Archive for September, 2012

–

Винаги съм се питал, кои са журналистите в гората? В нашата гора това са кълвачите. Чукат неуморно и с някаква си тяхна морзова азбука разпространяват горските новини. От известно време те се разделиха на лагери и групички. Започнаха информационни битки помежду си. Дори поведоха лични войни. Кълвач срещу кълвач. Такова чудо не сме имали. Всеки ден някой от новинарите прелита до чуждо дърво и започва яростно да изчуква новини за стопанина му. Всички горски жители сме изпаднали в потрес, толкова ли намаляха червейчетата? Освен да водят глобални войни и индивидуални заяждания в нашата гора има и кълвачи под прикритие. Прикритите кълвачи успяха да направят това, което кой знае защо не вършат тези, които отговарят за безопасността ни. Ще попитате кой ни охранява? В нашата гора ни пазят вълците. Та, тези замаскираните кълвачи успяха да покажат какво става по време на избори. Разбира се на най-ниско ниво, дреболия. Но интересното е, че вълците и това не правят. Не че не знаят какво става, но им е забранено да се бъркат в изборната търговия. Не им е разрешено да си навират муцуните в работите на големите хищници. Всъщност, вълците служат на хищниците като верни псета. А нас всички останали животни в гората ни пазят, скъсват ни от пазене. За да се оправдае огромния брой кумчо вълчовци, съответно парите които се отделят за поддържане на глутниците, в гората ни действа специален закон – всеки е виновен до доказване на противното. По този закон ежедневно десетки и стотици мишки, зайци, кокошки и др. биват малко изяждани. Сладкопойни чучулиги, правещи се на кълвачи удобно отразяват леките форми на смърт. Статистически родните вълци ни пазят добре. Даже много добре, според самите тях. Е, от другите европейски гори ни критикуват, че най-големите зверове остават безнаказани. Но, както се казва кучетата си лаят, вълците вият, а царете на гората се облизват. Така си живеем в нашата гора. Задружно. И най-важното, всички сме пазени, заровени под тонове гниеща шума, да не би някой да подаде глава и да потърси отговорност от истинските виновници за опустошаването на гората ни. Строго се охранява новината, че зимата отдавна е свършила. Кълвачите са наблюдавани да не изчукат, че е време горските обитатели да се пробудят. Нека спят животинките, нека дремят. Интересите на господарите на гората са гарантирани.

Годината е 2112, някъде на територията на днешна България. Урок по история в едно от двете български училища, дванадесeти клас. Ученици, кажете ми колко стара е България,кога е създадена? Мълчание, след минута две, една ученичка спирайки за миг да се гримира прави предположение. Амии, над 1400г. Браво! Учителката видимо щастлива внимателно обмисля следващия си въпрос. А с какво са известни българските владетели, с какво са влезли в историята? С какво сме ги запомнили? Е как с какво, веднага скача един мустакат ученик, били са биткаджии, войни са водили. Непрекъснато са нападали съседните държави или са се отбранявали. Това Аспарух, Крум, Симеон, Калоян… всички са супер яки воини и затова ги помним. Добре, а има ли друго , с което да са останали в историята българските владетели? Помислете, нещо друго освен войни. Тишина. Въодушевена от високото ниво на интелигентност и познания показани от дванадесетокласниците, учителката продължава с надежда да ги пита. Кажете ученици с какво друго, нима само с военните си подвизи са известни? Спомнете си например цар Симеон и баща му цар Борис. Нищо, всички мълчат. Решила да не създава безсмислено напрежение учителката отговаря сама. С развитието на книжовността, архитектурата и изкуствата. А Борис и с това, че е покръстил българите, с приемането на християнството. Доволна от отговора си и спокойното му безразлично приемане, преподавателката решава да рискува с още един въпрос. А сега нещо по-близо до нас. През 1989г. се сменя системата в България. С какво са известни следващите 20-30 години и кои са българските владетели управлявали през този период? И о чудо, целият клас се преобразява. Момичетата спират да се разкрасяват, момчетата прекратяват игрите на карти, загасят цигарите и всички до един вдигат ръце. Всички знаят отговора. Докато потресената ощастливена учителка се чуди кого да посочи да отговори учениците изстрелват знанията си. Грабили са,крали са, само че са му викали приватизация, заменки и други подобни. По това време не е имало ханове, царе и боляри, имало е олигарси и местни феодали и корумпирани от тях политици и магистрати. Всички те заедно за тридесет години са нанесли вреди на България повече отколкото през 500г. турско робство. Унищожили са здравеопазването, образованието, социалната сфера, изгонили са младите извън страната. Алчността им е останала в историята, но имената им не. Обявени са за национални предатели и със закон са им изтрити имената от всички архиви. Наследниците им са се разбягали по света, но не са могли да се радват на откраднатото. Всички до един са се разорили, разболели и умрели без да остане и следа от тях. Учителката се подпряла на един от чиновете и устните й тихо промълвили. Господи, може би не всичко е изгубено.

