Archive for December, 2012

Смут в Лапландия

0

images льпльндия

Събрали се дядо Мраз, дядо Коледа и всички от екипите им по раздаване на подаръци – Снежанка, джуджета, елени… Заразказвали си как върви подаръчната кампания. Общо взето всичко вървяло по план. Дядо Коледа и неговия отбор – по едни държави, дядо Мраз с хората си – по други. Само в една малка страна  в югоизточна Европа срещнали затруднения. Там местните жители пишели писма с молби за подаръци и до двамата дядовци. Това внесло известен смут и принудило лапландските власти да вземат мерки и теглилки. За обсъждане на ситуацията на събранието присъствали и представители на антимонополната комисия, комисията за защита на потребителите, защита от дискриминация, антикорупционната комисия, на личните данни… и пр., участие взели и неправителствени лапландски организации работещи  по правата на дядо Коледа и дядо Мраз.

Проблемите били систематизирани главно в два раздела. Дублиращи се молби за подаръци и такива, които са невъзможни за доставка. По първата група от проблеми бързо се взело решение за избягване на дублажите. По втората група обаче дискусията се задълбочила. Дядовците се оплакали, че нито на единия, нито на другия е възможно да подарят по-големи пенсии. Да намерят работа, да увеличат заплатите. Да подобрят здравеопазването и образованието също не им било по силите. А жителите на тази страна все пишели и пишели молби до подаръчните щабове. В най-много писма молели да ги отърват от мизерията, от бедността. Втората огромна купчина с молби били за справедливост. Да се накажат олигарси, корумпирани политици и магистрати.

Виждало се, че хората вярват в чудеса. В пожеланията си за следващата 2013 г. обяснявали, че ще имат избори и се молели да им се подари да имат избор. Това последното направо потресло лапландските умове. Местните се оплаквали, че никоя от сегашните партии не мислела за държавата, тоест за тях. Само изсмуквали данъците им и обслужвали частни интереси.

Всички лапландски власти зациклили. Как да помогнат, как да решат затрудненията на добрите дядо Мраз и дядо Коледа? Мислили, мислили и решили. Да променят член първи от лапландската конституция, който гласял, че подаръци се раздават само на тези, които са били послушни през изминалата година. Било добавено, че послушни не означава роби.

 

Как преживяхме 2012 г. в резервата

1

Търкулна се и тази година. Седим си около огъня и си припомняме какви важни неща се случиха в племето ни през 2012 г. В южните ловни полета имахме наводнение, в западните пък земетресения. Много от нашите братя индианци го закъсаха, останаха без вигвами. На изток, на брега на голямото солено езеро злосторници направиха огнена магия, убиха един от нашите и няколко чужди индианеца. Само в северните територии на резервата годината премина без особени инциденти, там традиционно хората си умират главно от скука. Иначе племето ни все още се управлява от сивия клан и потомък на Винету, Биби – обещавачът на справедливост. Шефът на червения клан, Миши-миши пък го избраха за вожд на левите томахавки в големия междуплеменен съюз. Играхме танца на радостта в негова чест. Така и не разбрахме колко бизонски кожи ни излезе изборът му. От синия клан ритуално се привързаха на стената на мъченията и със специално затъпени ножове се принесоха в жертва на бога на глупостта. За пръв път тази година видяхме част от мръсното бельо и оцапаните задни части на някои от отговорниците по спазването на законите в племето ни. Малко ни показаха, но и така стана ясно, че не са се къпали поне от 23 лета. Голяма смрад се разнесе над прерията. От големия междуплеменен съюз ги съветват да се поизмият, че зловонията им тровят всичко живо. И ние си мечтаем да ги почистим, но те упорито отказват. Били недосегаеми за чистотата. През изминалата година се усили още повече тенденцията индианците да ставаме все по-бедни, а шаманите все по-богати. Шаманите са върховните жреци, те са над всички кланове, те назначават вождовете и отговорниците ни. С тяхна помощ заграбиха най-добрите ловни полета, препускат из тях с расови мустанги, вдигнаха вигвами-палати, луксозните им лули винаги са пълни с най-висококачествения тютюн. Ние, обикновените индианци кретаме пеш по поляните и събираме засъхнали изпражнения за да имаме какво да пушим. Но от ден на ден става все по-трудно. На шаманските земи не ни разрешават да стъпим, а по малкото останали общодостъпни вече и бизони няма, съответно  повечето станахме непушачи. Нашите знахари и лечители бягат от племето ни, ние нямаме с какво да им плащаме. А и от здравословния начин на живот почти не боледуваме, умираме си здрави. И деца по-малко се родиха през изминалата година в племето ни, с което ни се поосвободи  повечко време за размишления. Та така преживяхме 2012г., сега вече се стягаме за следваща. През новата година ще имаме всенародна веселба, викаме й избори. Не че нещо ще се промени, но пък ще ни раздадат безплатни бои и всички ще се разкрасим в различни цветове. Ще ни почерпят с изсушено месо, вождовете на клановете ще ни привикат с удари на бойните барабани и ще потанцуваме.

