Archive for July, 2015

Снимка: www.dw.com

Хайде с мен на разходка. Само да не си помислите, че ще ходим в някой парк или ще се шляем по улиците. Не. Отиваме в любимия ми квартален супермаркет. Там се разтоварвам най-добре. Плъзгам се между стелажите, отрупани с лъскави опаковки и ми става едно такова хубаво, та чак уютно. Изобилието от стоки и стройната подредба ме радва. Създава ми усещане за стабилност и ред. Знам точно къде се намират млечните продукти, колбасите, шоколадовите и захарните изделия… Лъскавите етикети буквално крещят: „Вземи ме!“, „Купи ме!“. Разхождам си се аз, все едно съм в райската градина. От време на време нежен женски глас ми нашепва: „Уважаеми клиенти, еди къде си имаме такава промоция, на щанд някой си имаме онакава промоция!“, „Отворихме каса № 8!“, „Заповядайте да опитате…“. Уважаемият клиент съм аз.

Е, как да не ми стане драго? Такова внимание и почит. Понякога обаче се случват изненади. Както си знам къде какво е, и изведнъж – шаш и паника – всичко е разместено. Цели секции са сменили местата си. Отделни продукти са извадени на по-предни позиции, други са забутани или най-ниско долу, или пък най-високо, така че погледът ти да се плъзга покрай тях. Около касите са сложени стоки, които няма как да не видиш, направо се спъваш във фаворизираните артикули. Първият път          , когато ми се случи промяната бях толкова разочарован, че чак ме заболя. Имах чувството, че някой е влязъл у нас и е разместил цялата мебелировка. Нищо вече не беше така, както съм си свикнал. Ужасно неприятно и досадно. Разбира се, приех го много лично. После с времето разбрах, че тази смяна на местата се извършва през определен период от време и си е нещо като традиция. Попитах една от продавачките защо правят така и тя ми обясни. Всичко било специално измислено от управата на супермаркета. С тези периодически смени се постигали няколко цели едновременно. Оказва се, че ние – клиентите сме много странно племе. Ако една стока се задържи прекалено дълго пред очите ни, ние постепенно охладняваме към нея. Преставаме да я забелязваме и губим интерес. Омръзва ни. Затова когато на същото място ни се предложи нещо друго, сякаш ни зареждат с нова доза любопитство. При това „другото“ може да бъде съвършено нов артикул, но може да бъде и добре забравен стар, който просто е преседял някъде в по-задни позиции и сега го реанимират. Само да не си помислите, че понеже стоката е хубава, качествена и се продава и затова я слагат пред очите ни. Точно обратното, позиционират я в зениците ни, за да се продава.

Тази въртележка между „изхабени“ продукти и „нови“ звезди ми е позната отнякъде. Откъде ли? Кои са марките, с които днес ставаме и лягаме? ГЕРБ, Деформаторски блок, Патриотичен фонд и АБВ, нали така? ГЕРБ са втори сезон, като през първия към тях вървяха, като бонус АТАКА. Тъй като не беше чак толкова отдавна, за да е по-шаренко вместо постната АТАКА, сега са ни сложили не само Патриотичен фронт, като конкретен „нов патриотичен“ пълнеж, но и блокаджии с азбукари. Под уж новата опаковка и на едните, и на другите обаче, са прикрити до болка познати стари прашасали етикети СДС, ДСБ, БСП, ДПС. Без значение е дали са легнали по десните или левите рафтове, днес са ни ги набутали на най-централните места. На пръв поглед невъзможната адска сбирщина е сложена в една кошница, опакована е с общ целофан и се продава като Великденски или Коледен подарък. Отровната смес ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ е наместена така, че да се продава. За всеки случай, вместо нежния женски глас се включват социологически агенции с „проучванията“ си и ни осведомяват как вървят сбиртаците на пазара. Излишно е да се пояснява, че тези социологически агенции са „неподкупни”, нали така? Ясно е, че резултатите им са „честни“ и „неподправени“. Стоката трябва да се продаде. За целта социоложките лягат още по-дълбоко. Кои министри са с най-висок рейтинг? Доста перверзна класация, нали? Горе-долу същата ситуация ще бъде, ако в супермаркета ми предлагат „различни“ пакетирани лайна – кравешки, кози, кучешки, слонски… Дали слонските са с най-висок рейтинг? Между първия и втория сезон на ГЕРБ и компания, на най-добрите щандове бяха закарфичили БСП и ДПС. Вярно, че беше само за малко, но все пак се опитаха да ни ги пробутат отново, като не отчетоха, че още ни горчи от тройната промоция БСП, ДПС, НДСВ.

