Archive for December, 2014

Карикатура: Чавдар Николов

Приятелството си е приятелство, ама пържолите са с пари. И понеже дядо Коледа носи подаръци само на послушните деца, лошите сами си раздават коледни бонуси.

В брой 101 на „Бандитски вестник” от 09.12.2014 г. чета:
„Постановление № 381 от 04.12.2014 г. на МС за одобряване на допълнителни разходи за 2014 г. в общ размер до 314 700 000 лв. Министерският съвет, който е подразделение на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) постановява подаръците:

За Цецковото вътрешно министерство 125,7 млн.лв. за текущи разходи. Колко удобно звучи – „за текущи разходи”! За Параванов, Румен Петков и Калфиновото министерство на труда и оралната политика – 50 млн.лв. пак за текущи разходи. Явно Бойко Борисов не е забравил как преди години Президентът Георги и вътрешният министър Румен скочиха на амбразурата да го бранят от публикацията в „Интернешънъл Куотърли”, че бил мутра и бандит. Годините си минават, но старата любов ръжда не хваща. Нали няма изненадани защо уж много лявото и русофилско АБВ подкрепи уж много дясното и русофобско ГЕРБ?! Никой не е забравил и общите им неплатонични сношения с генерал-губернатора на България, шефа на „Лукойл” Вальо Златев, нали така? Бойковата охранителна фирма „ИПОН” получава още от памтивека тежки милиони, за да пази обектите на руската компания. Филията на обещавача на справедливост от Банкя е дебело намазана. Гоце пък 10 г. се кичеше с титлата Президент, раздаде парчета България на свои любимци и се обзаведе с частна армия от прокурори и съдии. Бившият съветник на ловеца на архари стана дори Главен прокурор. Горкият Борката Велчев, излежа седем дълги години в нямане на доказателства за корупция и престъпност по високите етажи на властта. През това време Боко израстна. Главен секретар, кмет, министър председател и пак същото. Така като гледам, остана само да седне на мястото на ирландската пастирка Роската Плевнелиев, което няма да е проблем – палячото си го назначиха, за да топли столчето.

Любовната история, описана дотук е от щастливите – взаимносподелените. Компанията „Лукойл” плаща неизбежните акцизи и ДДС, но данък печалба не плаща от много години. Каква е тая рафинерия, дето постоянно работи на загуба?! Чудо на любовта, какво да се прави. Главни бирници, Главни прокурори, ДАНСаджии, БОПаджии и други подобни воайори са затаили дъх пред силата на платената страст. Докато си траят, „Лукойл” се сдоби с единственото в Европейския съюз безконтролно частно пристанище, през което може да мине буквално всичко, каквото се сетите без никой нищо да разбере. Пристанище „Росенец” на юг от Бургас е вашето място, ако искате да вкарате извънземни, оръжие, петрол, наркотици, цигари… или пък да изкарате няколко милиарда, спестени от закуски. Любовта дава криле. Истина е. Самият Златев се фука с голф игрища, хотелски комплекси като прогимназии и частен град. С лекота назначава или уволнява министри, прокурори, съдии, кметове и шефове в полицията. От неговата мощ се ползват руските посланици – всяко тяхно желание се изпълнява на мига.

На този фон е ужасно смехотворно и нелепо да се наблюдават жалките актьорски напъни, че видите ли нещо били отказали на Путин нашите чорбаджии. Били развалили големия шлем, южния поток, северния ручей… Ха-ха-ха… Всъщност всичко, което се случва в губернията България е така, както са го пожелали от Кремъл. Ако нещо се проваля, отказва или забавя, причината е същата – Москва така е наредила. Европейските тарикати и другарят Обама са наясно с родната трагикомедия, но не им пука. Контролираният 25-годишен геноцид над българския народ не е тяхна грижа. Хората да мрат или да бягат. Територията е важна. Шайката от олигарси, корумпирани политици и магистрати – ДОПГ имат лиценз да убиват собствения си народ. Трябва да им се признае, че си вършат работата съвестно и отговорно. Затова си раздават коледни добавки – заслужили са си ги. А за децата … за тях ще пуснем по 1 SMS.

