Archive for April, 2014

( В.С.)2

1
11 years
by in Uncategorized

В.С.2

Пролет. Времето е палаво и самό ни подканя да си поиграем. Да задаваме въпроси и да намираме отговори. Напъпили са „избори”. Съвсем скоро пред очите ни ще цъфнат въздишките на стари и нови муцуни, жадни за власт.

Да вкараме в играта на прилики-разлики малко прах от патриотизъм. Волен Сидеров или Валери Симеонов – кого предпочитате? На 13.04.2014 г. екс вътрешният министър генерал Богомил Бонев сподели, че той лично е участвал в края на 80-те години в акция срещу Сидеров. Богомил е бил капитан от криминална милиция, а Волен изнудвал за пари някого си и откраднал фотоапарат. Нормално. Това обяснява издигането на „патриота”. Зависим от покритото му минало, послушно е козирувал на милиционерите – кукловоди. Като всяка добра кукла стриктно е изпълнявал ролите на демократ, патриот, бунтар, глухар… Против Бойко-пожарникаря, за мутрата-рекетьор, пак против… Долу БСП! Горе БСП! „Не” на ДПС – незаконната партия. „Да” на парите от ДПС. Сидеров вече дори не прави опити да прикрива верижната реакция: Руско посолство – шефът на Лукойл Вальо Златев – милиционери – тежките пури на Волен. Думата прозрачност най-после си легна на мястото. „Десният” вътрешен министър Бонев в правителството на ултра лилавия Иван Костов, изведнъж взе че си спомни за миналото на „патриота”. А защо сега, е ясно. Време му е да предаде щафетата на  следващ по-„националист”. Между другото интересен факт е, че Богомил е приютен, като изпълнителен директор на Пловдивския панаир не от кого да е, а от почетния консул на Русия в Пловдив – Георги Гергов. По чиста случайност Гергов е и шеф на БСП за града и много близък и на Станишев, и на Първанов. Пак ненарочно се харесват с бившия пловдивски съдия и настоящ Главен прокурор Цацаров.

Да отскочим за малко до морето! Там се подвизава кумът на Волен. Още по-върлият „патриот” Валери Симеонов – наследникът на изхабения и поизтъркан негов роднина. Въпрос на време е кога някой бивш милиционер ще се сети да откровеничи за Валери. Например за онези вагони с готова продукция, които са изчезнали безследно от комбината в Дебелт. Както и при Волен, историята е заровена, но не много дълбоко. Никой не знае по време на отлив какво ще лъсне. И тук има почетен консул на Русия, само че бургаски. Местният феодал Тонко Фотев – бивш милиционер и настоящ блудник /решение на СГС от 17.01.2012 г./, също като колегата си от Пловдив умее да привлича любовта на висши магистрати. Главният обвинител на Бургаска област – прокурор Емил Христов 3-4 пъти седмично тичка сам на отчет при любимия си почетен блудник. Церемонията е многогодишна и винаги се извършва в сладкарница „Неделя”, която е в съседство с офиса на сивия кардинал на Бургас. Фотев знае много. За лиценза на СКАТ, за откраднатите вагони, за странната метаморфоза Балевски-Симеонов. Кога един човек бяга от фамилията си? Кога си я сменя? Ако сте жена, е ясно. Сключвате брак и готово – получавате тази на съпруга си. Но защо един мъж би скрил, че се казва Балевски? Родът е славен – активни борци, академици, партизани, комунистически величия. Нищо срамно. Но необяснимо защо, определеният за нов „по-патриот” предпочита да се именува Симеонов, като взима малкото име на баща си за свое фамилно. Защо? Някой ден отливът ще разкаже.

Засега е ясно защо остриетата на бургаската телевизия не виждат блудника Фотев. Нищо че им е под носа и че има решение на съда, неподлежащо на обжалване.

Иначе тупането в гърдите на безкомпромисните „патриоти” е оглушително. Справедливи били, честни били. Така е, няма спор, само че дотолкова, доколкото им разрешат милиционерите.

Та кого предпочитате? В.С. или В.С.?