Предколедна гатанка от Кеворк към Бойко

1

Признавам си. Вчера гледах Кеворк и Бойко по НОВА ТВ. И тъкмо си правих самокритика, че не гледам сапунени сериали. Точно когато отчаяно се опитвах да избегна поредната баданарка да не ме залепи и мен за стола. И хоп, водещият зададе гатанка:  “Ти храниш семейството на Станишев, защо?” Много добър въпрос! Този въпрос е един от многото, които обърква, не дава мира на поклонниците на ГЕРБ и БСП. Никой от редовите членове на двете партии няма смислен отговор. Затаих дъх в очакване, а сега де, я да чуя. Нищо не чух, видях едно приплъзване на Борисов към мантинелата, измъкване по тъч линията и прехвърляне на топката. Жена му на Станишев, Моника, била много по-опасна от него защото владеела медиите!  И Кеворк се заплете в дрибъла, изплъзна му се доуточняващ въпрос: “Това ли казваш, затова ли?” Меле, рикошети, карамболи, но без щастлив край. За драгия зрител остана сам да си потърси отговор. Защо министерствата управлявани от ГЕРБ плащат милиони на Станишевата Моника за всевъзможни PR акции? Как така? Нали уж Бойко и Сергей са непримирими политически опоненти. Кой храни врага си? Никой не храни врага си. Азбучна истина е, че искаш ли да сломиш противника си, първото което се прави е да го ограничиш финансово. Да го оставиш без пари, да го обезкръвиш. След това вече е лесно, краченцата ще му омекнат и той сам ще си припадне. Да, ама не. В родната действителност нещата стоят по-така, по-иначе. От една страна са неспирните словесни ежби, закани, оплювания и заклинания. И в същото време вместо да източиш кръвта на “врага”, ти си го слагаш на системи и допълнително го захранваш с големия черпак. Пълниш му гушата. Между другото, по въпроса за това кой кого храни и с какво е необходимо леко уточнение. Парите раздавани от Борисов на Станишев са всъщност нашите пари – на българските данъкоплатци. Така излиза, че като сме си избрали ГЕРБ да ни управлява сме решили да не забравяме и БСП. Няма лошо, но защо все пак се получава така? Може би общите приятели, надпартийните олигарси, кукловодите са наредили така. А може и да е хитър византийски ход от страна на ГЕРБ. Станишев им е удобен – загуби пет поредни избори, подкрепят го червените социални милионери в ръководството на БСП, упорито отказва да поеме отговорност и да си подаде оставката, отврати от себе си честните редови членове на столетницата…Кой знае, казва ли ти някой? Сетих се, че в сапунките обратите и необяснимите на пръв поглед неща са част от сюжета. Как иначе ще се заснемат по 200-300 епизода, а най-насапунисаните продукции достигат и хиляди. Важното е да се прикове вниманието на публиката, зрителите да тръпнат в очакване. И така, годините си вървят серия след серия. Всички са доволни, поколения щастливо захласнати хора седят омагьосани пред телевизорите. И актьорите са спокойни – хонорарите си вървят. Животът си тече сред пяна и мехури.

