Archive for December, 2012

Кой клати мнимите врагове Станишев и Борисов?

3

На 04.12.2012 г. Станишев заявява: “Ако едно управление не си отива по демократичен път, то ще си отиде по друг начин”, визира ГЕРБ и Борисов, и това че народа вече не го иска , но ГЕРБ се натискат да останат на власт. Точно същото обаче може да се каже и за самият Станишев, и него не го искат от години хората по места, редовите членове на БСП. Обвиняват го, че въпреки загубените 5 поредни избори той продължава да стои и да не подава оставка , продължава да се натиска за власт. Но явно при Станишев не е валидна формулата за отиването си по друг начин. Абсолютно непонятно и странно остава решението на европейските социалисти, защо си избраха за председател човек, който в собствената си партия е доказал непригодността си. За какви заслуги и успехи Станишев стана шеф на ПЕС? Само Хохегер ли му помогна? Излиза, че за да се издигнеш на европейската сцена трябва да загубиш  изборите в собствената си страна поне пет пъти подред. И да принудиш членовете и симпатизантите на БСП да гласуват за други партии или разочаровани изобщо да не упражнят правото си на вот. Познавам много членове на БСП, които наистина през 2007 г. и 2009 г. гласуваха вместо за собствената си партия, за ГЕРБ, АТАКА и др. Подлъгани от обещанията за справедливост и отвратени от лицемерието на  вечните червени шамани. Всеки, който си направи труда да погледне  резултатите от изборните секции може да види истината. Анализаторите от партийните щабове знаят какво е положението във всеки един град. Справедливостта беше новият морков, поредният хит. Времето показа, че никой от обещаващите не е имал намерение реално да направи нещо. Няма ревизия на приватизационни сделки, няма върнати заменки. Няма наказани олигарси и местни феодали, източването на данъците ни продължава. Битка срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта няма. И не може да има, безумно е да се очаква престъпниците сами да се разследват и самоосъдят. По стара българска традиция управляващите  пазят интересите на тези преди тях. Говорилнята, ежедневните скандали и шумотевиците са новите подправки. На тях се разчита да се измени вкуса на манджата и да преглътнем бедността, липсата на перспектива и отсъствието на справедливост. Пак се задават избори. Този път не ни се предлага нов спасител. Основните играчи от ГЕРБ поради неизпълнените си обещания губят гласове. От БСП бавно качват, пак благодарение на ГЕРБ. Резултатите от поредният театър може да се прогнозират лесно. Доволни отново ще останат върхушката от надпартийни олигарси, назначените от тях корумпирани политици и узаконяващите геноцида над българският народ бандити в тоги. Всички те ще запазят вече награбеното и ще продължат да лапат. Недоволни, разочаровани, обезкръвени и безнадеждни ще останем всички български данъкоплатци, без значение кой от коя партия е. Всичко е договорено, преди време БСП предаде щафетата на ГЕРБ, сега цирка ще си продължи с леко връщане на жеста. Уговореният мач се вижда ясно в градовете, където фирмите за озеленяване и асфалтиране са си все същите, схемите са запазени. Така е в Бургас, Варна и пр..Фактът, че гербаджийските министерства плащат с наши пари измислените пиар акции на Станишевата Моника е показателен. “Социалната” партия въведе десет процента данък печалба в полза на монополистите, “противниците” им продължават същата политика – всичко в името на едрият бизнес. От една страна се водят люти медийни битки, искри прехвърчат от словесните схватки на вождовете Борисов и Станишев, уж са големи врагове. Обаче в същото време кой знае защо милиони левове се прехвърлят от ГЕРБ към БСП. Редовите членове и на двете партии са в недоумение. Как така, нали се мразят, нали се плюят в парламента, в медиите. Едните се чудят защо хранят противника, а другите пък пулят очи, че врагът ги храни. Истината е много простичка. Врагове са само надъханите, насъсканите едни срещу други избиратели. Вождовете са си приятели, имат общи интереси, общи кукловоди. А както е известно интереса клати феса, калпака, ушанката, сомбрерото и всичко, което си е за клатене.

