за реалността в България
Archive for February, 2015
106 плесници
110 years
by zartov
in Uncategorized
Снимка: Temadaily
И отново честито на печелившите! Да са ни живи и здрави българските журналисти!
Според последния доклад на организацията „Репортери без граници“ България е на 106-то място по свобода на словото. Браво! Резултатът е главозамайващ, а тенденцията – обнадеждаваща.
В предишното изследване бяхме на 100-то, още по-рано – на 87-мо място, а през 2011 г. сме били на 70-то. За последните 4 години сме отскочили назад с 36 позиции, което е чудесно само по себе си – словото ни става все по-несвободно. Интересното е, че пред нас са държави, управлявани от садистични военни хунти и диктаторски режими, а ние уж сме членове на ЕС, как така? Шамарът е страшен, плесницата е оглушителна, но бъдете спокойни – няма да има самоубили се от срам БГ журналя. Нито една държачка на микрофон няма да трепне. Нито една изтривалка няма да се изтупа от прахта на подметките, в които доброволно се въргаля.
Според „Репортери без граници“ словото в България е оковано и зазидано, като преди това е надлежно скопено. Въпросът „Защо е така?“ буквално трепери за отговор. Реших да почерпя информация направо от кацата, пардон – от извора. Отидох при назоваващите себе си „журналисти“:
– Защо бре, юнаци, защо сме на 106-то място?
– Амии, виж сега – ако обещаеш да запазиш анонимността ни, ще ти отговорим честно.
– Добре, добре, давайте смелчаци!
– Първата причина е автоцензурата. Ние сами не смеем да пишем против големци, властимащи, олигарси, корумпирани политици и магистрати. Шубето е голям страх. България е малка държава. Всеки, който е успял да се издигне си има своите връзки и контакти, на които плаща и които му се отплащат по един или друг начин. Ако напишем истината за един бандит, облечен във власт, всъщност ще ударим цялата негова група – те са взаимно зависими и автоматично се защитават. Журналистът, осмелил се да бъде журналист , ще бъде нападнат от бирници, полицаи, следователи, прокурори, съдии, мутри… Не само, че ще бъде уволнен, но и никъде няма да си намери работа. Автоцензурата действа и при отговорните редактори, главните редактори и собствениците на медии. Никой няма да допусне материал, с който да си самонавреди. В редките случаи, когато виждате остри журналистически разследвания- винаги става въпрос за поръчка, която е инициирана и/или съгласувана с по-силните към момента представители на ДОПГ (държавна организирана престъпна група).
Второ: В България собствениците на медии са част от бандитското статукво. Всяка година, без да има значение как се казват управляващите, основните телевизии, радиа, вестници, информационни агенции… получават стотици хиляди, милиони левове държавна парá. Е, как да пишеш срещу тези, които те хранят? В частно-партийните медии можеш да се правиш на журналист, докато на собственика не му подхвърлят някой кокал. Не върви да критикуваш корумпираните политици и магистрати, след като те са те приели ласкаво в редиците си. Довчерашните остри патриотични плювни по всичко, що шава рязко се заменят с импотентни репортажчета за алабализми.
Трето: Мащабът е мизерен. Малка, съсипана, открадната държава с неработеща икономика. Как да създадеш независима медия? Как ще я финансираш, след като единствените работещи фирми – потенциални рекламодатели са в ръцете на олигарси и местни феодали, които са взаимно обвързани с приятелчетата си – корумпираните политици и магистрати?
Истинският журналист в България е беден – едва свързва двата края. Тъй наречените топ БГ журналисти не са нищо друго освен високо заплатени симуланти – слуги на системата. Рафинирани имитатори на справедливост, честност и професионализъм. Отклоняват вниманието и манипулират съзнанието на българските граждани. При нужда се ползват и като медийни бухалки за смазване на инакомислещи, потенциално опасни за ДОПГ хора. Съществува една хипотетична възможност как да се създаде независима от Шайката българска медия – тя трябва да бъде финансирана от българи – емигранти. От хора, които живеят и работят извън подложената на геноцид България. Но за целта на тях трябва да им пука какво става с Родината им. Иначе 106-тото място в класацията по „свобода на словото“ е напълно логично за най-бедната и най-корумпираната държава в Европа, а може би и в Африка.
Ивайло Зартов, 16 февруари 2015 г.