 

Ивайло Зартов, 19 април 2014 г.

 

Безкраен ли е тюрлюгювечът?

3
11 years
by in Uncategorized

barekov_peevski_vasilev

Масова хипноза ли? Това пък какво е? Порових в дебелите книги, посъбрах теоретични знания и затворих очи. Без да се напъвам особено, се завъртяха, като на кинолента кадри от Челопеч. Делян Пеевски зад скарата пече кебапчета и кюфтета за народа. След това, в някакъв селски боксов клуб раздава двутонни шамари. Чувалът стене – народът е просълзен от умиление. Разхожда се Делян сред почитатели и обявява: „Като взема властта, ще върна названието Народна Република България!”.

Усмивките от новите ленти не спират. Делян Пеевски обикаля по градове и села. Строи сцени на площадите, изнася концерти и обещава. Само да се докопа до властта и щял да разкатае фамилията на олигарси, местни феодали и корумпирани държавни чиновници. Тук образът леко се разплу, отнякъде се излюпи пожарникарската фуражка на баш обещавача на справедливост Батман-Бойко. Рекох си – тия сигурно са роднини. Опа, картинката се избистри: Делян Пеевски си прави партия – „Наглост без граници”, „Наглост без цензура” или нещо подобно. Ще се бори с досегашните бандити – БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА… На въпроси към новия спасител откъде са парите за партията, концертите, кебапчетата…месията отвръща, че са лични спестявания. Не били на медийната империя на Ирена Кръстева, която вече даже била продадена. Не били парите и на банкера Цветан Василев.

Закономерно се раждат нови въпроси. Кой всъщност е спестовника Пеевски? Какво знаем? Бивш следовател, активист на жълтото НДСВ иии…. вечен депутат от турскосиньото ДПС. За малко щеше да се самоназначи и за шеф на ДАНС. Стоп! Рязко отворих очи. Какво става? Нали този същия Делян Пеевски българските граждани го уволниха, махнаха го, спряха го да шефства в ДАНС. Нали той уж беше причината народът, гневен и възмутен да скочи на протести срещу правителството на Олигархски? Нищо не разбирам. Странна работа.

Редовият депутат от ДПС се бил срещал над 40 пъти, при това официално с Цветан Цветанов, докато последният се изживяваше като министър на вътрешните работи. 40 срещи! Защо? За какво толкова са си говорили? За футбол, за жени, пак за футбол и отново за жени? А сега де?  И кой всъщност е бил в нужда? Министърът или сивият незабележим народен представител? Като казах народен представител, се сетих още нещо. Българинът Пеевски се оказва любимец на бедните и отрудени български мюсюлмани  от Кърджалийско. Ахмедовци, Хасановци и Мюмюновци се кълнат, че били познали истинския образ на Делян и затова ще го пратят да евродепутатства в Брюксел. Браво! Машала, евала, ашколсун, молодец! Ей на това му викам аз 100% неподправена народна любов. Оказа се истина – за любовта невъзможни неща няма, можеш да познаеш нещо, което нито си помирисвал, нито виждал.

Ох. Гледам в тюрлюгювеча „Наглост без цензура” за повече вкус са вкарани и войводите от ВМРО. Не може да бъде. ДПС и ВМРО заедно в любовта. А какво стана с чувствената връзка ДПС-АТАКА? Нова, бодра смяна ли се подготвя? Не, не, не може да бъде. Нещо не е наред. Голяма дивотия. На тия пичове от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) явно не само една дъска им се е разхлопала, а цялото дюшеме се е откъртило.

Ще кажете, че съм се объркал и на места вместо Делян Пеевски е трябвало да напиша Николай Бареков. Да, ама не. Объркан съм, но не съм сбъркал. Само се чудя. Няма ли край тази 25-годишна хипноза? Я пак да се заровя в дебелите книги. Да видя, има ли край, няма ли край това пусто българско вцепенение.

 

Ивайло Зартов, 21 април 2014 г.

Христос Воскресе!

1
11 years
by in Uncategorized

 

velikden-2011-8

Великден мина. Не бързайте с общоприетия отговор.

