Видео 18+

На 26 март, точно преди две години голяма част от българските медии* отразиха изявление на Ивайло Зартов, по повод поръчковия процес срещу него. Това стана обаче след като в знак на протест срещу корумпираните магистрати, които го осъдиха единствено по думите на обвинението, той отряза част от малкия пръст на ръката си. Във видеозапис той разкри имената на поръчителите и изпълнителите на поръчката срещу него и семейството му, и същността на поръчковия процес срещу него.

На 20 март 2013 г. ВКС постанови окончателното си решение: Осъжда Ивайло Зартов на 9 години ефективна присъда. Делото беше образувано през 2009 г. по поръчка на екс-депутата и екс-полковник от КГБ Генадий Гудков, почетния консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев и с активното съдействие на руския посланик, оказал братски натиск върху българския Главен прокурор Борис Велчев. Имената на корумпираните и зависими български магистрати, участвали в тази наказателна акция:  съдии: Захарин Захариев, Георги Кошничаров, Петя Георгиева, Мария Тончева, Николай Дърмонски, Емилия Нашева, Даниел Марков; прокурори: Димо Маджаров, Галина Колева, Милена Досева, Кремена Стефанова, Красимира Колова; съдебни състави по делата на всички инстанции: Валентин Недялков, Васила Кофинова, Светла Цолова, Събина Христова, Тошко Стойчев, Пламена Маринова, Иван Иванов, Галина Тодорова, Капка Костова, Пламен Петков, Румяна Казларова, Асен Гюзелев…

Зартов беше обвинен като управител в присвояване и безстопанственост от частна фирма, чиито фактически собственик е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. В наказателното дело, което държавата България заведе срещу него, българските магистрати изпълниха частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков. В хода на следствените и съдебни действия не бяха събрани никакви доказателства за неговата вина или невиновност. На три инстанции, пред пет съдебни състава бе отхвърлено искането на Зартов и защитника му да се направи ревизия на фирмата, да се извърши финансов анализ и оценка на активите и да бъдат събрани необходимите доказателства. Поръчковото дело срещу Зартов е образувано по “сигнал” на Тонко Фотев, почетен консул на Русия в гр.Бургас, който е извършил блудствени действия спрямо една от петте доведени дъщери на Зартов, както и заплахи към нея и семейството. Действията на това лице са доказани от съдебно разследване, проведено по повод  дело за клевета, заведено от Фотев към момичето. В това дело момичето е оправдано, като съдът е доказал, че Фотев действително е извършил блудствени действия към нея и заплахи. Въпреки това, дело срещу Фотев не е образувано, бургаската прокуратура се прави на глуха и сляпа вече повече от 2 години /линк към решението на СГС от 17.01.2012 г./**.

__________________________________________________________________________________

Избрани откъси от интервю на Ивайло Зартов за в.Уикенд, март 2014 г.:

Отрязаният пръст срещу надуваемите кукли

Няма политици в България. Нарочените за такива са надуваеми кукли. Плащат им, купуват ги и те задоволяват нужди, според желанията на клиента. „Политиците” са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Заедно с корумпираните магистрати и техните господари – олигарсите, са виновни за 25-годишния геноцид над българските граждани. България е най-корумпираната и най-бедната държава в Европа и заради тях.

И? И нищо. Нещо случва ли се? Възможно ли е шайката от ДОПГ сама да се самоарестува и самоосъди? Не. В страната ни има две много дебели и плътни стени. Едната е изградена от корупция, втората – от бездушие. Първата може да бъде разрушена само от ежедневен, тотален граждански контрол. Непримиримостта на смелите и прогледнали български граждани ще донесе жадуваните справедливост и възмездие. Но за да стане това, трябва да се разбие стената от мълчание. Вижте последния доклад на организацията „Репортери без граници”. От срамната 87-ма позиция България се е сринала на 100-то място по свобода на словото. Съберете титлите – най-корумпирана, най-бедна и  с практически нулева свобода. За какво са ни всичките телевизии, вестници, радиа …? Къде са българските журналисти? Нима са се превърнали в слуги на ДОПГ?

