Archive for October, 2012

Защо винаги ни управляват лошите? Нали нищо случайно няма. Защо винаги ни управляват лъжци, алчни и нагли олигарси и местни феодали и корумпираната им армия от политици, магистрати и други държавни чиновници? Зарових се в умните книги да търся отговор. Философски, религиозни, исторически, от цял свят. Четях фанатично, мятах ги книгите една след друга, както футболен запалянко люпи семки на стадиона. Напълних се с мъдрости, но никъде не открих точния отговор. Само се затвърди убеждението ми, че няма случайности. За всичко, което се случва си има причина.

Пренаситен от четене реших да се поразходя. Отидох на гарата и се качих на първия влак, беше ми все едно за къде е. Седнах до прозореца и забих поглед навън. Картините се сменяха бясно, детайлите прелитаха пред очите ми, дървета, храсти, коли, хора, къщи. Влакът не беше от най-бързите, но задържайки погледа си на 2-3 метра от прозореца всичко ми се струваше ужасно бързо. Главата ми започна да бучи, престанах да различавам бягащите сценки. И тогава вдигнах глава и вперих очи в далечината. Моментално се успокоих, само периферното ми зрение отчиташе предишната какафония. А аз се наслаждавах на гледката, в далечината ме мамеха планините. Виждах всичко толкова ясно, имах предостатъчно време да разглеждам детайлите. Успокоих се, тъкмо започнах да се унасям и влакът намали скоростта си и спря. Станах, отворих прозореца и погледнах къде съм. Видях малка опърпана гаричка с голяма табела “Тръщеник”. Нещо ме дръпна навън. Слязох, влакът си замина с някакво облекчение. Ръждиво кученце се препичаше на слънце опряло гръб в олющената мазилка на сградата. До него, точно както си му е реда, на стара изпочупена пейка седеше още по-стар дядо. Седнах, и в опит да бъда дружелюбен промълвих:

– Еех, сега да имаше по една студена бира… – тъкмо си мислех, че не ме е чул и дядото провлачи:

– Отстрани на гарата има павилион, кажи на продавачката да ми запише и на мен една, ама гледай да не е зелена бутилката. Взех бирите, подадох му неговата и му казах наздраве. Отпих жадно и го попитах:

– Дядо, ти като си толкова стар, умен ли си?

– Е па не знам – примлясна ми той.

– Защо ни управляват лошите, защо на власт са винаги разбойниците, които крадат от държавата, тоест от нас? Кажи де. – Той ме погледна хитровато и отсече:

– Така трябва.

– Стига бе, ти в това с.Тръщеник съвсем си изтрещял. Откъде накъде така трябва? – Дядката ме изгледа почти намусен:

– Я си представи, че ни управляват честни, добри, съвестни хора, представи си го и помисли, ама хубаво си поразмърдай мозъка. – Казах си добре де, я да видя. На власт са хора, които не ни крадат, не ни лъжат. Няма корупция, няма нагласени обществени поръчки. Няма приватизации – кражби и заменки. Откраднатите пари от олигарсите и местните феодали ще им бъдат отнети и върнати на държавата. Ще има достатъчно пари за здравеопазване, образование, работни места, доходите ще се повишават. Стандартът на живот ще се повишава, ще са доволни и младите българи и пенсионерите. Виждайки тази картинка, не се сдържах и се обърнах пак към дядото:

– Или слънцето те е напекло или бирата ти е в повече. Защо трябва да ни управляват бандити бре? – Той се размърда и ми вика:

– И какво? Всичко ти се струва прекрасно, а? Ако ни управляват свестни, честни хора всичко ще е наред, така ли? Да де, ама докога, колко дълго ще продължи всичкото това щастие? Нали синовете и внуците на тия щастливите, ще са полуидиоти, няма да стават за нищо, като всичко им е наред, като им е подредено, наредено и сложено на масата, те какво да се напъват? Ще стават все по-мързеливи и рано или късно ще спрат да се развиват. Ще спрат да мислят, да дишат и накрая нищо няма да остане от нас, няма да ни има като народ. Разбра ли? Затова управниците ни са такива дръвници, а пък ти, аз и другите като нас сме длъжни да им се опъваме, да не ги оставяме на мира, да се съпротивляваме, от време на време да им набиваме  обръчите. Не го ли правим, оставим ли ги без контрол от наша страна, пак ще загинем, щото чорбаджиите пък се самозабравят и полудяват да грабят. Ще ни изтрепят с алчността си. Който е на власт, няма как да остане честен. И да иска,  другите около него няма да му дадат, няма да го допуснат. Към властта се намърдват само с една цел – да крадат от нас, това е. Само дето последните двайсетина години сме ги поотпуснали тия хаймани. Време е да им набием обръчите. Хайде вземи по още една бира, хайде бе размърдай се.