Специфичният гнусомер на Дянков

0

Според Симеон Дянков е гнусно в съдебната система да си раздават бонуси. Съгласен съм, така е. Гнусно е откъдето и да го погледна, още повече, че на корумпираните кривосъдници не им трябват някакви си жалки две-три хиляди лева. Подкупите им осигуряват достатъчно висок стандарт на живот. Къщи, вили, земи, джипове, луксозните почивки, обучението на децата им в престижни, скъпи учебни заведения в чужбина и другите всевъзможни екстри не са от заплати или бонуси. Работейки на ишлеме разбойниците в тоги не са за жалене. Чудно ми е обаче будната съвест на финансовият  министър защо спи когато се раздават бонуси по министерствата, агенциите, комисиите и други всевъзможни търтейски организации. Дупетатите също са се настървили да си подарят по около четири хиляди лева предпразнично. Явно там не е чак толкова гнусно да си раздават парите на данъкоплатците. А дали е гнусно при всяка държавна поръчка от всяко министерство да се закачат външни фирми консултанти и по този начин да се крадат милиони. Например поръчките за хеликоптери и фрегати на военното министерство. Правните, финансовите и пр.  въпроси не ги поверяват на специалисти, на които и без това им плащаме заплатите с данъците си – такива има във всяко едно министерство. Въпреки, че хрантутим легиони от чиновници, по държавните поръчки се наемат все едни и същи частни консултанти. Ясно е, че така се крадат нашите пари, но  дали Дянков ще го измери за гнусно. Ще разреши ли гнусомерът му  да се публикуват сделките на всяко едно от министерствата с имената на всички, които са се облажили по тях. За правни, финансови и пр. консултации. На мен ми се струва доста гнусничко – с наши пари се правят поръчки за неща, които не ни трябват. Печелят производители от чужбина и родни тарикати, на гърба на българските данъкоплатци. Но да се върна към бонусите на правосъдниците. Чудя им се защо като са толкова честни тия слуги на закона  не си направят една статистика, да изкарат по списък всички магистрати, кой колко забатачени дела има. Колко пъти и заради кого е осъдена България в Страсбург. Да закачат тези списъци на съдебните си палати така, че всички граждани да могат да ги прочетат. И после нека тези, които се окажат достойни да си получат бонуса. Няма лошо. Още по-правилно ще бъде, ако се прави системен анализ на дейността на всеки един прокурор и съдия, по всеки един конкретен казус, за конфликт на интереси, за прикриване на престъпление или изпълняване на поръчка с цел да се натопи невинен. Няма да навреди, ако се изследва имотното състояние на служителите на Темида и на техните роднини. И пак на стената, да се виждат отличниците. Нали ни проглушиха ушите с лозунга “прозрачност”. Ако пък някой може да ми обясни защо в България имаме повече прокурори от десет пъти по-голямата по население Италия?! Това дори и специфичният гнусомер на  Дянков не може да го отчете. Имаме три пъти повече държавни обвинители от италианците! Всъщност сме първенци по този показател в Европа. Шампиони сме и по финансиране на прокурорите като процент от БВП в сравнение с останалите европейски държави! Едновременно с това сме най-корумпираната и най-бедната държава. Гледам статистиките и виждам една много, ама много гнусна зависимост между поводите ни за “гордост”. Моят гнусомер отдавна вече е спрял, на Дянков е някакъв особен – избирателен, така като гледам и по магазините не ги продават тия уреди. Явно е нарочно, за да не можем да измерим точно безобразията, за да си останем само с усещанията за гнус. И като ни питат колко ти е гнусно само да разперваме ръце и да викаме, ееей толкова.