Комисионерите и децата

1

Според министъра на отбраната на България Аню Ангелов закупуването на нови бойни самолети е безкрайно нужно. За тези, които се чудят на какво е министър Ангелов, каква е тази отбрана, обяснявам – това е всъщност българската армия. По-скоро остатъците от нея. След като за 23г. систематично ограбване на държавата сме най-бедната и най-корумпираната страна в Европа, логично е и воинската ни гордост да е позамръкнала. Явно вече нямаме външни врагове или пък понеже сме в НАТО можем да разчитаме, че ще ни пазят съюзниците. Малко ме смущава, че на Турция и Гърция никак не им пречи съюзничеството в Североатлантическият блок да се посбиват за няколко острова в Егейско море, а окупацията на Северен Кипър от турските войски направо ме хвърля в размисъл… Външни врагове може и да нямаме, но излиза, че вътрешни имаме. Сигурно затова численият състав на МВР е два пъти по-голям от този на армията ни. Кои ли ще са “лошите” на територия населена предимно с български граждани? Но да се върна на бойните самолети, министър Ангелов твърди, че са ни безкрайно нужни. Както не можехме без хеликоптери, фрегати и др.. Така да е, трябват ни. Ще ги платят с парите на българските данъкоплатци – с нашите пари. Но не разбирам защо при всяка сделка, ние, данъкоплатците плащаме милиони за консултантски услуги? При това консултантите са олигарси като Батков, Гигов и др.. Нима в министерството на отбраната нямаме необходимите специалисти, които са и без това на заплата? Нима в министерството на правосъдието нямаме подготвени юристи, та се налага да плащаме външни услуги? Безкрайно нужно ли е да се тръска полупразният чувал на държавната хазна за да изпаднат няколко милиона в джобовете на комисионерите? Може би всичко е законно, но редно ли е? Правилно ли е да ни се обяснява, че сме в криза, че няма пари за здравеопазване, за наука, за пенсии, за детски…за нищо. Но да има пари за комисиони! Отвратителното е, че тази схема не е само при закупуване на бойна техника. Така е с всяка държавна поръчка – за облекло, храни, горива, оборудване и пр. Така е във всички министерства, навсякъде се харчат нашите пари, които уж ги нямало в полза на надпартийни играчи. Схемата работи при всички български правителства. Ще е любопитно да видим имената на застаналите на входа и на изхода на всички държавни поръчки и сумите, които са получили. Напълно в духа на дъвката “прозрачност”. Нека ги знаем. Купувачите сме ние – българските граждани. Кои са комисионерите? На фона на многомилионните харчове във военното министерство  Аню Ангелов откри коледен базар “Армия на чудесата”, до момента са събрани 30 000 лв. Тези пари са за децата на загинали военнослужещи. Фондацията “Деца на българската армия” осигурява месечни стипендии от 250 лв. за 70 деца на български воини загубили живота си по време на изпълнение на своя дълг. Министърът е обещал още по 200 лв. на дете за коледните празници. Трогателно, разплакващо и непонятно като “Българската Коледа”. Първо се източват милиони и милиарди левове от нашите деца, след това се събират трохи за да им се пожелае  “весели” празници. Наистина умиляващо.

Субективното усещане за смърт

2

Какво е общото между лекар, полицай, прокурор, съдия и журналист? Всички са призовани да служат и да защитават. На кого да служат и кого да защитават? Ако на два метра от лекар се гърчи от болки човек, а докторът вместо да се притече на помощ, да установи причината и да облекчи страданието се обърне с гръб е лошо нали? Направо е безчовечно. Разберем ли за подобно  безобразие ще нададем вой, готови сме да линчуваме доктора, който не е изпълнил служебните си задължения и е загърбил всякакви морални норми. Ако пред очите на полицай се извършва престъпление и той се направи, че не вижда? Когато следовател, прокурор или съдия загърбят истината, законността и справедливостта, обикновено никой освен потърпевшите не узнава за това. Дори случайно някой и да разбере, да подочуе нещо, страхът да не стане и той жертва на бандитите магистрати го прави сляп, глух и ням. Поради лекарска грешка умира човек – новината е по всички национални медии, всички буквално настръхват, искат да линчуват лекаря. Поради “грешка” на магистрат се унищожава живота на цяло семейство – журналистите не отразяват нищо. В резултат “сгрешилите” прокурори и съдии продължават да взимат подкупи за да извадят престъпник или за да натопят невинен. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на медиците, всеки от нас го прави със знанието, че ще се направи всичко необходимо, ще се съберат всички налични факти и симптоми, ще се установи проблема и ще се пристъпи към правилното лечение. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на представителите на Темида разчитаме, че те ще съберат всички доказателства за виновност или невиновност и ще отсъдят справедливо. Но когато кривосъдниците изпълняват поръчка на олигарх или местен феодал, те вече не са защитници на обществото. Те са наемните убийци, които пъхат нарочения в държавната месомелачка и го убиват. В България лекарските грешки са изключение от правилото, “грешките” при магистратите са правило. Спасение няма – всички жалби по възходяща линия в прокуратурата се връщат от главния прокурор към самите палачи да се самопроверят. Те пък в рафинирано перверзен стил уведомяват жертвата, че усещането му за собствената му смърт е чисто субективно, негово си виждане. Инспекторатът към ВСС е щраус със заровена в пясъка глава – никога не вижда корумпираните съдии. Министерството на кривосъдието е безпомощно като ампутиран крайник. На практика всеки прокурор или съдия е получил правото да получава безнаказано подкупи и да прави “грешки”, при това законно. Жертвите не съдят в Страсбург конкретните убийци в тоги, а себе си – всички български данъкоплатци. Единствената възможна защита са журналистите, но ако и те не служат на обществото, а на силните на деня. Ако и те са загърбили призванието си да бъдат непримирими към несправедливостта и загрижени само от собственото си оцеляване мълчат. Тогава какво? Тогава на съдията всичко е ясно – да влезе убитият.

