Archive for February, 2013

За Ролекса и Вожда

0

Какъв чуден ден беше 26.02.2013г.. Странен, изпълнен със знаци. Бащицата вдигнал кръвно. Ужас! Ах, ох, трепетното отразяване по медиите ме хвърли в сериозен уплах. Не за хипертоника, той е железен, супермен, няма да се даде така лесно. Обаче се изплаших сериозно за здравето на журналята, видимо бяха побелели, милите докато интервюираха доктора от правителствена болница. Докато той разказваше за великите болежки на вожда, за това как го заболяла глава, пък и му се гадило, те горкичките поемаха цялата болка и отразяваха буквално с лицата си важността на момента, величието на мига.. Освен тази драма от междуконтинентален характер, един човечец се самозапали в Раднево. Дреболия, при това тази година той не е първата жива факла. Това е четвъртият човек решил да се запали. Вече не е новина даже. Нормално е – хората в България се палят от радост. Такива сме си ние – лесно се палим. Не съм сигурен дали има връзка между двете събития. Но нищо чудно човекът да е изпаднал в остра непреодолима депресия заради високото кръвно на любимия и непрежалим борец за справедливост. Някакви слухове се носят, че този човек се е облял с бензин и си е драснал клечката кибрит заради мизерията. Заради безизходицата, имал деца, но не можел да ги нахрани. Но това някак не се връзва. Не може в България, след като 23г. всички, които ни управляваха и се кълняха, че мислят за народа, че се грижат само и единствено за нашето благоденствие някой да слага край на живота си от бедност. Абсурд. После се случи ново епохално събитие. Излезе представител на синдиката на проститутките – политологосоциолози  и заяви, че според последните проби на вожда пак му растял, рейтинга де. В прав текст изрази възхитата си от това какъв голям политик е футболист номер едно на републиката. Оказа се, че Бойко никога не пада, а земята се надига към него. Само да не си помислите, че с това великите събития от вчерашният ден свършиха. Пловдивският митрополит Николай щял да си продаде златния часовник “ролекс”. О Боже, пощади ме! И веднага още едно чудо – с парите щял да плати сметките за ток на една пловдивска църква, които се били натрупали вече около 3 000лв.. Каква жертва!  Потрес! Какво става в тая държава? Докъде я докарахме? Висшите духовни пастири да си продават ролексите. Потресени миряни от пловдивско веднага образували групи за натиск и издигнали барикади пред всички заложни къщи в града. Само и само да попречат на митрополита да се жертва. Едновременно с това организирали бърза разпродажба на бъбреци, далаци, пикочни мехури и други ненужни органи с цел да спасят часовника на дядо Николай. Какъв ден! Сега и вулкан да изригне, и земетресение да тресне все ми е тая. Единствено малко ме притеснява високото кръвно на вожда. Всичко друго както и да е, ама това да си с високо кръвно си е уникално. В България няма друг случай с такова рядко заболяване. По-бързо да идват радостни и благодатни вести за спасяването на ролекса и вожда. Какъв ден!