Фадроми в банката

0

Представете си банка пълна догоре с пари и кюлчета злато, но без никаква охрана. Все едни и същи хора влизат вътре и изнасят колкото могат да носят. Никой не ги спира, никой не ги наказва. Има една парадоксална ситуация, която не ми дава мира. Как така когато на улицата някой ни бръкне в джоба и открадне 20лв., ние освирепяваме от обидата, подгонваме крадеца, гоним го до дупка и ако го хванем не само си връщаме двайсетачката, но задължително ще му хвърлим и един як пердах на разбойника. В същото време българските правителства ни крадат всеки ден, всяка секунда измъкват от нашите джобове не една и две двайсетачки, но ние не се чувстваме обидени. Не усещаме, че ни крадат, не си искаме обратно парите и не наказваме бандитите. При това, първата ситуация се случва рядко, а властимащите ни грабят ежесекундно, дори и в съня ни. Отборът на крадците се състои от три специализирани звена. Олигарси и местни феодали, назначени от тях политици и контролирани магистрати. Първите две звена крадат парите ни, не с ръце, не с лопати, а направо с фадроми. Кривосъдниците осигуряват “законността” на грабежа. Ние – българските данъкоплатци се правим, че не виждаме, че не знаем. Но в същото време се чудим как така, все не ни стигат парите да си платим сметките за ток, парно, вода, телефон, да си купим лекарства. Да храним и да обличаме децата си без да си броим жълтите стотинки и без да ни връхлита паническата мисъл, ще успеем ли и другият месец да се справим. Учудваме се защо трябва да се разболяваме по график, съобразявайки се с лимити, направления и други всевъзможни бюрократични простотии. Като ни крадат в трамвая побесняваме, като ограбват живота на децата ни, нашият живот и този на родителите ни си мълчим. Ето един пример за фадромизиране: Един милиард и четиристотин милиона лева от здравните ни осигуровки са откраднати. Взети са и са пуснати в черната дупка наречена за благозвучие бюджет. Част от тези 1,4млрд. наши пари директно отиват като бонуси за лапачите – над 830 000 лв. за дупетатите като коледни.По министерствата, агенциите, комисиите…, бонусчии много. А за пенсии и детски ни се казва, че нямало!  Друга част от нашите пари се пускат за строителство на какво ли не, но още на етап обществени поръчки започват да се крадат. След това се крадат и на етап строителство и накрая на всичкото отгоре се режат и лентички. Кой знае защо не искаме ревизия на приватизационните сделки?  Точно с тях десетки милиарди наши пари се преточиха в джобовете на Божковци, Баневци, Герговци, Ганчевци и др. По 2500 от тези кражби – приватизации са изчезнали напълно папките с документи, няма следприватизационен контрол и виновни няма!  Траем си и за заменките, а само от тях ние станахме по-бедни с 8 млрд. и точно с толкова се обогатиха фадромаджиите. По официални данни на ДАНС ежегодно се крадат 2-3 млрд. от ДДС фокуси, 3-4 млрд. от контрабанда. В същото време показно се ловят мишки, защото няма как да заловят  сами себе си. Звеното от разбойници в тоги се грижи за безнаказаността. Примери има още много и при всички тях е едно и също, те ни грабят, ние се правим на слепи и глухи. Не се обиждаме, не ги гоним, не ги наказваме и не си връщаме нашите пари. Сякаш не разбираме, че това е много по-грозно, много по-брутално, отколкото да те оберат в градският транспорт. А иначе мрънкането и оплакването не спира. Безадресно, късмета ни бил виновен, глобалното затопляне, кризата, времето, прехода…Пари има много и за всичко. За здравеопазване и образование, за пенсии и детски надбавки, за по-високи заплати, за откриване на повече работни места, за достоен живот. Има ги парите, само че ни ги крадат, а ние не само не побесняваме от това, но даже съдействаме за ограбването си. Трагикомичното е, че всеки път на изборите сами си гласуваме кой да ни нападне и ограби. Къде се е чуло и видяло да има банка без охрана? Е, има такава, нарича се България.

Да подадем ръка на повредените

0

Вчера беше международният ден на хората с увреждания. Няма как, трябва да им обърна внимание. Та откъде да почна? Няма да ги степенувам по ниво на повреденост, ще ги карам отгоре надолу. Болните от алчност и наглост бивши милиционери, бармани, комсомолски секретари, сервитьори и шофьори, на които сега им викаме олигарси и местни феодали. За по нагледно се сещам и за малко имена: Стойков, Гергов, Банев, Божков, Прокопиев, Златев….Има още много известни именца, има и скрити лимонки. Болестта, която ги мъчи се изразява в това, че пациентите не могат да търпят да знаят, че някъде има държавен завод, фабрика, хотел, плаж, планински курорт, гора…Не могат горките да не “приватизират”, да не грабят. Всички страдат от остра сърдечна недостатъчност. Вместо сърца имат калкулатори и с тях  само броят колко коли са си купили, колко къщи имат, колко вили, банкови сметки, яхти…На тия инвалиди не им пука, че унищожиха България, че обрекоха поколения българи на мизерия. Изобщо не им дреме. Само лигите им текат. Обаче са много загрижени да си назначават послушковци. Ние ги наричаме политици, управляващи и всякакви други подобни чорбаджии. Всъщност тези страдалци са шизофреници. Всички са с раздвоение на личността, някои са с разтроение даже. От една страна слушкат и изпълняват всичко, което им се каже от кукловодите им, от друга страна и те грабят като луди, въртят далавери по 25 часа в денонощието. Нагласени обществени поръчки, търгове, комисиони, данъчни врътки…В същото време не спират да обещават на балъците-данъкоплатци, че ще ги оправят, че ще има справедливост. Обещанията им са напористи като пубертетски пъпки, особено преди избори. Имената им ги знаем: Борисов, Станишев, Доган, Сакснезнамкойси…,министри, зам. министри, дупетати, шефове на комисии, агенции, фондове. Измислили са си безброй табелки и причини, с които да оправдаят грабежите. Само за “борба” с корупцията има над 300 “борещи” се организации. Битката всъщност е кой да източи повече бонуси. Увредените от първите две категории си отглеждат като корнишончета една трета група болни мозъци, без които не могат. Това са разбойниците в тоги. Тия са живи за оплакване, освен шизофренията в най-страшната й форма. Кривосъдниците са болни от почти всички известни и неизвестни психически заболявания. Няма как да е иначе, нещастниците са задължени да се борят срещу самите себе си и срещу колегите си по болести – политици и олигарси. Това ги е довело до ослепяване, оглушаване, и до брутална деменция. Не е лесно да си оръжието на бандитизма, оръдието на мафията. Никак, ама никак не са за завиждане. Отвън изглеждат като хора, но отвътре са по-скоро изроди, нечовеци. Всички изброени, вчера имаха своя международен ден. Общо взето те са обединени от почти еднаквите си недъзи: Алчност, наглост, шизофрения и др. остри психични заболявания, безсърдечност в най-тежка форма. Не ми е много удобно да ги поздравя с празника, не съм сигурен, че го празнуват. Мисля си вместо поздравления и чествания не е ли по-хуманно, ние българските данъкоплатци – потърпевшите от действията на увредените да се съберем и да ги излекуваме. Да се погрижим за нашите инвалиди. Да им подарим едно лечение от нас, което да им държи топло. Да оздравим нацията така да се каже. Стига сме се правили, че не виждаме болните, нека им подадем ръка.

