Archive for August, 2012

Назадък в борбата срещу корупцията

2

По мнение на Главния Прокурор Борис Велчев по делата срещу корупцията няма напредък. Защо? Никой не ни обясни. Ние си знаем, ние разбираме защо. Невъзможно е сами да се самообвинят и самоосъдят. Полицай, следовател, прокурор, съдия, държавен или общински чиновник получават пари в плик, имот или обаждане от техен началник. Изпълняват каквото се иска от тях и сами отиват да се предадат, че са корумпирани. Само че, на кого? На шефа си, който покрива престъпленията им, на колегите си, които са същите като тях? На кого да се предадат? Съвестта ги мъчи искат да се пречистят, но нямат тази възможност горките. От друга страна корумпиращите ги олигарси и местни феодали също страдат. Техните нежни души се лутат след всеки подкуп, който са дали, искат да се изповядат, да ги накажат, мечтаят си да бъдат осъдени, но няма кой да им помогне. Мъка. Измъчват се хората. И за да им помогнат Главния Съдия Лазар Груев и Главния Прокурор Борис Велчев сега ще си уеднаквяват критериите. Така казаха, не знам какво точно означава и как си го представят, но съм убеден, че го правят от добро сърце. Искат да помогнат на страдалците. Видно е, че им влизат в положението. Напредък няма, има назадък. Пред журналистите Велчев отправи апел гражданите да не плащат подкупи, а да се обръщат към съответните органи. Много хубаво пожелание. Така ще се напълнят затворите със съвестни граждани, които са имали глупостта да повярват, че тези срещу които се оплакват ще бъдат справедливо наказани. Освен, че ще ги вкарат зад решетките автоматично ще получат като бонус унищожен бизнес и разбито семейство. Борба срещу корупцията няма, има само говорилня. Приказки, оплаквания, хленчене и тъжни констатации. А кой е отговорен, кой в крайна сметка носи отговорност? Длъжностите Главен Прокурор и шеф на ВКС избираеми ли са? Българските граждани сами ли са ги избрали? Не, оказва се, че са назначени от Президента Първанов. Това означава ли, че той е виновен за мъките на корумпирани и корумпиращи? Все няма достатъчно събрани данни и доказателства за извършени престъпления. А само по твърдения не можело да се разследва. Разбира се, заменките чукари за плажове и планински курорти не са доказателства. Разбойнически приватизираните предприятия в ущърб на държавата като БТК, БУЛГАРТАБАК и много други, при които стотици милиони отиват в джобовете на бивши бармани и милиционери също не са данни за извършени престъпления. Спомних си, че спасяването на давещите се е най-вече тяхно дело. Какво излиза, подкупените и раздаващите подкупи сами да се оправят. Сами да се самообвинят и самоосъдят. Е това, ако не е назадък, какво е?

Кое ни прави хора?

1

Много лесен въпрос. Имах чувството, че знам отговора. Направих опит да го запиша веднага, но не успях. Замислих се. Кое е това, което ни прави хора?
Мисленето. Това, че можем да мислим и разсъждаваме? Не съм убеден. Гледал съм предавания за делфини, косатки и други животни, и те мислят. Кой знае, може би даже повече от нас и по-добре.
Това, че караме коли? Виждал съм циркови животни да карат велосипеди, защо да не ги научат да карат и автомобили?
Изкуството? Да, това е възможен отговор, но пък и други представители на фауната пеят, танцуват и рисуват дори.
Любовта? И това не е. Знам много животни, които не сменят партньора си и даже страдат и тъгуват, ако се случи нещастие с единият от тях.
Грижите за децата и възрастните? И това не е присъщо само на нас.
Без да правя качествен, количествен и сравнителен анализ на всичко изброено дотук, така и не усещам, че това, което ни прави хора е сред изброените неща.
Сещам се и за много други, като секс, работа и т.н. но и те не са. Става сложно. Кое, все пак, ни прави хора? Може би предателството, измяната? Тъжно, защо трябва да е нещо негативно, дори не искам да мисля в тази посока. Кое е?
А какво, ако е, макар че се случва крайно рядко, но го има сред нас – да загърбиш личният си интерес, да поставиш проблемите на обществото, на чужди хора, непознати на теб, пред своите? Дори да дадеш живота си, за да спасиш техния. Да не мислиш и да не действаш с цел да си по-добре, по-богат, по-щастлив. А да си спокоен и изпълнен със щастие от това, че си помогнал на другите – чуждите, непознатите. Каквото и да ти струва това. Може ли? Възможно ли е това да е отговорът? Кое ни прави хора?