–

Наскоро ходих на театър. Само не ме питайте какво беше и аз не разбрах. Трагикомедия, черна комедия, мишмаш, читалищни напъни, средношколски изпълнения. Както след голямо напиване махмурлукът ме държи по няколко дни, така и след постановката “Конгрес на БСП” още не мога да дойда на себе си. Главните действащи лица бяха милионери-другари. Залата беше пълна с хора, които си плащаме редовно билетите, казваме им членски внос, и ние обикновените зрители се надявахме, че поне този път ще видим нещо качествено. От години все чакаме сценаристите и режисьорите да ни чуят какво искаме, но не би. И този път никой не ни обърна внимание, това при нас си е традиция. Излязоха на сцената пак едни и същи до болка познати лица. В главните роли народните артисти  Стани-шеф и Параванов, около тях пърхащи клакьори, които се опитваха да убедят нас публиката кой е по-артистичен от двамата. Единия го наградили на някакви международни сцени, еййй, голямо фукане падна. А това, че нашите родни зали са празни заради неговото меко казано некадърно изпълнение съчетано с гротескни  себехваления  няма значение, нали го харесват навън. Значи ние нищо не разбираме, тъпи сме , прости, не сме дорасли за   великото изкуство. Да сме благодарни, че такъв талант изобщо ни е удостоил с присъствието си. Другият пък предлагал идеи, нови концепции за развитието на сюжета. Тук и позаспалите в залата се събудиха и прихнаха да се смеят. Откъде ще дойдат новите идеи като мислителите са все същите. Ние си ги знаем тия сценки, кой каквото ще да прави важното е спонсорите на представлението да са доволни. Тях само едно ги вълнува – да държат касата. Като оставим настрани бездарната драматургия и импотентните актьорски напъни всичко останало си беше както трябва. На сцената зад артистите декорите бяха целите в злато, опънаха се  едни трапези с печени агнета, прасенца, черни хайвери. От мраморни чешми с дебели чучури се лееха отлежали вина и маркови уискита. Водките сълзяха направо от парчета айсберг. Отзад като фон се издигаха величествените снаги на петзвездните хотели на другарите, джипове и лимузини плавно кръжаха пред тях като лебеди в езеро. Изобилие, разкош. Виждаше се, че разбират от тия работи две мнения няма. През това време ние от публиката извадихме от торбичките малко хляб и сирене да хапнем, някои от нас имаха даже и лук. Похапнахме, посъбрахме трохичките, ръкопляскахме както ни казаха и за когото ни казаха и си затръгвахме. Докато излизах от залата гледам очите на хората едни тъжни, лицата им посърнали. Явно постановката не им е харесала, чувам ги как си мърморят: как па не пуснаха някой нов бе, омръзнаха ни все едни същи да ги гледаме, тия ни мислят за малоумни, не виждат ли че от ден на ден все по-малко хора идват на представленията, то бива бива, ама тия са много нагли бе, мама му стара…Сега като се оправя от махмурлука ще започна пак да се стягам за новото театро. Знам, че ще е пак същият бълвоч, ама то и това си е традиция при нас. Те играят безобразно фалшиво, ние им ръкопляскаме, пък на излизане си ги псуваме. И така до следващият път.

