Archive for June, 2014

Кошмарология

1
10 years
by in Uncategorized

1367474031_5 Автор: Никола Георгиев – Кайо

Има наука, която се занимава с изучаване на процесите и явленията, свързани с най-страшните сънища. Сред специалистите е позната, като кошмарология. Международен екип от видни кошмаролози изследвали различни групи от българското общество. Ето част от поразяващите резултати. На въпроса „Кои са вашите най-ужасяващи кошмари?” олигарсите Златев, Божков, Ганчев, Минев, Гергов… и пр. изхълцали следното:

– Ох, правят ни ревизия на всички приватизационни сделки. Отнемат от нас и от роднините ни незаконно придобитото имущество. Вече нямаме силата да назначаваме свои слуги като политици, депутати, министри и магистрати. Не можем да контролираме и подкупваме. Осъждат ни и ни вкарват в затвора с доживотни присъди. Финалът на кошмара има и по-зловещ вариант – освирепелите български граждани, докарани до просешка тояга от нас, ни разкъсват публично на площада.

Учените кошмаролози задали същия въпрос на Станишев, Борисов, Доган, Костов, Сидеров и други подобни индивиди, смятащи себе си за политици. С леки заеквания и запецвания си признали:

– Страх ни е, че идиотите които успешно лъжем, грабим и потискаме вече не се мразят помежду си, а ненавиждат нас. Не можем да застанем на входа и на изхода на държавните пари. Не крадем данъците на българските граждани и не ги преразпределяме в нашите и в джобовете на олигарсите и магистратите. И то не защото не искаме, а защото вече не сме начело на властта. Нещо повече – отнели са ни всичко, награбено от нас през годините и са ни тикнали в затвора. А някои от нас за назидание са обесени на жълтите павета в София.

Записали кошмаролозите отговорите на властимащите и отправили същия въпрос към прокурорите и съдиите български.Те пък като отворили едни усти, нямат затваряне:

– Кошмари ли, най-страшните ли? Че има ли нещо по-ужасно от това да няма кой да ни подкупва? Ако никой не ни плаща, за да натопим или за да спасим от „правосъдието” когото трябва, ще останем на една гола заплата. Че това живот ли е? Без олигарси, местни феодали и политици на кого да служим? Присъдите издаваме в името на народа, законът е над всичко и над всеки, ама сиренето е с пари. Така че, който плаща получава услугата правосъдие. Пък и да не говорим, че не сме много по сиренето, а наблягаме на разни други лакомства – вили, къщи, лимузини, екзотични почивки. Няма ли кой да ни подкупва, става страшно. Някой наш колега ще вземе да си свърши работата и да ни тикне зад решетките за стотина години. Ще ни вземат имането и като нищо може и да ни разчекнат публично. Ей така, за радост на хората и за да си опичат акъла тия след нас.

Кошмаролозите фиксирали и тези резултати и решили да обобщят. Оказало се, че най-страшните кошмари и за трите групи – олигарси, политици, магистрати се свеждат до едно:

Да не прогледнат българските граждани. Да не осъзнаят кои са истинските виновници за 25-годишния геноцид. И сега внимавайте! Истински шок настъпил за учените, когато задали същия въпрос на самите жертви на геноцида. Оказало се, че и те самите се страхуват от това, че ще прогледнат. Ужасът им бил породен от това, че ще трябва сами да поемат отговорност за съдбите си. За живота на децата си, на родителите си. Кошмар! Няма да могат да мрънкат и да винят световната конспирация за бедите си. Ами ако изведнъж вземат и разберат, че са роби само защото са приели да бъдат роби. Ужас!

Тук екипът от видни международни кошмаролози си плюл на петите. Досега в научната си практика, никъде по света не били попадали на подобно чудо. Цял един народ с еднакви най-страшни сънища. Кошмар!

 

Ивайло Зартов, 03 юни 2014 г.

Всичко е напразно!?

2
11 years
by in Uncategorized

Христо-Комарницки-карикатуриКарикатура: Христо Комарницки

Идват избори – поредните. Поредната глупост, измама, масова хипноза, безсмислие. Половината българи изобщо няма да гласуват – все им е тая, не вярват в нищо, не им пука, оправят се сами, просто на нищо не разчитат. Ако гласуват, ще си изберат някоя партия по навик, заради поредния месия или за да са против някого и нещо.

Може и за каузата „20 лева на ръка”. Няма значение – изборите ще отминат, както обикновено с плювни, компромати и остри „смислени” дебати. Разбира се, обещанията ще са на килограм, пардон, на тон. Всички ще обещават изпълними и неизпълними неща. Ще печатат красиви рекламни материали, в които стройно и систематизирано ще редят какво добро ще направят, ако ги изберат. И какво? Ще бъдат избрани поредните народни любимци. И какво от това? Нищо няма да се промени. Хората пак няма да имат работа, няма да имат по-високи доходи, няма да получат жадуваното европейско ниво на здравеопазване и образователна система. Децата ни няма да са по-защитени от вчера. Ще продължим да живуркаме. Нищета, отчаяние, мизерия ще продължат да бъдат най-срещаните гости във всеки български дом. Никога нищо няма да се промени, когото и да изберем да ни управлява. И не защото всички са маскари, а защото никой не ги контролира. Абсолютно никой.

