Archive for February, 2013
Денят на сокообмена
1–
Ох, пак е 14 февруари и отново пърхат натам-насам разни зайчета, пилета, муцки и душички. Сърчицата на талази ни атакуват от всички страни. Купуват се цветя като за последно сбогом, захаросаните влюбени се гледат в очите. Влюбени ли? Какво е това? Всъщност кое явление наричаме влюбване? Муцката не се влюбва в парите му, в това че е успешен, властен, известен или в красивата му външност. Тя разбира се е лудо влюбена в ума на пилето. В прекрасният му характер и висок морал. Зайо не се влюбва в красивото й лице, в стройното й тяло. Не поглежда към гърдите й, към дупето й, не измерва краката с очи. Той е замаян от интелекта на душичката, от дълбочината на познанията й в областта на ядрения синтез. И двамата изобщо не мислят за секс. Още от първия миг, когато очите им са се преплели единствено ги вълнува как, къде и кога да се уединят за да могат да почетат на спокойствие последните научни трудове и да обменят идеите си. Сърцата им забиват в ритъм, дланите им се изпотяват, те предусещат удоволствието от взаимното навлизане дълбоко в дебрите на квантовата механика. Звучи малко неистинско нали? Нагонът, желанието за себедоказване. Инстинктът за продължаване на рода, за сношаване с много и различни партньори. Опияняващото чувство на завладяването на новата жертва. Покоряването на нов обект. Сладостта да бъдеш желан. Сила. Доминиране. Секс. Много секс и още секс, предимно секс, само секс. Това вече е по-близко до истината. Влюбени били. А дали просто не искат да обменят телесни сокове? Обменят ги един път, два пъти, няколко пъти. Влюбеността се поизтърква, позатихва и пламва с нова сила, само че с други зайчета и пилета. Е, понякога се случва след време и главното напълно незадължително Тя и Той да открият един в друг качества, които им отварят нови страници. В тези изключително редки случаи дори може да се стигне и до напълване със съдържание на думите любов и влюбване. Късметлиите обаче не са много. Доказват го огромният процент разводи, раздяли и съжителстването между хора, които просто се търпят един друг. Иначе в 99% става въпрос само за желание да се опита, да се поиграе. Ей така, без мисъл, както се казва нищо лично. Та какъв празник е днес? Какво празнуваме? По-голямата част от сърчицата празнуват денят на сокообмена, но за благозвучие го наричат на влюбените. Със сигурност днес трябва да почерпят търговците – ще им живне търговията. Аз лично съм почитател на Трифон Зарезан и като такъв съм длъжен да вдигна наздравица за влюбените. Само, че за онези, които не чакат 14 февруари за да обичат. Наздраве! Честит празник!
Електромери равнис!
1–
След като се видя, че министърчето Делян не се справя с адвокатстването на крадците от ЧЕЗ, EVN и EON и с лъжите си само налива допълнителен гняв, в и без това озверелите български граждани. До него застана баш тартора. Борисов в познат вече стил ритна топката към Шулева, Костов, Станишев, Доган и патладжан. Те били виновни за бандитските сметки за ток. Не че не са, но като са виновни защо не ги наказа? Нали обеща справедливост, нали заради нея се излъгаха и гласуваха за ГЕРБ дори членове на БСП, а и на други партии отвратени от собствените си крадливи ръководители. Къде е тая справедливост? Защо ни излъга всички нас дето я чакаме пустата вече 23г.? Ама че съм и аз, задавам отговори. Ортаци наказват ли се? Сега тепърва щели да сядат да проверяват ДКЕВР, пък после цял месец щели да обсъждат ценообразуването и някъде към юни-юли щяло може би да има някакви промени в сметките за ток. Щели сме да плащаме само за изразходваната енергия. Бре, ти да видиш колко са ларж. Айде от тях да мине, значи досега ни ограбваха 23г., обаче през юни-юли ще ни крадат по-малко, ама коя година не се знае. Та сега Делянчо лично прави проверки на електромерите. Този номер го е научил от колегата си земеделец. Найденов също персонално ходи да опипва крави, кокошки, овце и други живинки, а докато се забавлява министърчето с пощипване на електроуреди, което си е супер извратено, неговият началник гледа строго. Само дето никой вече не се връзва на тия пунтове. Председателят на министърчетата нямал намерение да отнема лиценза на крадците. Ама то е ясно бе, споко, не сме изненадани. Не сме забравили кухите обещания да се развалят заменките. Смешна работа, как ще пипнеш интересите на приятелите си по маса, как ще дръзнеш да вземеш нещо от олигарсите и местните феодали. Нее, Борисов не може да го направи, нито има толкова смелост, нито пък изобщо му е минало подобно кощунство през ума. Вече и на пискюлите на баба ми е ясно, че това правителство ще падне на изборите. Може да си замине дори по-рано, по една прозаична причина. Глад. Ние нямаме пари за да платим фалшивите сметки за ток и най-важното вече никой, ама абсолютно никой не вярва на обещания за светло бъдеще. Дори постоянните жители на гробищата в Орландовци се обръщат на другата страна като чуят поредния разпенен обещавач. Трагикомичното обаче е, че шайката, която притежава България се е погрижила за интересите си. ГЕРБ ще си отидат, но ще се върнат предишните крадци – тройно рафинираните. Ще има приел-предал и шлагерът “Едната ръка мие другата, а двете заедно насрани задници” ще звучи нови четири години. Тарикатите само си предават вимето и доят ли доят. Агонията ще продължава до тогава, докато не покажем на самозабравилите се изроди кой е работодателят. Докато ние българските данъкоплатци не престанем да се страхуваме от подчинените си. Нещата са прости като дупетат.
