Archive for September, 2013

–

„В предаването има продуктово позициониране”

Свикнали сме вече на този надпис. Знаем си, във филма ще присъства нескрита реклама на някакъв продукт. Натрапчиво настойчиво ще се отварят опаковки с хапчета за спиране на цигарите. Точно, както преди време ни се набиваха в очите лъскавите цигарени кутии. Ще се водят дълбоко смислени диалози за световния мир и пряката му връзка с непропускащите миризма дамски превръзки. Както и да е. Като го видя този надпис и вече си знам какво ме очаква.

Повече се дразня обаче, когато се опитват да ми пробутат тампони или нещо друго, без да са ме предупредили. Гледам си аз комедийното шоу „Панорама” и по едно време – тряс! Набутват ми цели два продукта – водещият Бойко и гостът Орешарски. Крупен, огромен близък план на лицето на премиера. Трошарски строши на малки парченца спомените ми  от хипнотизатора Кашпировски. Направо му изяде хляба. А „журналистът” беше мултифункционален. Удобен, откъдето и да го завъртиш.

Пламен ни разказа за Китай. Като ходил там наскоро, се оказало, че в Китай имало много китайци. И те били страшно динамични. Непрекъснато щъкали насам-натам. Освен тези смайващи открития разбрахме, че трябва да сме благодарни. Не са ни увеличили цената на тока с 25%, както били искали ЕРП-тата. Преди да ви кажа следващата новина, ще помоля хората със слаби сърца да излязат от студиото, пардон – да не четат по-нататък. Правителството на БСП-ДПС-АТАКА-ГЕРБ…. и други подобни надуваеми кукли – слуги на олигархията, разработвало мерки как да свият сърмите на монополистите. Потресаващо! Ще си режат пъпната връв. Разбира се, тази малка локална ядрена бомба прозвуча без срокове и без конкретика. За кого беше приготвена новината? За треперещите от страх с пълни памперси чорбаджии, или за 5-те балъка пред телевизора? За облъчените, зомбирани жертви, повтарящи мантрата – „Дайте им време! Трябва им време”. Ами да, дайте му време и на това правителство. Ето – готвят мерки и теглилки. Чакайте поне още 24 години.

Даа, продуктът Орешарски си го бива. Но той не би бил толкова атрактивен, без задаващия отговорите продукт. Определено замисълът на шоуто бе да си купим 2 в 1. Ето един от шедьоврите на двойката Орешарски-Василев: „Все по-малко хора произвеждат, а все повече хора получават пенсии, какво ще се предприеме?” – вълнуващо, трогателно, хлъзнато въпросче.  И какво си мислите, че отговори Пламбата? Че ще трепе пенсионерите ли? Или, че ще организира концентрационни лагери, където най-вече ще се набляга на производителността? Не, нито едното, нито другото. Отговорът на премиера беше повлиян от Изтока: „Е, точно затова бях в Китай!!!”. И това далеч не е всичко. Пламен вижда в бъдещето! Тепърва хората щели да разберат експертността на правителството му. Аха, ясно. Знаейки какъв специалист по прескачане от дясно – в ляво, обратно и накъдето духне вятъра е Пламенчо, как да се съмняваме в избраниците му?

Ни в клин, ни в ръкав, ни в качулка прозвуча следващата реплика на „независимия” журналист: „Протегната ръка има ли от вас?” – бре какъв въпрос! Да се зачуди човек. Какви са тия глупости? Протягания на ръце. Към кого, за какво? За просия ли? Орешарски обаче, не се поколеба нито за миг: „Към всички”. Хмм – кои са тия всички? Изключително експертен отговор, няма що.

Та, такиви ми ти работи.  Имаше още свежи моменти и незабравими мигове в шоуто. След като свърши, се чувствах точно, като след рекламите на дамски превръзки, тампони и пр.запушвалки. Неистово желаех да премахна неприятната миризма, да спра теча. Мозъкът ми трескаво се луташе… Кое да избера? Кое? Кой продукт? По едно време се осъзнах. Сетих се, че не ми трябват подобни артикули и си обещах да взема предохранителни мерки. Повече да не го гледам това шоу. Тия тарикати още малко и тест за бременност щяха да ми продадат. Ааа, не. Не купувам.

Ивайло Зартов, 16 септември 2013 г.

–

Както знаете от известно време съм  в творческа командировка, осигурена ми от мутрата Г.Гудков, почетния блудник Т.Фотев, руския посланик и техните слуги кривосъдници: Дърмонски, Маджаров, Тонева, Георгиева и др. Но днес те не са ми тема.

Всяка година на 11 август имам рожден ден. Не е за вярване, но и тази – 2013 г. пак се родих. Празнувал съм по какви ли не начини, по всевъзможни. Къде ли не и как ли не… С любими хора, с фалшиви приятели. С истински. Имал съм чудесни, прекрасни, фантастични рождени дни. Но и най-страхотният не е продължавал повече от 2-3 дни. А сега празнувам повече от месец!