Нека веднага тези, които ще настояват, че разделението на властите осигурява необходимия контрол, да се замислят. Какво разделение на властите? Няма такова нещо. Във всяка една власт всъщност са живи хора, а те никак, ама никак не са разделени – напротив, обединени са от общото им желание за трупане на имане. Обединени са от тоталната корупция. Всеки сам по себе си и да иска, не може да се съпротивлява на ежедневните изкушения. Пари в брой, пари в пликове, пари в куфарчета, имотни придобивки и други. Всички тези представители на „разделените” и „независими” власти са готови да се обединят с когото и да било, без да ги е грижа за цвета на партията, идеологията – каквото и да било. А най-малко се сещат за предизборните си обещания и добруването на нацията. Твърде сладък е моментът на личното замогване и, най-важното, никой не упражнява контрол над тях. Те сами няма да се контролират, я. А и гарван гарвану око не вади.

Безнадеждна ситуация, но не е съвсем така. Да си представим, че тези, които гласуват за народните любимци, след изборите не забравят за тях и техните обещания. Какво ще стане, ако не изхвърлим програмите им, в които са обещавали конкретни дела, а ги запазим? И когато видим, че нещо е обещано, но не се изпълнява, нека поискаме отговор от народния избраник – от кмета, от общинския съветник, от депутата, от правителството, от всеки, поискал кредит на доверие. Можем да отидем лично в приемния му ден и час за срещи с гражданите, можем да поискаме писмен отговор на въпроса си, можем да го поискаме чрез медии или обществени организации. Ако има обективни причини – добре, ще продължим да го наблюдаваме, той ще знае, че го контролират тези, които са му дали тази работа и на които е обещал да служи – на българския народ. Ако се скрие, избяга, не ни обръща внимание или няма обяснение защо не работи, това трябва да стане известно веднага на цялото общество. Да предизвика нетърпимост, да му се снеме доверието и той да остане без работа. Да бъде уволнен от работодателя си, тоест от хората, които са разчитали той да работи за тяхното благо. Нима един шеф би търпял работник, който не изпълнява работните си задължения? Не, разбира се. Би го уволнил, без да му мигне окото.

И така, контролът над собствения ни по-добър живот е само и единствено в нашите ръце. Няма кой да свърши тази работа вместо нас. Искаме ли да живеем достойно, трябва да си свършим работата. Да изпълним задължението си на работодател. Да контролираме, изискваме и наказваме. И една малка подробност – ако ние, гражданите, се обединим в усилията си да контролираме обединените властимащи, ние ще живеем по-добре. Ако чакаме някой друг да свърши нашата работа или направо забравим за обещанията на народните избраници, значи сме съгласни с мизерията, безпътицата, с липсата на работа, с всичко, срещу което негодуваме само когато сме на маса. Сами сме се обрекли, заради бездушието си, сами сме се превърнали в роби – себе си и собствените си деца.

Ивайло Зартов

Прозрението на Цецко

2
11 years
by in Uncategorized

ceco-zatvornik-ivo Фотоколаж: ©ivo; afera.bg

Много ви моля да познаете на кого са тези сакрални думи: „Сега разбрах, че невинен човек може да бъде осъден!”. Трудно ви е да отгатнете, нали? Разбирам. То и аз съм затруднен… Въпреки че го гледах по новините, пак се ощипах за по-сигурно.

Бившият вътрешен министър, повелителят на терора, властелинът на всички тайни в държавата Цецо Цветанов – слушалката, се вайка публично. Софийски Градски Съд го осъди на 4 години затвор. Е, следващите инстанции най-вероятно ще поправят положението. Но така или иначе, шокът си е налице. Цецко чак сега бил разбрал, че невинен човек може да бъде осъден.

А, стига бе! И по какво го усети? Проглеждането на Цв.Цв. направо си проси да бъде подложено на анализ. Първо, нещо не му вярвам, че по-преди не е знаел за тази обществена тайна. В България не е проблем да се осъждат невинни – пускаш ги в месомелачката и готово! Къде-къде по-трудно се осъждат виновни. Направо си е невъзможно. Като живо доказателство служат разхождащите се на свобода бивши и настоящи министър-председатели, министри, висши държавни чиновници, олигарси, местни феодали, корумпирани магистрати и прочие разбойници. Като мъртво доказателство могат да послужат жертвите на 25-годишния геноцид в България. Горе-долу около 90% от българските граждани.

Знаел е Цецо. Няма как да не е знаел главният подслушвател на републиката, ама си е траел. Ами сега! Кой обичаше под път и над път да хвърля в публичното пространство обиди. Тоя бил криминалнопроявено лице, оня бил престъпник. Ами сега! Мамин златен Цецко, ти какъв си? Алооо, главния прокурор Цацаров… Къде дремеш бе майка? Защо престъпникът Цветан Цветанов е на свобода? Я го прибирай зад решетките, да не вземе да щипне като братя Галеви. Присъдата му не била окончателна, не била минала през трета инстанция. Аха, тогава да пуснеш хилядите задържани по арестите.