Консултативен съвет за чорбаджийска сигурност

0

Съседката баба Гюра ми вика през балкона. – Чу ли, чу ли? Роската, прездента  де, свиквал консултативен съвет за национална сигурност. Питам я аз, какво значи това според нея. А тя се смее. – Ами кво? Тревожат се хората. Нещо не им е сигурно, та ще седнат да си го осигурят. Аз на тая седянка й викам консултативен съвет за чорбаджийска сигурност. Нали виждаш, че за пръв път от 23г. насам им пари под задниците. Като ги погледнеш сите политици, ама до един като близнета бе. Уж отвънка различни им са сурите, ама са все едно от една крава облизани. Все за родината мислели, за майка България. Ха, ха, ха, ха. Те досега що съвети, що приказки, па клетви, че са загрижени само за България. Само за нас, за народа се грижели. Еее, то от тия техните грижи ние немаме кво да ядем, а те техните пари не знаят къде да си ги заврат. Та сега това момче дето не знае на кой свет е ще ги сбере да си спасяват кожите. Щото нещата отиват на отупване. То като нема у ладилнико, като нема у стомаха, па като ни затрупаа със сметки. Колко да ги чекаме? Още 23г. ли, да ги чекаме да се сетят за нас? Досега ги търпехме, едни ни излъгаха, после други ни подхванаха. Симеончо го довлекоа чак от Испания оти на наште вече не вервахме. И той ни оправи. Драгалевецо приватизира та се забраи. Онова мазното момче с очилцата, дето един ден не е работило и то ни излъга, ама така, благо, с усмивка. Бея, той нали е тарикат с всичките краде. Пожарникаря уж обещава, обещава справедливост и възмездие за крадците преди него. Пък то кво стана? И той от техните. Фърля къчове, фърля кьорфишеци, тъкмо му повервахме и на него. Айдее, и той се сурна. Абе те само те да беха, иди доди. Ама нали заедно с ония ни крадат, техните приятели, дето им викат олигарси. Пък тия малки лъжици немат, само с черпаци лапат. Еееей, нема оправия. И нема на кой да се оплачеш. Сите айдуци са си турили техни пазванти. Заедно ни крадат с тия дето уж требва да гледат всичко да е по закона. Казах на внуците и синовете да взимат, ако щат одеяла и да отиват на жълтите павета, там да стоят. Барем като се спъват изедниците у тeх поне нема да им е толкоа арно. И тоя път да не се връщат докато не стане нашта. Да ги накарат чорбаджиите да се освестят, да разберат, че повече така нема да я бъде. И да не ни разпраат, че не можело, че немало как да стане. Може, всичко може. Щом е могло 23г. да ни крадат и ние да си траем. Значи може и да си починат малко, пък и да повърнат от това награбеното. Всичко може, повече нема да ги траем чорбаджиите. Сега ние за тех ще се погрижим. Наш ред е.

Чакалнята преди смъртта

2

Неизпълнени обещания, лъжи, напразни надежди. Разочарования, страдания, мъки, болки. Има едно единствено нещо, което е сигурно. Без значение дали си богат, беден, гениален или прост като обелка от картоф. Няма абсолютно никакво значение и цветът на кожата ти. Неизбежно е. Парите не играят, молбите също. Връзките не помагат. Който се е родил ще умре. На това може да се разчита. Спокойно можеш да заложиш дори и живота си – няма как да загубиш облога. Успеваемостта е сто процента. Никак не е случаен изразът – “сигурен като смъртта”. Само, че точно това единственото сигурно нещо винаги много удобно се забравя. Всеки се мисли за безсмъртен. Всеки живее като вечен. Или поне повечето хора. Пропускат дни, седмици, месеци, години от живота си. Все отлагат за друг път, за по-нататък. Оправдания колкото щеш за да се подложиш на властимащите. Да замълчиш пред явна несправедливост. Да се скатаеш си е инстинкт за оцеляване. Генетично е заложено да търпиш и да чакаш някой друг да свърши твоята работа. Някой друг да извоюва твоята лична справедливост. Ако може друг да рискува за твоето благополучие. Природа, какво да я правиш. На 17.02., общо в цялата страна излязоха около сто хиляди души на протест. Срещу мизерията, бедността, липсата на доходи и безумните сметки за живот. Срещу сплотеният отбор на олигарси и зависими от тях политици и магистрати ограбващи ни вече 23г.. На 24.02. по улиците излязоха двойно повече свободни българи. Но къде са останалите, след като има половин милион безработни? Къде са работещите, които вместо заплати получават подаяния не стигащи да си платят дори сметките за ток или парно? Къде са унизените български пенсионери, работили цял живот, а сега преживяващи с филийка хляб на ден. “Един милион протестиращи ще има”. Това се чуваше преди 24.02..На фона на геноцида, който се извършва над нас очаквах не един, а поне два милиона да са на улицата. И от паразитите да остане мокро петно, което да служи за пример. -Ето имахме едни нагли бандити, грабиха ни 23г., лъжеха ни, но един февруарски ден през 2013г. се вдигнахме и се освободихме. А от олигарсите и слугите им политици и магистрати само това остана. Така си мислех, че ще разказваме на туристите и на децата си. Но не се получи. Защото робите все още си мислят, че ще се договорят със смъртта. Ще живеят вечно. И могат да си позволят да робуват още 23г..  Ако прогресията се запази на следващият протест по улиците ще има 400 000 свободни българи. Интересно ми е кога ще дойде денят на прозрението, че всички сме само в чакалнята преди смъртта? Кога ще излезем на улицата наистина заедно, единни, обединени и ще се освободим? Толкова единни и обединени, колкото в това, което ни чака след чакалнята.

