Archive for August, 2012

–

Който и да попитаме от българските управници какво мисли за демографската криза в България, отговорът е един и същ. Плачене, че се раждат все по-малко българчета и големи обещания и уверения как, те народните любимци ще направят чудеса за да подобрят положението. Как Те ще се погрижат за нацията.
Вярно е, че благодарение на загрижеността на българските чорбаджии през последните 23 години съвсем скоро ще ни впишат в червената книга като изчезващ вид. Последната им гениална загриженост е да вкарат задълженията на родителите в специален закон. Четири министерства и армия от държавни чиновници работят по това велико дело. Колко ли пари ще бъдат похарчени? При това наши пари, на родителите, които им плащаме заплатите на мислителите. Те, българските грижовници ще кажат -такъв закон има във всички европейски държави. Сигурно е така, но там първо са се погрижили за основното – да създадат условия да има родители и след това създават закони за техните задължения. Любопитно ми е в този български закон ще бъдат ли включени някои главни родителски функции. Да нахранят децата си, да ги облекат, изучат, да се грижат за физическото и психическото им здраве.
Въпросът е как да стане всичко това?
Безработните родители могат ли да спазят задълженията си или пък, тези които получават подаяния наречени заплати, които не стигат за месечните сметки, да не говорим за гледане на деца. Жълтите стотинки с гордото име” детски” стигат за три дни, а останалите 27 дни от месеца? А откъде да вземе 80 лева бременна жена, която иска да види на видеозон дали със сърцето на детето всичко е наред? Много, много примери има за “грижовното” отношение на българските чорбаджии към деца и родители. Но Те, управниците, не са ли също в ролята на “родители” към българските граждани? Къде е законът за техните задължения? Е, грижите им основно са да получават заплати и да въртят далавери.Те нямат проблеми с отглеждането на децата си. Нахранени са, учат в чужбина, като завършат образованието си ги чака сладка държавна службица. Затова предлагам към този нов закон да бъде добавено, че той се отнася само до задълженията на родители български властимащи. В противен случай още с влизането му в сила всички нормални български родители ще се окажат престъпници. А кой знае може и това да е целта. Повече лоши, повече парички за полицаи, следователи, прокурори, съдии, накратко за стълбовете, на които се опират нашите “родители” на нацията. Великите български изедници.

Спомням си, международният съд в Хага издаде заповед за арестуването на либийския управник Кадафи. Над 750 000 либийци са били принудени да избягат от родината си. Беше обвинен в престъпление срещу човечеството заради геноцида срещу собствения си народ. Явно либийският народ има много по-голяма стойност за международната общност от българския. Защо? Защото за последните 23 години над 2 милиона българи бяха принудени да избягат от родината си. Но нито един български управник не е обвинен в престъпление срещу човечеството. Либийците са засипвани с куршуми и бомби, които правят невъзможно хората да работят и да се грижат за семействата си. Нас българите ни засипаха с приватизация-кражба, заменки и корупция, които също направиха неосъществима мечта да живееш достойно в родината си. Да се страхуваш от утрешния ден с какво да нахраниш гладните си деца. Да се чудиш къде да намериш работа и да избираш какво да направиш с мизерната си заплата. Да останеш на студено, на тъмно, да си гладен, да се лекуваш само в краен случай малко преди да умреш. Има и друг вариант, може би българският народ не е по-малко ценен за международната общност. А българските управляващи са по-важни от либийските. Но с какво? Вече 23 години геноцид срещу собствения си народ и никой, нито един наш управник не е виновен. Все едно нищо не се е случило. Сякаш разграбването, съсипването на държавата и унищожението на българските граждани е естествен природен процес, а не резултат на бандитско управление. Мащабът на геноцида срещу българите е много по-страшен от този срещу либийците. Каква е разликата между куршуми, бомби и корупция, заменки, приватизация-кражба. Резултатът е един и същ-ГЕНОЦИД. Има една разлика между либийците и българите. Те се съпротивляват, ние си мълчим. Тихо дезертираме от фронта България или се правим на глухи и слепи. Зомбирани от чалга културата, упоени от отчаяние излизаме всеки ден от гробовете си и пристъпваме механично към светлото нищо.

