Archive for September, 2012

–

Ивайло Зартов е предприемач и политически деец. Роден е в София, но над 10 години е живял със семейството си в Бургас. Изяви се като лидер на Движение за Социален хуманизъм и оглави десетки благотворителни инициативи в полза на жителите на морския град и региона. От първия си брак има син, а от руската си съпруга Мария – 5 дъщери, които е припознал като свои. Беше осъден на 12 години затвор за присвояване на около 3,5 милиона лева от (шифрованите) сметки на фирмата Инглиш Вилидж ООД, която се ангажира със строежа на ваканционно селище в бургаското село Димчево, но проектът бе замразен. В момента бизнесменът е най-известният затворник под домашен арест у нас. Придоби и международна слава, след като заради неговия сигнал до Следствения комитет на Руската Федерация бившият му съдружник в Инглиш Вилидж, депутатът от партия Справедлива Русия в Руската Дума Генадий Гудков се раздели с поста си и в момента е разследван за пране на пари. След Руската НТВ и руското „Воскресное Время” по първи канал, в.ШОУ е единственото бг издание, допуснато в апартамента на Зартов в столичния квартал Гоце Делчев, на което той се съгласи да даде най-откровеното си досега интервю.
– Господин Зартов, откога сте под домашен арест?
– От 4 януари 2011 г., като оттогава до 22 февруари 2012 г. бях под домашен арест в село Димчево, Бургаско, тъй като адресната ми регистрация беше там. След това ми разрешиха да си сменя домашния арест в София. Преди домашния арест шест месеца ме държаха зад решетките. Арестуваха ме на 28 юни 2010 г. с лъжа. Следователите и прокурорите в Бургас излъгаха, че съм нарушил мярката, която ми беше определена тогава – парична гаранция. Като тя ми даваше възможност да пътувам във всяка точка на България, да работя, да се грижа за семейството си. Арестуването ми, освен че беше с лъжа, беше и като наказателна акция, то целият процес срещу мен е наказателна акция, но арестуването беше един връх на инквизицията, осъществена от Тонко Фотев (почетен консул на Руската Федерация в Бургас – б.ред) и вече бившия руски депутат Генадий Гудков.
– Вие сте твърдо убеден, че това са хората, които стоят в дъното на „гоненията”, да ги наречем условно така срещу Вас? Какви доказателства можете да сложите на масата?
– Аз съм сигурен, че двамата стоят зад целия скалъпен процес. И ако не цял Бургас, ако не всички тамошни журналисти, то поне по-активните хора от този град знаят, че именно Фотев и Гудков стоят зад скалъпването на процеса срещу мен.
– Откъде тръгна конфликтът Ви с почетния консул на Русия в Бургас?
– Една от гнусните предистории е, че Тонко Фотев е блудник. Блудствал е с една от големите ми дъщери. И понеже вярвахме, че в България има закони, вместо да се стигне до саморазправа или някакво лично отмъщение, подадохме жалба в София, във ВКП. Оттам я изпратиха за разглеждане в Районна прокуратура – Бургас. След като се направиха всички необходими доследствени действия и проверки, предвидени по закон, след като бяха разпитани свидетелите, една районна прокурорка – Милтиядова, прецени, че няма основание да се образува досъдебно производство срещу почетния консул на Русия в град Бургас.
– Тонко Фотев сигурно се е ядосал много, че го „топите” в такова престъпление?
– Той заведе дело за клевета срещу дъщеря ми. Слава Богу, че това дело не беше в Бургас заради „неговите” следователи, прокурори и съдии, а в София. И на две инстанции бе установено в хода на съдебните следствия, че той наистина е блудник и е извършил всичко, което е подробно описано в жалбата. Плюс заплахите, които е отправял към семейството, че ако тя не бъде послушна ще ни изсели от Бургас, ще ни съсипе, ще ни унищожи…
– Защо Фотев е избрал точно Вашата дъщеря и това прецедент ли е при него?
– Първо, той не е очаквал, че дъщеря ми ще се осмели да проговори. Второ, не е очаквал, че ще пуснем жалба. Много неща не е очаквал.
– Къде се пресичат пътищата на дъщеря Ви и Тонко Фотев?
– Преди изборите през 2007 г., когато Йоан Костадинов се кандидатираше за кмет на Бургас, четвърти мандат, всеки ден бяхме заедно с него, с Фотев, в качеството му на най-близък човек до Йоан…
– А Вие как бяхте допуснат в техния кръжец? В качеството си на предприемач?