Ивайло Зартов, 11 декември 2014 г.

Уникален документ видя бял свят. Отчет на правителството на Пламен Олигархски за свършената работа за 1 година и 2 месеца.

1. Размотавахме, заглушавахме и разтакавахме недоволните, гладни, протестиращи българи до такава степен, че вече забравиха какво искат. Забравиха, че не искат нито един от нас – ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Пропуснаха да ни отнемат награбеното и да ни накажат. Кротнаха се отново, дори нещо повече – така ги успахме, че се размечтаха пак за Бойковия хомот.

2. Запазихме управлявалите преди нас. Това вече е традиция, изграждана през последните 25 години. Предизборно хвърляме тонове обещания за справедливост и възмездие. Следизборно ги изоставяме – и без това няма кой да ни потърси отговорност. Балъците – българските граждани все си чакат, ние – ДОПГ сами да се накажем, сами да решим да спрем да ги грабим и лъжем. Няма как да стане. Нека си чакат. За нас е без значение как ще се казват и кои ще са на власт. Всички сме членове на една и съща организация. Дали ние – БСП, или ДПС, ГЕРБ, СДС, ДСБ, РФ, НФСБ, АТАКА, ББЦ, АБВ… все тая. За балъците нищо няма да се промени. Никога няма да има пари за тях. Здравеопазване, пенсии, нови работни места, образование, доходи, бъдеще, бъдеще, бъдеще… Ала-бала-портокала. Докато има роби, ще има и робовладелци. Ние пазим тези преди нас, тези след нас пазят нашите трътки и т.н.

3. Крадохме доволно. Взехме няколко нови милиарда външен заем. Да ги връщат баламурниците и техните деца, на които подхвърлихме няколко трохички. Ей така, даже не от кумова срама, ами нали все по нещо трябва да се правим на различни от тия преди и след нас. Ето, социално ангажирани сме. Номерът минава винаги. С това подиграваме на тия след нас. Те пък ще се оправдават, че трябва да стягат коланите – и те ще вземат милиарди външен заем, уж за да връщат нашите и тези от преди това. И няма да си правят труда да оставят дори трохички за робите.

4. Олигарси и магистрати също са щастливи. Традиционно всеки получи парче от баницата. Те са наши колеги от ДОПГ и ние сме длъжни да се грижим за техните интереси, така както и те се стараят да ни угодят всячески. Разбира се, най-страстно любим Васил Божков и неговите строителни фирми. Хазартните му владения също са ни на сърце. Вальо Златев, Цеко Минев, Гриша Ганчев… и прочие душички са ни скъпи. Точно, както е лозунгът на КТБ – „Клиентите са ни скъпи!”. Чрез БНБ и прокуратурата „ударихме” банката. Но Цветан Василев няма да пострада – той се е нагушил предостатъчно. Няма да навредим и на нито един наш колега от ДОПГ, който има пари в КТБ. Ще го отнесат както обикновено балъците – бг гражданите. Те ще връщат 4,5 млрд. лв., които ще се вземат отново като външен дълг уж за да помогнем на редовите вложители. Освен това подарихме на Цеко Миневата банка – ПИБ 1,2 млрд.лв. БНБ им ги отпусна уж за 5 месеца, но ще удължаваме срока за връщане, колкото си искаме – така направихме и през 2008 г. И тогава, и сега никой не се е оплакал от тлъстите комисиони. Недоволни няма. Робите, естествено си траят, те не схващат пряката зависимост между тяхната мизерия, нищета и обреченост и милиардите, които ние – ДОПГ крадем от тях под различни сосове.

Това е кратката версия на отчета. Подписан е от Пламен Олигархски.Бивш син активист, настоящ червен и бъдещ – какъвто там е необходимо, цветовете са без значение. Майстор на развалянето на седенки. Шампион по баламосване на протестиращи. Удобен тарикат, любимец на Бойко, Серго, Георги, Меди, Ванката, Вальо, Васко… накратко казано – всеобщ галеник, защото изглежда умно, умее да говори без да казва нищо и е послушен. Активен защитник на 25-годишния геноцид над българския народ. Заслужил деец на ДОПГ – държавна организирана престъпна група.

