Archive for August, 2013

–

Що е то корумпирани прокурори и съдии и имат ли те почва у нас?

Първо за почвата. Олигарси и местни феодали, като Златев, Божков, Ковачки, Гергов, блудника под прикритие като почетен консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев и други си отглеждат като корнишони магистрати. Издигат ги по кариерната стълбица, докато придобият размер, удобен за консумация, след това е лесно. Срещу обаждане по телефона, пари, имот или друг вид „подаръци”, щръкналите краставички вършат услуги. Прикриват престъпления, извършени от благодетелите им или изпълняват поръчки за унищожаване на неудобни.

Основна съставка от почвата са и назначените за политици, управлявали (ограбвали) България през последните 23 години. Сношенията им с корнишоните са подобни на любовната връзка олигарси и местни феодали – магистрати. С малката хранителна добавка, че бейовете се грижат и за политичетата.

Друга част от почвата са журналистите-подлоги. Тези, които се наричат журналя, заради блестящо осъществяваното медийно затъмнение над интимните отношения между чорбаджии, управляващи и кривосъдници. Журналята служат и като лайномети срещу когото трябва. А за 5-6 лева ще напишат убийствен материал и срещу себе си.

Има още една субстанция от почвата. Тя е мълчалива. Бездушна и страхлива. Това са робите. Доброволните жертви, които се навеждат. Слагат главите си на дръвника и тихо чакат брадвата, размахана от развилнелите се аги, кукли на конци, корнишони и журналя. Това не е мълчанието на агнетата. Децата на овците блеят, издават поне някакви звуци. Това са живите мъртви. Хора, които отдавна са забравили какво означават думи като свобода, кураж, смелост, чест, достойнство… Липсата на съпротива дава крила на шайката разбойници – по-големи и по-мощни от която и да е енергийна напитка. Това е причината 23-годишния геноцид в България да придобие невиждани размери. Толкова за почвата. Има я, и тя е прекрасна, благодатна. Затова нашите корнишони са най-сладки и хрупкави.

А на въпроса що е то корумпирани прокурори и съдии? Отговорът е почти толкова прост, колкото и те самите. Това са хора, завършили право, а не криво. С юридическото образование са призовани да са на страната на законността и справедливостта. Да налагат върховенството на закона. Да търсят обективната истина. Да защитават интересите на обществото. Но вместо всичко това, корумпираните магистрати сами погазват всякакви закони. Те самите са престъпници, при това най-вредните. Те убиват вярата, надеждата, че изобщо съществуват понятия, като справедливост и законност. Служат на господарите си и на собствените си интереси, а издават присъди „В името на народа!”. Корумпираните кривосъдници са наемни убийци и би трябвало да са в затвора с доживотни присъди. Но вместо това, виреейки в благодатната почва, продължават да продават „правосъдие” и „справедливост”. На парче, като пица. Недосегаеми са, не носят нито наказателна, нито административна отговорност за „грешките” си. Благодарение на тях се извършиха и продължават да се извършват приватизации-кражби, заменки, ДДС измами, контрабандни схеми на горива, цигари и пр. Нагласени търгове, комисиони, всевъзможни фокуси за изсмукване на пари от българските данъкоплатци. Същите, които плащат заплатите и бонусите на кривосъдниците.

Корнишоните би трябвало да се натъпчат в буркани, здраво да се запечатат и да се подредят в най-тъмните мазета. И да бъдат забравени. Почвата да бъде изгребана до дъно, натъпкана във варели с надпис „Не отваряй! Отровно!” и също погребани. Така корнишони и почва пак ще си бъдат заедно, но вече без да пречат на тези, които искат да живеят в нормална държава. И тогава отговорът ще е – знаем що е то корумпирани магистрати, но у нас няма почва за тях.

Ивайло Зартов, 09 април 2013 г.

–

Колко добре трябва да познавате един човек, за да му заемете 100 долара? А как ще реагирате, ако дочуете, макар и от недоброжелател, че няма да си получите обратно парите?

