Archive for May, 2013

Рибата се охрабрява откъм главата

0

Вчера беше Гергьовден, денят на храбростта. Опитах се да разбера коя точно храброст празнуваме. Не искам да се връщам назад в миналото, там със сигурност ще открия повода за празника. Реших да потърся днес, в наши дни храбростта. Гледах парада на цялата българска армия събрана на площада. До войската наредени първенците ни и си спомних приказката, че рибата се вмирисва откъм  главата.

Запитах се, а дали обществото се охрабрява откъм главата? Дали нашите водачи, и от управляващите, и от опозицията са храбри? Няма как да пропусна куража на патологичните лъжци, които ние си ги наричаме политици. Иска се много смелост вече 23 г. да заставаш срещу собствения си народ и да мамиш нагло като малко дете с насран задник. Гледат ни в очите и ни лъжат, лъжат ни и ни грабят. Факт е, че никой не знае кога омагьосаната публика ще излезе от вцепенението, ще прояви храброст и тогава към фалшивите изпълнители ще полетят не само обувки. Последният управляващ – Бойко Борисов, храбър ли е? Сетих се как преди изборите смело раздаваше обещания за справедливост, за възмездие, за това че ще накаже предходните крадци. Хората, които му повярваха храбро гласуваха за него. Той обаче прояви истинска смелост и забрави обещанията си. Всичко се разми в безброй камуфлажни акции и рязане на ленти. А какво стана с обещанието да се развалят заменките на плажове и планински курорти, с които държавата беше ограбена с осем милиарда, а тарикати като Златев, Божков, Ганчев, Батков, Гергов, Банев и компания си ги разпределиха в джобовете? Когато се раздаваха обещанията всички бяха възхитени на храбрия Борисов, как ще въстане срещу олигарсите, дори против Златев, който му плаща огромни пари за охраната на обектите на “Лукойл”. Но, нищо не се случи, всичко се оказа само шепа храбър прах в очите на хората. Главният опозиционер в последните години, Сергей Станишев и той е голям смелчага на думи. Сега се тупа в гърдите как като вземе властта ще ни оправи. Станишев храбро надува бузки, само че забравя, че когато той управляваше станаха заменките, той го позволи. Борецът за правдини раздаде милиардите на приятелите на всички храбри правителства – олигарсите. Тези пък сладури си назначават едно след друго правителствата, сменят си куклите, за да е по-интересен театърът. Докато трае представлението те храбро източват парите на българските данъкоплатци. Крадат си смело и безотговорно. Сетих се и за българските журналисти, чиято смелост стига чак дотам, че срещу заплащане са готови да напишат гадости дори против себе си. Иначе храбро пропускат да зададат неудобните въпроси на властимащите.

Какво излезе, тя храбростта си я има и днес. Около нас все храбреци достойни за пример. Само обикновените хора, които се бяха събрали на площада ми се сториха някак  плахи. Да не би да са се сетили, че на Гергьовден се принасят в жертва животни, колят ги. А може и да са си спомнили, че от 23 години всеки ден ги колят само че по мъничко, а пък те храбро се правят, че не усещат ножа. Сетих се и за десетките и стотици хиляди смели хора във фейсбук, които протестират активно срещу всякакви неправди, но на улицата излизат не повече от сто човека. Тези, които си стоят удобно вкъщи, не че не са храбри, напротив, даже са много наточени, но виртуално. Най-смелите в мрежата са с измислени имена и без свои снимки, напълно анонимни храбреци, зовящи и приканващи да бъдем смели. А когато ходят по улиците храбро гледат към земята, да не би някой все пак да ги познае. Общо взето останах доволен от това, което видях. Храбри сме от всички страни, що пък да не си празнуваме, да ни е сладко.

Ивайло Зартов, 2011 г. редактирано

Екшън в Софийския хотел

0

В хотела в София творческата ми командировка протича нормално. Точно по сценарий – пиша, играя шах и общувам с другите гости. Но на 18 април 2013 г. се случиха няколко събития, които изведоха този ден в топ 10 на всички трилъри. Както си му е редът, в началото имаше рязко връхлитащо напрежение с тотално объркване на зрителите. Сюжетът закипя до изгаряне. Публиката се изправи на крака, поради липса на пейки. И изведнъж – финал с типичен за холивудските продукции щастлив край.