Чудесии
010 years
by zartov
in Uncategorized
Фотоколаж: actualno.com
Тия дни нещо се бях затъжил за Симеончо Дянков. Къде ли е бившият финансов министър от първото Бойково правителство? Какви ли ги върши този майстор на постната пица?
За последно бях прочел, че са го приютили в руската Външнотърговска банка. Има нещо странно в това, че тази руска банка дава покрив на втори български министър на финансите. Преди „хер Флик” в нея пусна спасителна котва и Милен Велчев от глутницата на Сакскобурготски. Миленчо и Симеончо ни ги представяха, като поклонници на зеления американски гущер, но се оказа, че са рубладжии по душа. Няма лошо…
Щракам си с копчетата на дистанционното за телевизора и ето ти го Монката – пресен, топъл и сочен. Интервю дава човекът: „Никога не съм харесвал комунисти”. Тъкмо се зачудих защо са тия откровения, относно сексуалната му ориентация и той се дообясни – затова приел да се ожени за Бойко Борисов и ГЕРБ, нищо че самият Боко е известен с това, че е предпочел да си остане член на Българската комунистическа партия, загърбвайки всевъзможни други съблазни. „Аз предложих за министри Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков” – продължи изповедта си „постната пица”. А пък Владислав Горанов бил неговият любим заместник. Ако някой не се досеща кой е този Владислав Горанов – това е сегашният ни финансист №1.
Лаконичният Дянков ме хвърли в размисъл. Що за модел трябва да си ти самият, за да препоръчаш ирландската пастирка? А любимецът му Горанов, без да казвам че е обратен, стряска с напълно противоположни на своя гуру финансови похвати. Докато Монката стягаше коланите на народа до пречупване на гръбначния стълб и се хвалеше, че не увеличава задлъжнялостта на България, Владиславчо го удари през просото. През декември 2014 г. ни набута с 4,5 милиарда. Сториха му се недостатъчно и сега ще ни наведе с още 16 милиарда лева външен дълг. Единственото оправдание за подобна разсипия е милиардите изобщо да не стигнат до народа, който ще продължи да мизерува и гладува. Парите се взимат, за да се задоволят апетитите на Шайката. Има твърде много ненаситни политици, магистрати, олигарси и местни феодали от всякакъв калибър, обединени под абревиатурата ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Те трябва да продължат да крадат, а вътре в България вече всичко е опоскано. Кой ще връща тези 20,5 милиарда е ясно – бедните и страхливи жертви на 25-годишния геноцид в България и техните потомци.
„НАП се ползва, като инструмент за натиск, а Краси Стефанов не успя да се справи с тази практика.” – Дянков не спираше с признанията. Това, че бирниците работят като бухалки е публична „тайна”, но да не си помислите, че във втората част на изказването се отправя някаква критика към бившия шеф на НАП? Напротив – похвален е, че успешно не е успял да прекрати поръчковите ревизии. За награда Красимир Стефанов го направиха депутат от ГЕРБ. Който е послушен, получава подаръци – така става в живота. Харесва ми честното и прямо поведение на Симеончо Дянков. И още повече ме радва неподправената природна наглост на неговия възлюбен Бойко Борисов: „Искам си ги тия 16 милиарда, искам ги. Ако не ми ги дадете да си ги харча, ще подам оставка.” – разбушува се великият обещавач на справедливост, смръщи вежди, сбърчи джуки и се врътна. В главата му трескаво се блъскаха сметките: „Малко за Гоце, за Валерко, за Раданчо, за останалите чакали също трябва да се отдели по нещичко, да не врякат много-много. Ебаси хиените алчни. А бе…, що не ви… мамицата ви мръсна. Да не забравя и моите малоумници, да им го набутам в човките… Ох, че то за мен почти нищо не остава, а и Вальо, Цеко и тия другите, дето ми се правят на приятели – и те чакат. Няма какво да го мисля – 8 млрд. за мен, не, 10 за мен. Ще им хвърля 6 млрд. – да се оправят. Ебаси държавата!”.
Ивайло Зартов, 19 февруари 2015 г.