Измислица или лъжа

3

Тиха февруарска вечер. В една култова кръчма до София се събрали на дружеска хапка – пивка стари другари. Седнали около голямата маса  Бойко, Сергей, Иван, Волен, Ахмед, Яне, Симеон  и още десетина техни приятели – олигарси и магистрати. Камината, марковите напитки и отбраните мезета, всичко си било като от картина. – Ей, циркаджии! Стига с тия празни приказки, хайде да решаваме какво ще правим. Мазно се усмихнал социалният милионер  С.С.. Всички прихнали да се смеят.  – Какво да правим? Осрахте я работата. Обадило се характерното “р” на И.К.. – Още преди четири години предупреждавах да не им обещавате справедливост, възмездие и други подобни глупости. Но все много знаете, хайде бе Бойко стига яде…- Добре де, добре, пооплескахме я малко. Откърти от себе си Б.Б., а в главата му седеше чуденка  дали да хапне четвърта супичка. – Добре де, преиграхме малко, ама иначе досега си вървеше добре. Замаяхме ги балъците с тия проверки, арести, акции, то не бе битка срещу корупцията, не бе чудо… По едно време и сам почнах да вярвам. Ха,ха,ха,ха. Важното е, че минаха още четири години и всички ние и нашите приятели сме още по-богати. Я вижте, при Серго, в ръководството му има поне 50-60 милионера. И при другите е така, никой от вас не може да се оплаче.  Боклуците нямат избор, ще пошумят, ще пошумят и ще се кротнат пак в ръчичките ни. Ние имаме  пари, полиция, прокурори, съдии, медии. Курвите ни, демек политолози, социолози и журналисти си знаят работата. Всеки от нас си знае задачите. Я.Я. и В.С.  са както досега остриета, нека се правят на бойни петлета. Продължаваме да се плюем един друг, вярно е, че все по-малко са малоумниците, които ни се връзват, но все още ги има. На протестиращите ще им вкараме провокатори, тия дето се открояват като потенциални водачи ще ги дискредитираме. Знаете го номера, криминално проявени са и все в тоя дух. И да не са ще ги направим такива. Ще ги смажем. Без водачи си остават роби. Ще ги разделяме и насъскваме да се мразят помежду си. Дори и да има някой свестен между тях, те сами ще му прегризат гърлото. Ей така от завист или мнителност. Когото трябва ще купим. Абе, спокойно, нали видяхте последната бомба дето им я хвърлих, че Меди ме бил поръчал. Все някой ще се върже и на това. Кажи бе ага, какво мислиш? – Съгласен съм, че няма къде да ходят. Но това с обещаването на справедливост наистина беше глупаво. Изобщо не трябваше да викаме дявола, честно казано съм учуден. Двадесет и три години си правим каквото си пожелаем и сега за пръв път да чуя как не ни искат. Как не искат никой от нас. Любопитно е, че им трябваха 23г. за да се сетят, че ние сме си един сплотен отбор, а те са овцете, които стрижем. Предлагам да пратим в неделя на протеста пастирката, пардон Роската да ги поуспокои. А и все някой ще му се върже, че не е с нас. Ха,ха,ха, голям майтап, абе как тия идиоти могат да си мислят нещо подобно? Как могат да забравят кой го сложи да се прави на президент? Еей, баламурниците край нямат. Опасно за нас може да стане, ако наистина се вдигнат тия 70% вечно негласуващи българи. А виждам как някои от тях явно са прозряли какво става. Иначе всеки от нас си държи промити мозъци под ръка, имаме си ги зомбитата. Ние богатеем, те се самоубиват от мизерия, обаче като дойде цирка избори пак си гласуват за любимата партия. Да са живи и здрави кретените, така все има кой да гласува за нас. Сега трябва да се справим с тия протести и да си я караме както си знаем още 23г. Айде наздраве, Волене я подай тая бутилка с малцовото уиски, какво си я стиснал.