–

Пълзи си охлювът, похапва, по едно време гледа пред себе си огромна слузеста диря. Явно оттук е пропълзял преди малко политик. И наистина, на около два метра по-надолу го вижда. Ей,братчед, много си се разлигавил бе! Политикът извил глава. Какъв братовчед съм ти аз бе, охлюв такъв. Е как, рода сме си с тебе. Човечеството може да е произлязло от маймуните, но вие политиците сте наши потомци. Пълзите нагоре-надолу, след вас е хлъзгаво, като след цяло стадо охлюви. Пасете като нас, а най-важното е, че се размножавате като нас. А бе ти да не си ял някоя отровна билка, какви са тия глупости, сопнал се политикът. Чакай, недей да се пениш. Слушай, ние охлювите сме хермафродити, разменяме си сперма и после всички раждаме. При вас е същото, съешавате се помежду си и накрая всички раждате, само че не охлювчета, а далавери, корупционни схеми и политичета, които са ви одрали слузта. Ние си носим къщичката винаги със себе си и не я сменяме. А пък вие сте голи охлюви. Винаги сте готови да се хлъзнете в някоя чужда къща, да опасете всичко и след това да я смените. Политикът бил известен с това, че никой не може да го надговори, отворил уста да отвърне, но излязла само пяна. Опитал пак и отново нищо, само се разпенвал все повече. Охраненото му тяло се свило, изпънало се и той запълзял с бясна скорост колкото се може по-далеч от охлюва.

–

Всяко чудо за три дни. Любима българска фраза. И си е така. Проверено и потвърдено.
Кой купи “Булгартабак”? Питаха българските медии три дни и спряха да питат. А кой купи “Кремиковци”? И на този въпрос няма отговор. Тишина. А какво стана със шумотевицата около заменките? Нали се обещаваше, че който е хапнал десетки и стотици декари на брега на морето срещу чукари в Монтана ще му се потърси сметка. Пак тишина. Добре, спазена е българската традиция за справедливост на думи. Въпросът обаче е, нали като раздават държавни предприятия и имоти, всъщност раздават нещо, което е на всички нас. Принадлежащо на нашите родители, на нас и на нашите деца. Държавата, това нали сме ние българските граждани. Странна работа, някакви си народни избранници, които сме ги поставили да защитават интересите ни си раздават един на друг и на чуждестранни техни приятелчета това което ни принадлежи! И го правят необезпокоявано. Никой не им се кара, никой не им пречи, никой не ги наказва. Дали, ако вземат новата ти кола и я заменят за трошка ще мълчиш? Ами, ако ти вземат апартамента и го подарят, тоест продадат на техен си приятел, дали ще търпиш? Няма, ще скочиш, ще водиш битки, ще крещиш, няма да допуснеш да ти вземат твоето. Тогава излиза, че българските граждани не чувстват държавата България своя. Не им пука, нека я разграбват, нека влачат. Странна е тази българска тишина. Знам със сигурност, че ДАНС и другите специални служби си вършат работата. Събират информация и докладват на министър председателя и на президента. Няма как да не се знае кой е купил “Булгартабак” и “Кремиковци”, кои са заменкаджиите. Знае се кои са се облагодетелствали и кои са ощетили нас с милиарди. Знае се, но българската тишина явно ги е стиснала за гърлото и те мълчат като ятаци. И на фона на тази цинична гробовна притихналост също толкова цинично кънтят предизборните им препирни. С пяна на уста се плюят един друг, сражават се наужким. Геройски се замерват с компромати, само че скопени. Такива, които да произведат много шум, но в никакъв случай да не засегнат сериозно никой. Защото не дай си Боже един да пострада, той ще завлече и останалите, и няма да има значение кой от коя партия е. Виждали сте какво правят майсторите на риболова. Всеки си избира място на брега, колегите се подреждат без да си пречат, захранват и замятат. И най важното – пазят тишина. Хващат рибата, снимат се с нея и я връщат обратно във водата с идеята да я хванат пак. Политиците хващат избирателите, снимат се с тях и ги пускат обратно до следващите избори. Само дето не ги откачат от куката, тя си е вечно забита. Е, има и такива на които им махат куките. Те са с разкъсани устни от многобройните закачания. Но не им пречи, нищо не усещат. Нито болка, нито неудобство от раздърпания си вид. Напротив, с трепетно очакване налапват стръвта. Хранят се и чакат снимките с риболовците. А те, майсторите на предизборния риболов също се хранят. Тях ги храни тишината, българската тишина.