Съпоставете този частен случай с истинската степен на доверие, която всеки политик се стреми да получи, за да упражнява властта. Как го постигат? Като отново ни правят на идиоти. По време на предизборната битка управлението на държавата се представя като работа, която може да бъде свършена качествено само от един кандидат или една партия. Конкурентите се обливат един друг с обвинения за некомпетентност, корупция, неправилност на идеите и тъмно минало.

Нормалният индивид, прилагайки простичките житейски принципи, няма да повярва на голи обещания. И тук влиза в действие мелачката на медиите. От всеки ъгъл ви гледат усмихнати кандидати с топли, бащинско-загрижени погледи. Опитват се да ви докарат до истерия от вероятността кандидатът Х да спечели. Това ще е пагубно за нацията – научавате от поредния телевизионен диспут. На другия ТВ канал научавате същото за кандидата Y. Отвсякъде тръбят заплахи и обещания. Напудрени или оплюти от медиите, кандидатите дори не се стараят да говорят смислено. Целта е да ви трогнат с някой универсален, разплакващ  холивудски  жест. Кандидатите обсебват всеки възможен сегмент. Един ден берат сливи, друг монтират релси, а трети  ги изпитват в някое провинциално школо. И всичко това – под бдителния поглед на медиите. Подобен опит за примитивна манипулация е обиден, но нека не забравяме, че избирателят е идиот, който следва да бъде довлачен до урните с всички, привидно ненасилствени средства.

Каква е цената на сделката? Обещания, за които предварително се знае, че няма да бъдат изпълнени, срещу вашия глас. Колко струва той в действителност? Явно доста, за да се ангажират всички медии, клубове по интереси, женски дружества и всякакви комитети в предизборната битка. Явно е наистина ценен този глас, за да се харчат милиарди в подобни кампании.

Политиците искат от вас да пуснете една хартийка в една кутия, за което може да получите дори безплатен обяд. Никой не ви казва обаче, че се иска и друго – да им заемете няколко милиона безвъзмездно и да им поверите живота и здравето си за период от няколко години. Как ли щяхте да гласувате, ако го осъзнавахте? И дали щяхте да развявате безгрижно националния флаг по митингите? Как ще гласувате, ако предварително знаете, че синовете ви ще загинат на другия край на света във военен конфликт, отпочнат от вашия кандидат? Или, че ще загубите жилището и работата си в резултат на „мъдрото” управление на вашата партия? Няма как да знаете. И няма как да го предотвратите, гласувайки съзнателно за определена политика, в опит да проявите здравомислие, защото всички те ви обещават Рая на тепсия и изглеждат благи, като семейния свещеник. А да се ориентирате в разнообразните политически нюанси е интелектуален подвиг. Умишлената неяснота ви отказва от всеки опит да ги анализирате.

Какво ви казва костюмирания кандидат- Бог? Той ОБЕЩАВА! Дори, когато заявява с твърдост в гласа, че „ нищо не ви обещава, но ако го изберете…”, той ОБЕЩАВА с намигване. Тъй като сме идиоти, ние решаваме дали да му повярваме, преценявайки телевизионните му изяви. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че полубожеството и неговия многоброен предизборен щаб, са прекрасно запознати с това обстоятелство. Така че, всичко ужасно много напомня купуване на циганска булка с наддаване.

Нека отново вземем пример от реалния живот. Ще назначите ли за свой доверен счетоводител човек, за когото единственото, което знаете със сигурност е, че изглежда обещаващо, а тембърът му кара съпругата ви да изпада в еуфория?

Нациите се различават в своя темперамент и това се отразява върху политическите им системи. Но е правило, че полярните политически възгледи в обществото се „отглеждат” и култивират изкуствено от политическата класа. Без такива непримирими /често само в детайлите/ позиции, кандидатът или партията не биха могли да се идентифицират и да бъдат „разпознаваеми”. Нормалният живот, отдаден на семейство и работа, бива „заразен” с вируса на политическите пристрастия. Освен в идиот, се стремят да ви превърнат в политическо зомби, да обсебят съзнанието ви с идеологии, превръщайки съседа, или дори вашите брат, сестра и родители в лукави и коварни политически врагове. Този театър се играе в името на ВЛАСТТА. И ако сме достатъчно глупави, освен своя глас им подаряваме мисли, емоции, време и енергия.