С отрязването на пръста си пропуках стената от мълчание и бездушие. Направих така, че да се чуе срещу кого и какво протестирам. През 2009 г. корумпираните кривосъдници образуваха наказателно производство срещу мен, вместо дело от частно-правен характер. 2010 г. корумпираните убийци излъгаха, че съм нарушил мярката за неотклонение „Парична гаранция” и ме арестуваха. Пишех до всички институции и медии. Никой не ми обърна внимание. 2011 г. ме „пуснаха” под домашен арест. Вече знаех – поръчителите държат в ръцете си и съда. Аз и моят защитник непрекъснато искахме да се направи ревизия на фирмата. Следователите и прокурорите бяха „пропуснали”. Съдът ни отказваше с аргумента, че нямало нужда!?!? Всичко било доказано!?!? Само идиот може да твърди, че обвинение в присвояване и безстопанственост може да се докаже без ревизия на самата фирма. Но фактите са налице – осъдиха ме в името на поръчителите. Още през 2011 г. взех решение да си отрежа пръста, но до 2013 г. така и не се намери кой да държи камерата. Запазил съм кореспонденцията си чрез e-mail с много известни български журналисти от 2011 г. Те обещаваха да отразят протеста ми, но се скриха, избягаха. Автоцензура. Ясна е работата. Кой ще посмее да скочи срещу руски посланици, депутати, консули и родните им слуги – Главни прокурори, съдии… Никой не посмя тогава. През 2013 г. Бог ми изпрати един приятел – руснак. Заснехме протеста ми. Разпространих го в интернет. И от там вече българските медии го завъртяха. Получи се, успях. Знаех си, че лешоядите няма да устоят на кръвта. Викът ми бе чут. Иначе можеше още да си пиша до всевъзможни родни институции и медии, без изобщо да се чуе нищо. Така правят гадините от ДОПГ – погребват живи българските граждани в тишината, осигурена им от българските журналя.

Протестът ми беше личен и общ. Моят казус е само частица от големия геноцид. Важно е какво казвам – имената на престъпниците. Думите са важни. Пръстът беше само средство, за да се чуе словото. Отрязаният пръст е и демонстрация на решителност, на несломима воля за битка до окончателната победа над  ДОПГ. Нека си знаят паразитите, нищо не може да спре нито мен, нито хилядите, отхвърлили робството българи. Никакви репресии, скалъпени процеси, решетки, затвори, манипулации и лъжи. Нищо няма да ги спаси. Ето, това е посланието. И няма никакво значение дали са го разбрали надуваемите кукли. По-важното е, че го разбраха моите приятели”.

Революция незабавна и всенародна

…От ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ми бяха подготвили два капана. Единият е да ми скалъпят поръчково обвинение – да ме пуснат в месомелачката от корумпирани прокурори и съдии, и да ме осъдят. Втората им задача беше всичко това да се случи тихо. Никой да не разбере за поръчителите, за палачите и за техните методи на инквизиция. Е, в това се провалиха. Въпреки, че бяха организирали медийно затъмнение не им мина номерът безшумно да ме погребат жив. Викът ми за справедливост бе чут. Това е важното. Разбира се колкото и пръста да отрежа, стената от корупция няма да потръпне. Само обединените усилия на свободните, смели и прогледнали български граждани могат да разрушат ДОПГ. Шайката от олигарси, местни феодали и слугите им – „политици” и кривосъдници знаят за тази опасност. Затова отстрелват потенциалните водачи. Заплашват, манипулират, подкупват или директно унищожават дръзналите да им се съпротивляват. Бандитите са овладяли държавните институции, силовите структури са в ръцете им, медиите са техни. За 25 г. успяха да разпарчетосат България и да я натъпчат в джобовете си. Парадоксален е театърът на 3 март, 19 февруари и други подобни дати от историята ни. Изродите се правят, че отдават почит на герои като Левски и Ботев. Но явно са забравили техните думи. Ще им ги припомним. Освободили сме се от турско робство. Ще се освободим и от изродското. Време е да изрежем злокачествения тумор от тялото на България.

„Революция незабавна и всенародна!” – Помните ли на кого са тези думи?