Операция “Ток и ужас”
4–
Браво на всички смели сърца, които излязоха на улицата и протестираха срещу крадците ЧЕЗ, EVN и EON! Браво на осъзналите, че спасението ни е дело на самите нас! И позор за всички, които си останаха пред телевизорите, позор за робите. Заради вас роби, заради вашите робски душички съществуват грабителите – олигарси, местни феодали, корумпираните им слуги магистрати и чуждите паразити правещи се на инвеститори. Позор и за “журналистите” удобно невиждащи очевадния геноцид. Министърчето Добрев в ролята си на адвокат на ЧЕЗ, EVN и EON, ни заобяснявал, че три пъти и повече по-големите сметки били защото периода на отчитане не бил за 25 дни, а за 35-40. Втората причина била увеличението на тока от не знам от коя си дата. Ах, и по-ниски били температурите. Ей, оказа се, че може едновременно да си тъп като пирон и нагъл като срамна въшка. Извади и още безумно смешни причини по безумно нагъл начин. Но не спомена нито дума за това, че такива сметки не са нищо друго освен грабеж. Не спомена нищо за това, че всъщност никой в България няма полза от енергоразпределителните дружества. Никой освен корумпираните държавни служители, които са участвали в приватизационния процес и продажните български правителства. От поведението на Делян Добрев ясно се видя кой му плаща заплатата. Само да не си помислите, че това сме ние – българските данъкоплатци. Не, той не защитаваше нас, човекът си адвокатстваше за ЧЕЗ, EVN и EON. Изтъпанчил до себе си представители на крадците и всички заедно влачейки сополите си нагоре – надолу приспивно мънкаха и мрънкаха. Обаче, изведнъж се събудих. Не можех да повярвам ,че го чувам. Тия нагли копелета ни успокояваха, че сме можели да платим сметките си на части. Тоест, влиза мутрата с автомат в ръцете и ти казва: Ще ми плащаш толкова и толкова, ама понеже сега са трудни времена може и на части да ми се издължиш. Еее, министър Делян, ама ти и тия чужди паразити сте тотално изтрещяли. Следващият месец ще ни пратите още по-големи сметки и отново ще ни успокоите с това “разсрочено плащане”. И така всеки месец, години след години все на разсрочено плащане сметките за ток, за парно, за въздух, за живот. А може ли Добревче, вместо вие да ни разсрочвате ние да ви уволним веднага, на мига? Можем, и то така, че да държи топло на следващите кандидати за чорбаджии. Да си знаят какво ги чака, ако и те се пробват да се гаврят с работодателите си – с българските данъкоплатци. Може ли всяка сутрин да ви черпим с по един омлет от яйца, домати и снежни топки, ей така от добро сърце. Всяка сутрин преди да се скриете по министерствата си да похапнете, да се подкрепите. Не можете да арестувате 20 000 човека, нали? Ами, ако на улицата излязат стотици хиляди, милиони отхвърлили робството свободни и единни българи? Можете да посмачкате лидерите, водачите на протестите, но ако няма такива? Ако всички индианци са и вождове? Тогава какво ще правите? Ще ви се наложи да ни слушате. Как ви се струва, да си знаете, че всяка сутрин вашите работодатели ви чакат пред входа със закуската ви? А как ви се струва, ако вместо яйца, домати и снежни топки, към наглите ви гладко колосани от подкупи личица полетят лайна? Да, хубави, красиво опаковани в целофанчета изпражнения. Както се казва: “Каквото повикало, такова полетяло”.
