Archive for May, 2013

–

Жажда. Мъчи ме страшна жажда. Пресъхнал съм. Какво да правя? Отивам до чешмата, наливам си чаша вода и пия. Или отварям хладилника, взимам бутилка минерална вода, безалкохолно, бира…, и пия. Утолявам жаждата си. Вече не съм пресушен, не се измъчвам. Чувствам се комфортно, повече не мисля на тази тема, животът продължава.

Колко сме зажаднели за справедливост и възмездие? Колко сме пресъхнали от липсата им? Измъчваме ли се? Боли ли ни? Ако отговорът е да, тогава какво правим? – Нищо. Чакаме водата сама да дойде при нас. Някой друг да стане, да отиде до чешмата или хладилника, да ни налее чаша справедливост и да ни я поднесе учтиво или дори да ни помоли да я изпием, да се спасим. Тогава грабваме чашата, изливаме в себе си животворната течност. Пием… Господи, колко е хубаво! Справедливост, законност, правосъдие. Колко сме жадни за тях!

Гледах по телевизията коментари, реакции и мнения на граждани, относно действията на прокуратурата през последните няколко дни. Гледах и разбрах – ние сме малко преди фазата на мумифицирането. Главният прокурор е на път да се превърне в новата сламка на надеждата. В този, който може би ще ни донесе чашата. И то защо? Защото може би просто си върши работата. Седем години под ръководството на интелигентно усмихнатият и нищо неправещ  Борис Велчев, прокуратурата ни убеждаваше, че работи за БСП и тройната коалиция. След това за ГЕРБ. Всъщност през цялото време защитаваше интересите на олигарси и местни феодали, на монополисти и кръгове от приятелски фирми.  Прокурорите се превърнаха в част от организираната престъпна група, ограбваща българските данъкоплатци. Обвинителите загубиха лицата си, сърцата си, съвестта си, дори познанията си по право. Нищо от това не им е необходимо. Достатъчно е да имат широко разтворени ръце и дълбоки джобове.

И сега изведнъж – хоп! Нов главен прокурор – нов късмет! Нов месия – нови надежди! Звездата на обещавача на справедливост Бойко залезе. Борисов не ни донесе чашата. Дали изгрява нова звезда? Как така системата е допуснала на върха на обвинението да се изкачи честен, съвестен и независим човек? Възможно ли е мафията от олигарси, феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати да си назначат за главен прокурор човек, който няма да защитава интересите им? Размечтах се. Колкото и да ми се иска да е така, няма начин да е истина. Невъзможно е да са го пропуснали. Ако Цацаров е справедлив, законопослушен и на страната на правосъдието, ще си почисти собствената къща. Ще накаже корумпираните следователи, прокурори и съдии не с дисциплинарни наказания, а със затвор. Защото всички наемни убийци трябва да бъдат зад решетките, а не да ги понижават в ранг. Някак не върви от старши убиец  да го понижиш на младши и да се тупаш в гърдите, че си направил, каквото трябва.

За какво й е на прокуратурата да се прави на независима и справедлива точно в този момент? Защо имам усещането, че ни слагат отново на шейничката и ни пускат по наклона на очакването. На чакането на справедливост. Да не би шайката разбойници да са разбрали посланието на протестите? А може и да са видели недотам розовото бъдеще за тях – как жадните за справедливост български граждани стават от диваните, излизат на улицата и пият вода от извора. И още питанки:

Необходимо ли е някой да ни носи чашата вода? Докога ще чакаме да дойде този, който ще се погрижи за нас? Нима сме инвалиди? Не можем ли сами да се погрижим за себе си? Можем! Въпросът е колко сме жадни?

Ивайло Зартов, 17 май 2013 г.

–

На 12 май 2013 г. се проведе операция „Супернаглите”. Самите участници в нея обаче си я наричат, ей така за благозвучие „избори”. Още не бяха приключили последните стъкмистики и се появи бившият вътрешен министър Румен Петков с искане за оставката на Станишев. Сергей отвърна, че това са дребни политически интриги, че не му било сега времето. Дребни, дребни… колко да са дребни? Подскочиха членовете и симпатизантите на столетницата:

– Еех, Румене, Румене – завайкаха се червените редици. Какви са тия глупости сега? Какво толкова не му харесваш на наш Серго? Момчето се старае. Каква вина има, че толкоз може?