Дали наистина е така!?

И тази година дойде календарната дата Великден. И тази година за пореден път Христос Воскресе! Горкият Господ, не се ли умори? Всяка година възкръсва и чака да бъде светлина. Само че къде е тая светлина? Пообиколихме църквата, запалихме свещички, чухме благата вест от светите отци, целунахме ближния и толкова. Всяка година възкръсва горкият Бог и се надява, че най-накрая ще разберем, ще го вземем на сериозно, ще престанем с бутафорията.

Но уви. Великият ден отминава и всичко си продължава по старому. Всеки се завира обратно в дупката си, в крепостта си, в проблемите си. А какво става със светлината? Тя сама ли да дойде, без нас, без дори да си мръднем пръста? Христос Воскресе! Нахрани ли това бедните, донесе ли повече сигурност за нас и децата ни? Донесе ли справедливост? Не! Защото колкото и пъти да възкръсва, всичко е в нашите собствени ръце. Той чака, помогни си сам, за да ти помогне и Бог! Той чака, възкръсва всяка година и чака. От нас, от вярващите или от тези, които се правят на такива, да престанем да симулираме, да престанем да се оправдаваме, а да заслужим по-добрия си живот, да заслужим светлината. Да престанем да мълчим, когато виждаме неправда, да престанем да даваме рушвети, да престанем да се навеждаме пред властимащи. Той чака да престанем да се страхуваме, да си спомним смисъла на думите чест и достойнство.

Бог няма да се умори да възкръсва всяка година. Ние обаче не се ли уморихме да лицемерничим? Кога ще станем, ще вдигнем гордо глави и ще кажем този ни излъга, не си спази обещанията. Кога ще повярваме в себе си? В това, че ние носим светлината, ние носим правдата, ние носим собственото си щастие. Докога ще играем този театър на светли дати да се правим на честни и добри, като на една крачка от нас пак със свещичка в ръка стои приватизатор, заменкаджия, корумпиран държавен служител, мутра и ни се усмихва щастливо. Защото от утре той пак ще продължи да коли и беси такива като нас, които чакаме догодина Христос пак да възкръсне. И в молитвите си се молим Той, Бог, да свърши нашата работа. Да ни отърве от изедниците, да ни даде щастие, здраве, пари, благополучие. Да ни даде! Все си чакаме наготово. Докога?

Да, Во истину воскресе! Само че за тези, които дават, за тези, които не чакат, а действат за общото и собственото си благополучие. Те носят светлината, а останалите, останалите да вземат да си заредят акумулаторите, батериите или каквото имат там в сърцата си. Стига да ги намерят къде са.

 

Ивайло Зартов, април 2011 г.

Разпети петък

0
11 years
by in Uncategorized

petuk1

Поругаван, оплюван, осмиван, предаден, изоставен. Всичко това е изпитал Бог. Всичко е получил, до последната капка от „народната любов”. Колко е разбираемо. Колко по човешки, нечовешки са постъпили с Него. Всеки се е стремял да се разграничи от Него. Отричали са се от Него. Правели са се, че не Го познават. Криели са се, бягали са, по-далеч от Него. Да не би по някакъв начин някой да си спомни, че са имали нещо общо, някакви допирни точки. Да не би Неговото нещастие да се прехвърли и на тях. Страхът за собствените им кожи може да бъде усетен и днес след хиляди години, още смърди този техен страх. Жалкото им желание да се разграничат, да се скрият, да спасят себе си.