Урок по четене
110 years
by zartov
in Uncategorized
Снимка: old.europe.bg
Как дяволът чете евангелието? Цъфна поредният нов доклад на Европейската комисия за Кривосъдната система в Бандитостан и започна едно четене… ум да ти зайде! Наизскачаха от дупките знайни и незнайни четци, велики и премъдри тълкуватели: „Мисля, че съм оценен заради резултати и правя максимума да си свърша работата.”!? – побърза да се изкаже Главният четец на Републиката Сотирчо Цацаров. Излишно е да се напрягате. Няма как да се сетите какви ще са тия резултати – такива просто липсват. Но пък заключението, че това бил максимумът е обнадеждаващо. Демек – повече и да не чакаме.
После пък ни хлъзнаха компетентното мнение на някакъв си Тома Биков – съветник на другарката Румяна Бъчварова, която пък ни се пада нещо като министър ли, нещо като вицепремиер ли… Та, изохква същият този Биков и ни заявява, че от ЕК ни били говорили за корупцията, ама не за онази по високите етажи на властта, а за тази на най-ниските нива в администрацията. Не ставало въпрос за министри и шефове на агенции, комисии, фондове и прочие държавни хранилки. Не! В ЕК се вълнували, заради корумпираните портиери и чистачки в държавните учреждения. Много ми хареса изказването Биковско, спря нагломера и тъпомера едновременно – дори за малко да засенчи Сотирчо, ама само за малко.
„Положително е оценена активността на Главния прокурор през първите две години от мандата му.”! Боже! Две години ли минаха вече?! Ах, как се пънеше новият-стар „капо ди тути капути” (простете ме за грешката), щял да направи това, щял да направи онова… Леле, какви закани бяха, какви обещания… Само че нека някой да ми напомни какво точно е свършил през тия 2 години, че нещо ми се губи свършването Сотирчово. По-скоро, така като гледам Цацаров и неговия предходник Борката Велчев са близнаци в нищонеправенето и с право са известни като майстори на вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта.
От ЕК ни посочват, че в Абсурдистан има само двама човека, осъдени за подкуп и те не са ръководни кадри, ама на Сотирчо не му пука точно толкова, колкото не му пукаше и на Борката. Непукизма си са го засмукали още с майчиното мляко – нали от една цицка сучат – тази на Шайката ДОПГ (държавна организирана престъпна група). В същото време другарят Джон Кери посочи корупцията по високите етажи на властта, като заплаха за суверенитета на държавата ни, но кой да му обърне внимание.
От ЕК отбелязват, че след всеки доклад от Брюксел, БГ управляващите трескаво започват да обещават нови мерки, екшън планове и аха-аха да се справят със… себе си. Боркор направиха, Специализиран съд, Специализирана прокуратура. Един тон комисии за борба с Корупцията, ДАНС, ШМАНС и… нищо. Обаче превеликият четец Цацаров сега пак обещава. Щял да направи чисто ново звено и то вече съвсем наистина щяло да се бори пак със същата неуловима и непреборима Корупция. Хипер, друпер, мега звеното щяло да се отчита на Негово Превеличие – Главния пазител на Бандата. В превод това означава, че ще хванат някой пазач на служебния паркинг или кафеджийката от служебното барче – и това, като минимум! За да може след поредния доклад Сотирчо пак да се самопохвали колко е активен и напредничав в борбата.
Цялата тази патърдѝя има ефект – някой се скъсва от смях, буквално припада от смехотворните гърчове. Кой се хили? Е, как кой!? Корупцията, разбира се, засмяна, жизнерадостна и тлъста. Скъсва се от смях…
Ивайло Зартов, 17 февруари 2015 г.
Любовни непонятности
010 years
by zartov
in Uncategorized
Карикатура: Ват, Bg Times.net
„Обичам те!”. Посланието сякаш е ясно. От научна гледна точка обаче се оказва, че в 99% от случаите, когато Той казва „Обичам те!“ се има предвид стройното ѝ тяло и красивото ѝ лице. Мъжът е влюбен в опаковката, като при това никак не му е трудно да конкретизира: красиви очи, разкошна усмивка, предполагаща наличието на здрави и добре подредени зъби, шия, гърди, рамена, ръце, ханш, талия, крака… Описанието и аргументацията може да продължи с часове. Глезени, китки, пръсти, кожа… Разбира се, вкусовете са различни, но винаги става въпрос за това как изглежда Тя. Допълнително могат да се добавят определения за излъчването, за енергията или иначе казано за начина, по който се промотира опаковката. Нежност, женственост и лъчезарност се харчат добре, котират се високо. Почти никой от анкетираните представители на силния пол не си признава, че това, което най-много гали самочувствието им е безпрекословното подчинение и послушание на любимата, съчетани умело с непрекъснати хвалебствия по Негов адрес.