Катето ми донесе разпечатани всички ваши поздравления. И аз си ги чета всеки ден. Радвам се на всяко име. Щастлив съм от всяка ваша дума. Все си мислех, че моето и без това приповдигнато настроение няма за къде повече да се повдига. Но вие ме изстреляхте направо в космоса. Благодаря ви! Благодаря на всеки един от вас поотделно и на всички вас, като отбор. Какъв отбор ли? Сами преценете. Как се нарича група от около 500 човека, които са смели, прогледнали и борбени. Които не се навеждат пред властимащи. Които доказват с писменото си слово, с постъпките си, че не са роби, а свободни български граждани. Как да нарека хора, като вас, загърбили разделението по политически и всякакъв друг признак и обединили се около главното – справедливост и възмездие.

Момичета и момчета, жени и мъже, осъзнали, че тоталната корупция е в основата на тоталната мизерия – духовна и материална. Вие сте открили истината – от нас самите зависи по-добрият ни живот. Вие знаете – няма чуждо нещастие, няма чужда болка. Вие сте разбрали – трябва да се опълчим срещу несправедливостите. Заедно да дадем отпор на шайката от олигарси, кривосъдници и политически курви.

Боже, колко се радвам, че ви има и че ставате все повече и повече. Всеки ден прочитам всяко ваше име, всеки ваш коментар. И се радвам. И съм щастлив. Как да ви нарека? Безстрашни? Ами то е ясно, че не сте мишоци. Не сте подвили опашчици, не сте избягали, не сте се скрили. Вие сте най-малкото лъвове и лъвици. Но ми се иска по най-точния начин да се обърна към вас…

Аха, сетих се. ПРИЯТЕЛИ – Благодаря ви! И наздраве, разбира се.

Ивайло Зартов, 11 септември 2013 г.

–

Няма да е много справедливо, ако заклеймим медиите, само като проводник на лъжи и манипулации. Функцията на медиите е да информира. И все пак, често ние се разгневяваме срещу очевидния опит за некоректни внушения. Наричат медиите – отделна власт. Власт, с всички реквизити, необходими за оцеляване в пазарния механизъм. Медиите са огледалното копие на политическото структуриране на обществото. Всеки може да определи, на коя политическа платформа симпатизира отделната медия. Ако сме честни, ще признаем, че няма НАПЪЛНО независима и обективна медия. Подчертах думата „напълно”, с цел да ви илюстрирам колко обтекаемо и лицемерно е определението на медиите за самите себе си. Нима съществува понятието „полу-честен” или „полу-корумпиран”? Голяма част от обществото приема изнесеното от медиите, като неподправена истина. Много хора не могат дори да си представят, че някой може да излъже, без да му мигне окото „по телевизията”.

Медиите разглеждат реалността като спектакъл. Ако наблегнат на дадено събитие, то се превръща във ФАКТОР и участва в пиесата, наречена „обществен живот”. В обратния случай, обстоятелства, които не биват отразени не са фактори на обществена възбуда. Не е толкова важно естеството на събитието, а степента на дразнене и мащаба на предизвикания коментар. Следователно, вече имаме основание да подозираме „избирателност” на информацията, която ще получим. Информацията се избира и градира по важност от медията, която фактически определя „дневния ред” на зрителя. Не на последно място е интонацията на съобщаване, времетраене на репортажа и комплекс от специфични методи на представяне, зависещи от типа на медията – печатна или електронна. Една новина може да бъде съобщена по десет различни начина, които да предизвикат двайсет различни емоционални интерпретации. Медиите са в състояние да направят симпатичен и най-отявления терорист – камикадзе, или да предизвикат отвращение към Дева Мария – всичко зависи от конюнктурата. Освен това, информацията има всички характеристики на рекламата. Многократно повторена, тя се превръща в натрапчива тема за разсъждения и въздейства на подсъзнателно ниво.

Очевидно, степента на въздействие на медиите върху формирането на обществените нагласи е огромно.  Бидейки основно средство за комуникация между обществото и политиците, и между обществото и фактите, медиите са изкушени да интерпретират себе си, като неподлежаща на контрол или критика отделна властова структура, в името на „свободата на словото и информацията”.

Описах това, за да се разбере, че подобен инструмент за въздействие не може да остане нито независим, нито обективен. Прилагането на каквито и да е морални категории към работата на медиите е нелепо. Случаят със сайта „Уикилийкс” разруши до основи представата, че медиите са глашатаи на истината. Оказа се, че „неудобните” за властта факти се прикриват най-ревностно именно от медиите. И ако досега, „моралът” им бе дискусионен, вече няма никакво съмнение в пълната симбиоза между медии и власт. Медиите създават така наречената „паралелна реалност” – комплекс от виртуални взаимоотношения в политическата класа, различните общности и всяка друга легитимна или криминална власт. Тези отношения се „разиграват” до възникването на „необходимия” скандал.

