Archive for June, 2012

–

Кое е основното, най-важното, за да бъдеш приет и допуснат в „СЕМЕЙСТВОТО”? Да станеш негов член. Да получиш определени права и задължения. Главното е доверието. Как обаче едно толкова хлъзгаво понятие да се бетонира? Виждали сме по филмите как се прави в мафията. Например, подава ти се пистолет и ти се казва: застреляй този човек. Гръмваш го, след което пистолетът се прибира акуратно в найлоново пликче и ти получаваш доверие. Приет си, честито. Ако решиш да си непослушен, знаеш, че не те грози само лична физическа разправа. Въпросът за доверието е свързан със страх. Искаш ли да направиш политическа кариера в България? Искаш ли да направиш много пари? Да се развиеш професионално, да станеш важна клечка? Е, няма проблем, но трябва да си заслужиш доверието, да издържиш приемните изпити. Например, млад и надъхан полицай да подхвърли или да укрие необходимите улики, следовател да пропусне, смотае, забави или да пресили и изфабрикува факти и обстоятелства, прокурор да притисне или извади когото му посочат, съдия да оправдае или осъди когото трябва, държавен чиновник да допусне разграбване на държавно имущество, да подготвиш търг или конкурс, който да бъде спечелен от правилната фирма, да подадеш информация, свързана с бъдещи политически или икономически решения на правителството или учреждението, в което работиш, и т.н. Видовете приемни изпити са строго индивидуално съобразени и могат да бъдат степенувани. Колкото по-голямо доверие искаш да заслужиш, толкова по-тежък изпит трябва да издържиш. Но при всички случаи, необходимото и достатъчно условие е ти да си изцапан, да останат твоите следи по пистолета. А приемната комисия е съставена от опитни преподаватели. Те си знаят работата, минали са по същия път. И така, издържиш ли приемните изпити, получаваш възможност да станеш „човек”. Приет си в Семейството. Ако сте си въобразявали, че, за да се развиеш и да живееш добре в България, е достатъчно да си образован, трудолюбив и честен, бъркате. Там, където държава и организирана престъпност са едно и също, действат други правила. Не е лоша идея да се издаде сборник с приемните изпити за добър живот в България, да се издаде като учебно помагало и да се изучава още в детско-юношеска възраст като задължителен предмет по оцеляване. Никак не са случайни ситуациите, когато от време на време за някой се пусне компромат или му се натегнат обръчите публично. Този човек е бил скъсан на поредния изпит.Не е оправдал доверието. Защо – той си знае, може да е открил в себе си граница, която не може да премине, или пък има пропуски в образованието. Не е чел неиздадения наръчник с приемните изпити. А може и да му е писнало да бъде вечен студент и наивно да си е помислил, че ще му се размине. При всички случаи е сгрешил, няма как да го пуснат. Цялата система се крепи на взаимното доверие. Най-малкото, ще го използват, за да дадат пример на другите членове на Семейството – какво ще стане с този, който не слуша. Драстичен пример, който ще накара останалите да си налягат парцалките, да слушкат и да си издържат изпитите. Да знаят – кажат ли ти стреляй! – стреляш, говори! – говориш, мълчи! – мълчиш, фалшифицирай! – фалшифицираш, и т.н. Ако някой се чуди как ще се оправи България, как да стане така, че да живеят българските граждани по-добре, отговорът е ясен. По-бързо трябва да се отпечата и въведе в употреба сборникът-наръчник за печелене на доверие. Прави са тези, които твърдят, че образователната ни система е сбъркана.

11 май 2011 г.

–

Какво прави човек, ако попадне в безизходна ситуация? Единственото, което му остава, е да задълбае още по-навътре – като при черните дупки, не можеш да спреш, не можеш да се съпротивляваш, не можеш да се върнеш, имаш само един изход. Да „дадеш газ” и да преминеш през нея. Шансът за нещо по-добро е само там, от другата страна, трябва да се пребориш, да стиснеш зъби, колкото и да е тежко, и да преминеш. Другото е сигурна смърт – няма кой да ти помогне, няма кой да те “оправи”. Черната дупка няма да те пусне – ти си само храна, материал.

Какво означава да задълбаем, да дадем газ, да преминем от другата страна? Най-простичко казано, да се изпълнят всичките лъжовни обещания, дадени от българските политици през последните 23 години.

Как да стане това? От само себе си няма да се получи, те не искат, а и един на друг не си разрешават да следват гръмките си „патриотични лозунги”, трябва да бъдат заставени да работят.