Обещания, обещания и пак обещания

1

Урааа, уредихме се с почивка на морето! Единият от тримата кандидати за главен прокурор покани всеки, който пожелае, в това число и гражданите да посети имота й в Балчик. Да посети, да види че не е луксозен. Като не чух това виждане да има ограничение във времето, така че – на море сме! След тази покана аз лично бих гласувал за прокурор Тонева. Нищо, че някой ще каже, че съм корумпиран. Другите двама кандидати не бяха толкова ларж. Иначе изслушването на Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов много ми хареса. Всички обещаха да се борят срещу престъпността, всички гарантираха справедливост за гражданите, демек за нас. А може и да бъркам, може да са имали предвид гражданите Божков, Гергов, Банев, Ганчев, Борисов, Станишев… Щяло да има разследвания по конкретни дела за извършени престъпления от прокурори, ако ги изберат за главен прокурор. Браво! Покъртително, обещанията и добрите намерения валяха изобилно и за момент се обърках. Нима тези тримата борци за нашите права досега са правили банички някъде. Нима до този съдбовен момент не са имали възможност да бъдат справедливи? Председателят на Пловдивският окръжен съд, зам. главен прокурор и ръководителят на Специализираната прокуратура. Ех, като ги изберат и ще цъфне и върже тая родна, българска справедливост. Толкова много прекрасни и обнадеждаващи словоизлияния съм чувал само преди избори от набедените за политици кукли на вериги. И те милите все за България мислят. Всички до един са отдадени на грижата си за гражданите. От толкова обгрижване се превъзбудих. Сипах си едно вино и си викам: Хайде наздраве, било каквото било. До вчера магистратите служеха на олигарсите и местните феодали. Назначаваха ги на квотен принцип от политическите партии и съответно изобщо не можеше да става и дума за независимост на съдебната власт. За да направят кариера слушкаха и изпълняваха нарежданията на началниците си без значение дали трябва да се извади престъпник или да се натопи невинен. Смазаха, подмениха и низвергнаха всякакви морални норми и понятия като справедливост, законност, правосъдие. Подмениха ги с култ към подкупа, към властимащи, към силните на деня. Казах си, майната му: Кривосъдниците не ги беше грижа за нищо друго, оцеляваха горкичките. Обаче от днес, ей сега, като го изберат тоя нов главен прокурор и край. Жална й майка на корупцията по високите етажи на властта. Свършено е с поръчковите дела. Разбойниците в тоги от супер предумишлени престъпници ще се превърнат в ангели пазители, ама не на чорбаджиите, а на нас гражданите. Ихаа, колко хубав живот ни чака! Понечих пак да си налея, и хоп, сетих се, че от многото въпроси към кандидатите за главен прокурор не чух най-важните. Готов ли сте за детектор на лъжата? Взимали ли сте подкуп поне веднъж в практиката си като магистрат? Не ги чух тези въпроси, но хайде да не издребнявам. Там, в тази зала се бяха събрали все честни хора, все пак Висш Съдебен Съвет е това, а не събор по случай деня на лъжата. Както и да е, получих си поредната доза обещания за светло и справедливо бъдеще. А и почивката на море не е за изпускане. Сладка работа, само виното ми е едно такова горчиво тръпки да те побият.