Стремежът за „налапване” с аудитория е водещ, поради зависимостта на медиите от рекламата. „Цената” на една медия се измерва с броя потенциални консуматори. Битката за рекламодатели и потребители е яростна, безмилостна сеч, невидима за обществото. Тази тема се избягва много старателно, тъй като скандалните факти около нея са взривоопасни за целия медиен пазар. Ясно е, че свободата на словото и правото ни да знаем истината са поставени в пряка зависимост от пазарния механизъм. Обществото съзнателно се невротизира и прагът на дразнимост непрекъснато се повишава. Тук няма конспирация. Ако обичате сладко и ядете торти в продължение на месец, ще установите, че баналния шоколадов десерт вече не ви изкушава. Но ако ви лишат изобщо от сладко, може и да полудеете. Информацията се е превърнала от полезна необходимост, в пристрастяващ наркотик или упорит, но безполезен и понякога дори вреден навик. Да се запитаме – каква част от информацията, която всеки ден получаваме от медиите ни е нужна или е дори само любопитна? Ще се изненадате – под един процент.

„Паралелната медийна реалност” е характерна и с това, че създава изкуствени зони на интерес. Тя ни впримчва да преживяваме виртуални проблеми, режисирани от самите медии. Феноменът на „известността на всяка цена”, който в гротескния  му вариант кара хората да стрелят по знаменитости, също е продукт на медиите.

Окуражителното е, че ако преди няколко десетки години една радио-пиеса ( описваща „на живо” нашествие на извънземни ) побърка американските слушатели и ги прати по мазета и бункери, днес, с разрастването на глобалната мрежа основателните подозрения и недоверие на обществото към медиите растат.

Тъй като всяка власт се стреми да запази себе си, медийният монопол върху информацията, рекламата и политиката няма да бъде преотстъпен лесно. Необходимостта от обществено доверие в качеството и истинността на получаваната информация, още дълго ще продължава да поддържа статуквото. И докато това не се промени, ще продължават да ни правят на идиоти.

Владимир Владимиров, 28 август 2013 г.

–

Има едни малки, тънички книжки с подбрани вицове в тях. „Анекдоти от древността до днес”, „Анекдоти за велики личности”, „Габровски анекдоти” и др. Най-любимата ми, обаче е „Конституция на Република България”. Смехът е гарантиран. Написана е с изключително чувство за хумор. От всяка страница, от всеки ред изскачат скъпоценни камъни и режат с уникалните си хрумки.

„Чл.7 – Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”. Ха-ха-ха… Е, как да не се смее човек? Значи органите и длъжностните лица причиняват вреди, нанасят щети, но не отговарят те лично. Вредителите не носят персонална отговорност, а го отнася заради тях някаква си държава.

Още по-дълбок и неудържим става смехът, като се замисля какво ли пък ще е това нещо – „държава”, дето поема вината…? Ха-ха-ха… Велико! Гениално! Разкошно! Страхотно са го измислили! Държавата, т.е. българските граждани – данъкоплатците, които създават, произвеждат и генерират паричките за заплати и бонуси на органите и длъжностните лица, са отговорни по Конституция за глупостта и некадърността на чиновниците. За техните алчни и корумпирани задници. По-простичко казано – жертвите плащат сами на себе си и отговарят сами пред себе си за вреди, нанесени им от извънземни. Оказва се, че ни управляват недосегаеми по Конституция същества! Президент, Министър – председател, министри, шефове на държавни агенции, комисии, управления, магистрати…, всички те могат да извършват незаконни актове и действия безнаказано. Върховният закон в Република България прехвърля тяхната отговорност върху нас, върху данъкоплатците. Браво!

Още смешки искате ли?

„Чл.6 (1) – Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Да, ама някои са по-равни. Тия, дето са се родили като орган или длъжностно лице не отговарят за нищо – демек са нещо по-така от равните. А сега де? По-нататък, в същия член веселбата продължава:

„Чл.6 (2) – Всички граждани са равни пред закона”. Уха! Само че, пред кой закон? Единият член ни зомбира в положение равнис по рождение и пред закона, а следващият член моментално ни разпуска с инфото, че органите и длъжностните лица са над нещата. Майката си трака! Както се казва в Анадола – евала на авторите на супер смешната книжка. Гениални са или пък дилърът им е бил много добър.

„Чл.5 (1) – Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”. Туй-то! Тук, явно са шмръкнали върховната линия. Ама, моля ви са…какви други закони? То в самата Върховна Конституция, нейните собствени върховни членове ще се изтрепят помежду си. Къде ще останат сили за противоречия с други там някакви си закони?

Имате ли място за една последна порция смях?

„Чл.4 (1) – Република България е правова държава. Тя се управлява, според Конституцията и законите на страната”. Туш! Гасете лампите!

Разбрахте ли според какво се управлява държавата? Според най-смешната книжка. Мале, малеее …

Ивайло Зартов, 29 август 2013 г.