека се вгледаме в това какъв пример му е дал неговият баща Димитър Яков Станишев. Таткото на униката учи история в Москва. Завръща се в България и става доцент по история на международното комунистическо и работническо движение . През 1955 г. е шеф на катедра във Висшата партийна школа. 1974 г. – пълномощен министър в българското посолство в Москва. 1976 г. – става шеф на отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП, член на секретариата и секретар на ЦК. През 1983 г. купува чрез УБО лек автомобил „Мазда-232” за 8000 лв., като реалната цена е 62 850 лв. по тогавашни пари. Урокът за Сергейчо е на пръв поглед дребен, но с перспектива. Юначето осъзнава, че като си част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), можеш да придобиваш блага 8 пъти по-евтино. Освен това можеш да получиш недостъпни за редовите бг граждани стоки. По това време масовите автомобили са „Жигули”, „Москвич”, „Вартбург”… все соц. возила, за които плебеите чакат с години, за да им разрешат да си ги купят. През 1988 г. Димитър Станишев заминава за Лондон за операция на окото – перде. Няма лошо. Нека се лекува човекът. Само дето, разходите са за сметка на УБО – тоест на държавата, демек на данъкоплатците – плебеите балъци. Този разход лъщи в протокол от секретариата на ЦК от 1988 г. Сергейчо продължава да се учи – можеш да харчиш държавна парá за лични нужди. Няма кой да ти потърси сметка. Боговете на Олимп, или иначе казано докопалите се до властта български паразити са недосегаеми. Те са над закона – затова си назначават Борис Велчевци и Сотир Цацаровци, за да ги пазят. Освен тези два урока от икономическо естество, Сергейчо получава и пример как да се държи с политическите опоненти. На 27 март и 7 април 1988 г. Политбюро се събира на спешни заседания. Димитър Станишев прави дълго излияние и призовава за твърди мерки от страна на МВР към инакомислещите. Освен това другарят Станишев смята, че медиите дават твърде много гласност на същите тези инакомислещи. Тук за оправдание на тогавашните слуги-журналя, трябва да се признае, че това изобщо не отговаря на истината. Медийното затъмнение си е тотално, но явно за таткото на Сергейчо не е било достатъчно тъмно. Какво попива нашето юначе от нагледния пример? Детенцето с бузките схваща, че за да не допуснеш неудобно чуждо мнение да види бял свят, трябва да го навреш в адски тъмен кучи гъз чрез медиите и да го смажеш с твърда милиционерщина.

Та, такива ми-ти работи… Спомнихте ли си чии лични примери сте следвали вие? Ами да, такива сме, каквито са ни възпитали. Както е при тестото – каквото сложиш в него и както го омесиш, такъв хляб и ще получиш. Толкова за Борето и Сергейчо, следващият път ще ви разкажа и за други наши момченца – юначета.

Ивайло Зартов, 30 септември 2015 г.