Боже! Нищо не се е променило. И днес е същото. От Теб са се отричали и Теб са изоставяли, та какво остава за обикновените хора. До вчера обичани и уважавани, днес оплювани, осмивани, обругавани. И пак същото – най-близките се срамуват, страхуват се, бягат, ще си счупят краката. Ще забравят кой си, ще забравят дори кои са те самите. Само и само да продължат да живуркат. Да дишат, да тъпчат ненаситните си търбуси. Да оцелеят. На всичко са готови, ще се включат в общия хор на обвинителите, ще крещят с цяло гърло обиди и хули срещу теб. Други ще се наврат в дупките си, ще изключат телефоните си, ще изключат душите си, сърцата си. Ще потърсят и ще намерят за себе си основателни причини за това, че са те изоставили, и ти, ти ще си виновен. Ти си виновен пред тях, предателите, защото не си победил враговете. Защото си се оказал слаб и си допуснал те да победят. Да те вържат, да те бият, да ти се присмиват, да те оплюват. Сам си си виновен. Е, ако беше останал непобедим, силен, щяха да ти се кланят, да ти ръкопляскат, да викат осанна. Но сега ти си слаб. Така че разпни го. И колкото по-бързо те разпнат, толкова по-добре за тях, по-бързо ще се отърват от теб и опасността за себе си. Отрекли се били, изоставили Го, предали Го. Боже, колко са слепи и малки, та те предават себе си, отричат се от себе си, изоставят себе си. Не Теб. Себе си обричат.

И нищо, ама нищичко не се е променило, хиляди години все едно и също. Дава им се възможност да израстнат, да спасят себе си, да намерят себе си. И нищо, хиляди години малодушието продължава. Слабостта побеждава. Нагаждачество и хамелеонщина. А иначе чакат, чакат да възкръснеш, да стане чудо, за да се присламчат отново под крилото на силния. Да застанат редом с победителя и да крещят осанна. Чакат да бъдат смели, само че не могат сами, имат нужда от чудо. Имат нужда някой друг да изкупи греховете им. Някой друг да се пребори за тяхното щастие. Някой друг да страда, да рискува, да даде живота си за тях. За хамелеоните, за ту любящи, ту мразещи човеци-нечовеци. Когато както им изнася.

Господи, Ти си мъдър, разбираш ги Ти тия работи и затова им прощаваш. А те на това и разчитат. За какво им е да се променят. Все ще се намери кой да води битките вместо тях. И ще им се прости за греховете, за малодушието, за предателството. Нищо, че предават себе си и собствените си деца. Ще им се прости.

 

Ивайло Зартов, април 2011 г.

От ДОПГ с любов

7
11 years
by in Uncategorized

karikatura_20432766 Карикатура: Иван Кутузов

Добър ден, будали. Добре дошли на поредното преброяване на балъците. Евро избори 2014. Всъщност, вие вече си знаете – няма значение как се наричат. Местни, парламентарни, президентски или евро. За последните 25 години трябва да сте научили – все тая! Ето какво сме ви приготвили този път:

1.Гласувайте за БСП! За петдесетте социални милионера в ръководството на партията-майка. За схемите от типа „Батко и Братко”, заменки на чукари за плажове и червени шамани. За незаменимата Моника – най-великата пиарка на всички времена и специалистът по ролята на шинелите в съветската армия Сергей.

2.Гласувайте за ГЕРБ! За обещавача на справедливост Бойко и милиардния рекет. За Цецо – шестте апартамента, постната пица Дянков, обилно гарнирана с бонуси за милиони, ама за нашите хора. Не за вас. За безкрайния апетит на Цветелина Бориславова и злоядата Фидосова.

3.Гласувайте за ДПС! За тежките хонорари на хидролога Доган, тесните специалисти Данчо Ментата, Христо Бисеров и обръчите от фирми.

4.Гласувайте за АТАКА! За личното патриотично обогатяване на Волен и роднините му. Или пък за неговия кум:

5.Гласувайте за Националния фронт за задоволяване болните амбиции на Валери Симеонов – Балевски. По-селското копие на Сидеров.

6.С леко неудобство ви предлагаме да гласувате за новия супер як обещавач на справедливост Бареков. За Пеевски и медийно-банковата сергия отзад. За „Наглост без цензура” и мечтата България да се напълни с дудуци.

7.Гласувайте за „Деформаторския блок”. За Меглена Миглена Кунева Пръмова и сбирщайн от жълто-сини мераклии.

8.Гласувайте за АБВ и Гоце – трепачът на архари. За танцуващия с мутри вътрешен министър Румен Петков и генерали без армии. За далаверата „Сапард” и приятелската компания Люси Стойков, Марио Николов и прокурор Стойчо Ненков.