Двигател, човек, общество

1

От какво се нуждае всеки двигател? От качествено гориво, от добро смазване на всички части и от навременен и качествен ремонт на повредената част, ако има такава. Не се ли извърши своевременно ремонтът, това довежда до верижни проблеми на всички останали свързани звена. И накрая двигателят спира да работи. Изхвърлят го на боклука или го предават за вторични суровини. Същият фатален край настъпва, ако използваме некачествено гориво или взаимовръзките между отделните елементи не са добре смазани, за да работят гладко и синхронизирано. Човекът, и той се нуждае от гориво. Чиста вода, здравословна храна, незамърсен въздух. Пие ли мръсна вода, яде ли боклуци, диша ли мръсотия, човекът се разваля. Налагат се ремонти на отделни негови части и накрая пак се стига до вторичните суровини – храна за червеите. Човекът обаче, се нуждае и от още един вид гориво. Духовно. Повечето от механичните проблеми са следствие на сбъркано или некачествено духовно гориво. За машините се грижат, механици, монтьори и инженери. За човека се грижат лекари, учители, възпитатели, родители. Някои хора успяват да достигнат ниво на развитие, от което започват да се грижат сами за себе си. Те просто знаят кое е правилното гориво и не се самоунищожават. Всички ние, гражданите на република България, образуваме система от сложни взаимовръзки и зависимости, накратко общество. За здравето на обществото е важно качеството на всеки един човек по отделно. Колкото повече развалени човешки единици, толкова по-болно общество. Но също така за общественото здраве би трябвало да се грижат и нашите управляващи. Те са тези, от които се очаква да предприемат своевременни и правилни мерки за лечение, поправка или отстраняване на повредените звена. Не го ли правят, се развалят по ефекта на доминото всички останали звена и накрая резултатът е вторични суровини. Но тук става въпрос за България. Да видим какво гориво наливат управляващите в обществото, при това непрекъснато вече 23 години. Вместо справедливост – всеобхващаща корупция и показна недосегаемост на олигарсите, които разграбиха държавата. Корупцията е по най-високите етажи на властта. Вместо социална загриженост и работа в полза на обществото. Всички управляващи през последните 23 години демонстрират арогантна незаинтересованост към образователна, здравна и пенсионна системи. Управляващите нехаят за това, че младите българи бягат от Родината си, притиснати от мизерия и липса на перспектива. Държавна политика е думата култура да бъде заменена с думата чалга. Наука – всичко е сведено, до научно управление на контрабандни канали, ДДС измами и източване на пари. Какво излиза, тези които трябва да се грижат за здравето на обществото всъщност го убиват. С некачествено гориво, с неизвършване на необходимите ремонти. Какви грижи,те дори не си правят труда да сменят маслото, резултатът е ясен – пълен блокаж на българското общество. България не може да бъде храна за червеите! Време е да се обединим и да сменим модела на управление. Да уволним некадърните “башмайстори”, които оправяйки едно, развалят десет други неща за да не останат без работа. Време е да си назначим можещи, знаещи и отговорни управляващи. Това зависи само от нас самите. Всичко е в нашите собствени ръце. Време е да пораснем, да започнем да се грижим сами за настоящето си и да изградим здраво общество. Ние сме отговорни!

България е номер едно в роботиката!!!

