Archive for March, 2015
Каноконлит
0Б.Борисов и И.Алиев, снимка: economy.bg
В старовремските филми за шпиони беше много модерно ампулата с цианкалий да се зашива в яката на ризата. Така при нужда главният герой може рязко да захапе смъртта, само и само да не проговори в ръцете на врага. Съвременните български „шпионки” обаче са доразвили идеята. Вместо дъх на горчиви бадеми, са се подготвили с микро тубички пълни с „Каноконлит”. Мигновеният ефект на лепилото създава от горната и долната устна плътна стена, през която не може да изскочи нито една от напиращите истини. Например за това колко са тъпи, прости и неадекватни БГ чорбаджиите.
Кое налага да се въведе иновативното решение ще разберете от последните сълзотворни изцепки на титаните на мисълта:
„Аз съм неконтролируем, неконтролируем съм!” – дере се министър председателят Бойко Борисов. Ще кажете – нищо ново! Това, че не може да се контролира си го знаем. Да де, но защо го крещи на цял свят? Нали уж е наша си, родна тайна? Ден преди това, седейки до президента на Азербайджан, читателят на Винету отново се изпуска: „Ако ме държаха (шефовете на службите), можеха да ме унищожат. Държат ме, така да се каже – за шлифера ме държат!”. Въпросът за кое по-точно са го хванали е спорен, но я си представете какво е разбрал от превода редом седящият висок чуждестранен гост. Ами горкият преводач, какво и как да транслира, и да го прави ли изобщо? Поводът за поредните Бойкови проблясъци е оставката на шефа на МВР Вучков, който според самия него имал юридически причини, за да я хвърли. Но по мнение на другарката Меглена Кунева, той има лични причини. А сега де, на кого да вярваме? Ако бяха успели όвреме да гризнат „Каноконлита”, нямаше да се чудим. Нямаше и да разберем, че от 15 години шефовете на ЦРУ, ФБР, Сикрет Сървис и инспекторите Дю-дю и Клузо говорели колко добре работят с Батман Борисов. Тук пък неизбежно си спомняме колко добре работеха гореспоменатите авторитети с „Ислямска държава”, с Осама бин Ладен и с талибаните, докато те се водеха в домовата книга, като „борци за свобода”.
Разкритията Бокови не спират: „Занимават ме с дреболии, с ченгеджийски номера”. Ами да, някакъв си министър на вътрешните работи мята оставка, при това напълно случайно в деня на посещението на директора на ФБР Джеймс Коми в роден Бандитостан. Естествено, че е трудно да се намери по-дребна дреболия от това. Явно заразен от словесната гонорея на аборигените, самият началник на ФеБеРе-то изпява: „С Бойко Борисов мислим еднакво!”. Потресаващо признание! Бързо давайте каноконлитчето. Силно се надявам, че това е една благородна лъжа или криворазбрана проява на дипломатичност, иначе жална им майка на американците. Да мислиш така, както го прави великият обещавач на справедливост Боко е немислимо: „Няма по-голям разбирач от мен в ченгеджийницата!”, „Аз съм неуправляем!” – продължава да настоява на своето родният мисловен гигант. На всичкото отгоре и отдолу, се оказва че Негова шантавост имал профил в социалната мрежа Фейсбук. И в него по случай 3-ти март – денят на Освобождението ни от турско робство, ни призовава да поемем отговорност към нашите деди и да превърнем Родината си в онази просперираща държава, в името на която те са жертвали живота си. Е, с това съм съгласен. Ще поема отговорност и към деди, и към деца, за да освободим България от новото робство на Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци и цялата останала сган, наречена по право и по заслуги ДОПГ (държавна организирана престъпна група).
Ивайло Зартов, 06 март 2015 г.
Играйкаме си
4Хайде малко да си поиграем. Представете си, че сте в ролята на родител. Вашето дете е първолаче, но вие му давате задача по математика от учебника за 8-ми клас и искате да я реши. Знам, знам – даже ви чувам: „Това е абсурдно, никой нормален човек не би очаквал първолак да се справи успешно с материал за осмокласници!”. Прави сте. Такъв родител спокойно можем да наречем безумец. Детето няма необходимите знания и умения. Някой ден, след години то ще успее, но преди това трябва да премине през много други решения, като постепенно увеличава сложността на задачите. Даденият пример е лесен за разбиране. Възприема се без съмнение, като нещо неизискващо доказване. Първолак не може да реши задача от 8-ми клас. Няма как да стане.