Нищо ново под фуражката

2

Плоско, полирано, смешно. Милиционерските пиар специалисти изкарват на протест държавни и общински служители да спасяват Борисов и ГЕРБ. Всъщност да спасяват шайката олигарси и назначените от тях политици и магистрати. Мафията се уплаши, че по улиците на България се чуват искания за Велико Народно Събрание, за Нова Конституция. За мажоритарен избор, за намаляване броя на дупетатите. Мафията се тресе от страх, че българските граждани отхвърлят всички партии без изключение, участвали в грабежите през последните 23г.. Уплашиха се, че се поиска наказание и връщане на заграбеното. Стреснаха се, че най-накрая проумяхме кои са истинските виновници за бедите ни, за мизерията в България и искаме смяна на системата. Да изкараш като жив щит зависими от теб хора се счита патент на арабските диктатори и талибаните – фанатици. За тях човешкият живот няма цена, особено когато е чуждият живот. Както се очакваше, родните ни изедници по нищо не се отличават от безчовечните и безскрупулни режими от Близкия изток. Българските управляващи, всички, без да се прави разлика кой от коя партия е трябва да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството, за геноцид срещу собственият си народ. Обединеният отбор на свинските черва опита стар трик. Едните подават оставка, другите поемат щафетата и всичко си продължава по старому. Няма лошо и пак да се подхвърлят празни обещания за справедливост и благоденствие. Обаче ядец, оказа се, че вече балъци няма. Вместо послушни, тъпи баламурници, които лесно се лъжеха и плашеха. На улиците излязоха свободни, смели и пробудени българи. Вече няма роби. Свърши се с робовладелския строй в България. Мощните обещания за справедливост и възмездие дадени от Борисов и ГЕРБ преди 4 години бяха последният шанс, последният влак за наивници. Ясно е, че няма как престъпниците да се самоарестуват, да се саморазследват. За четири години, ако искаше Борисов можеше да изпълни обещаното. Непрекъснатите хленчения, че предишните били виновни, оправданията с времето, слънчевите изригвания, и акнето на баба Мунка. Са плод пак на същият “гениален” милиционерски пиар. И на неродените вече им е ясно – при положение, че имаш цялата власт и информация и не правиш нищо, значи не искаш. Четири години симулации, оправдания и голи обещания за справедливост. В същото време монополисти и олигарси защитавани от назначените от тях политици и магистрати продължават да крадат данъците ни. Всеки ден се самоубиват българи – не могат да се грижат за семействата си. Никога не е било толкова тежко. Лицемерието и лъжите са ежесекундни. Борисов не искал да има кръв по улиците. И капка кръв не трябвало да има. Но това не се отнася за кръвта на зависимите от него държавни служители. Тях няма проблем да ги жертва, да ги изкара с смс на улицата срещу справедливия гняв на гладните, на изтерзаните. Това не се отнася и за кръвта на въстаналите срещу системата. Нещо повече, милиционер-пиарите съветват: “Нека се сбият, нека се пролее кръвта им. Така ще се отвлече вниманието от исканията за справедливост, а и все още има шанс да ги сплашим.” Но фуражките бъркат. Наказани ще бъдат само те самите. Вече не могат да ни разделят, не могат да ни манипулират, ние няма да се мразим помежду си. Този път имат срещу себе си непобедим противник – обединените, единни, сплотени български граждани. А тези, зависимите, които все още танцуват под милиционерските палки, и те ще се освободят. Ще разберат, че са лъгани, че са използвани да защитават собствените си убийци.