Към неизбежното

С всеки изминал ден смелите, прогледнали и свободни български граждани стават все повече и повече, а това си е огромен повод за щастие. Тенденцията е ясна. За ДОПГ (държавна организирана престъпна група) става все по-трудно да манипулира, да лъже и разделя българските граждани. В битката за умовете и парите на данъкоплатците се хвърлят нови обещавачи на справедливост и възмездие. Шайката от олигарси, „политици”, кривосъдници и контролираните от тях медии въртят на пълни обороти пропагандната си машина, но всичко е напразно. България върви към неизбежното – към революция. И няма защо да ни плашат, че тази дума била собственост на една или друга идеология. Няма такова нещо. Във Франция са я нарекли буржоазна. Преди това, в Англия – реформаторска… Кой както иска да си я нарича. Важното е, че ще доведе до смяна на системата. Двадесет и пет години Божковци, Златевци, Станишевци, Борисовци, Костовци, Догановци… грабят България. Пият човешка кръв и богатеят. В същото време над 2 млн. българи бяха прогонени от родината. Още толкова пенсионери се чудят от какво да умрат – от глад, от студ или болести. 1 700 000 българи „живеят” с недоходи по-малки от прага на бедността. Перспективата пред младите е да станат мутри, проститутки, наркомани. В краен случай – да слугуват в петзвездните хотелски комплекси на Шайката. Самоубийствата, породени от отчаяние и безизходица са ежедневие. Както и откъдето и да се погледне, данните говорят за геноцид. Превърнаха България в един огромен лагер на смъртта. Вместо смъртоносен газ, ни избиват чужди и родни монополисти с надути, фалшиви сметки за ток, парно, вода, храни…  А набедените за политици безродни продажници участват с радост в масовото убийство. Неизбежно е. Смелите, безстрашни българи ще стават все повече и повече. Робството не може да бъде вечно. Страхът ще отстъпи пред гнева. Оковите ще бъдат разбити на хиляди парченца. Алчните изроди сами копаят края си.

Ще въстанем. Сами ще извоюваме жадуваните справедливост, законност и правосъдие. Ще конфискуваме награбеното и ще го върнем в държавната хазна. С това ще защитим труда на родителите си, своите чест и достойнство и живота на децата си. Виновниците за геноцида ще тикнем в затвора за хилядите им престъпления срещу България и българските граждани. Вървим към неизбежното и паразитите го знаят. Усеща се как с последни сили се опитват да ни излъжат, да ни изплашат. Вижда се как се гърчат в опитите си да запазят своята система. Време е да им припомним думите на Христо Ботев – „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от тялото си…”

България върви към неизбежното – справедливост, законност и правосъдие.

__________________________________________________________________________________

*Цитат от Решението на СГС:
„Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас.”

**Извънредно издание на „Шоуто на Слави” – 26 март 2013 г.

Част от интервю на Ивайло Зартов за в.Уикенд,
цялото интервю можете да прочетете в рубриката “Аз” в блога