За Бога, братя, пуснете водата!

0

Предупреждение! Следващият текст да не се чете от хора с лицемерно възприятие на реалността. Да не се чете от хора фалшификати заровили глави в “доброто” си възпитание. Не се препоръчва и на самовлюбени, стилизирани  псевдо моралисти. Направо е вреден за промити мозъци и лизогъзци.
Въздух, няма въздух. Не мога да дишам, задушавам се. Не от изгорелите газове на колите, не от пушеците на комините. Убийствена воня ме е стиснала за гърлото. Някой да ми каже как да пусна водата в тоалетната. Някой да ми каже къде се намира копчето или къде е дръжката, да натисна, да дръпна и да пусна по канализацията лайното. Да пратя зловонната смес от олигарси и местни феодали и техните слуги – корумпираните политици и магистрати там където им е мястото. По дългият и безславен път на изпражненията. За последните 23г. осмърдяха България с грабежите си. Приватизации – кражби, заменки – кон за кокошка, нагласени обществени поръчки, комисионни, контролирана контрабанда, ДДС измами…, смрадта е непоносима. Всяко следващо правителство бърше лайняната диря на предходното, само че само на ужким. Всъщност покрива старите засъхнали лайна с нови, пресни. Изобретателността на паразитите е смайваща, последствията от дейността им ужасяващи. Върнаха ни със 65г. назад – отново сме по-малко от 7 млн.. След още 23г. необезпокоявано изсмукване на нашите данъци и лапане на цели парчета от България, ще се окажем току що освободили се от турско робство. Не си спомням да сме воювали наскоро, не е имало разрушителни природни бедствия в такива мащаби, че да сме чак толкова зле. С разбити социална, здравна и образователни системи. С армии от обезверени, гладуващи безработни и пенсионери. Младите българи бягат от родината като от чумна епидемия. Нагло се стеле отровната смес. Пак ни завъртат в лайняния кръг. Идвали били избори: “Доверете ни се”, “гласувайте за нас”. За кого? За оправяча от Мадрид, за червените социални милионери, за хидролога или за обещавача на “справедливост”? Все тая, все в гъз. Директно си гласуваме за Божковци, Герговци, Миневци, Баневци…, за вокалистите им набедени за политици и за бандитите в тоги. За смрадта. Гнус. За Бога, братя българи, пуснете водата!

Стилистиката на божествените счетоводители

0

Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човека имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест. Попитали го: Ти винаги ли се отзоваваше на болката на хората, помагаше ли им с работата си, защитаваше ли истината без да те е страх от началниците, от силните на деня. Или мишкуваше и си избираше какво да отразяваш, така че да не останеш без работа и да можеш да правиш кариера. Вече умрялото светило на българската журналистика започнало  да се кълне: Ама как иначе, разбира се, аз бях самата справедливост, така съм възпитан, честността за мен е била водеща. Не съм си затварял очите пред беззакония и безобразия. Никога не съм се страхувал от властимащи, от политици, от олигарси и местни феодали. Бил съм винаги на страната на онеправданите, на подтиснатите, на слабите, на обезправените. Хайде пускайте ме в рая, то е ясно че съм за там. Божествените счетоводители обаче извадили тефтера и започнали да разлистват страница по страница: Я виж тук какво пише, получил си сигнал за това, че поръчково се унищожава живота на цяло семейство. Разбрал си, че корумпирани прокурори и съдии убиват невинен човек по поръчка на много богати и силни хора. Ти какво си сторил, спомняш ли си? Видният замънкал, амии, то случаи много не помня точно. Нищо, че не помниш, тук си пише. Отговорил си, че стилистиката ти не била такава!?! Каквото и да означава това. Отказал си да отразиш случая. От страх ли от какво ти си знаеш. Ето на следващата страница ти се е “развалила” камерата, с което отново си оставил човек да бъде размазан от силни на деня. При друг случай пък си поискал пари за да помогнеш на хора в беда. На друг човек си отказал под предлог, че твоето предаване не е с такава насоченост, само след ден обаче си отразил подобен казус, но за него са ти се обадили шефовете. И още, и още, изобщо така като гледаме ти си бил много избирателен журналист. На първо място си се грижил за себе си. Бил си нагаждач, страхлив и безчувствен към болката на другите хора. На всичкото отгоре се опита и нас да ни излъжеш. Ще се пържиш в ада. За твоя информация да знаеш, че в рая има много малко журналисти от твоята страна. За сметка на това пък в ада е пълно с твои колеги, тъкмо няма да скучаеш, все познати лица. Набеденият за “журналист” се опитал да протестира: Ама чакайте това е някаква грешка, защо така постъпвате с мен? Божествените счетоводители се усмихнали: Такава е стилистиката ни.