А сега се вмъкнете в кожата на корумпиран прокурор, съдия, политик, висш държавен чиновник или олигарх. Вие, заедно с вашите ортаци разграбвате България в продължение на 26 години, като само за благозвучие променяте формите и названията на грабежа. Заставате на входа, на изхода и по средата на всички държавни хранилки. Източвате, приватизирате, заменяте. Подарявате си едни на други сочни концесии, раздавате си тлъсти комисиони. Набутвате за поколения напред българските граждани с милиарди външни заеми, които също крадете. Тотално контролирате контрабандните канали на горива, цигари, алкохол, месо, дрехи, техника и каквото още се сетите. По хоризонтала и по вертикала на властта сте взаимно оплетени с колегите си. Държите в ръцете си огромен репресивен апарат от силоваци не само в тоги и униформи, но и наемни убийци, замаскирани като бирници, „Кукушлевци” и всевъзможни „държавни” комисии, дирекции, звена… Можете да дискредитирате, когото и както си пожелаете чрез вашите, или зависимите от вас БГ медии. Влязохте ли напълно в ролята на всемогъщ, недосегаем, алчен паразит? Червей, който напълно съзнателно, нарочно е въвел режим на геноцид спрямо собствения си народ. Банда гниди, изградили в своя полза безпощадна система от мизерия, неграмотност и страх от властимащи, водещи до оскотяване, духовно осакатяване и вродено усещане за безпомощност и липса на перспектива.
Схванахте ли каква е играта? След успешното ви превъплъщение, опитайте сами да се самообвините, самоарестувате и самоосъдите. Пробвайте да се откажете от всичко награбено и да го върнете обратно на милионите, докарани до просешка тояга български граждани. Няма как да стане. Невъзможно е да се самонакажете, а и никой от вашите „дружки”-бандити не би ви го позволил. Единствено допустимо е да симулирате законност, справедливост и възмездие.
И накрая, за десерт нещо съвсем лесно. Няма да ви се налага да играете роли. 26 години ви лъжат и грабят. Непрекъснато ви обещават сбъдване на вашите мечти и ви лъжат и грабят. Вие сте част от жертвите на геноцида. Търпите и се надявате на чудо. Чакате някой друг да ви донесе жадуваните законност, справедливост и възмездие. Чакате животът ви да се подобри някак си от само себе си. Да имате работа, достойни доходи, образование, здравеопазване… Мечтаете децата ви да не бягат от чумата в България. Плахо се надявате, като остареете да не сте унизени, умиращи от глад, студ и болести, никому ненужни забравени вещи. И…. чакате. Само че какво?! Това не е игра, това е животът ви! Какво чакате?
Ивайло Зартов, 04 март 2015 г.
Коя е Родината на Микеле Костабиле?
1Който си мисли, че абсурди се случват само в родния ни Дебилостан, бърка. Попадна ми в ръцете един казус, който доказва, че българските хрантутници – държавни чиновници все пак не са най-големите олигофрени на света. Вие сте българин по националност, български гражданин, родени сте в България, така както и вашите родители и техните родители също са. И сега си представете, че един безпаметен ден получавате официално писмо от българското Министерство на правосъдието, в което ви се казва черно на бяло, че нямате индикация за връзките ви с държавата България!?! На всичкото отгоре, в същият този надлежно подпечатан и подписан от чиновниците в министерството документ, ви се обяснява, че те очакват от вас да им дадете „подробни индикации, относно фактическите работни, социални и емоционални връзки” с държавата България!?! Шокирани сте, оглеждате се като изгубено дете и нищо не разбирате. Мозъкът ви не може да проумее написаното. Въртите „писъмцето” от всички страни, препрочитате го отново и отново с плахата надежда нещо да се промени, да е станала някаква грешка, но уви… Безумието остава – вашата Родина отказва да ви припознае!
А сега се опитайте да отгатнете от коя държава са чиновниците, сътворили този шедьовър? Не, не, няма смисъл да се вглеждате в картата на страните от Африка. Колкото и да е странно, става въпрос за Италия. Не ги знам какво са си добавили към спагетите италианските чиновници, но явно не им понася. Нарочно прилагам оригиналите на документите + заверените преводи, за да може всеки, който желае да им се порадва: писма от 25.09.2014 г. и от 30.01.2015 г.