–

В България има над 320 организации, които се “борят” срещу корупцията, но нейно величество – Корупцията може да бъде спокойна. Няма опасност нито за корумпиращи, нито за корумпирани. Това става ясно от думите  на вече бившият  шеф  на БОРКОР ген.Миланов по БНТ. Според него доказателства се събирали много трудно. Ако някой би могъл да се справи с корупцията, щял да бъде достоен за Нобелова награда! Корупция е имало и винаги ще има! Все такива обнадеждаващи крилати фрази звучаха в ефира. В същото време стана ясно и как се готви великата структура да достигне до тези планирани загубени битки. От година и половина 10-12 човека работели, но не по същество, а премествали бюра насам натам. За тези хамалски услуги са изхарчени 103 000 лв., за заплати и още 40 000 лв. за допълнително стимулиране. Тоест, на месец за тежкия си труд тези страшилища за корупцията получават над 10 000 лв. И това е само докато си подреждат кабинетите. Чудо ще стане когато след някоя и друга година боркоровци приключат с хамалогията и започнат да работят. От сега да му мислят къде ще се дянат чистачките в държавните учреждения, секретарките, шофьорите и други участници в корупционни схеми. За тях няма да има милост. Ще бъдат изловени. Политиците не били най-корумпирани според ген.Миланов?! Не било коректно така да се говори за тях. След суперспециализираните нови прокуратури и съдилища, които се занимават с “тежки” случаи, когато някой пуши една цигара марихуана. Сега е ясно, че ще има кой да координира страховитите акции. Положението на “борците” за справедливост е тежко. Кой ще посмее да разследва началниците си? Кой ще вдигне ръка срещу този, който му плаща заплатата?  Естествено никой. Няма такива луди. Въпреки, че Миланов заяви, че не работи заради заплатата, а заради каузата. Само, че каква ще е тази кауза, която е спъната още преди да бъде зачената? Иначе казано, господа олигарси и местни феодали бъдете спокойни. Можете да продължите необезпокоявано да крадете парите на българските данъкоплатци, чрез нагласени обществени поръчки и комисионни. Могат да бъдат спокойни и вашите слуги – корумпираните политици и държавни чиновници. Всичко е наред. Няма кой да ви потърси сметка за грабежите-заменки, за приватизираните предприятия и цели отрасли. Няма куче, което да лае срещу господаря си. Да се пазят случайните минувачи. В следващата фаза се очаква БОРКОР плавно да се преименува в БОРЧВОР. Чвор до чвор, структура до структура, специални, специализирани, натъпкани и главното нищо неправещи.

–

По телевизията  откриха топлата вода. Социоложката Мира Янова коментира статистически данни, според които за последните 23 г. средната работна заплата в България се е увеличила с цели 40 лв. Тя дори назова причината за този фантастичен резултат. Една много тясна прослойка е изсмукала икономическия растеж на страната в себе си. Вследствие на което се е получило изключително несправедливо разпределение на благата. Изсмукали звучи като липосукция, но с тази разлика, че смукачите са станали милионери и милиардери, а пациента не е придобил красив и естетичен външен вид. Пациентът едвам крета, останал е само кожа и кости, дори вените му са полупразни. Алчната, дивашка липосукция го е оставила без кръв, за тлъстини да не говорим. Кои са вампирите, които така успешно са смукали и продължават да смучат, при това без да им преседне. Знаем си ги, това са олигарсите и местните феодали. Периодически в електронните медии излизат списъци с имената на петролни босове, собственици на банки, медии, заводи, курортни комплекси и др. Все роднини на бившата номенклатура на БКП. Партийни и комсомолски секретари, милиционери и обслужващите ги бармани, сервитьори и шофьори. Как са успели така здраво да се насмучат е известно. Чрез работническо мениджърски дружества, заменки, контрабанда, ДДС измами, фалшиви търгове и конкурси за обществени поръчки……Списъкът с видовете смучене е дълъг, много дълъг. Важното е само едно, нищо да не остане в пациента. А кой е той?  И него го познаваме, това са всички български граждани, без тясната прослойка смукачи. Всички, които са подложени на геноцид. Това са тези, които влизат в статистическите данни с радостната новина, че за 23 г. заплатата им се е увеличила с 40 лв. Как така смукачите са успели да постигнат тези достойни за уважение резултати? Елементарно, те си назначават правителства, те си отглеждат специални породи политици, съдии, прокурори, следователи, полицаи, държавни контролни органи. Както навремето цялата държава е работила за партийната върхушка, така е и до днес. Нищо не се е променило. Смукачите се грижат за обслужващия ги персонал и обратното. Като слугите получават бонуси и облаги. За всичко това си има и други етикети. Корупция, мафия, организирана престъпност. Босовете-поръчители са олигарси и местни феодали, а изпълнители са техните корумпирани държавни слуги. Нищо ново, всичко си знаем. Дори и това, че във всички държави има мафия, само в България обаче мафията си има държава. Има ли шанс пациента да оживее? Какъв е изходът? Аерогарите са възможен вариант за оцеляване – предпочетен е от милиони българи. Но има и друг. Събитията в с.Катуница го показаха. При него пациентите се вдигат на бунт срещу смукачите. Погледнато от историческа гледна точка винаги става така. Безочието и алчността на вампирите ускоряват неизбежното възмездие. Робите стават свободни, страхливите – смели, болните оздравяват. Разбира се, след време всичко се повтаря. Пациента доброволно отказва да се грижи сам за себе си. Ляга и липосукцията започва.