Достатъчно ли са 8 парчета? Хайде, стига ви толкова „разнообразие”. Мили абдали, от тези предложения, което и да изберете, все на нас ще кацнете. Така че, споко. И за да не се надувате много, да си знаете – хич да не гласувате, пак за нас работите. Секционни, районни и прочие избирателни комисии сме ги подредили. Бюлетини сме напечатали колкото и каквито трябва. Протоколите са нарисувани. Не ни дреме за вас. Ние винаги ще сме си на власт. Кои сме тия „ние” ли? Ха-ха-ха. Не се правете на по-тъпи, отколкото сте. Познавате ни. Ние сме сплотения отбор от олигарси и местни феодали – Златев, Божков, Гергов, Ганчев, Прокопиев, Минев… Надуваемите кукли, назначени да се правят на политици – Станишев, Борисов, Доган, Първанов, Костов, Сидеров, Симеонов, Бареков, Пръмова… И наемниците в тоги – прокурори и съдии: Цацаров, Велчев, Ситнилски, Христов, Дърмонски.., ВСС, ВКП…

Ето това сме НИЕ. Три глави на едно тяло. За по-накратко може да ни викате ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Ха-ха-ха. Знаем, че езикът ви няма да се извърти от страх. Раболепен, слузест страх. Четвърт век ви грабим и унижаваме, а вие не само че ни търпите, но дори някои от вас ни облизвате, като помияри. Отрепки, боклуци, мърши! Да, това сте вие.

Роби, стягайте се за поредното преброяване!

 

Ивайло Зартов, 08 април 2014 г.

Пастирката и кралицата

4
11 years
by in Uncategorized

655-402-rosen-plevneliev-i-kralica-elizabet-вести Снимка: Вести.бг

Прочетох във вестниците, че българският президент Росен Плевнелиев се срещнал с английската кралица. Ихаа! Страхотна новина! Викам си, я да потърся кадри от паметното събитие. Да видя кое как е било. Гледам някакъв комсомолец с чуждо сако и риза, останала му от пионерските години, килнал вратовръзката на една страна топурка на място под касата на някаква врата. Изведнъж главата му рязко падна на гърдичките му. Още по-отривисто я вдигна, като несвоя и пак му падна. И така няколко пъти. Не го разбрах това движение. Леко се притесних при следващия такт да не я загуби. Да не се изтърколи пред него. Но едни приятели ме успокоиха – това било нещо, като да покаже уважение и почит пред домакина. Аха, ясно. В следващия кадър нашето човече Буратино тръгна с маршова стъпка точно към този домакин, който се оказа една баба. Само че засукана. Много добре поддържана, елегантно облечена и с приятно излъчване. Възрастната жена запази самообладание около 3 секунди. Поогледа се плахо, сякаш търси къде да се скрие от напористия пришълец, но стоически остана на място. Чудото се приближи плътно и широко отвори уста. Започна да говори, да говори, да говори… Дали от външния му вид или от приказките, не стана ясно, но миловидната баба изглеждаше потресена. Очите й се разшириха.Смесица от страх и недоумение, вместо протоколна физиономия за добре дошли. Наблюдавайки сценката, се сетих как Роската умилно обясняваше, че в едно от миналите си прераждания е бил ирландска пастирка. Светна ми! Чак сега зацепих какво се случва. Трепети, вълнения, безкрайни монолози. Всичко си дойде на мястото. Можете ли да си представите душичката на бедната верноподаничка на Нейно Величество. Тя е приета от своя суверен. Малката раздрипанка, паркирала стадото с овце на поляната пред Бъкингамския дворец, очи в очи с кралицата на Британската империя. Исторически момент, обилно гарниран с разтърсващата миризма на пресни дърдонки. Съжалих я бабата. Тя все още се оглеждаше. Явно търсеше президента на България.

Ивайло Зартов, 03 април 2014 г.

Уф!

0
11 years
by in Uncategorized

заседание

Министерски съвет на Република България. Съвещание. Начело на тежката маса седи министър председателят Пламен Олигархски. Около него нацвъкани всевъзможни министри. От важни, по-важни.