Как? От кого? От работодателя им – от българския избирател, старата и проста животинска истина – страх и контрол. Страх, че могат да бъдат пометени, уволнени от народното недоволство, и контрол върху изпълнението на обещанията им, контрол върху това, което вършат – ежедневен, ежеседмичен, ежемесечен. Народните избраници трябва да са под напрежение, че ще загубят заплатите си, облагите си, доброто си име и че ще носят наказателна отговорност. Те трябва да знаят, че никога няма да получат втори шанс.

Как да стане, как да се получи? Как да ги накараме да се страхуват? И това не е трудно – когато сме недоволни, не трябва да мълчим, когато има протести,  трябва да ги превърнем в общонационални, масови, а не да гледаме как се проваля протест след протест, защото сме си останали пред телевизорите. Нормално е на отделни съсловни групи да не им се обърне внимание, те да бъдат настроени едни срещу други и победени. Ето това е трудно – нарича се единство, солидарност, обединение. Народът, който се досеща, че няма „чужди” проблеми – най-малкото защото утре могат и теб да те гледат другите по телевизията, а ти си протестирай сам. Народ, който знае, че силата е в единството, живее добре. От това ги е страх лъжливите управници – от това, че техният „работодател” може да се обедини, да излезе на улицата и да ги уволни. Страх ги е, че следващите народни избраници ще имат „обеца на ухото” и ще им се наложи да не крадат, ще им се наложи да работят за това, за което са ги избрали, за хората. Ето това е да задълбаеш, да дадеш газ, да преминеш. А там – от другата страна, е по-добрият живот, но ако има контрол, а това пак е наша отговорност.

Така е. Имаме си отговорности – време е да си ги припомним, да дадем газ.

–

Цената на горивата в България била една от най-ниските в Европа. Дизелът струва 2,54 лв. – чудесно, да се радваме ли? Глупости. Всички ни омагьосват с ниските цени на горивата, с това, как НЕФТОХИМ Лукойл Бургас произвежда под световните цени, и други подобни алабализми. Е-ей, а какво става с нивото на доходите в България? Какво става със заплатите? Те къде са в сравнение с европейските? Да не би да сме се изравнили с германци, французи или поне с чехите или унгарците? Да не би да получаваме техните заплати и да не сме забелязали? Слушам „умните” коментари – как в България нямало монопол от страна на Лукойл, просто произвеждали на по-ниски цени, затова никой не внасял, не било изгодно. Да оставим настрана, че монопол има винаги, когато някой притежава по-голям дял от 45% в който и да е отрасъл. Да се съсредоточим в главното – защо, когато ни успиват с „радостните” новини за най-ниските цени на горива в Европа, никой не разказва колко литра дизел може да си купи който и да е жител на тези другите нещастни европейски държави. И колко литра може да си купи българинът. След като сме членове на Европейския съюз, защо покупателната ни способност е подобна на страна от Третия свят – развиваща се страна, на която й опрощават външния дълг и получава хуманитарни помощи? Къде са нашите помощи? Защо не ни опростят дълга? Или, иначе казано, – къде са нашите доходи? Веднага умниците ще скочат и ще кажат – вината е в самите нас. Съгласен съм, така е – сами сме си виновни, че търпим геноцида.

2 април 2011 г.

–

Коя е главната религия в България?

Православната християнска, има и мюсюлмани, католици, протестанти и много други. Но, главната, общата религия на всички български граждани е унижението. Унижение изповядваме всеки ден и сутрин, и обед, и вечер, непрекъснато. Унизени сме и в съня си. Няма по-велика религия за нас. Подигравката, наречена здравна система е унижение. Порнографията, наречена пенсионна система е унижение. Псевдообразователната система е унижение. Подаянието-заплата, броенето на жълти стотинки в магазина, за да купиш най-необходимото за прехраната на семейството си. Търсенето на работа е мисия невъзможна. Общуването с държавни и общински чиновници. Нещастните срещи с представителите на уж некорумпираната съдебна система са като срещи с извънземни. Сутрин отваряш очи и вече си унизен, вечер ги затваряш – все същото. На всяка крачка, всяка секунда, отвсякъде те дебне унижение. Лихвените проценти на банките, цените на горива, ток, парно, вода, телефони, побъркваш се от унижение. То е навсякъде. В обещанията и лъжите на политиците. В липсата на перспектива, от която ти се върти главата като пумпал и не знаеш на кой свят си. Превърнали сме се във фанатици. Няма по-вярващи от нас. Страшна религия е УНИЖЕНИЕТО. Нашата БЪЛГАРСКА РЕЛИГИЯ.