Дотук всичко изглежда ясно и изчерпателно и … повърхностно. Трудно ще намерите мъж, обясняващ любовта си с действията на възлюбената. С нейните дела, с постъпките ѝ и отношението ѝ към другите хора. С ценностната ѝ система и моралните ѝ качества. До задълбочен анализ на душата и характера изобщо не се стига. Никой не се интересува какво има зад фасадата. Незададени остават въпросите: Колко е умна, образована ли е, интелигентна ли е Тя? Напълно закономерно, в духа на пазарните принципи търсенето определя предлагането. Може да е куха лейка, но да е лъскава.
Днес почти никой не си спомня, че някога е имало неписани изисквания към момите – да могат да плетат, да шият, да готвят, да бъдат недокоснати преди сватбата… Добра майка и съпруга, това се е търсело някога. Сега на мода е бързата свалка с куклата „Барби” или с куклата „Кен” (не търсете връзка с известната марка кренвирши). Запознаването е постфактум – след консумацията. Размяната на имената не е задължителна. Важна е бройката. Колкото повече „завоевания”, толкова повече престиж в очите на слепите. Бясната надпревара и жестоката конкуренция са довели до тотални изплисквания на пазара на любовта. Защо ѝ е на съвременната „мома” да чете книги, да се образова, да учи? Къде, къде по-яко е да си напъха баскетболни топки в гърдите и дунапренени възглавници в джуките. Така ще стане по-оборотна и ще я поканят в националните телевизии. Вследствие на което, рейтингът ѝ ще удари тавана, а тарифата ѝ ще се изравни с тази на „надуваемите кукли”, които кой знае защо наричаме политици. Никак не е случайно, че в най-гледаните предавания на родните топ „журналисти”, най-канени са именно тези два вида биологични единици.
Любовта е сляпа. Чували сте тази мазолеста фраза, нали? С нея обикновено ни се обясняват случаите, когато обичаме собствените си изфантазирани, несъществуващи представи за избрания от нас човек. Донякъде мога да си обясня любовните самозаблуди, имайки предвид, че нерядко вместо мозъка или сърцето, водеща роля в избора заема половият орган – човещинка. Но ми е абсолютно непонятно кой орган ни урежда вече 26 години с БГ политиците? Така като гледам, май ще е задникът и явно става въпрос за мазохизъм.
Ама какво да се прави – Любов! Едни се обезобразяват сами, и докато се гледат в кривото огледало на вътрешното си опустошение, се успокояват: „Вече не ми викат проститутка, сега съм плеймейтка, миска, моделка”. Други също се захласват: „Вече не ми викат шаврантия, сега съм политик, депутат, министър, шеф на комисия, прокурор, съдия…”. Колкото и да са ми гнусни и едните, и другите – все пак донякъде ги разбирам – занаят. Обаче и да се напрягам, пак не мога да проумея, що за изрод трябва да си, та да си влюбен в тия отрепки. Те ти го начукват, а ти им се лензиш: „Обичам те, обичам те…, оправяй ни още поне 26 години!”. Егати извратеняците…
Неведоми са пътищата любовни.
Ивайло Зартов, 10 февруари 2015 г.
Русия награди с орден блудника – почетен консул Тонко Фотев
110 years
by zartov
in Uncategorized
Посланик Ю.Исаков и почетния консул Т.Фотев, снимка: Flagman
Не може да бъде! Лъжа, абсурд… Какво е това заглавие? Какви са тия глупости? Спокойно, поемете дъх и се наместете удобно. Звучи невъзможно, но за съжаление всичко е истина. Невъобразимата гнусотия се е случила не без помощта на слугите на Кремъл – Бойко Борисов и Пламен Орешарски. Докато се изживяват като министър-председатели на България , те и техните външни министри кой знае защо не виждат , че в гр.Бургас Русия има почетен консул, който според българския Софийски градски съд е доказан блудник:
Решение от 17.01.2012 г. по дело 4540/2011 г. на СГС: „Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия ѝ орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството ѝ и ще ги изсели от гр. Бургас”.