Моментът, в който ще се чувствате пълен идиот, ще настъпи в средата на властовия мандат, а до началото на другия ще имате време да забравите.

Митът за непогрешимия, неповторим и въздесъщ  богоподобен политик или партия, които единствени са в състояние да подобрят живота ни и няма никаква друга алтернатива, е поредния балон, предопределен да се спука.

Каква цена плащаме, участвайки в неговото „надуване”?

Владимир Владимиров, август 2013 г.

–

Кои са най-добрите оправдания, за да не правим нищо или за да направим нещо?

Той:  Мамицата му, мразя началника. Тъп е, прост е и ме унижава всеки ден, но пък имам деца и жена. Трябва да се грижа за тях, ще го търпя.

Тя:  Уф, не мога да понасям шефа. Дърт, грозен, тлъст – отвратителен е! Заплатата обаче е много добра и кариера мога да направя. Ще продължа да му правя свирки. Къде да отида? А и, където и да отида всички са еднакви. Децата няма да ме питат кое ми е приятно, и кое не. Те си искат своето.

Предприемачът:  Пак трябва да плащам рушвети на кмета и общинските съветници. Ако не платя, няма да гласуват моята точка. Няма да изкарам пари. Как ще се грижа за семейството си?

Кметът:  А бе, добре че данъчни, полицаи, прокурори и съдии са мои хора. Добре, че ги уреждам с това-онова и им плащам от време на време. Иначе, жална ми майка. Поне хиляда години затвор ме чакат. Но децата и внуците ги осигурих, това е важното.

Министърът:  Не ми е приятно, че народът е беден и гладува. Но какво да направя? Трябва да слушам тези, дето ме сложиха в министерството, а те все искат и искат. Лапат и лапат. Е, и аз не се оплаквам. Оправих цялата рода, децата учат в чужбина, имат си всичко. Погрижил съм се. И да се направя на честен, друг ще сложат на моето място, а мен ще ме изядат с парцалите и семейството ми ще пострада. Така че, майната му на народа!

Безработният:  Не мога повече! Ще убия някой, ще ограбя, ще открадна. Не мога да гледам очите на децата, празния хладилник, неплатените сметки. Не издържам да слушам натякванията на жената, че съм неспособен, некадърен, мързелив. Всички крадат, що не и аз?

Магистратът:  Ебаси държавата, щом аз съм магистрат. Скъсвам ги! Плащат ми заплати и бонуси. За да опъна чадър, ми плащат. За да набутам някой, пак ми плащат. Кинти, кинти, кинти. Сладка работа. Аз коля, аз беся. А паплачта да гние и децата им да мрат. Моите деца са си екстра!

Те:   Да, знаем, че ни крадат вече 24 години. Знаем, че шайката от олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги политици и магистрати са виновни за геноцида над нас. Заради тях сме бедни, болни, безнадеждни. Но какво да направим? Страх ни е. Страхуваме се дори да си помислим да им се опълчим и да се защитим. Ами ако стане по-лошо? Все пак деца имаме. Заради тях търпим. Ще си мълчим и ще се навеждаме. Нищо, че сме роби. Нищо, че няма с какво да нахраним децата си. Нали са живи. Те са всичко, което имаме.

Чорбаджията:  Ха-ха-ха. Бил съм бил феодал, олигарх, монополист и какво ли още не. Смешници. Дреме ми. Нали ги държа всички в поза „партер”. Нали им смуча кръвчицата, данъците де. Моите деца обикалят света с яхтата, а техните ровят в кофите за боклук и реват, че и там вече нямало нищо за ядене. Добре са си така. Робите трябва да са гладни, за да са послушни.

Политикът:  Курва съм. И какво от това? Кой не е? Аз поне се продавам по-скъпо. Да не би някой да дойде и да се погрижи за семейството ми, ако спра с курвалъка и проституирането? Глупости. Кой ще ми гледа децата?