Ивайло Зартов, 01 декември 2014 г.

  Снимка: БГНЕС

Гледам, баба Пена закуцукала по жълтите павета.

– Накъде си тръгнала, бабо Пено? Накъде така в тоя студ?

Старицата се подпря с две ръце на оръфаното от софийските помияри бастунче:

– Отивам, баби да помагам на Гладния прокурор. Видях го снощи по талавизията. Реве човекът: „Прокуратурата не можела сама да се справи с механизма на престъпността по високите етажи на властта”. Не го разбирам аз много-много какво значи туй, ама едно е ясно – Сотирчо има нужда от помощ. Някакви зли инициали от тефтерчето на Филип Златанов искали да го махнат. Отвсякъде имало политически натиск върху него. Горкичкият той, миличкият, бедничкият… Баба Пена продължи да се тюхка и да жали богопомазания обвинител № 1 на държавата, но аз нещо се разсеях:

– Чакай, чакай малко – опитах се да прекъсна жалейката – Този Главен прокурор не го ли назначиха същите тези негови господари, които сега уж го притискат? Нали не е избран пряко от народа? Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Костов, Златев, Божков, Гергов…, нали те си го сложиха, за да прикрие старите им престъпления и за да могат да продължат необезпокоявано да ни грабят. Спокойно, бабо Пено, всичко е само театър. Те – прокурорите и съдиите са кукли на вериги, марионетки узаконяващи геноцида над българския народ. Не се притеснявай.

– Не, не, добри са ни момчетата! – клатеше глава безутешната помагачка – аз и на предишния Гладен прокурор, на Борката Велчев – и на него помагах 7 години. И той страдаше, милият. Все нямаше достатъчно доказателства за корупция по висините. Ох, как се мъчеше завалията. Да не мислиш, че е лесна тая работа? Седем дълги години да стискаш здраво затворените си очи и да не смееш да трепнеш? Клепачите му се бяха сраснали с бузите. Знаеш ли колко мехлемчета съм му носила? Ама всичко беше напразно, нищо не му помогна на Борето. Така и не успя да ги намери, пустите доказателства. Добре че го пратиха на заслужена почивка в Конституционния съд. Там и без друго всички са недъгави и не им пречи на работата, даже напротив – колкото си по-сляп, толкова си по-ценен. Еех, добри са ни момчетата…

– Добре де, а сега на Цацаров с какво ще помогнеш? И за него ли си приготвила мазила?

– Ето, виж – баба Пена измъкна изпод ватенката една опърпана торбичка и ми я подаде – Виж сам. Измайсторила съм му на Сотирчо специална отвара от билки против уплах. Да не им се страхува толкоз на тия инициали. После, ей т´ва във вестника дето съм го увила е филийка бял хляб, с олио и червен пиперец съм я намазала. Да похапне нашият юнак, че нещо изпосталял ми се видя. Отгоре сложих още една филийка. Така – без нищо, че ми свършиха оливията и пипера, но то не пречи. Една в друга ще се омажат – като прокурор в съдия. Нали ме разбираш? И най-накрая в найлоновото пликче съм пъхнала едни свои чисто изпрани бели килоти.

– Хубаво, бабо Пено, браво на теб. За отварата и хлебеца е ясно, ама тия килоти ли са, кюлоти ли са, тях за какво си му ги помъкнала? Те пък с какво ще му помогнат?

– Ааа, бабиното, те са с двойно предназначение – ако случайно не свърши работа настойката против уплах и Сотирчо оцапа гащите, да има резервни. От друга страна, докато са още чисти винаги може да ги развее, като бяло знаме. Щото той, Сотирчо го дава така курназ момчето – уж никога нямало да се предаде, ама не се знае знае ли се. Нека си има. Па каквото и да го напъне, да е подготвен тоз юначен борец срещу корупцията.

Ивайло Зартов, 28 ноември 2014 г.