Айрян или боза. Новини от съдебните зали.

2

Горещи новини от съдебната зала. Вчера на 14.12.2012г. бях на ВКС. Поръчковото  дело срещу мен приключи, сега в определеният от закона срок – 30 дни ще получа решението. Но преди новините малко старини, нещо като усмивки от старите ленти. Кои са поръчителите? Това са видните представители на ОЧЗ (организация на злодеите и чудовищата) – изгоненият от руския парламент мастит охранител Генадий Гудков и доказаният с решение на СГС блудник и бивш милиционер Тонко Фотев. Тия двамата юнаци въвлякоха държавата в наказателен процес вместо да си заведат търговско дело. Обвинението е за присвояване и безстопанственост. Изцяло подвластните на ОЧЗ прокурори от Бургас пълнят 37 папки с кореспонденция между институциите, правят излишни разпити на 45 свидетели, създават обем. Всичко трябва да изглежда, сякаш много добре са си свършили работата. Поръчват една единствена експертиза, която изследва само паричните потоци във фирмата без държавно участие  “Инглиш Вилидж” ООД. Самите вещи лица заявяват в съда:  Не сме открили липси!Алените тоги не са поръчали ревизия на фирмата! Не са поръчали оценка на активите и пасивите, не са поръчали оценки и сравнителни анализи на нищо друго! Но им е казано, ще твърдите, че всичко е доказано и те твърдят. Бургаските съдии вместо да разпердушинят държавните обвинители, затова че не са събрали никакви доказателства, нито за доказване на вина, нито за доказване на невиновност. Захвърлят черните си тоги, навличат оранжеви като на будистки монаси и изпадат в транс повтаряйки мантрата – “всичко е доказано”. С какво, кога?!? Раздават присъди от 13г., 12г., 9г. и отхвърлят всички искания на защитата. А те са най-общо казано да се направи ревизия на на фирмата. Тоест, като ще обвинявате някой в присвояване и безстопанственост, след като поръчковите прокурори и съдии не са си свършили работата да съберат доказателства, защитата моли за това. Но няма кой да чуе. Ушите са запушени с пачки, Темида си е сляпа по рождение, а бургаските представители на кривосъдието прокурорите Маджаров и Колева, съдиите Захариев, Кошничаров, Георгиева и Тонева се въртят в лудешки танц под звуците на ОЧЗ. Накратко казано мутрата Гудков и блудника Фотев се явяват и обвинители и съдници. Да им се чуди човек защо са плащали и хонорари на трима адвокати, да, не един не двама, а трима. Разкош! Смешките на ОЧЗ Бургас са много повече, но да се върна на новините от вчера. Влизам в залата и какво да видя, сладурите пак са пратили трима адвокати. Но има промени, освен бургаският уговоркаджия Дичев гледам и някакъв господин, от който силно мирише поне на бивш зам. министър. Но когато видях кой е третият адвокат срещу мен ахнах. Самата Татяна Дончева, идеше ми да я прегърна и да извикам “само БСП”, но се сдържах, все пак сме във ВКС, а не на площада. Иначе процедурата  протече набързичко, така сякаш решавахме дали към баничката ще си вземем  айрян или боза. Прокуратурата поиска делото да се върне за да ми дадяли по-висока присъда от 9г., малко им било. Пак се чу мантрата “всичко е доказано”. Моят защитник, адвокат Шопова разказа за мачкането, инсинуациите и откровените лъжи, на които бяхме подложени на двете предходни инстанции в Бургас. За това как ни се затваряше устата и ни се отказа правото на защита, за погазването на законите  и  поиска пълно оправдаване – няма нито едно доказателство за вината ми или като алтернативен вариант делото да се върне с указания да се направи “пропуснатата” ревизия на фирмата. Тримата адвокати на ОЧЗ внесоха една смешка относно конфискацията на имущество и толкова, нищо друго не направиха. От това аз изпаднах в дълбоко недоумение защо тандемът  Гудков – Фотев е решил да плати хонорари на двама нови адвокати за нищо неправене? Наистина, защо би платил някой пари за на пръв поглед чисто протоколно явяване? Проблесна ми връзката, между блудника Фотев, който кой знае защо все още е почетен консул на Русия в Бургас, бившият кмет Йоан Костадинов, неговият приятел Димитър Иванов – бивш шеф на шести отдел на ДС и виден мултигрупаджия и Дончева. Проблесна ми и толкова, голяма работа, нека вземат хората по някоя и друга пара, няма лошо. Повлиян от  цирка се сетих за хитлеристкият  Райх, как така фашистките съдии са разрешили на един чужденец  да се защитава, не са му отнели това право. И дори са го оправдали. А аз в собствената си държава нямам никакви права, моят български съд ми отнема правото на защита, скалъпват ми процес, арестуват ме с лъжи, издават присъди без нито едно доказателство, без дори да са си направили труда да скалъпят нещо издават присъди като на масов убиец. Излиза, че във фашистка Германия е имало правосъдие, а в “демократична” България няма. Излиза, че отдаденото на концесия българско кривосъдие работи на ишлеме по поръчка на чужди олигарси и родни феодали. Това е положението. Да живее и пребъде ръководната роля на ОЧЗ. А правосъдие, законност, справедливост, майната им. Това са все неща, които се купуват, да си си платил! Та така, сега чакаме да видим какво ще стане. Айрянче ли ще бъде или бозичка.