0

Най-добри сме! Имаме повод да се гордеем! Знаете какво е роботика, нали? Най-простичко казано, това е когато хора произвеждат роботи. Хората създават програма или матрица, наречете я както искате, в зависимост от това за какви цели ще се произведе роботът. Какви задачи ще трябва да изпълнява. Роботите могат да изпълняват различни операции, на поточна линия в някой завод, кухненски роботи, най-разнообразни. Защо обаче България е номер едно, как така? Ами защото сме произвели уникални, несъществуващи никъде другаде по света роботи. Нашите са многофункционални, непретенциозни, с нулеви разходи за поддръжка. И главното – самовъзпроизвеждат се. Да, българските роботи произвеждат себеподобни. Има и други гениални решения. Българските роботи са почти съвършени, те са произведение на изкуството. В програмата им е заложено да работят, да се грижат сами за поддръжката си, без да създават и най-малки проблеми на хората. Естествено, и в тях е предвидено първият закон на роботиката да бъде водещ. Тоест, никога и при никакви обстоятелства роботите не могат да застрашават живота и благоденствието на Човеците. Нещо повече, гениите на родната роботика са заложили и някои човешки качества в тях. Те се разделят на групи, мразят се, борят се помежду си, ненавиждат се. Емоциите са строго програмирани и контролирани. За нищо на света обаче, гневът им няма да се обърне срещу контролиращите ги. Велики сме! Разбираемо е вълнението. Гордостта е неописуема! Кои са гениите? Кои са Хората създали това българско чудо? Това са тези, които неуморно се трудят и се возят на скромните си автомобили – бентли, майбах, ламборджини и други подобни, отговарящи на нуждите им. Това са тези, които изцедени от трудовите си подвизи кръстосват морета и океани с пететажните си яхти по екзотични места, разпространявайки българската авангардна мисъл. Хората много рядко се прибират да си починат, сядат в министерските и депутатски кресла и мислят, мислят как да подобрят матрицата, така че роботите да станат още по-послушни,още по-роботи. Целият свят ни завижда! Неподражаеми сме. Създали сме най-гигантският завод на планетата. Седем милиона роботи на едно място! Напълно роботизирани процеси и прекрасен живот за Хората. Велики сме!

Гражданската война в България

15

България е в гражданска война. Не е обявена официално, но е реална и се води по всички правила на изкуството. Войната е кървава, безмилостна, жестока. Всеки ден е ден на смърт. Войната се води вече 26 години. От едната страна на фронта са олигарсите и местните феодали, Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев… В тяхната армия са наемниците – българските политици, правителствата, държавните чиновници. Имат си и отряди на смъртта, наказателни бригади от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тази армия е високо организирана, притежава свръхмодерни технологии за унищожение на противника. Обезпечена е финансово, пропагандната й машина работи на пълни обороти.

От другата страна на фронтовата линия са всички останали български граждани. Тази армия е многомилионна. Но тя е неорганизирана, невъоръжена. Пропагандата на противника я е разделила на групи и групички, които водят битки помежду си. Нещо повече, като облъчени от психотронно оръжие, те дори не осъзнават кой е главният враг. Кой ги избива, кой е виновен за това, че са гладни, че децата им бягат от фронта без да са дезертьори – просто оцеляват. Милионите български граждани се лутат по бойното поле обезкървени и деморализирани. Липсват офицери, които да ги поведат. Тях ги отстрелват снайперисти. Всеки потенциален водач бива унищожаван. Над окопите се стеле гъста дезинформационна мъгла от неизпълнени обещания и ежедневни контролирани скандали за отвличане на вниманието. В същото време, избиването продължава с ефективност, на която би завидял всеки себеуважаващ се шеф на концентрационен лагер. Газовата камера е огромна – цяла България. Вместо газ “зарин” се използва системата на здравеопазването за нанасяне на геометрично растящи загуби в жива сила. Чрез унищожаване на образователната система се отнема всяка възможност да се роди по-добро бъдеще. Организираната безработица е с няколко бойни глави. Омаломощените хора нямат сили да потърсят отговорност и да накажат олигарсите и местните феодали. Не могат да се съпротивляват на наемниците им. Вместо това, те водят ежедневна битка да намерят кора хляб, за да нахранят децата си. Стимулира се идеята, че е по-добре да преминеш фронтовата линия, да станеш наемник – държавен чиновник. Ще можеш да крадеш законно, да получаваш бонуси. Това може да стане и чрез присъединяване към някой от измислените политически отряди – наречени парламентарно представени партии. Командирите им, привидно воюващи помежду си, всъщност разделят, разбиват и отслабват противника.