Да-а-а, оправдаванката край няма. И все децата са отпред, като жив щит. Чакайте малко. А не бе ли всичко наопаки? Не е ли точно обратното? Я да завъртим картината – какво се получи? Пак децата са главното, най-важното. Те са смисълът. Само че на битката за свобода, справедливост, възмездие, законност… В тяхно име и пред тях полагаме живота си. Мама му стара! Кой е обърнал картината с главата надолу и с краката нагоре?

Ивайло Зартов, 7 август 2013 г.

–

Това, че Сересетата имат свойството да изтичат си го знаем. Тия дни обаче, едно голямо Несересе се запече и задръсти голямата кафява магистрала. За повече яснота е необходимо да си поиграете с ударенията при изговарянето на думата „Несересе” и като ви прозвучи сякаш е на унгарски, сте попаднали в точката.

И така, месец август 2013 г. Плаж, море и жегава седянка в имението на генерал – губернатора на България Вальо Златев в Обзор. Заради хипер-мега-ултра секретност, всички присъстващи на събитието са по бански, някои дори без. Плътно един до друг са положили морни тела каймачетата на обществото. Олигарси, местни феодали, политици и магистрати радостно се потят и сърбат питиета с много лед.

– Ха,ха,ха. Пак същите циркаджии виждам. А, здравейте де! – обърна се Сергей на левия си хълбок, демонстрирайки страхотни червени прашки. Бурен смях, одобрително мляскане с устни и радостно попръцване посрещнаха традиционния поздрав.

– Мани смешките. Айде да го даваме по-накратко, че ме чакат четири супи в ресторанта – избоботи Бойко. Опъна ластика на парашутните си боксерки и се погали по корема – Я, глей как ми къркори шкембака. Цецо, аре викай ги ония тримата там, после ще си доиграят.

През това време Волен, Меди и Валери седнали по турски на брега точно където се разплискват вълните. Пълнят един фес с пясък и го обръщат. Строят си разни неща, като от време на време си пълнят гащите един на друг. Меди е с традиционен бански костюм в турско синьо, обшит с бляскави пайети. А Волен и Валери – с черни прашки, обсипани със стилни яркочервени пречупени кръстчета и непрекъснато се дърпат по между си. Все си ги мерят. На кой са му по-пречупени и по-големи.

– Аре бе, кумците вас чакаме! – ревнаха вкупом от фланга на чорбаджиите. Васко, Цеко, Миньо, Георги, Гришата … всички са се издокарали в шорти от истински 500 еврови банкноти. Това било последния писък на модата.

– И така, не моля за внимание – всички се смълчаха. Беше се изправил домакина на седенката. Ако питате с какви бански е – с никакви. Човекът е над нещата. Не му дреме от никой и от нищо. – На нашата кратка, но напоителна среща стигнахме до няколко решения. Ето, Лютви като с най-правилен български ще ви ги прочете:

Първо: Продължаваме да се плюем едни други по медиите. Съд, прокуратура, полиция ще подсилят усещането, че нещо уж се променя в държавата. Ще понатиснат привидно някои от нас. Нека балъците да си чакат бленуваните им справедливост и възмездие.

Второ: Работим, както и досега. Всичко е под контрол. Контрабандните канали си функционират на шест. Всеки лев от бюджета, всяко европейско евро ще влязат в нашите джобове. Държим всичко в ръцете си. Не 24 години, а още 240 години ще управляваме и голтаците пак ще ни търпят. Без значение е коя партия ще сложим на власт, всички са наши. Можем да им пробутваме колкото си искат нови лица и формации. Единствената хипотетична опасност за нас е идиотите да се усетят, че ние всички сме от един отбор. Затова ще засилим непрекъснатото повтаряне, че България е разделена, че хората се мразят помежду си. Леви, десни, средни, предни, задни … Ще ги насъскваме да се мразят и делят. Нека им е, нали са кретени? Хак им е!

Ивайло Зартов, 06 август 2013 г.