Между другото това решение на съда не подлежи на обжалване и/или протест! Иначе казано – бившият милиционер – почетен консул на РФ Тонко Фотев е блудник и точка! Ще попитате къде са Главният прокурор Цацаров и неговият предшественик Борис Велчев? Ами как къде, и те са на Московската трапеза – и те нищо „не знаят”!
И така, след като българските лакеи години наред пазят блудника да не влезе в затвора, защо господарите им да не вземат да го наградят с орден за специални, едни такива по-особени заслуги („Външният министър на Русия Сергей Лавров награди с орден почетния консул на Русия Тонко Фотев”; Интервю с посланика на РФ Н.Пр. Юрий Исаков).
Н.ПР. Юрий Исаков връчва ордена на почетния консул на Русия в Бургас Тонко Фотев. С такъв орден са наградени само 37 дипломати, снимка: Flagman
Вижте, награждава го външният министър на Русия Лавров, а лично посланик Исаков забучва ордена на ревера на блудника. Наградата, според самия посланик е за „взаимодействие”. Не знаех, че така се нарича когато заплашваш и насилваш момиче. Сигурно това е някаква дипломатическа терминология. Пак между другото, на сляпа и глуха се прави и президентката – Роската Плевнелиев, пък уж била прозападно послушна. И уж Бойко вече бил пораснал, възмъжал и не бил зависим от най-добрия си приятел – шефът на „Лукойл” Вальо Златев. И за да не стане някаква грешка, изброените до тук слугини няма как да кажат, че не знаят нищо за Решението на СГС относно блудника. Уведомявани са писмено, питани са писмено много пъти, но от тях няма нито дума в отговор. Разбираемо е, когато комсомолци като Сергейчо Станишев и Гоце Първанов се правят на ощипани по въпроса, ама на Натовските кокони някак хич не им отива. Отново така, само между другото – българската прокуратура в лицето на районната бургаска другарка Милтиядова на два пъти съвсем „случайно” опъва чадър над блудника. Първия път изобщо отказва да образува досъдебно производство. Втория път прекратява досъдебното производство, след като го е образувала от кумова срама. И оттогава – нищо!
Годините си минават, но очевидно за родната прокуратура окончателното решение на българския съд не е доказателство, че блудникът е блудник. Любопитно, много любопитно е, че награждаването на непочетния консул съвпада с неговото проплакване, оформено като „Отворено писмо” до медиите. В него той изказва притеснение, че е подложен на системен медиен тормоз. Ха-ха-ха. Ох! Олеле. Чакайте, сега и на вас ще ви стане смешно. Само ви моля отново да прочетете болдирания текст от Решението на СГС какво точно е извършил жалващият се наглец. Хубаво запомнете какво е направил! А сега вижте какво пише той:
„Нима Етичният кодекс на българските медии не обезсмисля да се публикува безрезервно недостоверна и съмнителна информация, без преди това тя да е проверена, като канал, мотив и източници.”
Аха, хайде сега пак да погледнем Решението на СГС. Това ли е недостоверна и съмнителна информация, която не била проверена?!? По-нататък блудникът съветва медиите да проявявали елементарна критичност, да не водели оклеветяваща го личностна кампания, зад която стоят нечисти помисли и интереси?!?! Хич не е нагъл, нали? Връх на свинщината е, че самозабравилият се блудник реве, че Държавата не го защитавала, а пък той не бил някакъв си там редови блудник, а необикновен – дипломат бил! Явно другарят Тонко Фотев съвсем е излетял в космоса и не осъзнава, че ако имаше Държава него нямаше да го има – щеше отдавна да е в затвора, при това не само за блудство, а и за държавна измяна. Вместо това гнидата го награждават с орден за „взаимодействие” от руските бандити (управляващи), а техните слуги – нашите мутри го дундуркат. Вижте снимките от великото награждаване – кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) и областният Павел Маринов (БСП) – скъпи гости на блудника. И те го галят с присъствието си.