Свинските черва се проточиха

2

Тази година пролетта дойде на 20.02.. Бойко Борисов абдикира. Оставката му беше предизвестена от изнизването на финансовия министър Дянков. И от това, че журналята получиха знак свише. От два дни започнаха да показват протестите на живо, докато преди това се правеха на слепи и глухи. Пролетта дойде след като свръх търпеливите българи престанаха да търпят и излязоха по улиците. Горчивите залъци станаха твърде много: Убийствена безработица, съсипани здравеопазване и образование. Тези, които имат работа всъщност не знаят за какво работят. Със заплатите си могат да платят само сметката за ток или за парно. А останалите сметки? За вода, телефон, бензин, храна, лекарства…Българските пенсионери, младите българи, всички са инквизирани от собствената си държава. Геноцид. Това е истината. В България се осъществява геноцид над българските граждани. Протестиращите хора по улиците го казаха ясно. Двадесет и три години ни грабят и лъжат. Искаме смяна на системата. Не искаме  да сменим едни грабители с други. Българите най-после се събудиха и осъзнаха, че обединеният отбор на олигарси, местни феодали и назначавани от тях корумпирани политици и магистрати е главният виновник за бедността в България. Тази банда открадна заводи, фабрики, хотели, плажове, гори. Открадна България, като за благозвучие нарече процеса приватизация. Застанаха на входа и на изхода на държавата и чрез нагласени обществени поръчки, комисиони, данъчни далавери, контрабанда, заменки и безброй други фокуси откраднаха нашите пари – парите на българските данъкоплатци. Сега отново точат лиги и се готвят да продължат да ни грабят. Борисов, който излъга, че ще има справедливост и възмездие, че ще накаже всички грабители и ще им отнеме откраднатото си отиде. Той разбира се не направи нищо защото е част от обединеният отбор на паразитите. Сега неговите колеги, като свински черва се проточват и всеки алчно ни убеждава, че без тях не можело. Да, точно това са думите на Станишев, Костов, Сидеров, Янев, Местан и компания. Според циреите, ние ограбените от тях не можем без тях. Пиявиците ни казват, че ние не можем да живеем без те да ни изпиват кръвта! Робовладелците ни казват, че ние не можем да живеем без техният камшик! Платени от тях политолози, социолози и други проститутки ни убеждават, че ние не знаем какво искаме. Само, че ние не сме роби! Ние вече сме прогледнали. Събудихме се и осъзнахме, че единственото, от което трябва да се страхуваме е собственото ни малодушие. Усетихме силата на единството. Вече знаем, че обединени, единни, можем всичко. Можем да променим живота си. Можем да накажем алчните паразити. Ние можем да спасим децата си, родителите си и себе си. Пролетта дойде и сега от нас самите зависи дали ще дойде и топлото, благодатно лято или ще се върнем обратно в ледниковият период.