Дъвчи народе

0

Донесоха ми една торба с най-различни дъвки. Зарадваха ме хората. Викат ми: отдавна не си дъвкал я си подъвчи да ти е по-весело. Шарени опаковки, красиви, нагласени, подканващи ме да избера най-най-дъвката. С огромни букви на всяка една от тях се мъдрят някакви надписи ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС, АТАКА, РЗС…Взех първата, развих внимателно лъскавата опаковка и ме лъхна миризмата на много силно обещание. На цвят една такава сива със синьо и жълти звездички по нея. Пъхнах я аз лакомо в устата си и започнах да я дъвча. Блъсна ме ужасно силен вкус на карамелизирани мечти. Започнах бурно да слюноотделям. Подъвках я известно време и вкусът се промени, стана безличен, никакъв. От обещанията и спомен не остана. Опитах да направя балончета, но те все се пукаха още в самото начало. Така и не успях да извая голям и сочен балон. А и се дъвчеше с усилие, като самолетна гума. Извадих я. Погледнах, и  о, чудо! Започнала да червенее. Хвърлих я. След малко реших да опитам следващата с надпис БСП. Бързо разкъсах хартийката и пред мен се разкри ярка, наситено червена дъвка. Разнесе се аромат на горски плодове и на нещо много познато. На вкус беше приятна, даже някак прекалено сладка. И балони правеше, ама като се пукнеха все ми се залепваха по носа и много трудно ги махах остатъците. Сякаш беше пропита с лепило, досадна работа. Тъкмо си помислих, че поне вкусът й е устойчив и тя сякаш ме чу. Стана блудкава, пихтиеста и започна да се разпада направо в устата ми. Изплюх я и не повярвах на очите си. А стига бе, как ги правят тия дъвки, всичките си променят цветовете. Тази беше станала чак сиво-черна. С упоритостта на тапир започнах да опитвам дъвка след дъвка. Една след друга, не ми отне много време. Всичките си приличаха, отначало многообещаващи на цвят и вкус, но не след дълго всички до една не ставаха за нищо. Направо отвратителни. Нито се дъвчеха, нито имаха нещо общо с това, което бяха в началото, а и цветовете им все се променяха. Общо взето колкото и да изглеждаха различно, бяха си еднакво гнусни. Направо отровни. Събрах разпилените опаковки и какво да видя – производителят един и същ на всичките дъвки. Загубена работа, все едно в някакъв гараж са ги правили и набързо. Без много, много да се стараят. Явно са подценили потребителите, решили са, че каквато и помия да им забъркат балъците ще ги дъвчат. От дегустацията ми се доповръща. Легнах си и докато си лежах си обещавах повече никога да не дъвча боклуци.

Go to Top