Засега обикновените български граждани губят битките, понасят огромни загуби на всички фронтове. Войната обаче може да бъде спечелена, но първо трябва да се осъзнае кой е истинският враг, къде е и да се премине към мощна обединена офанзива срещу върховното командване и щаб квартирата на противника. Наемниците сами ще се разбягат и предадат. Двадесет и две годишната гражданска война продължава и само от нас зависи кога ще дойде краят й и какъв ще бъде той. Помощ отвън няма и не следва да очакваме.

Никой няма да ни спаси, никой няма да воюва вместо нас. Това е наша работа, нашият живот. Наш дълг и отговорност.

 

Ивайло Зартов

Безсмъртие

0

Представете си, че току-що са ви казали, че имате само един ден живот, че утре ще умрете. Ако не се самоубиете веднага от мъка, самосъжаление, яд, че живота ви свършва и не сте успели да изпълните желанията си, да видите мечтите си осъществени. Ако издържите на този порив от безброй ако, защо, как, ох, ех, мамка му. Може би ще се опитате да изживеете този последен ден и да направите всичко това, което сте отлагали през целият си живот. Всичко, което сте считали за правилно, но поради страх, неудобство, срам, несигурност и Бог знае още колко причини все сте отлагали. Ще пробвате за този последен и единствен ден да бъдете истински. А сега си представете, че просто никога не забравяте, всеки ден може да е последен. Знаете го и живеете така сякаш няма утре. Всяка вечер си лягате щастлив и спокоен, не сте отложили нищо, не сте пропуснали да кажете обичам те. Крещяли сте, нарекли сте гадината – гадина, вместо да подминете с мълчание. Погалили сте, не сте държали ръката си в джоба. Прегръщали сте така силно, че костите на гръдната ви клетка са изпукали. Сбили сте се заради принципите си, заради това, в което вярвате. Плакали сте. Денят е минал и вие за нищо не съжалявате. И така всеки ден, до последния, който няма да ви изненада, няма да ви завари неподготвен. Вие сте безсмъртни.

Култура ли бе да я опишеш

0

Кой не знае Правец и Банско, кой не е чувал за тях? И мало и голямо знае за Тодор Живков и Вальо Златев. В наши дни Правец стана и любимо място за всеки , който иска да получи масивен инфаркт като Мишо бирата например. Там ходят на поклонение и всичките ни президенти, министър председатели и други избрани за големци. Банско – скиори, лифтове, влекове, хотели, кръчми и банкера Цеко Минев. Всичко това си го знам, дори подочух, че и на двете места може да се поиграе голф. Това последното е едно от любимите занимания на българите, след като успеят да си платят сметките за парно, ток, вода и да си нахранят децата. Сипват си от евтиния бензин – не повече от три лева за литър, мятат се по колите и отиват да разцъкат. Оказва се обаче, че Банско и Правец са и световно известни културни столици. В градчето в полите на Пирин се провежда не какво да е, а ежегоден международен джаз фестивал. Когато потърсих повече информация за него разбрах, че това е едно от най-значимите международни културни събития на балканите. Спечелил е огромна популярност сред специалисти и почитатели по цял свят. Блазе им на джаз маниаците банскалии. Провежда се винаги през август. През същият жегав месец Меката на културата – Правец става домакин на ” Моцартови празници “. Правешкият фестивал е под почетния патронаж на Министъра на културата и на посланика на Австрия. Жителите на малката Виена са известни по света като върли почитатели на елитарното изкуство – операта. Те искрено се наслаждават на шедьоври като “Сватбата на Фигаро” и “Дон Жуан”. Е, намират се все още някои неориентирани местни жители от Правец и Банско, които на въпросите на репортерите какво мислят и дали им харесва, отговарят: па, то не знаем, слушаме, гледаме, не разбираме, ама нали така са решили. Ние малко по-друга музика харесваме, ама щом така требе. Какво да правят хората, не разбират, че не само си требе, ами направо си сака. Нали пари трябва да се изкарват, да се понапълнят хотелите на местните феодали с участници, изпълнители и гости на епохалните събития. На фона на тези културни достижения, очаквам на площадките на влековете да се организира ежегодно летен фестивал на балетното изкуство, а в Обзор зимни “Моцартови празници”. Оно направо си требе, па си и сака.
Ивайло Зартов

Старинна рецепта за щастие по български

1

Две щипки болка,една чаена лъжичка безнадежност,една супена лъжица мизерия/духовна или материална-каквато ви се намира/,един килограм надежда в светлото бъдеще. Всичко се омесва добре и се оставя да втасва 23 години.