Да дръпнем шалтера в неделя
4–
Врящ котел. България кипи. Възмущение, болка, страдание, протести, протести. Такава е картинката, обаче виртуалната. В социалните мрежи недоволните са стотици хиляди. Виртуалните протестиращи са смели, а на улицата, на улицата е смущаващо тихо. Работниците от ВМЗ Сопот от години са без заплати, траеха си, мълчаха си. Кой знае защо решиха, че повече няма да работят без пари. В столицата, в двумилионната София като излезнат 1500-2000 човека да протестират срещу контрола в интернет или срещу унищожаването на гори и дюни и това вече е новина. Леле, колко “много” хора. В Бургас, Варна, Пловдив и другите ни градове протестите са още по-скопени. Иначе поводи за недоволство дал Бог. Няма работа, ниски доходи, непосилни цени. Олигарси, местни феодали, политици и корумпирани магистрати не спират да грабят. Съсипани здравеопазване и социална система, образование по капли. Убийствена мизерия, битова престъпност и корупция на всеки милиметър. Причините за протести са неизброимо много, протестиращите са изброимо малко. България официално е обявена за най-бедната и най-корумпираната страна. Държим първото място и в още две класации – най-търпеливата нация и най-разделената. Олимпийски шампиони по търпение и по цепене. Този протест не бил наш, онзи не бил за нас.Болката все е чужда. Гледаме си по телевизорите как тук и там различни групички от хора се мъчат да надигнат глас, но все си намираме причина да не се присъединим. Обаче има един град, който се открои. В относително малкия Благоевград излязоха на протест 1500 човека. Това си е цяло чудо. Кое сплоти благоевградчани? Дивите сметки за ток. Няма политика, няма екология. Има нож опрял до кокала. При изразходвани 60 лв. за електроенергия в сметките на хората се мъдрят още по 100-200 лв. отгоре за разни добавки: За пембяна енергия, за шампанското на шефовете на ЧЕЗ, за пренос, за превоз, за проститутките на директорите, за рушветите на държавните чиновници. Оказа се, че бандитската практика не е патент само на ЧЕЗ. Проплакаха и други градове налазени от башибозуците EVN и EON. В сметките обаче никъде не пише, че печалбите на дружествата се крият. Един от любимите трикове е договори за “външни” услуги. Така се топи сумата, която се показва за облагане с данък. Но кой ли го е грижа за такива подробности? На фона на досегашните протести в чаша вода, за неделя – 10.02.2013г. е депозирано обещание да стане интересно. Подготвят се протести срещу дивашките сметки за ток в поне 20 града на страната. Ах, как ми се искаше да напиша в цялата страна. Но нищо, нека видим дали токът ще ни обедини. Ще ни удари ли токът? Моментът е изключително удобен, поводът за протеста позволява да се престрашат дори и робите. Няма страшно, няма да се протестира против никоя партия, против нито един роден чорбаджия. Спокойно, никой няма да ни вземе филийката хляб и кофичката кисело мляко. Само ще подгоним чуждите пиявици. Имаме възможност да откажем да плащаме екстрите им. Имаме възможност да се преброим, да се видим колко сме обединени. Или поне да се опитаме да си припомним смисъла на тази дума. Обединени. Единни. Да дръпнем шалтера в неделя!