Опа, сетих се. Ами то и аз го почерпих, при това от сърце. Буквално два месеца преди перверзията с ордена, по книжарниците излезе моята книга „Нож”. В нея обилно са нахранени и блудника, и руските му господари, и българските марионетки… Никой не е пропуснат. Ха-ха. Сега вече всичко се понамести. Чели сте книгата, нали? Затова е цялата тая дандания – награждáваници, отворени писма, плач, рев… ха-ха-ха! Голяма сила е писменото слово! Нали така, милички гадини? Цялата ви мощ е безпредметна. Инквизиции, репресии, заплахи… Колко сте жалки. Я, да ви питам нещо. През 2015 г. ще се роди втората книга „Сатър”, „Гилотина”, „Брадва”…, самото заглавие засега не е ясно, но какво ще правите вие? Пак ли ще се награждавате с ордени? Ха-ха-ха. Смешници.
Ивайло Зартов, 03 февруари 2015 г.
Кожно-венерическо решение
010 years
by zartov
in Uncategorized
ureport.bg
Искаш да работиш в кухнята на някоя кръчма? Бягай да си вадиш документи. Освен стандартния набор от свидетелства за съдимост, образование, опит… ще ти се наложи да се снабдиш със здравна книжка и да докажеш, че си здрав. Няма как да си болен от всевъзможни заразни напасти или пък да си накичен с кожно-венерически аксесоари и в същото време да бачкаш в кухнята, ако ще и на най-долната гостилница.
Въпросът е сериозен. Обикновен прост мияч на съдове да си – трябва да си изряден! Орди проверяващи и контролиращи държавни комисии, инспекции, агенции кръжат и дебнат да те хванат в издънка. Ако обаче не си падаш много-много по хигиената и нямаш проблеми с антисанитарията, спокойно можеш да се цаниш за дупетат, прокурор, съдия, министър или друг ръководен кадър на държавната хранилка. Не ти трябва здравна книжка. Може да си прояден и изгнил отвътре и отвън, да си в последен стадий на корупционен сифилис. Проблем няма. Не само, че никой няма да те проверява, но дори ще ти замазват язвите. Тебеподобните ще си затварят очите, ти също ще се правиш, че не виждаш триперливите си колеги.
Искаш да работиш в кухнята на Държавата? Докажи, че си болен! От алчност, наглост и човеконенавистност. Колкото повече мразиш собствения си народ, толкова по-високо ще се издигнеш. Покажеш ли майсторлък в лъжите и обтекаемите алабализми, порастваш в кариерата – започваш сам да забъркваш манджите. Едни от най-добрите майстори-готвачи на бълвочи са събрани в сборния отбор на дупетатите, неясно защо назован „Народно събрание”.
Ето ви пресен пример за тяхното взаимодействие с колегите им от венерическия диспансер „Министерски съвет”:
В брой 7 на „Бандитостански вестник” от 27.01.2015 г. четем: „Решение за одобряване на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система”. НС одобрява решение № 825 на МС… и смята:
„Да продължи повишаването на качеството и ефективността на модела на Висшия съдебен съвет, като постоянно действащ орган”. Въх!!!
„Да се засили ролята на Инспектората към ВСС за гарантиране на независимостта и отговорността на съдебната власт”. Ох!!!
„Да се завишат изискванията към магистратите, които кандидатстват за административни ръководители”. Ауу!!!
„Да не се допуска членство на магистрати в организации с непубличен характер”. Бре!!!
Хайде, престанете да се хилите. Да погледнем сериозно на докюмента. Оказва се, че съществува такова нящо, като „реформа в съдебната система”! Потресен съм, как може несъществуващото да се продължи, че дори имало и стратегия за изкуственото дишане, която пък била актуализирана, и цялата тази абракадабра е одобрена от НС!?! Ей на това му викам аз майсторлък! Истински шедьовър, наблъскан с пионерско-комсомолски пожелания:
„Да продължи! Да се засили! Да се завишат! Да не се допуска!”. Вкусно, нали? Ужас ужасен. Съдебната власт била независима и отговорна и само лекинко ще засилим ролята на Инспектората към ВСС, за да гарантираме небивалиците. Той пък, ВСС бил качествен и ефективен и ще се продължи повишаването им! Величаво звучи и завишаването на изискванията към магистратите, кандидатстващи за административни ръководители. Преведено и конкретизирано това означава скок в цените. Ако до вчера си могъл да си купиш мястото с 300 000 евро, утре ще са ти нужни 600 000 или повече. Страшно няма, после ще си ги избият от поръчкови дела – просто ще актуализират размера на рушветите.