Щастлив човек!? Какво е щастието? Ако са ти казали,че ще ти отрежат двете ръце и са ти отрязали само едната,щастлив ли си? Успяваш да платиш месечната сметка за парно,ток и вода,но не знаеш с какво да нахраниш децата си.Ако в катастрофа загине само едно от децата ти,а другите останат живи,щастлив ли си? Разтегливо понятие е щастието.Когато си разпънат на кръст,в ръцете и краката ти са забити пирони,слънцето те изгаря и се намери милостива ръка,която да намокри напуканите ти устни,кое те прави щастлив капките влага или човещината? Ами,ако същата тази милозлива ръка ти беше извадила пироните,смъкнала те от кръста и превързала раните ти.И как щеше да усетиш това щастие,ако не те бяха разпънали на кръста? Според социологически проучвания българският народ бил най-нещастен.Надали е така,просто задачата е формулирана неправилно.Зададени са погрешните въпроси.Сакатият е шастлив, че вижда,слепият се радва,че чува и може да се движи.Ах,тези социолози,кога ще се научат да задават правилните въпроси? Да бяха попитали пенсионера радвали се,че днес е хапнал кора хляб и кисело мляко.Да попитат българските младежи щастливи ли са,че са успели да избягат зад граница от безизходицата в България.Да попитат средностатистически български родител щастлив ли е,че е успял да намери и този месец пари за да нахрани семейството си,нищо че е задлъжнял на всички роднини,познати и кредитни институции.Да попитат олигарсите щастливи ли са,че чрез заменки и приватизация-кражба са успели да натрупат милиони.Да попитат корумпираните държавни служители как се чувстват след поредния “подарък”. Има какво да научат социолозите. При правилно зададени въпроси,съобразени с българската действителност, резултатите ще са вълнуващи. На целия свят щяхме да покажем, че тук в България ни тресе щастие най-малко от 10та степен по Рихтер. Щяхме да покажем, как цял един народ направо умира от щастие и гледа сапунени сериали само за да види, как се мъчат другите-нещастните.Има един въпрос, който ще ни издигне за вечни времена в класациите на най-щастливите народи. Щастлив ли си, че въздухът е безплатен? Но да се върнем на рецептата, след като сместа е втасала добре, може да печете, пържите, варите, както си искате, може да си го консумирате щастието и сурово. Също така може да ползвате различни уреди, от капкомер, през лъжица, черпак или направо яжте с ръце. Щастието си е ваше, яжте си го както си искате. Да ви е сладко.

На смелите се подчиняваш

1

Колективните искове са въведени в гражданското ни право с новия ГПК от 01.03.2008г..Тази процесуална възможност е създадена като средство за защита при увреждане на големи групи граждани и правни субекти.Коя е най-голямата група от граждани в България чиито права са увредени? Това са българските данъкоплатци.Никой не ги защитава вече 23г..Те са ограбвани систематично,подложени са на геноцид.България е превърната в един огромен концентрационен лагер,с малката разлика,че от този лагер на смърта всеки който пожелае може да си тръгне.Върху милионите хора останали в Родината се провеждат икономически и социални експерименти.С какво са увредени правата на тази най-голяма група? Чрез приватизацията-кражба, предизвикани банкови фалити, заменки, нагласени обществени поръчки, комисионни, контролирана контрабанда, режисирани крупни данъчни измами и др., се изсмукват милиарди левове от данъците. Кой уврежда правата на българските данъкоплатци? Това е най-голямата организирана престъпна група. На върха са олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев и много други. Под тях са всички български правителства през тези 23г..Политици, депутати, армия от корумпирани и зависими държавни чиновници. Висши полицаи, следователи, прокурори и съдии. Вместо качествено здравеопазване, образование, достоен живот за пенсионерите. Работеща икономика и високи доходи.Благата произведени от поколения българи се превръщат в луксозни яхти, лимузини, вили, апартаменти, в задоволяване на всякакви прищевки и глезотии на шайката от корумпиращи и корумпирани башибозуци. Кой може да защити правата на българските данъкоплатци? Политици, съд, прокуратура? Не разбира се, няма как да се измъкнат от лепкавото корупционно блато, няма да се откажат от сладкото лапане. Потърпевшите трябва да се защитят сами. Може да звучи утопично българските данъкоплатци да подадат колективен иск за увредените си права. Обаче,също толкова невероятно би звучало на непознаващите българската действителност, как така са успели бейовете да изградят перфектната си престъпна организация, да се пазят един друг, да се защитават, да си предават щафетата на властта, да манипулират и разделят жертвите си. Логично е да има съмнения в крайният резултат от колективен иск. Нали полиция, прокуратура и съд са част от бандата. Но така както проститутката се подчинява на по-силния, така и правоохранителната и правораздавателната системи ще се подчинят на по-силния. Самото обединено опълчване показва мощ. Не е вярна приказката,че пашата обичал смелите. На смелите се подчиняваш.