Политически обединеното население
1–
Вчера започнах да чета една много умна книга. Не, не е Библията, нито Кама Сутра. Зачетох се в Конституцията на Република България. Както я почнах, така и спрях на чл.1 – (2) “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Повтарях си го това отново и отново. Изглеждаше простичко и ясно, но ме объркваше все повече и повече. Потърсих в Уикипедия какво означава “народ”. Оказа се, че цялата държавна власт произтича от – “Население обединено политически в една държава; жители на една страна”. Това изобщо не ме успокои. Останах безкрайно учуден от откритието си. В България има някакво население, което се е обединило политически?! А стига бе! Как така не съм забелязал, как съм пропуснал процеса на политическо обединяване? Кои ли ще са тези политически обединени жители? Кои ли ще са тия мъдри хора? Всичко, което знам, целият ми опит крещеше, че това не е вярно. Всеки ден съм свидетел на това, как разделени на групи хора се плюят и мразят. Едните били излъгани от БСП, другите от ГЕРБ, трети от някаква друга партия. Изобщо не ми приличат на обединени. Напротив, готови са да изпият кръвта един на друг. Но след като го пише в Конституцията трябва да е истина. Това ме насърчи да продължа да търся. Да не би вождовете и ръководствата на тези партии да са се обединили? На пръв поглед и те се мразят помежду си. Ежедневно се заканват един на друг, вадят си кирливи ризи, водят медийни битки. Но си спомних, че досега никога не се е случвало някои нови управляващи да накажат истински предходните въпреки сочните обещания. Аха, казах си, разкрих го аз кое е това политически обединеното население. Тук обаче се сетих, че политиците ни се назначават от родните ни олигарси. И следвайки логическата връзка прозрях ,че най-обединени са Божков, Гергов, Ганчев, Ковачки и останалите им колеги. Всички те пък се опират на зависимите и корумпирани магистрати. Без платените им услуги ще се разпадне обединението. Взех отново Конституцията и направих нов прочит: ” Цялата държавна власт произтича от олигарсите и политическите ръководства на партиите. Тя се осъществява от тях непосредствено и чрез корумпирани прокурори и съдии”. Знаех си, че това е супер мъдра книга. Тя те кара не просто да четеш между редовете, а да мислиш. Да изследваш, да разсъждаваш. Никак не е случайно, че това е книгата на книгите. Вече поуспокоен сложих Конституцията на възглавницата до мен. Затворих очи и си обещах утре да продължа да чета. Страшно ми хареса. И как иначе? Много се зарадвах, че в България има население, което е политически обединено и отстоява интересите си.
Време за реформи в българския театър
0–
Кои са най-големите български актьори? Въпросът е лесен. От всички страни потичат отговори: Калоянчев, Парцалев, Коста Цонев, Слабаков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова….Но отговорите са грешни, сбъркани са. Защото най-големите български актьори са тези, които през последните 23г. изпълниха ролите на управляващи. Превъплъщенията им на загрижени за родината и народа патриоти нанесоха неизлечими удоволствия на публиката. Постановките: “Избор на народни представители, на местна власт и на президент”, се превърнаха в класики. И до ден днешен се ползват с успех – винаги има екзалтирани тълпи от почитатели. Някои гледат с блеснали очи вече 23г. и все още им е интересно, продължават да ръкопляскат на любимите си изпълнители и да крещят бравооо, на бис. И естествено желанията им се сбъдват, актьорите отново излизат на сцената и обират …овациите. Както си му е реда идолите си имат и фен клубове. Хората в тях са напълно погълнати от магията на изкуството. Вярват на всичко, на всяка реплика, на всяко охкане. Дори са забравили, че това са само артисти на сцена, че само по сценарий те се мразят, плюят и заканват един на друг. Изобщо не си дават сметка, че след всяко представление “воюващите” сядат и заедно си пият отлежалите уискита. Докато в същото време фен клубовете пренасят сценичната омраза по улиците и в домовете си. Но какво да се прави, това е то великата сила на изкуството. Колкото и да са впечатляващи нашите любимци, има обаче и една огромна част от публиката, която не ходи на представленията. От година на година нежелаещите се увеличават. Въпрос на вкус. За някои от тях актьорите са твърде слаби, за други драматургията е недостатъчно силна. Трети пък изобщо не харесват сценария и режисурата. Има и такива, на които не им се нрави цената на билетите. За да ги платят трябва да принесат в жертва себе си и дори живота на децата си. Удоволствието им идва скъпичко. Отказващите да се насладят на таланта на Борисовци, Станишевци и пр. стават все повече. По обясними причини тях не ги привличат иначе гениалните образи на “обещавачът на справедливост” или “мистър чистичък”. Не ги грабва титанично рекламираната “битка” между тях. Все още им нагарча и “оправячът от Мадрид”. Не че не им се иска да се докоснат до изкуството, иска им се. Само че тези хора мечтаят за други образи и сценарии. За истинска, неподправена справедливост. За герои отричащи себе си и поставящи на първо място интересите на публиката. Единственият малък проблем е, че никой не се досеща – няма как да се появят героите от само себе си. Те трябва да се създадат и отгледат, да се предпазят от тези, които 23г. вършеят на сцената и са превърнали фалша в култ. Артистите Станишев, Борисов и компания сами няма да напуснат, няма да се откажат от определените им роли. Сценаристите Гергов, Ганчев, Иванов, Божков…, с лекота ще изградят нови образи и ще ги наложат пред зомбираната публика. Не е нужно да си театровед, и с просто и със сложно око се вижда – необходима ни е промяна. Трябва да уволним творческия колектив – сценаристи и режисьори, след което актьорите сами ще си глътнат репликите. Време е за реформи в българския театър.
Последни коментари