– Тази седмица ще я караме натагадък, че ме чакат на едно отговорно място. Цветльо, почвай ти.

Министърът на много вътрешните работи опъна сериозна физиономия:

– Преизпълнихме плана по унищожение на битовата престъпност със 120%. Минирахме всички подстъпи към мазите на хората, с което на практика осигурихме неприкосновеност на бурканите с кисели краставички. Въведохме платени сапьорски курсове за населението. Ефектът е три в едно: Повишаваме заетостта, пълним хазната и се готвим за челните места в следващата параолимпиада.

– Гениално! – отсече Олигархски. Видимо поласкан, много вътрешният министър изду бузи и застана в стойка мирно, нищо че беше седнал…

– Зина, ти си. Какво ново-старо в твоето министерство на правосъдието?

Принцесата воин, Зинаида Златанова ожесточено хапеше устните си:

– Амиии… то аз, почти цяла година се чудя на какво съм министър…

– Браво! – похвали я премиерът – Кратко, точно и ясно. И най-вече – изчерпателно. Продължавай в същия дух! Я, министърчето на икономиката, енергетиката и какво беше там…? Къде си се сгънал?

– Всичко е по план, г-н Олигархски. С енергоразпределителните дружества ще потанцуваме предизборно. Твърдост, решителност и безкомпромисност ще има в изобилие. Колегата министър на културата дори ме уреди с ускорен курс по актьорско майсторство. Всичко ще бъде ТОК!

– Добре, добре. Похвално! А за икономическото положение нещо няма ли да ни кажеш?

– Нещо…

– Достатъчно! – авторитетно рече и засече председателят. Така, кои останахте? За учители, доктори и безработни не ми се слуша, а и времето напира. Ах, да. Министърът на финансите…? Какъв е тоя нов заем от 3 млрд.лева? Защо само толкова? Каква е тая скромност? Човек ще си помисли, че ти лично ще ги връщаш милиардите. Действай мащабно, Чобанов! На пенсионерите ще подхвърлим 4-5 лева, на майките с деца ще обещаем още толкова. И за нас и нашите приятели някой и друг милиард  да остане. Разгърни се, не се притеснявай! Спомни си за твоите предшественици – Милен Велчев и Монката Дянков. Кой ги приюти? VTB- руската външнотърговска банка. И за теб ще се намери уютно столче там. Давай по-смело! Същото се отнася за министъра на отбраната. Айде бе, Ачо! Самолети, танкове, фрегати… Нещо няма ли да купуваме? Комисиони, консултации, хонорари…

Колеги, я ми кажете. Наистина ли сред нас има някакъв министър на инвестиционното прожектиране ли беше, на дистанционното проектиране ли? Почти от една година съм министър председател. Как така нищо не знам по въпроса? Какво работи колегата? Кой го назначи? Как се казва?

Конфузна ситуация. Смълчани погледи, прехапани устни и скърцащи столове. Въпросите увиснаха някъде по средата, над масата, като кристален полюлей…

– Хубава работа! Проявете малко смелост, де. Кой си ти? Който и да си, вдигни ръка! – като каза „ръка”, Олигархски хвърли поглед към часовника си за 25 000 евро. Изтръпна – Край! Развалям седенката. Питанките остават за домашно. Другия път да ми докладвате. Както се казва „Радвам се, че се видяхме, а сега – още повече!”.

Шефът на българското правителство се изправи и напусна сградата на Министерски съвет в неизвестна посока. В главата му кънтеше само една мисъл – Досада!

„Уф, егати тегавата работа, ама какво да се прави… Чат-пат ще се жертвам. Ей така, за по 15 минути на месец. Родината изисква жертви. Уф!”

 

Ивайло Зартов, 01 април 2014 г.