– Бяха ме приобщили като следващ, най-близък човек до Фотев и Йоан, като Фотев публично се кълнеше в единственото си дете, че ми е най-добрият приятел, че никога не би направил нищо лошо срещу мен или срещу семейството ми. Всеки ден бяхме заедно, като един ден ходехме на фитнес, един ден в Морската градина, на алеята. Аз винаги бях с трите големи дъщери. Понякога се приобщаваше към нас и някой друг бургазлия – бизнесмен или приятел. И при едно от ходенията на фитнес се е случила тази свинска история.
– С какво решение завърши делото за клевета срещу дъщеря Ви?
– Оправдаха дъщеря ми, че не е виновна в обвинението за клевета по следната причина. На две инстанции се доказва еднозначно, че той наистина е извършил тези блудствени действия. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така че въпросът, който стои, е много интересен – от една страна, Софийският градски съд е постановил, че Фотев е блудник, но понеже делото не е заведено срещу него, решението по никакъв начин не влияе върху неговата съдба. Въпросът стигна до Ямболската окръжна прокуратура, защото Бургаската окръжна си направи отвод, което в случая им прави чест, защото за никого не е тайна, че в Бургас Тонко Фотев държи всички прокурори, съдии и следователи. От друга страна никой не си направи отвод по моето дело, което бе съшито с бели конци, и всеки, който не го мързи да прочете документите, ще види, че няма нито едно доказателство по моя процес. Ямболската окръжна прокуратура постанови, че трябва да се образува досъдебно производство срещу Фотев. След това Апелативна прокуратура Бургас също казва: „Да, трябва да се образува”, ВКП – и тя, и накрая го връщат обратно, пак в ръцете на районната прокурорка Милтиядова, и тя образува това досъдебно производство, тъй като няма как да откаже на началниците си. Горе-долу два месеца по-късно мен ме затвориха като наказателна акция и през август 2010 г. тя го прекратява със същите мотиви – че е направила необходимите действия и няма състав на престъпление. Но понеже в случая този човек държи града, той е местен феодал, той е разпределял финансовите потоци…
– Наистина, какво огромно влияние…под погледа на Йоан Костадинов!
– Бил съм свидетел на подобни сценки, но самият Йоан никога не е взимал рушвет. Ако някой местен бизнесмен трябва да си плати, за да получи някакъв обект, да му се одобри някакъв проект – т.е. общинските съветници да си вдигнат ръката на „правилната точка” от дневния ред, тогава тези пари се носят на Тонко фотев, той ги взима и ги преразпределя. След това една част отива примерно за Йоан, друга остава за него, трета остава за подкупване на следователи, прокурори, съдии, журналисти…
– Това са доста сериозни обвинения г-н Зартов!
– Нека да ми заведе дело за клевета! Аз съм в София – нека да има предвид, че то ще се гледа тук, а не при неговите съдии, следователи и прокурори в Бургас. Надявам се, че няма да може да ги подкупи софийските съдии. Има и честни съдии и съм изключително щастлив от това.
– А кога във вашия приятелски кръг се внедри много влиятелният по това време руски депутат от партия Справедлива Русия Генадий Гудков? Защото именно неговото участие превърна Вашия случай в „международен”. Вие станахте един от най-известните затворници в този регион на Европа, даже няколко руски телевизии, излъчиха филми-репортажи за Вас – последният е дело на българския режисьор Чавдар Гагов, но бе излъчен по руския първи канал.
– Генадий Гудков тогава беше депутат от Руската Дума, освен това беше заместник-председател на тяхната парламентарна комисия по борба с организираната престъпност и корупция, което е много смешно. Беше и шеф на тяхната парламентарна комисия за връзки между страните, в случая между България и Русия. И заради тези три титли, които той имаше, защото наскоро беше лишен от тях, Гудков получи тоталната подкрепа на руския посланик Потапов, което е нормално – един руски посланик да окаже всякакво съдействие на такъв виден парламентарист. Естествено, след руския посланик идва генералния консул на Русия във Варна, а пък почетния руски консул в Бургас, като последната брънка във веригата и той трябва да му оказва съдействие.