Докато в супермаркета съм „уважаемият клиент“, то тук сред гранясалите абревиатури изведнъж ставам прост електорат. След 2-3 месеца пак ще има театро, наречено със странното име „избори“. Не мога да проумея какво толкова избира електоратът и колко трябва да е прост, за да не вижда как го лъжат и грабят. Как така не се свършиха идиотите, дето все гласуват за едни и същи разбойнически шайки, кой знае защо наричащи себе си политически партии? Нито едно предизборно обещание не се спазва, но ултра простият електорат вместо да накаже лъжците, отново и отново си ги слага като хомот на врата. Защо?!? Нямам понятие колко, ама наистина колко трябва да си тъп, за да гласуваш за опаковките ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС, ДСБ, АТАКА, НДСВ, Патриотични фондове, Деформаторски блокове, Абевета и прочие бандити. В супермаркета преди да си купя дадена стока, прочитам етикета и след това, ако не отговаря на обещаното и не ми хареса, никога повече не се връзвам – втори път няма. Не повтарям грешката си. Тарикат съм, ама само в магазина. Иначе съм си прост електорат.

Ивайло Зартов, 08 юли 2015 г.

  Фотоколаж: Бъзиклийкс

Интересно ли ви е да надничате под чуждите юргани? Какво, какво казвате? Аха, чувствате се неудобно. Добре де, това че ви е леко неуютно е ясно. Въпросът обаче беше дали ви е интересно. Както и да е, да зарежем засега гледките под чаршафите и да видим нещо друго.

Например: Какво пък толкова работят нашите първенци, властимеющите ни женски и мъжки екземпляри? От понеделник до петък тия трудохолици се бъхтят неуморно за благото на майка България. Трудят се ударниците, бачкат, ама ние нали хал хабер си нямаме какво и как точно го бачкат, та затова сме си създали превратното усещане, че управленците ни предимно мързелуват, когато не ни грабят. Но дали е така? Знае ли някой каква е седмичната им програма, какво е разписанието им? Порових, потърсих и попаднах на любопитното инфо, че всяка сряда при премиера Боко-Боко се събират шефовете на НАП, Митниците, Прокуратурата, ДАНС, МВР и Министерството на финансите. Струпват се на аперативка да обсъждат контрабандата… Леле, това си заслужава да се гледа директно по Националната телевизия! Представяте ли си? Каква компания за чудо и приказ! Сладкиши. Главният инквизитор Цацаров, дето все няма доказателства за корупция по високите етажи на властта. Между другото, той тоя номер с нямането го научи от предходника си – Борката Велчев. Борето успя 7 години да се прави на умен и да се усмихва красиво. Плътно до Сотирчо се е наместил Главният бирник Атанасов – майсторът на специалните проверки. И тук приемствеността бие на очи, та чак плющи. Неговият предшественик Краси Стефанов се прочу с ювелирната си ревизия на физкултурника – екс вътрешен министър и актуален престъпник с присъди на две инстанции Цветан Цветанов, който е известен и със секретното си име „слушалката” или пък с инициалите Цв.Цв. Краси Стефанов издаде сертификат за девственост на криминално проявеното лице Цв.Цв., като любезно отказа да ни каже имената на 4-те фирми, които са плащали хонорари на шефа на МВР-то. Ами ако плащачите „случайно” са спечелили обществени поръчки? Тайна било. Тайна, която мирише на затвор. По същия самоотвержен начин и новият шеф на НАП би направил ревизия не на кого да е, ами лично на повелителя на магнолиите, господаря на анцузите – негово смешилище Боко-Боко. По-известен като обещавачът на справедливост или накратко – Наглий. Информацията за величайшата ревизия изобщо нямаше да достигне до простосмъртните ни уши, ако Наглий сам не се беше похвалил какъв юначага е баш ревизорът Атанасов. Бил го проверявал адски обстойно и подробно. Бурми, гайки, пирони, винтчета… всичко му бил изровил. Страшно се постарал и накрая успял – и Боко е девствен, досущ като Цв.Цв.