Юбилей, 1 година в хотел „Затвор”

0
11 years
by in Uncategorized

Ето, пролет пукна, а ние – не. И втори април пак си дойде. Паметна дата – 1 година творческа командировка в х-л „Затвор”. Всъщност мегапродукцията започна още на 28.06.2010 г., когато разбеснелият се сценарист, почетен консул на Русия и доказан блудник (линк към решението на СГС от 17.01.2012 г.) Тонко Фотев нареди на слугите си в тоги – бургаския прокурор Маджаров и следователчето Гайдаров да ме арестуват. Неговият съратник и продуцент – екс полковникът от КГБ, екс депутат и вечна мутра Г.Гудков нежно застана зад творческия замисъл и включи в колектива и другаря екс посланик на Русия – Потапов. Тримата баш юнаци наеха за главен консултант, не кого да е, а екс Гладния прокурор на Република България Борис Велчев. Последният е известен в кинаджийските среди като другарят, който вечно няма достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Мотивиран и въодушевен от оказаната му чест, шефът на Несветата инквизиция писмено нарежда на кривосъдниците си: „Да се окаже пълно съдействие на другарите от съветското посолство!”. Това развързва ръкавите и гащите на изпълнителите на терен. Прокурори и съдии смело хвърлят и изгарят на кладата закони, канони, правила и прочие ограничители. Творческият им полет е свободен, безконтролен и абсурдно красив. Осъждат ме за присвояване и безстопанственост, в качеството ми на управител на частна фирма, без да направят ревизия на същата тази частна фирма. Новаторството им е очевадно. Разюзданата фантазия на българските проститутки в тоги създава истински шедьовър. Най-сладкото е, че през целия снимачен период не свалят лозунга си: „Няма нужда от ревизия, всичко е доказано!”?!?! За десерт, вместо общоприетите „Край” „Fine”, „The end”… и подобни завършеци, отново оригиналничат: „В името на народа!”?!?! Явно с това неуместно обобщение са решили да заместят имената на поръчителите на продукцията. Малко тъпичко от страна на върховния кривосъдник Дърмонски, ама карай, кой ти гледа. Нали целта е постигната – връчиха ми награда от 9 години за главна мъжка роля.

До тук всичко бе по план. Сценарият леко се обърка обаче, когато на 04.01.2011 г. ме „пуснаха” в домашен арест. Взех, та прописах. После пък, вместо тихичко и кротичко да кютам и да се радвам на отличието си, отрязах пръста си, за да подкрепя протеста си срещу творческия колектив и цялата шайка от олигарси и корумпирани политици и магистрати, откраднали България. Постигнах очаквания ефект – стената от мълчание и бездушие падна. Другата стена – от корупция не помръдна. Както и предвиждах, тя се направи на глуха, сляпа, няма, саката… типично за Темида Българска. И сега, ето ме тук – в творческа командировка, в хотела с интересното име „Затвор”. Старая се да се отблагодаря с всички сили на творческия колектив, който ми осигури прекрасните условия да пиша. И успявам да ги радвам. За последната 1 г. написах над 150 радости, а общо откакто ме запознаха с химикалката, са над 350. Някои от материалите надхвърлиха 50 000 прочитания. Блогът (http://ivailozartov.org/) сам по себе си е подарък за ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Благодарността ми е безгранична. Скоро ще ги ощастливя и с първата си книга. Да не забравя да спомена и уж новия Главен прокурор – Цацаров. И той се оказа член на ДОПГ. Нормално. Бандата си го назначи и той 7 години да няма достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Точно затова е задължително висшите магистрати да се избират пряко от българските граждани, а не да се назначават от олигарси и политици-проститутки, както е в момента. Но, стига толкова разговори за изкуство.

Сега се обръщам към стотиците, хиляди приятели, които ми пишат. Страхотни сте! Гордея се с вас! Вие сте смели, прогледнали и решителни българи. От вас се страхуват чудовищата и злодеите, облечени във власт. Вие, свободните български граждани ставате все повече и повече. Щастлив съм. Вие знаете, че отговорността за по-добрия живот на родителите ни, нашият и този на децата ни е само наша. Заедно, с обединени сили ще накажем виновниците за 25-годишния геноцид над българския народ.

Приятели, благодаря ви за всеки ред, за всяка дума.Фантастични сте!

Ивайло Зартов, 02 април 2014 г.

Go to Top