Цирей по цирей, пук, пук, пук

5

На 17.02.2013г. замириса на пролет и на свобода. Над сто хиляди свободни българи излязоха по улиците. Протестите започнаха като възмущение срещу фалшивите сметки за ток и достигнаха до справедлив и дълго потискан гняв срещу всички безобразия извършени през последните 23г.. Общонационален протест срещу мизерията в България. Срещу истинските виновници – олигарсите, местните феодали и слугите им – корумпираните политици и магистрати. Против шайката разбойници, които си приватизираха България и превърнаха българските граждани, българските данъкоплатци в крепостни селяни, в роби. Е, на 18-ти робството започна да се разпада. Първият цирей се пукна – хер Флик, финансовият ни министър ни напусна. Но има още цяло стадо циреи за пукане. Те са разпределени в три взаимно свързани групи. Първа група – олигарси и местни феодали. Това са паразитите, които източват нашите пари чрез приватизации-кражби, заменки кон за сопол, комисиони, нагласени държавни поръчки, данъчни измами, монополи….Смучат милиони и милиарди от данъците ни. Имената им ги знаем: Божков, Гергов, Ковачки, Ганчев, Банев, Прокопиев, Вълканов, Минев…. Те назначават втората група – послушните политици. Ролята им е да помагат в грабежите и разбира се сами да се облажват. И да ни манипулират, да ни разделят и настройват едни против други. За целта като истински свински тении са се окопали в законодателната и изпълнителната власти. В партии, чиято единствена идеология е далаверата. Няма българско правителство, което да не е обслужвало интересите на монополи, групировки и всевъзможни други паразити. Като не става въпрос само за депутати, министри, премиери и зам. министри. Съществува орда от шефове на комисии, фондове, дирекции и керемидки. Всички до един се грижат неуморно за това, ние – българските данъкоплатци да ставаме по-бедни, а те, техните началници и чорбаджиите да стават по-богати. Тези две групи червеи са се погрижили за безопасността си. Назначили са  си послушни, зависими, корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тези от третата група изпълняват функцията на охрана, на инквизитори и в същото време узаконяват геноцида. Заедно, трите групи се наричат мафия, те са виновни за съсипаните здравни, социални и образователни системи. За ежедневните унижения на пенсионерите, за принудителното бягство на младите от България. Свинските черва носят отговорност за страшната безработица и за ужаса на работещите за заплата, с която могат да платят само сметката за ток или парно. Обединеният отбор на циреите ни е вкарал в омагьосаният кръг да ходим на избори и всеки път да избираме някой от тях. Тестето е тяхно, те са ни раздали картите, а и играем по техните правила. Затова 23г. непрекъснато губим. Губим живота си и този на децата си. Губим родината си. Време е да заиграем със свое тесте, ние да раздадем картите. Да ги научим на нашите правила. Не можем да чакаме те да ни донесат справедливост. Да ги спукаме. Нямало пари в държавата, така ли? Българите били най-бедни, така ли? Нека циреите да върнат всички откраднати милиарди, нека им разрушим стройната система основана на тотална и вездесъща корупция. Да си понесат отговорността за назидание на следващите кандидат циреи. Просто трябва да си върнем държавата, тя е наша. Ние сме държавата!

Можем да осъдим паразитите!