Темата беше законност, справедливост и човещина. До 18 април 2013 г. бях все още в приемната на Софийския хотел – в VIII група. В 9,30 часа сутринта ме извикаха на рецепцията за разпределение. Отидох с очакването да чуя къде, в коя друга група на хотела ще ме изпратят. И тук – БУМ! Съобщиха ми, че със заповед на заместник главния директор на ГД „ИН” /Главна Дирекция Изпълнение на Наказанията/ Пламен Костадинов съм разпределен за Бургаския хотел. Веднага на екрана се показа щастливата физиономия на единия от поръчителите на скалъпения процес срещу мен. Радостното потрепване на мустака на блудника Тонко Фотев беше неотразимо. В следващите няколко кадъра се видяха част от мокрите сънища на повелителя на корумпирани прокурори и съдии. В тях той ми взимаше химикалката, чупеше я с ръце, скачаше с крака върху парчетата… Мечтите блуднически – да спра да настоявам той, прикрилият се като почетен консул на Русия в гр.Бургас убиец на семейства, да влезе в затвора за извършени блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и за поръчителство, корумпиране и оказване на натиск върху магистрати при осъждането ми за присвояване и безстопанственост, без да има доказани липси и без да се направи ревизия на фирмата.

Тук му е мястото да подчертая, че заповедта за прехвърлянето ми в Бургаския хотел е напълно законоосъобразна. Постоянният ми адрес по лична карта е в гр.Бургас, така че по чл.Х ал.У т.Ч от ЗИНЗС всичко си е наред. Но в същия член има и следващи точки, които дават възможност да бъда разпределен и по настоящ адрес, а той е в София. В още една точка пък е записано, че имам неотменимо право на социални контакти. В превод това означава, че се взима под внимание адресната регистрация на роднини, близки, приятели и др., които ми идват на свиждане. В моят случай те също са с адресни регистрации в гр.София.

В протеста си срещу корумпираната съдебна система, подкрепен с отрязания ми пръст ясно изтъкнах желанието на блудника-поръчител Фотев да ми счупи химикалката. Посочих, че за него в Бургас това няма да е проблем – той управлява града от 18 години. Формално погледнато е законосъобразно да бъда пратен в Бургаския хотел точно толкова, колкото и да бъда оставен в Софийския. След като получих билета си за Бургаския хотел, обявих жадна и гладна стачка в знак на протест срещу законосъобразното, но несправедливо и нечовешко преместване. И срещу незачитането на законосъобразното ми желание да остана част от столицата. Пуснах декларацията си по каналния ред. Около 15 часа на същия ден ме извикаха в кабинета на директора на хотела. И тук се случи чудото – посрещна ме шефа на Софийския ми дом и един господин, който се представи като Заместник Министър на правосъдието и Главен Директор на ГД „ИН” г-н Бонгалов. Следващите няколко минути бяха като откъси от приказки, в които доброто винаги побеждава злото. Заместник министърът разлисти няколко закона, показа ми кои точно членове, алинеи и точки му дават основание да отмени заповедта за преместването ми в Бургаския хотел. И го направи – собственоръчно, в горния ляв ъгъл на еднопосочния билет за морето. Така все още съм гост на Софийския хотел.

Защо преразказвам филма? Защото точно както не бива да се жалят олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати, точно така не трябва да се спестяват изключително редките, за съжаление, случаи на прояви на законност, справедливост и човещина. На злото трябва да се съпротивляваме, част от тази съпротива е да изтъкваме добрите примери. И не само да ги посочваме, а да ги подкрепяме, да защитаваме носителите на добро. Корумпираните свине и техните господари като блудника Фотев ще се опитат да смажат всеки, който не е като тях. Винаги са го правили. Наша задача е да им дадем отпор.

Когато се върнах в стаята при другите гости на хотела, разказах за чудесата, на които станах свидетел. Няколко от гостите с по-дълъг престой споделиха свои истории на същата тема. Стана ми още по-приятно да разбера, че това което за мен е чудо, всъщност е обичайно съчетание от човечност, законност и справедливост. . Едновременно с това, се натъжих от факта, че не се популяризира доброто. Че не се знае, че изобщо съществува. И точно заради това си струва да пиша, трябва. Човечността, законността, справедливостта трябва да се отглеждат като малко дете. С любов, внимание и ежедневни грижи. И да се пазят, за да могат да пораснат и да дадат плодове.

Ивайло Зартов, 18 април 2013 г.

Go to Top