Archive for September, 2014

Пазарът на смъртта

2

623051500

Нали живеем в ерата на пазарната икономика? Пазарът е шефа! Всичко е въпрос на търсене и предлагане. Хубаво. Викам си, я да проверя колко вида смърт ни се предлага.

В случай, че желая просто да се удавя, мога да отида на море или пък да отскоча до най-близкия язовир. Ако обаче сте по-претенциозни и мечтаете да ви помете ударна вълна, потоп и кални пороища, ще ви се наложи да се заселите в кв.Аспарухово – гр.Варна, Добрич, Мизия, с.Бисер или някъде около Бургас.

Една от най-лесно достъпните услуги е размазване на пешеходна пътека по ваш избор или чакайки на любимата ви спирка за градския транспорт. Все ще ви налети някое пияно такси, нашмъркана мутра или граничен полицай.

При желание може да се включите и в необявената война по българските пътища. За целта се качвате в консервната кутия, наречена автомобил и се удряте челно с друг участник в сраженията по пътищата. Тук хубавият момент е, че докато се триумите кого да изберете за сблъсъка, има огромна вероятност вече да сте харесан за ламаринената прегръдка.

Около Женския пазар в София съществува специален маршрут, по който ви очаква бутикова смърт, причинена от падаща от високо тесла.

Изброените дотук варианти не са лоши, но имат един общ недостатък. Всеки от тях изисква от вас активност, някакво движение – да плувате, да отидете, да застанете, да ходите, да шофирате….

За по-мързеливите, за тези които предпочитат да са пасивни и в живота, и в смъртта, също е помислено. Колкото и да си човъркат в носа, все някой ден ще остареят и ще влязат в бодрите редици на българските пенсионери. Този факт, сам по себе си ще им донесе уникални възможности на избор от какво да умрат: От глад, от студ, от болести, от унижение… Единствената гаранция е, че няма да е от старост.

За българските граждани от мъжки пол с едно или две деца, които не могат да изхранват семейството си съществува допълнителна опция. Спокойно могат да се самозапалят, където и когато си поискат.

Не са забравени и българските майки. Гушват детето си, пускат газта и готово… Може и в обратен ред. Първо пускат газта, а после се сгушват.

Леле, направо се замаях. Все едно съм в хипермаркет. Безкрайни редици от рафтове и отвсякъде наднича смърт. Набързо прескочих тривиалните предложения с въжета, ножове, пистолети и скокове от високо. Реших да се обърна към статистиката и да проверя кой е първенецът, шампионът-масовик. Вариантът, донесъл най-висока успеваемост.

Оказа се, че е достатъчно да сте страхлив български гражданин – редови данъкоплатец. Ключовата дума е страхлив. Това автоматично ви превръща в роб. Нещо, като жив мъртвец. Уж дишате, ходите, мотаете се насам-натам, дори пърдите. Тоест, показвате всички признаци на живот. Но няма кой да ви каже, че достойнството ви е убито. Честта ви е умъртвена. Духът ви е смазан. Няма ви. Отдавна сте умрели. Още в мига, в който за пръв път сте се навели пред властимащи, в същия миг сте се самоубили. От този момент нататък, вече ви е било лесно. Всеки чорбаджия е могъл да ви тъпче, колкото си поиска. Нали сте мъртви – нищо не чувствате. Престанали сте да забелязвате несправедливости, гаври, болки (няма такова понятие чужда болка). Сами сте си изтръгнали сърцето. Живите мъртви са навсякъде около нас. По какво ще ги познаете ли? Смърдят на страх и на мърша.

 

17 септември 2014 г.

Гениално просто или просто гениално?

1

BG_in_dish_copy Фотоколаж: Константин Бочев, http://www.saitbg.net/

Ееей, голям зор. Тежки дни настанаха за надуваемите кукли. Не че им е трудно да се възпроизведат на 5 октомври – в това проблеми нямат. За 25 години грабеж престъпниците, които кой знае защо наричат себе си политици, усъвършенстваха „изборния” водевил до обикновено, редово, просташко оригване. Няма значение как ще се казват властимащите. ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, НФСБ, АБВ, ББЦ, РФ… всички са от „нашите” или от „по-нашите”. Кои ще са разбойниците е все тая. Единственото сигурно е, че ще спазват двата основни закона на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Първо – да запазят вече награбеното и второ – да продължат да грабят. Само че, точно тук в продължението на лапаницата има проблем. Накратко ситуацията може да се опише с формулата: Крадци много, а за крадене остана малко. Малко не в количествен смисъл, а като форми и възможности.

Наприватизираха се до насита. Фабрики, заводи, предприятия и цели отрасли потънаха за жълти стотинки в ненаситните търбуси на бивши бармани, сервитьори, ченгета и комсомолски секретари, величаещи се днес като олигарси и местни феодали. Изпозамениха къде що можаха. Плажове и планински курорти не останаха. Надземни и подземни богатства погълнаха с концесии за вечни времена. Вече в ролята на частни собственици на довчерашното общо държавно благо, сключиха с откраднатата от тях държава, т.е. със себе си, фантастични договори с гарантирани свръх-печалби. Уредиха дъщери, синове, любовници, шуранайки и лелинчовци с вятърни електроцентрали, слънчеви и дъждовни хранилки. Задължиха балъците – българските данъкоплатци да източват кръвта си доброволно. Подсигуриха и узакониха грабежа-геноцид, назначавайки и развивайки кариерно свои кучета-пазачи – прокурори и съдии.

Ееех, какви прекрасни години. Златевци, Божковци, Герговци, Станишевци, Борисовци, Догановци, Костовци… Цялата сган Допегейска беше щастлива. Толкова много и толкова лесни пари. Но за жалост, вече все по-рядко могат да се връткат познатите фокуси. От известно време насам се налага първо бандитите да намерят милиардите, а после да ги откраднат. Затова сега на мода е да се взимат заеми. Огромни кредити, които ще плащат баламурниците и техните деца – тъй нареченият народ, гинещ в мизерия, докато семействата на бейове и чорбаджии тънат в лукс и охолство.

Ето, Бойко точи лиги и директно обещава, че ще вземе нови 5-6 млрд.лева. Тоест, Шайката да е спокойна, ще има за всички. Преди него Олигархски и Станишев цяла година и те само това правеха – трупаха дългове. Още по-рано – постната пица Дянков и обещавачът на справедливост Борисов ни омагьосваха да стягаме коланите. Само че, в същото време тихомълком харчеха 2 млрд. лева годишно извън бюджетните приходи. Кефът им идваше от заеми и от фискалния резерв. Дори се опитаха да откраднат и парите за пенсии – Сребърния фонд, но ги спряха от Европейската централна банка и ЕК.

Тенденцията е ясна. Алчните свине изплюскаха, каквото можаха, но апетитът им е ужасяващ. Нямат насищане. Така, както задължиха, източиха и съсипаха хиляди предприятия, така ще задължат, източат и съсипят България. Те, господарите от ДОПГ живеят в златни дворци, купени с парите на робите – послушните български граждани. Бандата взима милиардните кредити, но ще ги връщат жертвите на 25-годишния геноцид.

Гениално просто или просто гениално? Все тая. Нали на никой не му пука?

 

Ивайло Зартов, 10 септември 2014 г.

Go to Top