1

Вече цяла седмица България протестира. Срещу фалшивите сметки за ток. Срещу организираните двадесет и три годишни грабежи. Срещу олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани политици и магистрати. Срещу мизерията. Паразитите ЧЕЗ, EON и EVN бяха тази последна капка, която изкара изтерзаните и гневни българи по улиците. Управляващите чорбаджии се засуетиха, разтичаха се. Изведнъж се появи и поръчковата прокуратура и уж тръгнаха проверки. Само дето тези филми с проверките вече сме ги гледали поне 375 хиляди пъти. Нещо като латино сапунка. Накрая нищо няма да се случи – просто се печели време. От “опозиционните” партии също зафъфлиха и ни метнаха набързо няколко предизборни обещания. Но и това сме го изпитвали не веднъж. Не се връзваме повече на такива захранки. За да има промяна е необходимо улиците да са пълни с протестиращи, ако трябва да се опънат палатки и да не се мърда до победата. Иначе казано – до прекратяването на договорите и изгонването на разбойниците. Вчера един приятел от фейсбук ми подхвърли и още една добра идея как да им стъжним картинката на монополистите. Оказва се, че който не е завел дело срещу енергоразпределителните дружества не го е спечелил. Отначало се усъмних, но след като поразпитах се оказа истина. За надписани сметки с по 100, 200 или 1000 лв. и повече, всеки гражданин, който е завел дело го е спечелил. Самите ЧЕЗ, EVN и EON разчитат на това, че малко хора се престрашават да водят дела. Страхуват се от предрешен край в полза на монополистите или просто имат инстинктивна бариера да си търсят правата. А и от незнание. Истината е, че има адвокатски кантори, които са се специализирали точно по такива дела и ги печелят почти 100%! Постарах се да открия такъв адвокат, ето какво ми каза той: Първата консултация за всеки клиент е безплатна, тоест всеки може да пита каквото и колкото си поиска без да плаща нищо. След като си е изяснил вече за себе си дали ще завежда дело е необходимо да се внесе 4% държавна такса. Ако претендираната сума е 100 лв. трябва да се внесат 4лв.. Сега идва хубавата изненада. Това е всичко, което се иска! Нищо не се плаща на адвоката, той си получава парите от осъдения  монополист. Мнооого ми хареса тази практика! Ето името и координатите на адв. Валентин Тодоров – 0888 091 620, info@lexglobus.com, София. Със сигурност и в столицата и по другите градове има и други адвокати, които работят по този начин. Предлагам всеки от нас със завишени сметки за ток или парно да осъдим паразитите. Това са си нашите пари. Защо да ги даваме на пиявиците? Да не говорим, че ги нямаме. Докато ги гоним от България можем и да ги осъдим, при това безплатно за нас и без никакъв риск. Няма какво да загубим. Нека да им стъжним картинката.

Протестирай или умри

3

Шести ден протести срещу фалшивите сметки за ток. Срещу чуждите паразити ЧЕЗ, EVN  и EON. По същество протестите са и срещу непосилните цени на парното, на бензина, на лекарствата… Срещу невъзможната задача да живееш, да оцелееш в България. Протестите са против всички родни червеи “управляващи” и грабещи родината ни 23г.. Против шайката от олигарси, местни феодали и назначените от тях корумпирани политици и магистрати. Против Миневци, Герговци, Божковци, Ганевци, Борисовци, Станишевци…За тази банда българските данъкоплатци и България са само безкрайни възможности за лично обогатяване. Хиляди недоволни граждани са по улиците, това са свободните, непознаващи робският страх българи. Много повече обаче все още си стоят пред телевизорите и в типичен плебейски стил чакат. Някой друг да им донесе свободата, някой друг да се погрижи за тях и техните деца. Атрофиралите им сърца дори не бият от страх, те само треперят. Тези, които са на улицата знаят, че само след няколко месеца отново ще има избори. Поредната театрална постановка, след която нищо няма да се промени. Просто едните свине ще предадат на другите черпака и лапането ще си продължи по изпитаната и отработена двадесет и три годишна схема за ограбване. В България улицата е единствената възможност за промяна, това е начинът да се покаже кой е работодателят. Ясно се вижда, че това се осъзнава и от управляващи и от “опозиция”. Никой от тях няма полза от мощни, истински улични протести. От пробуждане, от осъзнаване къде са истинските проблеми, кои са истинските виновници за бедите ни. И ГЕРБ и БСП и останалите, прекрасно знаят резултатите от бъдещата постановка. Точно затова целите им съвпадат – да докретат до изборите. Станишев и разни други набедени за политици се показаха по телевизорите и уж подкрепиха протестите. Веднага се чуха гласове да не се опитват недостойните да яхат вълната. Но всъщност няма подобна опасност. И това е част от театъра. На Бузлуджа всяка година БСП организирано изкарва над 50 000 човека. Но за милионерите в ръководството на тази партия, а и на всички останали вече докопали се по един или друг начин до трапезата няма смисъл да призоват  електората си да излезе на улицата. Улицата може да смени властта на ГЕРБ веднага, днес, преди сценките с бюлетини. Но може и да не донесе гарантираният от “демократичните” избори резултат за бандата. Нали всички разбойници са от един отбор. Никой от тях, каквото и да ни говорят няма да изгони монополистите – паразити. Няма да развали заменките, да накаже приватизаторите-крадци. Никой няма да донесе мечтаната справедливост, няма да бръкне в джоба на олигарсите и в собствения си джоб и да върне откраднатото. На никой от тях не им пука дали можем да храним децата си. Няма друг път за постигане на справедливост. Тя трябва да бъде наложена. Извоювана на улицата. Да бъдат отхвърлени всички свински тении. Да бъде използвано законното ни право да протестираме. А не както досега – да ни налагат законното им право да умираме.