Историята започва преди много години, когато италианският гражданин Микеле Костабиле е хванат на българската граница да пренася 480 грама кока. Заради ролята си на „муле”, той получава наказание – 10 години лишаване от свобода. Днес Микеле се намира в Централния софийски затвор, болен е от остра форма на диабет, полусляп и с куп допълнителни здравословни проблеми. Не знае български език, сам е, няма кой да го подкрепя и да му идва на свиждания. Изтърпял е повече от половината от присъдата си и е стигнал до логичното решение да помоли да го преместят в Италия, където да доизлежи наказанието си. Там ще могат да го посещават негови роднини, приятели, близки и да му помагат с лекарства. И тук започват невероятните приключения на италианеца Микеле в дебрите на дрогираните италиански сладури от Министерство на правосъдието, Департамент по съдебни въпроси, Генерална дирекция за наказателни дела, 2-ра канцелария – звено прехвърляне на затворници – последният да затвори вратата…
Това, че на българите, попаднали по различни затвори в чужди държави, никой не им обръща внимание, си е нещо в реда на нещата. Но не съм чувал за подобен идиотски случай, в който официалните власти да ти казват, че нямаш нищо общо с Родината си, пренебрегвайки елементарния факт, че в паспорта ти ясно е записано на коя държава си гражданин. Удивителното в случката с Микеле е, че консулът на Италия в София 5 пъти го е посещавал лично. По веднъж на година, като дори му е подхвърлял по 100 евро. Защо?! Нали уж 61-годишният Костабиле няма нищо общо с държавата Италия?!
Пак се зачетох в Присъда № 34 от 16.10.2002 г. на Софийски окръжен съд: „Признава подсъдимия Микеле Костабиле, италианец, гражданин на Република Италия, роден на 01.10.1954 г. в гр. Торе дел Греко – Италия, за виновен…”. Към това добавям непонятното мнение на италианските правосъдници: „Лицето няма трайно установени отношения с италианската държава”!?!
Наистина се радвам, че нашите родни БГ чиновници не пушат от същата трева, на която явно здраво са увиснали колегите им от Апенинския полуостров.
Ивайло Зартов, 27 февруари 2015 г.
Силата на мисълта
3Снимка: dobritenovini.blogspot.com
Знаете ли колко е силна вашата мисъл? Давате ли си изобщо сметка за безграничната мощ, която притежавате? Върнете лентата на живота си и със сигурност ще откриете множество на пръв поглед „необясними” събития и факти, които са ви довели до успех или неуспех от най-различно естество.
Ето един простичък конкретен пример за връзката между мисълта и физиката, между мислите и тялото. На група от 10 човека на 80 години се правят тестове за сила, бързина и издръжливост. Резултатите се записват, но не се обявяват. На изследваните се казва само, че са се справили отлично – така, сякаш са с 10 години по-млади. Веднага след това тестовете се повтарят и всички участници повишават постиженията си с около 20% – наистина се справят, като подмладени. Мисълта може да поддържа тялото младо, силно и енергично. Нашите мисли определят физическите ни възможности. Ние решаваме дали да боледуваме или да бъдем здрави. Мислите контролират стареенето – начинът, по който минават годините. Ако се смяташ за стар, възрастен и уморен от живота, ще се влачиш с болежки и ще ходиш бавно. И обратното – възприемаш ли се като жив и борбен, ще бъдеш такъв. В основата на всеки тренировъчен процес е правилното мислене. Изправили сте се пред въпрос, на който трябва да намерите отговор. От самото начало тръгвате с нагласата, че проблемът ви е неразрешим – и той си остава нерешен. Подхождате с увереност, че така или иначе ще намерите вярното решение – и го правите. Имате усещането, че Бог ви е помогнал, за да успеете. Прави сте – вие сте спазили условието – „помогни си сам, за да ти помогне и Бог”.
Истината е ужасно, брутално прозаична: Ние, хората можем всичко! Няма невъзможни неща за нас. Само трябва да мислим правилно.
Просто и лесно, но го забравяме. И се почва: „Това не мога, онова не става… Ооо, не е по силите ми, няма как да се справя. Защо ми е да се пробвам да променям света, та аз съм толкова малък и слаб. От мен нищо не зависи. Нищо не може да се направи. Абее, за какво ми е да се занимавам с глупости?” – Познати са ви тези флагове на абдикацията, нали? Човешката самокастрация достига до там, че с лекота се хвърля огромна енергия само и само да си докажем, че не можем. Под вола се намират не само телета, но дори кокошки и джуджета. Носи се вода от 10 земи през 9 планини с една единствена цел – да се оправдаем, защо нещото е невъзможно и защо ние сме неспособни. А е толкова лесно да бъдем победители – само трябва да мислим като победители. Мислете за това, че вие сте шефът, началникът. Вие сте суверенът, а министри, прокурори, съдии, висши държавни чиновници… са ваши работници и служители. Те са ваши подчинени. Мислете така – и така ще бъде! Спомнете си, че Те получават заплати и бонуси от вашите данъци. Дори подкупите, с които си тъпчат ненаситните гуши са заради неправилното мислене: „Нека някой друг се изправи срещу паразитите. Нека друг да се бори за справедливост!”. Кой? Кой друг ще отстоява твоята чест и достойнство?! Кой друг ще понесе отговорност за твоя живот?!