До тия двамата хубавци – Цацаров и Атанасов, се е настанил и Ало Ваньо Танов– топ митничарят, шеф на бариераджиите – милионери. Като ги гледате трите бухалки и си мислите, че са предостатъчни, но закъде сме без родната полиция? Естествено другарката министър Румяна Бъчварова не присъства на спявката. Социоложката и без това е сложена само за парламá по пόчина на даскалицата, която се прави на Софийска кметица. Вместо нея, дейно участие в обсъждането на контрабандата взима Цв.Цв., само че го прави дистанционно и по свой оригинален начин – подслушвайки всички останали участници в заверата.

Всяка сряда на килимчето при Боко е и финансовият корифей Горанов, който пък е известен главно с това, че е любим ученик на постната пица Симеон Дянков. И тук ясно се вижда как ученикът е задминал учителя си. Докато Монката само стягаше коланите на народа до пречупване на гръбначния стълб, Горановчето реши, че балъците спокойно могат да се натоварят и с нови 16 милиарда лева външен дълг. С този свой ход финансовият гений автоматично се превърна в любимец на колегите си от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) – милиардите ще стигнат за всички партии, които лакомо са заседнали около държавната трапеза. И в същото време магьосникът успя да постигне недостижимото – да одере кожите на няколко бъдещи поколения овце. Разбира се това не би било възможно без пасивното участие на родителите на неродения добитък. Никой не се възпротиви, нито изблея, нито измуча. Нищо. Робското примирение хвърли в истинско съжаление паразитите. Рязко се натъжиха, че не са усвоили направо 100 милиарда. Ама така е то, пустите скромност и жалостивост понякога пречат да се взимат най-доходоносните управленчески решения.

Не сте забравили, че в седянката участва и шефа на ДАНС, нали? Не, не е Делян Пеевски. Всъщност е без значение как се казва началникът на Държавната агенция национална сигурност, защото държава няма, или защото няма такава държава – както ви харесва повече. Сигурност обаче има. Агенцията се грижи за стабилността на ДОПГ и нейните членове. Цялата събрана информация се предоставя на Главните разбойници, за да могат те да удържат кокала в лапите си, да се пазят от конкуренти и най-вече да поддържат скотската безропотност и наведеност в донорите, които за благозвучие се наричат граждани, избиратели, народ…

И така, тази великолепна седморка се събира всяка сряда, за да обсъжда контрабандата, тоест приходите – чистата печалба от необложените с такси, данъци, мита, акцизи и прочие ненужни подробности горива, цигари, наркотици, алкохол, храни, дрехи, техника. Абсолютно всичко, за което се сетите. Темата е важна, говорим за стотици милиони и милиарди, които се стичат в алчните бездънни джобове на олигарси, политици, магистрати, висши държавни чиновници и паплачта, която ги обслужва. Контрабандата е жизненоважна за Шайката на Борисовци, Станишевци, Костовци, Догановци, Първановци… и техните кучета пазачи – богопомазаните Главен Прокурор, Главен съдия, Главен бирник, Главен полицай, Главен бариераджия, Главен касиер и прочие все Главни отрепки.

Ох. Страшно ме изнервиха тия бацили. Я да се върнем там, откъдето започнахме – при надничането под чуждите юргани. Интересно ли е? Знам, знам, неудобно ви е, изчервявате се. Само че и чаршафите, и юрганът, и леглото са си наши и ние всички заедно ги мачкаме.

Та, интересно ли е?

Ивайло Зартов, 05 юни 2015 г.