Бургаско Кривосъдие Пикчърс представя

1

Една продукция на Бургаската прокуратура, със специалното участие на звездите от Бургаски Окръжен Съд и Бургаски Апелативен Съд. Режисьор и постановчик – бившият милиционер и доказан блудник Тонко Фотев. Продуцент – видният лъжец и мошеник, мутрата Генадий Гудков. Сценаристи Тонко Фотев и Генадий Гудков. В главната роля по неистовото желание на творческия екип е злодеят Ивайло Зартов. Критиците са затруднени да определят жанра на продукцията. Но са убедени, че филмът ще се хареса на любителите на кримките, трилърите, ужасите и черните комедии. За маниаци, по идея на Тонко Фотев и Генадий Гудков са заснети няколко сцени със садомазохистичен привкус. Не са забравени и зрителите, обожаващи порнопродукциите. Като за тях специално са поканени мега звездите на бургаската порноиндустрия. Прокурорът с алената секси тога Димо. Съдиите Мария, Петя и Захарин, изпълняващи хард сцените, са в перверзно развратни черни тоги, които бясно се мяткат в горещите пози, разголвайки не само телата им, но и душите им. Актьорите се раздават напълно, работят зашеметяващо. Самите Фотев и Гудков не могат да спрат да ги хвалят. Колко са изпълнителни, колко са послушни, как добре се вписват в образите. Разбира се и хонорарите им си ги бива. Но нали всичко е в името на изкуството. В поддържаща роля блести младият и надървен следовател Теньо. Екипът на Бургаско Кривосъдие Пикчърс работи върху шедьовъра си около три години. Буквално преди няколко дни завършиха последните батални сцени в Апелативния Съд гр.Бургас. Заснети с невиждано в историята на киноизкуството майсторство. Любопитното в случая е, че тези кадри се снимат за втори път, тъй като по време на първите снимки операторът погълнат от фантастичната игра на развилнелите се звезди забравил да включи камерата. И така, сагата е готова, идва ред тя да бъде оценена в София от Върховното жури. Тепърва ще разберем мнението на специалистите от столицата. Някой ще попита, а какво стана с главния герой Ивайло Зартов? Ами нищо особено, целият филм така гениално е измислен от Фотев и Гудков, че Зартов почти не участва в него. По сценарий няма много реплики. За сметка на това целият екшън го отнася той. Публиката, а какво мисли тя? Нищо, Гудков и Фотев поднесоха в последния момент изненада и съобщиха, че са произвели този филм, не за широката публика, а лично за себе си. За собствената си колекция. В артистичните среди е известно, че това е хобито на гениите. Правят си филми, гледат си ги сами и след това ги подреждат в шкафовете. Колекциите им са огромни. Явно, че публиката няма да има възможност да се запознае с шедьовъра, сътворен от Бургаско Кривосъдие Пикчърс. Зрителите ще научат само това, което напишат журналистите. Те пък пишат каквото им поръчат Гудков и Фотев, така че мистерията е голяма.
Ивайло Зартов

Go to Top