Тролове тормозят генерал

0

Операция шоков ужас. Български генерал, бивш министър на вътрешните работи пише на стената си във фейсбук, че родината ни била тъпа!? Гледам и не вярвам нито на ушите си, нито на очите си. Богомил Бонев ли си е направил харакири или някой хакер му е поставил този подарък от негово име? Коя ще да е тази негова тъпа родина, да не е България, в която той стана министър? Че дори след това се издигна и до шеф на панаир. Тук изскачат и сами се задават  няколко въпроса: Ако родината му беше остра – тогава какво? Щеше ли да стане охранител в мол? Ами ако е грапава, тогава какво? Страх, по нататък става зловещо. Генералът зове за свобода: “Тази нощ явно е безсънна. Но ако искаме свобода….”. Какво става, да не би някой да е отвлякъл свободата на екс-министъра? Той е в опасност, хукнах да го спасявам, в движение дочитах призива и…, се спрях. Оказа се, че Бонев ни зове виртуално, във фейсбук. Там в мрежата, сме призовани: “Бой по очевидно фалшивите профили… Важното е да не оставим нито един читав чиновник на властта (калинка) да щрака по компа и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Мама му стара, тъкмо си помислих, че топчето пукна, боят настана, че цял генерал ни поведе да се освободим… А то какво, битката се оказа клавиатурна. Но за сметка на това пък кръвожадна: “Да ги унищожим виртуално!…ако не изтребим това племе, троловете на служебни компютри, купени от ГЕРБ?!” Леле, представих си бойното поле осеяно с труповете на тролове, гномове, орки и урук хаи. Всеки паднал върху компютъра си, посечен от справедливия генералски гняв. И кръв, много кръв. Казах си добре де, прав е човека и мен ме дразнят тия. Тъкмо реших да се включа в сечта и периферното ми зрение засече нещо 3-4 реда по нагоре. Това окончателно ме разстрои: “… и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Как съм могъл да го пропусна? Бившият министър на вътрешните работи е един от нас! И явно си мисли, че ние простосмъртните редници не живеем щастливо. Той е нещастен. Рекох си, че като се справим с виртуалните му врагове, може би това ще го накара да се усмихне. Може би освобождението на ужким, ще го направи един истински радостен потребител в мрежата. За всеки случай приготвих и банкнота от два лева и се зачудих как да му я изпратя. Докато търсех решение, се сетих за още една възможност как да помогна. Опитах да открия  в телефонния указател собственика на ЦУМ и пловдивският Панаир, социалният милионер  Георги Гергов и да го алармирам за ситуацията. Надявах се той да му удари едно приятелско рамо. Телефонен секретар: Аз съм в Швейцария, оглеждам свине – майки, оставете съобщение след сигнала, грух. Това е положението, не му върви на Богомил. И родината му тъпа, и тролове са го нагазили, и нощта му е безсънна, а Георги го няма. А и битката му една такава виртуална. И това, “но ако искаме свобода…” какво означава? Искам разбира се. Но смятам да не гоня тролове във фейсбук, а да помоля Герговци да върнат заграбените  панаири, централните универсални магазини, фабрики, заводи, хотелски комплекси, плажове…Учтиво да ги помоля.

Go to Top