Въпрос 10: Особености на руската политика и бъдещето на Украина

Без емоции

Особеностите на руската политика не се отличават много от особеностите на политиката, на която и да е друга голяма държава, разполагаща с мощни финансови, икономически, военни и прочие ресурси. Русия защитава собствените си интереси с всички позволени и непозволени средства. Същото правят САЩ, Англия, Германия… И България би трябвало на първо място да се погрижи за себе си. Но за съжаление ни управляват продажници и алчни задници. Смешното в нашия случай е, че до 1989 г. официално си бяхме обявени за част от СССР. Нямаше лицемерие и съмнения в това отношение. След 25 години преход-грабеж уж сме членове на НАТО и ЕС, но всъщност още сме част от Русия. По думите на бившия руски посланик Потапов, българските партии и ръководителите им са „наши” или „по-наши”. БСП, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, АТАКА, дори и тези, които сега ни се пробутват за нови, като „Наглост без цензура”, НФСБ и „Деформаторски блок” са от същото котило. Иначе казано – политическите решения и законотворчеството на България се извършват със съгласието или по нареждането на Кремъл. Знаейки това, е лесно обяснимо защо само се приказва, но нищо не се предприема в посока енергийната диверсификация. България е зависима от руските газ, нефт и ядрено гориво. За да е пълна картинката – българските прокурори и съдии се назначават от вече продалите се политически проститутки. И така – законодателната, изпълнителната и съдебната власт на „независима” България служат на чужди интереси. Допълнително се обслужват и желанията на САЩ и ЕС, стига предварително да са се разбрали с Москва. В отплата ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е получила лиценз да граби, краде и убива собствения си народ. Без ограничения. Геноцидът над българския народ е „узаконен” от международните жандарми. Последствията ги знаем – родни олигарси, местни феодали, „политици” и кривосъдници обезлюдяват България. Темповете на българския геноцид нямат световен аналог. Червените кхмери и африкански диктатори са бебета в проходилка, в сравнение с нашите изроди. Но на никой не му пука. Желанието на паразитите е, ако може и жертвите – българските граждани да не забелязват, че ги убиват. Дебело подчертавам: Не са ни виновни чуждите държави, а родните продажници и пасивността на гражданското общество в България. Тук има един важен нюанс. Ние, българите бяхме възпитавани да обичаме Русия и руснаците. Те са братушките – освободители. Но не си даваме сметка, че за Русия ние не сме по-различни от другите народи. Руснаците не са обучавани в училище да ни обичат безумно и да ни дават децата си при поискване. Ние, българите сме страшно сантиментални и бъркаме любовта си с чисто геополитическите интереси. Самите руснаци предпочитат фразата „Без емоции”.

Бъдещето на Украина ли? Помните ли Косово? САЩ и НАТО бомбардираха столицата на независима Сърбия. Разцепиха я със сила и създадоха нова държава за албанците в Сърбия. Тогава шиптърите бяха застрашени и „цивилизованият” свят се втурна да им помага и да ги спасява, убивайки „лошите” сърби. Сега ни продъниха ушите, че народът на Украина сам трябва да взима решенията за бъдещето си. Е, рускоговорящите граждани на Украина от Крим и източните части на страната казаха какво искат. Нали са граждани на Украина и уж им се дават същите права, както и на тези, които събориха властта в Киев. Лицемерието е очевидно. Двойни, тройни и петорни стандарти. Естествено, че Русия ще защити руснаците в Украина. Нима САЩ не защитава своите граждани по целия свят. При това, тук говорим за 20 милиона човека. На някой стана ли му ясно кого защитават САЩ в Афганистан и Ирак?

Иначе страшно съжалявам, че революцията в Киев не беше извършена от обединени украински граждани срещу Бандата от олигарси, корумпирани политици и магистрати. В началото имах тази надежда, че се случва точно това, но после видях как нарочно се измества плоскостта на революцията. От битка срещу корупцията и мафията се хлъзна към етническа омраза. Това само отложи справедливостта, законността и правосъдието за всички граждани на Украина. Сега тази държава първо ще се разцепи, и чак след това отново ще има събиране на енергия за битка против ДОПГ. ДОПГ не е само български патент. Няма никакво значение как ще се наричат етапите на разделяне на части на Украина. Автономия, независимост… В крайна сметка Русия ще получи цялата източна и южна части. Там се намира огромната част от рускоезичното население. Като казвам жалко. Представете си как в София се вдигаме и помитаме ДОПГ. Първоначалната еуфория обаче се изпарява в мига, в който някой провокатор излъчи послание за евентуални бъдещи гонения срещу турскоговорящите български граждани. Дали Турция няма да защити молещите за помощ български турци? Урокът е ясен. Когато сме готови да накажем ДОПГ, сред нас трябва да има представители на всички етноси. Така ще се избегне украинският сценарии. Благодарим за нагледния урок.

март 2014

Обичате ли уестърни? На мен са ми малко скучни, но пък от друга страна сюжетът им е простичък и ясен. Не се напъвам много-много, за да разбера кои са лошите и кои – добрите. Действието обикновено се развива в малко градче от селски тип, което си има всичко. Шериф, съдия, гробар, кръчмар, проститутки, свещеник… Един или двама местни богаташи, командващи парада и „н” на брой послушни граждани, без които картинката не би била възможна.