– Но нито Йоан Костадинов, нито Тонко Фотев стават бизнеспартньори на Гудков, а Вие. Личен избор ли беше това, или имаше и нещо друго, което е останало само „между вас двамата”? В някои наши медии например се твърди, че сте казали, че той се е опитвал да Ви вербува да предавате на КГБ (въпреки че КГБ не съществува от началото на 90-те години) „топографски карти за района на Черноморието”? Гудков наистина е полковник от КГБ и това го пише черно на бяло в биографията му, но не ми се вярва да се е опитвал да Ви въвлече в такава изтъркана „шпионска” афера…
– Запознахме се с Гудков през 2004 или 2005 година чрез един руски дипломат Сергеенко, който тогава работеше в генералното консулство във Варна. Отдавна му е изтекъл мандатът. И на генералния консул във Варна по това време Шелкунов, също му изтече мандатът. На Гудков много му хареса една от идеите – да се купуват земеделски земи на полуострова в езерото Мандра, до село Димчево. Така тръгнаха нещата. 4-5 години си работехме прекрасно. Никой от никого не се е оплаквал…
– …заедно купувахте земи…
– Какво значи „заедно”? Аз съм управител на фирмата Инглиш Вилидж ООД и каквото ми наредят, това правя. В един момент бившият депутат Гудков решава, че вече няма нужда от мен, че трябва да се разделим. Това можеше да стане цивилизовано, не със скандал. Той има 80% във фирмата, други имат 20%, нека да си изплати 10-те процента на съдружниците – моите две дъщери също имат дялове от по 10%, и дали това ще стане в земи, дали в пари, няма значение, но да се изплати това нещо и да си се разделим. Но той тогава реши, че е прекалено силен за да плаща, и типично в мутренско – олигархичен стил решава, че няма защо да плаща и е по-добре да си тръгне ей така, без нищо. Когато получава отказ да си тръгне без нищо, решава, че е достатъчно силен да бъда смачкан и репресиран и да се обърнат нещата в моя вреда – аз да имам да давам. Същият Тонко Фотев (и това е фиксирано при следователи и прокурори) пише писмо до Гудков и му донася, че във фирмата Инглиш Вилидж, според него „имало някакви нередности”. Много пъти журналисти питаха Фотев: „Добре, откъде имате информация? Вие служител ли сте на фирмата?” – „Не”. – „Вие по някакъв начин участвате ли във фирмата?” – „Не” – „Е, тогава откъде имате информация за нередности в някаква фирма, до която нямате достъп?”. Той не можа да отговори на въпросите на вашите колеги – журналисти.
– Какъв правен интерес в случая има Фотев? Или просто е използван като човек, който разлайва кучетата – т.е.” бдителен гражданин, подаващ сигнал”?
– Този въпрос не му е зададен от следователите. Няма никакъв правен интерес. Той се оправдаваше тогава само с това, че като почетен консул негов дълг било да пази интересите на руските граждани. Това му било мотивът да напише, че имало нередности в тази фирма. Но откъде разполага с такава информация няма отговор. Смешното е, че самият депутат Гудков 4-5 години не е забелязал никакви нередности и трябва чужд човек да му пише сигнала до прокуратурата. През това време няколко пъти сме пътували до Москва с главния счетоводител и сме носили всички видове отчети, включително и преведени на руски, както е по закон. Самият Гудков всяка година по много пъти е идвал в България – и сам, и със семейството си, и с приятели…Но се оказа, че след 4 години той получава амнезия и в свидетелските си показания, в своята обвинителна реч, пише че на тази тема ние, едва ли не не сме общували. За всичко, което става във фирмата аз на своя глава съм взимал решенията. Завеждат ми в началото едно дело „само” за 300 000 лв., което аз го наричам „леко сплашващо”. Преди това имаше артилерийска подготовка по местните медии – например един жълт бургаски вестник излезе с огромни черни букви, че „Ивайло Зартов е отвлечен в Москва”.
– Това ми звучи повече като предупреждение…
– Ами, да. Представете си какво си мислят хората в Бургас! Мен ме познава целия град, защото живея там от 10 години. И ми звънят по телефона, аз по същото време бях в сърдечно-съдовия санаториум в Банкя, което е документирано, и ме питат: „Ти къде си? Отвлечен ли си? В Москва ли си?” – „А бе, хора, какво става, какви са тези приказки?” – „Ето, във вестника пише…” . На мен ми стана ясно, че това е едно хубаво предупреждение към мен. Ударът беше многоцелеви. Първо ме предупреждават, второ, отблъскват от мен всякакви бизнеспартньори, приятели, познати… Хората започват да се страхуват. Кой ще иска да общува с някого, за когото пише, че е отвлечен в Москва? Това беше много преди срещу мен да бъде заведено делото.