Абсолютен хит на пазара на електронни игри е създадената в България “Корупционна стълбица”. Невероятният успех се дължи на това, че за нея няма възрастови ограничения. Деца и юноши играят с образователна цел и се подготвят за живота, който ги очаква. Възрастните не могат да се откъснат от уникалната разработка, омагьосани са. Вече никой не играе на любимите доскоро стратегически игри, никой не се занимава с виртуални ферми всички са погълнати от “Стълбицата”. Няма да се впускам в описание на прекрасните решения на графичния дизайн. Ще ви разкажа за структурата и героите, които може да си изберете. Първо ниво – тук имате два вида герои, получаващи подкупи и даващи. Катаджии взимащи 20лв. от всеки шофьор-нарушител, дребни общински и държавни чиновници, които срещу кутия бонбони или бутилка с алкохол издават справки веднага вместо да кажат елате утре. Като всяко начално ниво играта е на дребно. Целта е да съберете или раздадете колкото се може повече “подаръци”, бързо преминавате към второ ниво. Изборът ви се разширява. Създавате малък семеен бизнес или среден. Откривате обекти за търговия на стоки на дребно. Изживявате се като собственик на ресторантче, магазин, кафене и др., като непрекъснато подкупвате държавните чиновници, които ви идват на проверки. Може да изберете и да бъдете в ролята на инспектори от ХЕИ, пожарната, инспекция по труда, НАП, НОИ и т.н. Списъкът с герои представители на държавата, които събират рушвети е достатъчно дълъг, имате богат избор. Получавате точки за обща сума раздадени подкупи и за брой подкупени. Съответно за брой рекетирани и максимална сума събрани рушвети. Достигате трето ниво. Възможностите се разширяват. Играта става много по-сложна и интересна. На този етап героите са представители на среден и едър бизнес. Подкупвате не редовите чиновници, а техните началници. Ръководители на отдели, направления, дирекции, шефове на агенции, кметове. Участвате в нагласени търгове и конкурси за обществени поръчки. Укривате данъци в големи размери, митнически измами. Тук можете да подкупвате началници в полицията, следствието, прокуратурата, съда. Всички те ви помагат да решите един или друг казус в своя полза. Създавате си своя частна армия от корумпирани или обратното набирате клиенти, тоест корумпиращи ви. На това ниво ви се налага да се справяте и с ваши конкуренти, които се стремят да ви изритат от играта. Тръпката е неописуема. Освен по брой зависими от вас и количество раздадени или получени подкупи, трябва да издържите и достатъчно дълго. Успеете ли преминавате на четвърти и последен етап от играта. Вие сте новобогаташ – олигарх, ръководите 50-80 фирми в различни сфери. Оглавили сте контрабандни канали, банки, медии. Правите “услуги” на депутати, министри, министър-председател, президент. Сам назначавате удобни вам висши полицаи и магистрати. Контролирате политически партии. Ставате част от тези които реално управляват държавата в своя полза. Заграбвате държавни гори, плажове, земи, всичко за което се сетите. На това ниво се очаква вие самите да проявите креативност. Целта е да измисляте всевъзможни схеми за ограбване и ощетяване на държавата. Колкото сте по-изобретателни и безскрупулни, толкова повече точки печелите. Конкуренция привидно нямате, имате партньори – други олигарси, с които трябва да се разберете кой какво да контролира и открадне в държавата. Играта свършва когато се превърнете в най-могъщия олигарх и реално станете едноличен собственик на страната. Нивото предлага възможност от корумпиран висш държавен чиновник да се трансформирате в олигарх. Краят на играта може да настъпи и неочаквано за вас, ако получите масиран инфаркт или по някакъв друг начин бъдете отстранен от “партньорите”. По данни от последните социологически проучвания тази игра е обсебила 99% от българските граждани. От предучилищна до преклонна възраст. Като в малкото минути от денонощието, в които българите не играят, те си мислят за играта. Удоволствието е гарантирано. Успех.

–

Да се разреши ли проституцията в България? Страната ни щяла да се превърне в секс дестинация! Ауу, колко страшно! Не знам какво толкова ни плашат с това. Кое му е лошото? Още повече, че ние и сега сме си номер 1 в проституцията, при това официално признати. България е най-корумпираната държава в ЕС. А какво е корупцията – проституиращи държавни служители. Караш си колата, спираш при катаджията купуваш услугите му за 20 – 30 лв. Различава ли се той по нещо от магистралките? Тарифите им са еднакви, работното им място – също, само униформите им са различни. Плащаш на кмета и общинските съветници, за да гласуват правилно по твоята точка и получаваш удоволствие от това, че работата ти става. Пак толкова щастлив си като платиш, като ти стане и като те обслужат в някой публичен дом. Ако си по-богат можеш да си поръчаш и по-лъскава проститутка, ще ти я пратят където кажеш и ще прави каквото поискаш. Точно, както са готови на всичко разните му там шефове на агенции, фондове, програми и други подобни засукани държавни куртизанки. Правят всичко, каквото си поръча клиента и то с усмивка, направо ще повярваш, че те обичат. Доиска ли ти се елитна проститутка, си поръчваш министър, зам. министър или депутат. Струват по-скъпо, но пък те връткат с различни допълнителни фокуси. Екстрите са много. Има и такива проститутки, които се наричат индивидуалки. С тях се договаряш без посредници, обикновено те рекламират услугите си по сайтове. Гледаш, четеш, избираш, уточнявате подробностите и готово, нямаш грижи – облекчен си. Като при следователи, прокурори и съдии. Само дето индивидуалките-магистрати не са си направили сайт за да рекламират услугите си. Иначе тарифите и услугите им са изключително разнообразни. За вкарване, за изкарване, за досъдебно производство, за съдебна фаза, за пълна програма…Важното е клиентът да остане задоволен. След като сме признати за най-корумпирани, логично е, че сме секс дестинация. Всички приказки да се узакони ли проституцията са безпредметни. В Конституцията е записано, че индивидуалките-магистрати не носят персонална отговорност, нито наказателна, нито административна. Така че, какви са тия глупави дебати и чесане на езици? Член 132 от Конституцията на Република България оправя всичко. Вижте го члена.