Сега се сетих за един от любимите ми филми. В него добрите са селяните-граждани. А лошите са богаташите и управляващите градчето. Местните жители са кротки и работливи. Бачкат от сутрин до вечер. Криво-ляво свързват двата края и се мъчат да отгледат децата си. От време на време някой от тях се опитва да надигне глава и да зададе неудобни въпроси. Тогава обаче, се намесват шерифа и помощниците му и „съветват” човечеца да я кара по-леко. Да не се вре, където не му е работата. В случаите, когато „съветваният” продължи да си търси правата и се рови, се намесват чорбаджиите. Те просто му спират въздуха, оставят го без препитание. Нали всичко надлъж и нашир е тяхно. Няма пари, няма храна и семейството му умира от глад. В резултат, търсещият се кротва и мелницата продължава да се върти. Намира се обаче някой чешит, който продължава да напира за справедливост и я получава. Управляващите пращат наказателна бригада да го натроши. И това не го спира. Доблестният гражданин, вярващ в законността и правосъдието се обръща към властите за помощ. В резултат на което, него го арестуват, обвиняват и осъждат за нападение над наказателната бригада и го бутват зад решетките. Инатлив, като магаре и загубил всякакво чувство за благоприличие, той обаче продължава да мъти водата на шайката властимащи. Не че кой знае колко им пречи с напъните си за справедливост и възмездие, но дава лош пример на другите послушни граждани. Съществува реална опасност и те да тръгнат да се борят за някакви си там техни глупости. Затова господарите наемат странстващи каубои – бандити да отстрелят непокорния за назидание на всички останали. Гръмват го, както си му е реда, в ужасна, дъждовна, кална вечер.

На следващото утро слънцето изгрява, градчето е примряло. Потисниците демонстрират мощ и недосегаемост. Пурите им димят, шпорите им звънтят, уискито само се мята в гърлата им. По същото време в някаква изоставена плевня са се събрали мъже и жени:

– Не ви ли писна да ни избиват? Изтребват ни, не виждате ли? Не се ли вдигнем всички заедно, ще ни унищожат поединично…

Самодоволните лица на властимащите се вкаменяват. От всички улици, от всички страни към тях тичат разгневените граждани. Господарите са безсилни, не могат да използват нито един от прийомите си. Помитат ги, размазват ги за секунди. Въстаналите граждани взимат властта в свои ръце. Сами си избират шериф, кмет, съдия… Сами ги контролират да не кривнат от правия път. И заживяват щастливо. Слънцето се спуска зад хоризонта. Финалните надписи тръгват на фона на идилични картини. Самоуважаващи се родители, седнали с децата си да вечерят. Усмивки, радостни погледи, лъха спокойствие и увереност в утрешния ден. Край на филма!

Леле, каква боза, нали? Но пък е простичко и ясно. Както и трябва да бъде, като за кравари отпреди 200 години.

Ивайло Зартов, 28 януари 2014 г.

Извинете, че се забавих. Повръщах. Не защото съм препил или ял нещо развалено.

Винаги повръщам в деня на влюбените и на осми март. Идва ми в повече.

Лицемерието, Лъжите. Фалшивите поздравления. Масовият симулиран оргазъм.

Сърчицата, цветята, подаръците, блесналите усмивки – звезди от небето се смъкват.

Само в този ден!

През останалите дни от годината всичко се държи под ключ. Заровено дълбоко под земята.

Ако направиш мил жест, но не е на 14.02 или 08.03, те гледат странно, ставаш подозрителен.

Не си в ред! Чакай деня, бе ахмак! Чакай празника, има си ред в тая работа.

Ето го, великият регламентиран празник дойде! Давай сега, тичай, пазарувай, подарявай, извади от нафталина красивите думи! Това е моментът, после цяла година пак ще си почиваш.

Днес да почерпят всички търговци и производители. Те наистина имат повод да празнуват.

Ох, пак ме напъват сърчицата.

Ивайло Зартов, 2012 г.