– Някой сто на сто е прошепнал на ухото на човек от този жълт бургаски вестник „новината” за „отвличането”? И този „някой” е …?
– Естествено, че е станало така, и той се казва Тонко Фотев. Това си е директна поръчка. След това започнаха в други издания, вече по-сериозни, да излизат словесни обвинения от новия управител, тъй като Гудков направи сам, лично, едно общо събрание на фирмата Инглиш Вилидж във Варна, и ме махна, уволни ме като управител. Назначи двама нови.
– Кои са те?
– Единият е снаха му (Юлия Гудкова – б.ред.), а другият е Роман Ерьоменко, пак руснак, но живеещ във Варна. И вече новият управител подава жалба до полицията в Бургас срещу мен да се започнат следствени действия. Като там пише, че основният свидетел, който е подал информацията е Тонко Фотев. Жалбата се базира на неговите показания.
– Човек, който не би могъл да има официална информация за дейността на една частна фирма става основен свидетел на обвинението?! Не е ли това … правен абсурд?
– Така се навързват нещата. В по-сериозни вестници излизат думите на новия управител, че аз съм бил присвоил еди-каква си сума от фирмата. Т.е. всички тези обвинения, които по-късно бяха включени в обвинителния акт, преди това бяха публикувани. Имаше и един смешен момент. Седим си ние в една редакция в гр.Бургас, бяха ме помолили за коментар, и аз им казвам: „Дайте ми го в писмен вид, да видя какво е казал този нов управител, защото как да коментирам нещо, което не съм чел?”. При което те пък казват: „Ние го нямаме в момента, чакайте сега, ще му звъннем, да го помолим да ни го прати…” Звъннаха му те пред мен и оттам се чу, защото се чува по мобилния телефон, че в момента „го пишат в почетното консулство на Русия”. Това бяха думите на Ерьоменко. Значи материалът, който излиза във вестника срещу мен го пишат в почетното консулство на Русия?! Просто няма как да коментирам този факт, то е ясно че го пише Тонко Фотев. Но тогава аз все пак прокоментирах материала и обясних, че всъщност Гудков е измамникът и той би трябвало да плати, ако иска да се разделя, с когото и да било, а не да натиска хората и да ги мачка. След това започна цялата съдебна процедура срещу мен. От документите по делото обаче съвсем ясно се вижда, че няма нито едно доказателство за вина, че няма каквато и да било причина да ми издават присъда изобщо.
– Как първоначалните 300 000 лв., за които Ви обвиняват, че сте ги присвоили, изведнъж набъбнаха на 3 милиона?
– На 3 млн. и половина. Вътре бившият депутат Гудков беше включил какво ли не – осигуровки на служители, факсове, компютри, колите, които са на лизинг… Това също беше много смешно, защото тези коли са собственост на фирмата. Да не говорим, че всеки път, когато той идваше в България се возеше на тези коли.
– Има ли Гудков други фирми в България?
– Има, с материал за това, писан от ваш колега, журналист от Бургас излезе и ВВС-Москва. У нас Гудков има и фирма, регистрирана във Варна, която се казва „Мари Хаус”.
– Същият ли е предметът на дейността и, като на Инглиш вилидж – купуване на участъци земя, строителство?
– Да, тази фирма се занимава с всичко, разрешено от закона, но в материала пишеше, че „Мари Хаус” има 57 придобити имота – недвижимости в България. Аз не съм правил проверка.
– Г-н Зартов, да обобщим казаното дотук. Значи, от една страна, срещу Вас застава почетния консул на Русия в Бургас, което „намирисва” на дипломатическа намеса, въпреки че номинално той е длъжен да „пази интересите на руските граждани”. Вие не можахте ли да му отвърнете със същото – т.е. да изложите казуса пред руското посолство в София, респективно пред тогавашния руски посланик Анатолий Потапов, а и пред нашето външно министерство?
– Всъщност истината е, че няма никаква дипломатическа нишка в целия този случай. Има само междуличностни взаимоотношения, има много алчност… Лошото е, че Фотев и Гудков имат съпричастност към Руската Федерация. Благодарение пък на тези техни титли се създаде преди години впечатление, че срещу мен са цели две държави. Такъв фокус ми изиграха. Българското следствие, прокуратура и съд застанаха на страната на руските граждани и се заведе това наказателно дело срещу мен. Тонко Фотев е успял да овъргаля в компромати всички бургазлии над средно ниво.

Пълният текст четете в Информационна Агенция Блиц