За тогата на един кривосъдник

1

Тази година  Коледа дойде на 14 февруари в Бургас. Арестуваха зам. шефа на Окръжната прокуратура Ангел Георгиев. Вчера както си празнувах Трифон Зарезан в една много приятна компания и червеното ми вино се напи. Заигра в чашата, затанцува –  едвам смогвах на темпото. С левия край на лявото си око наблюдавах как тече живота във фейса. Гледам от там ми подават невероятни мезета: “ГДБОП закопча прокурор по знакови дела в Бургас”, “Арестуваха с подкуп прокурора скалъпил мръсното поръчково дело Гранити”. Колко вино съм изпил? Не можех да повярвам. Направих бърз преглед на изпитите чаши, погледнах календара. Истинско Коледно чудо! Не е за вярване, че изобщо някой се е заинтересувал какво става в Бургас. За последните 10-15  години в града се е образувала хомогенна сплав от корумпирани полицаи, следователи, прокурори, съдии, бизнесмени, журналисти, адвокати…Това не е някаква проста организирана група, това е раково образувание пуснало метастази във всяко кътче на града. Никак не е случайно, че вчерашният арест се е извършил от софиянци и под надзора на Софийска градска прокуратура. В морския град няма как да се случи – да се самоарестуват и саморазследват бандитите в тоги. Неразбираемо е кое накара София да се събуди точно сега? Защо не по-рано? Може би защото бившият главен прокурор, господин “няма доказателства за корупция по високите етажи на властта” Борката Велчев е опъвал седемгодишен чадър над тумора в Бургас? Прокурор Ангел Георгиев е известен в града с това, че изпълнява всякакви поръчки без да мига, без да се задавя. Да прекрати преписка, да забатачи дело, да изкара от ареста когото трябва. Също така може и да вкара в ареста, който му е поръчано, може да скалъпи дело, при това никога не се е вълнувал от това дали жертвите му имат болни деца, семействата им страдат ли, побъркват ли се от мъка и болка. Като един истински бандит в тога за него бизнесът е само бизнес, нищо лично. Поръчките ги изпълнява или срещу подкуп или след обаждане на “приятел”. От приятелите поръчители няколко са най-известните в града. Шефът на Апелативната прокуратура в Бургас Емил Христов, който уж го разследват от няколко години за извършени от него престъпления. Доказаният със съдебно решение блудник Тонко Фотев, който се е прикрил като почетен консул на Русия. Този последният явно докато е бил сив кардинал на града през 12 годишното управление на бившият кмет Йоан Костадинов е натрупал огромна сила в организацията. Защото как иначе да си обясним факта, че началникът на всички прокурори в Бургас Емил Христов тича лично като момче на повикване по 2-3 пъти на седмица на бързи срещи в сладкарница “Неделя” – съседният вход до почетното консулство. Тези спявки не траят повече от 3 минути. Какво прави там Христов? Получава пари, дава пари, получава задачи или се отчита на координатора на бургаското раково образувание? Като са тръгнали софиянци да арестуват ракообразните в Бургас да не спират. Кривосъдници в града много. А и аз имам още от виното, готов съм да продължа да се черпя. Наздраве! Коледа е!

Go to Top