Шест пъти подред губи избори Станишев. Е, и? Голям праз! Все някой ден ще спечели. Нека тренира, нека се учи. Никак, ама никак не е красиво точно сега да си подава оставката. Мистър „Чистичък”, нали така му викаха американците, ще остане на поста си. Той е мъж, даже мъжага и никога няма да напусне и да избяга, като мишка. Ами на кого ще остави невръстните социални милионери, дето сучат около него? Няма кой друг да се грижи за тях. Ще осиротеят милите. Не, не, не бива така да се напада един виден специалист по „ролята на шинелите, униформите, такетата и бомбетата в Съветската армия”. Не бива. Не е шега това.

От Хохегер, през Моника, та чак до Бойковите министерства го обичат. А и защо все искате да го махате след като изгуби поредните избори? Това нарочно ли го правите? Оставяте го да се наака и го почвате. Защо никога не повдигате гилотината преди да оцапа пейзажа? Защо винаги преди избори се пеят едни и същи частушки?

– Сега не е времето да се делим… Сега не трябва да се цепим… Сега трябва да се обединим… Да сме всички заедно… Е-е-е, добре де. Преди изборите не може да си тръгне Сергейчо, след изборите – пак не му давате, защото идвали нови избори. Ама какво искате от него, бре? Ще го подлудите. Я го вижте! От нерви е започнал да яде без да се контролира. Няколко размера по-големи гащи му ушиха, ама и те са му опнати, като трико на гимнастичка. Бузките му на цепелини замязаха. Ще му докарате някой инфаркт накрая. Американската посланичка на крака му отиде да го види, да му измери кръвното.

А пък в БСП-то разни Руменовци, Татянки и други „поразяващи” усти тръбят по медиите:

– Не сме доволни от Станишев, да си ходи! – да си ходи, ама като опре до гласуване вътре в самата партия, същите тия Татянки гласуват точно обратното – да не си тръгва Серго. Да си остане, че без него не можем. Луда работа. Обичат го Станишката, той е направо мечта за всички политически противници. Трудно могат да си представят по-способен от него. Да не използваш потенциала на столетницата, да не съумееш да спечелиш избори, дори когато основният политически опонент се е самоунищожил, чрез серия от идиотизми.

За това се иска талант. Надарено момче е Серго, умно, интелигентно. А и, я го вижте как хубаво се усмихва пред камерите. Нека се смее, нека ни радва. Усмихвай се, Станишка!

Ивайло Зартов, 14 май 2013 г.

„Избори” ли? Ха-ха. Я да видим какво стана на 12 май 2013 г.? Възпроизвеждане на виновниците за 23 годишния геноцид над българския народ. Такъв беше замисълът, сценарият. Като казвам виновници, нямам предвид само надуваемите кукли, познати ни като „политици”. Те са само вокалистите. Зад тях са господарите им олигарси и местни феодали. С тях са корумпираните магистрати, проститутките в тоги – съдии и прокурори. Цялата шайка мечтае само за едно нещо: Да се държи на власт, за да запази награбеното и да възпрепятства неизбежните справедливост и възмездие. За прогледналите български граждани, за ограбените данъкоплатци избор нямаше.

Изборът е ясен. Недопускане до властта на нито една партия, на нито един политик, участвали в геноцида и наказание. Съд и затвор за олигарси, феодали и слугите им – магистрати и политици. Това е желанието на свободните и смели българи, отхвърлили робството.

А какво стана на предизборното шоу? Какъв беше този цирк? Увеличаване на дозата. Защо наркоманите непрекъснато вдигат летвата? Защото вече са свикнали на старото, трябва им ново усещане, нов транс. Точно по същите причини основните кукли в националния куклен театър решиха, че на упоените, зомбирани гласоподаватели им трябва много по-голяма доза цирк.

Четири години обещавачът на справедливост Борисов се скъса да хвали прокуратурата. Цветанов се пъчеше колко добре се били сработили МВР с алените тоги. Така си беше – всяка поръчка се изпълняваше, без значение колко е малоумна. Прокурорите бяха много послушни, като започнеш от Главния – вечното нямане на достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта  – Велчев. Тъй – тъй. И сега хоп,  салто мортале. Станишев  – господин чистичък се скъсва да хвали същите жрици на любовта. Е, има малка подробност – Главният се казва Цацаров. Но надали той е причината за хвалбите. Целият номер е в това, че вече става все по-трудно за бандитите да излъжат българските граждани. Поизчерпаха се триковете за 23 години. То не бяха обещания за справедливост и възмездие, за оправяне за 800 дни, за светло бъдеще.