Както и да е. чакайте да не забравя нещо важно – Цецко, да не вземеш сега и ти да си отрежеш пръста в знак на протест срещу корумпираната съдебна система и геноцида в България? Медийно затъмнение по твоя случай няма. Напротив, отразяват те цветно, широкоекранно и даже с мирис. Освен това на следващата инстанция задължително ще те оправдаят. Все ще се падне „правилният” кривосъдник. Или ще е вече оцапан, т.е. корумпиран, или пък ще го позаплашиш лекичко, знаеш как.

Цецко, даваш си сметка, че това за което те съдят сега е ала-бала, нали? Но веднъж пуснат ли ти капка кръв, поомекнат ли ти коленцата – лошо за теб. Като нищо можем да станем свидетели на канибализъм. Колегите ти от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ще те оглозгат с настървение. Хем от ЕС червена точка ще получат за борба срещу себе си, народът ще потрива радостно ръце, че поне един големец го е отнесъл. И не на последно място – като те резнат теб от държавната софра, за тях повечко ще остане.

Цецко, Цецкоо, спукана ти е работата. Накъдето и да се завъртиш, все ти е вътре. Но не се кахъри! Имаш и един голям плюс от цялата работа. Най-после си разбрал, че в България всеки може да бъде осъден, без значение дали е виновен или невинен. Обаче твоят конкретен случай, скъпи ми физкултурнико, е емблематичен. Браво на съдия Тони Гетов. Да осъдиш виновен чорбаджия от твоя ранг си е направо героизъм. А дано повлечеш крак. А дано същият съдия-герой „случайно” се падне и на Станишев, и на Бойко, и на Първанов, Плевнелиев… Много ми се иска и те да хапнат от същата гозба, кат теб.

Хайде Цецко, чао засега! И да знаеш, че в хотела със звучното име „Затвор” вече те очакват с нетърпение.

 

Ивайло Зартов, 03 юни 2014 г.

Де ми е пушката? Де ми е сабята?

1
11 years
by in Uncategorized

Hristo-Botev

Денят на Ботев и падналите за свободата на отечеството – 2-ри юни. На площада както всяка година се провеждат церемонии. Строени войници, граждани и на най-личните места – големците. Нашите управляващи, политици от всевъзможни партии и официални гости. Картината е тържествена. Хората гледат с лека утайка шоуто, а чорбаджиите с изпънати патетични маски на лицата всячески се стараят да подсилят драматизма на събитието. Всеки един от агите си е придал такава важност, сякаш без него ще се свърши света. Все едно на него му отдават почит.

Гледах, гледах, па се плеснах по челото и си викам: “А бе, причината да сме тук на тоя площад не е ли Ботев, тия пауни какво са си лъснали толкова перата, да не са в размножителен период?”. Представих си как започват да се чифтосват направо пред духовата музика и не издържах. Разсмях се, ама така започнах да се смея, че чак се заливах. И както се казва: много смях не е на хубаво, стана от играчка – плачка. Задавих се и взех, че умрях. Направо там на площада. Велможите дори не мигнаха, нищо не смути величието им. Хората се разтичаха насам натам да ме спасяват, но беше късно. Аз вече бях горе. Между нас казано, позицията за наблюдение е идеална. Всичко се вижда, като на длан.

Докато гледах суматохата долу някой ме побутна по рамото. Познах го! И как не? Това чело, тая брада, тези очи, ама какви очи само!

– Христо, и ти ли гледаш как те споменуват долу?

А погледът му един гневен, режещ:

– Гледам аз, гледам ги всяка година и всеки път ме е яд, че да съм знаел, че ще сменим турското робство с наше си българско. Пък да бях погалил със сабята си бащите на тия изедници, изобщо да не се бяха раждали. Всяка година ги гледам, мамицата им, как се надуват на площада, ще се пръснат. Че те са по-лоши от турците бе! Ония ни колеха, бесеха, насилваха, ограбваха, но поне не ни лъжеха. А тия все обещават, сладки приказки на народа говорят, пък го прокудиха. Немили, клети, недраги се скитат българите по света. А тези дето останаха, по-тежко от роби живеят. Ама и на тях съм бесен. Защо скланят глави, защо ги търпят? Къде са сърцата мъжки  юнашки? Всеки път отново и отново умирам от яд и мъка, като ги гледам и едните, и другите.

– Христо почакай – казвам му – навремето е било ясно: от едната страна – ние, от другата – те. А сега много партии, много лагери, хората се дърлят помежду си и някак гнева им утихва и не може да събере мощ.

Той ме удари с поглед:

– А бе, вие слепи ли сте, луди ли сте, що ли? Няма партии, няма лагери. Пак е същото. Ние срещу тях, само дето бейовете са българи. Никаква друга разлика няма. Ах, мале-майко юнашка! Де ми е пушката? Де ми е сабята?

 

Ивайло Зартов, 2 юни 2012 г.

Go to Top