Въстанете първо в мислите си, опълчете се, преборете насадения страх от измислените анимационни „властимащи”. Корумпираните политици, магистрати и ортаците им олигарси си мислят, че ние сме техни роби и вече 26 години успяват да наложат геноцид над нас. Това е така, защото малко от „жертвите” осъзнават, че всъщност не са жертви, не са роби. Това е защото все още е малък броят на правилно мислещите.
Скъсайте оковите! Мислете правилно!
Ивайло Зартов, 23 февруари 2015 г.
А, късмет де!
0„Роди ме, мамо с късмет, пък ме хвърли на смет!”. Само че ние хем сме хвърлени на смет, хем сме без късмет.
Правителственият самолет „Фалкон” с Бойко Борисов на борда, взе та кацна на летище София без проблеми. Напразни останаха надеждите на изтерзаните българи за някакво Божие възмездие. Иначе и аз, като видях съобщението, че самолетът има проблем с единия колесник, и че цял час кръжи над столицата, се зарадвах. Викам си: Ха, сега де! Колкото и милиарда да си награбил, нищо няма да ти помогне. Като нямат насищане алчните ви задници, като не може сами да се самоосъдите и да ни върнете откраднатата България, поне Господ да ви накаже.
Да, ама не! Кацна, пустият му самолет с властимащи търбуси и приземи и надеждите ни за справедливост.
Седмица по-рано пак не ни провървя. Самолет на австрийските авиолинии аха-аха да се разбие в МОЛ „София”. На борда му беше любимият на Сергейчо Станишев екс външен министър, комсомолецът Кристиян Вигенин. Очевидците разказаха за необичайно силна турбуленция и внезапни пориви на вятъра, които подхвърляли аероплана като детска играчка. Пилотите така се уплашили, че кацнали вместо в София, чак в Белград, а от там предпочели да се върнат във Виена. Хубавото в цялата история е, че не са пострадали невинни хора. Лошото е, че осъзнах колко малък е шансът да се натъпчат в един и същ самолет Борисовци, Станишевци, Костовци, Догановци, Първановци… заедно с прокурорите и съдиите, които ги пазят и техните приятелчета олигарси и местни феодали. Де да беше възможно… Иначе съм сигурен, че за такъв специален полет, всички екстри ще са налице. И колесниците ще блокират, и ураганите ще се разбеснеят, и вулкан ще изригне. Няма как природата да не уважи такова паметно събитие. Цялата държавна организирана престъпна група (ДОПГ) накуп да полети в небитието.
Ех, че красота! Някои търсачи на невидимите знаци ще кажат, че случките с Борисов и Вигенин са един вид предупреждение, че паразитите би трябвало да се замислят, да си извадят поуки. Логично, нали? Ето какви изводи са си направили ненаситниците: „Трябва да се граби още повече!”. През декември 2014 г. набутаха държавата с 8 млрд.лв. външен дълг. Сега са решили да вземат още 16 милиарда. Те ги усвояват, ние – всички бг граждани и нашите деца ще ги връщаме на чуждите банки. Разбира се, ще ни облъчват медийно, че нямало как – трябвало да се обслужват стари дългове и затова взимали нови. Имало било дефицит, нямало излишъци в бюджета. Икономиката на държавата не работи, няма пари. Така си е. Как да работи, като я опоскаха за 26 години? Обаче парите ги има – те не са се изпарили. Само че са в частните им сметки в Швейцария и по офшорните зони. Милиардите народна парá са скътани в бездънните джобове на Допегейците. Частните им заводи, хотели, плажове, гори… са само върхът на айсберга. Това, което Шайката притежава е откраднато от българските пенсионери, деца и младежи. Отнето е от учители, лекари, работници. Нивото на грабежа е съизмеримо с нивото на безработицата, с мизерните заплати и с подигравката, наречена „стандарт” на живот. Живот, който всъщност е сведен до оцеляване, най-точно определен с думата Геноцид.
Как да набутам цялата смет в един самолет? Де тоя късмет, де!
Ивайло Зартов, 13 февруари 2015 г.
Последни коментари