Общо взето използваха почти всички видове наркотици, предизвикващи объркване, загуба на памет и неистово ново желание да гласуваш за „своите” и против „врага”. Затова сега се случиха „хващания” на незаконни бюлетини, че що не ги хванаха на предишните избори? Случиха се поредните „изтичания” на подслушвания. И най-важното – поредната симулация, че уж, ето прокурорите били независими. Ето, ей сега ще вземат да арестуват и Бойко, и Цветан. Аха, ей сега, ама друг път… На куково лято… Кога цъфнат налъмите…и пр. вероятни вероятности. Колкото вкараха в затвора Сергей и 50-те социални милионера в ръководството на партията му.

Симулация, театър, цирк. Да, Но вече с нови, по-ярки изразни средства, за да остане публиката доволна. Нищо, че е гладна. Нищо, че е болна. Майната им на глада и здравето. Шоуто трябва да продължи! Изтъркано нали? Но върви, докато не свършат зомбираните. Докато прогледналите не станат повече от балъците, или пък докато дозата не стане фатална.

Ивайло Зартов, 12 май 2013 г.

Случило се така, че Господ бил в много ведро настроение. Решил да си направи експеримент. На малко територия да струпа големи благини. Взел той с божествената си десница от най-хубавите плажове, сложил до тях топло, не много солено море. Подредил разкошни планини с изумрудени езера. Напълнил вековни гори с дивеч, плодове и билки. Подредил и няколко равнини с почва – директен внос от Рая. Химикалка да бучнеш, химикалчици ще поникнат. Останал много доволен от резултата: Райско кътче на земята.

Тъкмо се замислил кого да засели и нещо се разсеял. Гребнал няколко милиона овце. С тях, както си му е редът, имало кучета и овчари. Само че кучетата не били пазачи на стадото, а били зли псета. Хапели, ръфали, разкъсвали овцете безогледно. Овчарите и те не били добри стопани. Изобщо не се грижели за стадото. Само стрижели и доили овцете, при това непрекъснато. Чобаните били патологично алчни. Под неистовите им „грижи”, за 23 години стадото намаляло от 9 на 7 милиона. Подпирали се по цял ден чорбаджиите на гегите и само умували какво още да издоят… Вече били напъхали в потурите си плажове, гори, земи…

Периодично гегаджиите устройвали постановки, които за благозвучие наричали „избори”. За целта намятали различни на цвят ямурлуци. Червени, сини, сиви, жълти… Но под тях били все същите нагли геги. Облъчените овце всеки път си намирали оправдания и гласували срещу себе си. Една част от тях прозрели, че фалшивите овчари и кучетата ги лъжат и отказали да участват в театъра. Но системата била така измислена, че гласовете на негласувалите автоматично да се разпределят за ямурлуците и потурите им натежавали още повече.

Положението станало нетърпимо. Прогледналите овце се чудели какво да правят. От време на време се чувало по някое единично блеене, но псетата веднага прегризвали гърлото на осмелилата се да писне овца. Чудели се какво да правят, чудели се и решили да пратят делегация при дядо Боже, да му обърнат внимание, че е допуснал грешка и да го помолят за помощ.

Отишли те при Господ, оплакали му се. Погледнал Той изпосталелите им голи скелети и казал:

–       – Така, така. Сега, като се замисля може и да няма грешка. Нали знаете, че неведоми са пътищата Господни. Я се вижте! Вие сте милиони! Мъчителите ви са две шепи геги и толкова псета. Само че, заради вашите страх и глупост ви имат, както си искат. Разделят ви, настройват ви едни срещу други, манипулират ви. Отклоняват вниманието ви, само и само да не се досетите къде са истинските ви проблеми. И поединично ви изяждат. Нарочно не ви хранят и не се грижат за вас, за да се превърне собственото ви оцеляване в единствена цел. За 3-4 сухи тревички сте готови да предадете и себе си. Какво сте ми се разблеяли тука! Я се връщайте обратно, сами се оправяйте. Или ще измрете като овце, защото сте си такива. Или ще се сетите, че като се обедините може да се справите и с най-злите псета и господарите им.

Хайде беж, и да ви видя! Овце ли сте, какво ли сте?

Ивайло Зартов, 28 април 2013 г.