Четвъртата фантасмагория от Решението не отстъпва по дебилизъм на предходните три. Как, за Бога, да не допуснем членство на кривосъдници в организации с непубличен характер?! И що е то непублична организация? Частен, затворен порно клуб, секс дружинка, клуб по интереси на садо-мазохисти? ДОПГ (държавна организирана престъпна група) каква е, публична или непублична? А кой инфантил роди трагикомичното „да не се допуска!”? Всеки треторазряден кретен би скалъпил нещо по-свястно и достоверно. Тъжно.
От 25 години паразитите смучат кръвта ни, но преди поне се напрягаха да украсяват лъжите си, да им навържат панделки и финтифлюшки. Сегашните червеи обаче, или са тъпи като пирони, или са го подкарали през просото. Хич не си дават зор. Сякаш си знаят, че са обречени. Наясно са, че са болни от ужасна проказа, но още повече ги е страх от лекарството. Защото то, макар и да има различни търговски наименования – справедливост, възмездие, отмъщение… води до един и същ краен ефект. Удар право в сърцето, тоест в джоба на Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Цацаровци… и други подобни видни представители на кожно-венерическия диспансер.
Ивайло Зартов, 28 януари 2015 г.
Що?
010 years
by zartov
in Uncategorized
Снимка: Съвременните тарикати много обичат да си служат с готови фрази, заимствани от древни философи и мъдреци. Конфуции, Диоген, Бойко Борисов… Този последният не е чак толкова древен, но пък е бъкан с истинска, неподправена природна мъдрост. Само да си отвори устата, и от нея започват да изскачат нешлифовани диаманти. Спомняте си величието на „телешките пържолки“, нали?
Имах щастието тия дни да попадна на поредната словесна Бойкова сияйност: „Като гледам интереса към президентските избори, президент-жена не сме имали още. Що да не се напънем и за президентските избори да не сложим една жена президент?“. Поне 15 минути се захласвах по изящния изказ и чак след това се реших да навляза в дълбокото. Какво всъщност иска да ни каже мъдрецът от Банкя? Подчертава мъжкия пол на ирландската пастирка Роската Плевнелиев – „Президент-жена не сме имали още!“, като леко ни припомня, че в предишно напъване Той го е сложил. Вижда се, че Светлината на всички светлини говори за себе си в множествено число – „Що да не се напънем?“. Това, разбира се, си е в реда на нещата. Така от свое име се обръщат към простосмъртните всички крале, императори и главата на Римокатолическата църква Папата. Ние това, ние онова. Няма го дребнавото аз. Следващото послание е, че към президентските избори има интерес, при това голям. Обърнете внимание, че Негова Гениалност, без да използва прилагателни ни навежда на мисълта за небивало внимание към президентските избори. Тук съм изненадан, че кой нормален човек с амбиции да се придвижва на собствен ход, би се натискал за подобна длъжност, от която нищо не зависи…
Както и да е, налага се да се доверим на обещавача на справедливост. Той го гледа – значи го има интересът. В самият край на мисълта на Негова Уникалност, става ясно че ще ни слага „една жена президент“. Уточнението „една“ е важно. Хубаво е за си знаем, че няма от раз да ни ощастливи с три или повече жени президент. Ситуацията изобщо не е за подценяване, след като става въпрос за напъване. Всеизвестен е фактът, че ако се понапъне Бойко може да ни го сложи, както си иска и каквото си пожелае. Ако е на зор, може и Кончита Вурст да получим в президентското кресло. Безкрайна е мъдростта му. Върху две негови изречения могат да бъдат изписани томове анализи и разсъждения и пак ще е малко. Скрити послания, завоалирани пророчества и титанична, размазваща умност.
Само не ми става ясно защо този жив класик не ни ощастливи лично. Защо му е да се напъва и да ни слага една жена Президент? Защо не иска Той самият да ни сгрее с една широка президентска усмивка? Да не би да е замислил тайна операция за смяна на пола? Докато се чудех и се маех, Негова Премъдрост се изказа отново. Шегувал се бил! Той се бил пошегувал! „Само се шегувах…, в една подобна аудитория само с жени, какво да им кажа?“. Даа, добре че не беше на гости в някой свинекомплекс. Шегата щеше да е още по-яка: „Като гледам интереса към президентските избори, президент-свиня не сме имали още. Що да не се напънем и за президентските избори да не сложим една свиня-президент?“. Що?
Ивайло Зартов, 21 януари 2015 г.
Последни коментари