Archive for June, 2012

–

На 19.04.2011 г. излезе новината, че за пореден път България е осъдена в Страсбург. След повече от 10 години двама журналисти – Катя Касабова и Божидар Божков, най-накрая получиха справедливост. И то от Европа, която ги оправдава и защитава срещу Бургаски съдии, които преди години са погазили всякакъв вид правни норми и са приложили специфичното Бургаско право. Осъдили са журналистите за това, че те са извадили на бял свят в свои публикации Бургаски далавери. Десет години ходене по мъките. Десет години битки срещу корумпирани Бургаски магистрати. Слава Богу, журналистите са издържали и са победили, което си е цяло чудо. Защото логиката на „Бургаско правосъдие” ООД е проста и безпощадна – да си изпълнят поръчката, а пък дали след 10 години Европа ще поправи тяхната „грешка” не ги вълнува. И най-важното – те, Бургаските магистрати, не носят никаква лична отговорност за нищо. Да не говорим за морална, ясно е, че не им пука, че унищожават хора. Те не носят никаква финансова или административна, какво остава за наказателна отговорност. А би трябвало. Редно е за техните безобразия да не плащат българските граждани – данъкоплатци, редно е те да не могат да упражняват повече тази професия, редно е да отговарят и в наказателен порядък и те самите да понесат строгостта на закона. Например за опит за убийство, защото какво е да знаеш, че ще унищожиш нечий живот и семейство и да го направиш с ясно съзнание. Ясно е, че докато те не започнат да носят персонална отговорност, Бургаското кривосъдие ще продължи да работи на пълна пара. В Бургас всеки властимащ може да си поръча когото и да било. И той да бъде смазан чрез държавната машина. Кога ще има справедливост и за корумпираните магистрати, и за поръчителите? Кога ще се прекрати тази порнография, наречена Бургаско правосъдие? Кога Бургаското право ще престане да бъде упражнявано в този извратен стил поръчител-изпълнител-жертва? Докога куклите и кукловодите в Бургас ще колят и бесят когото и както си поискат? Защо трябва да чакаме справедливост от Европа? Ами ако жертвите не издържат, ами кой ще върне годините мъки на семействата на жертвите? Разбитите съдби? Защо тези престъпници не носят персонална отговорност? Кой може да изчисли нанесените щети на цялото общество заради обезверяването, заради подронването на Българската държавност? Крайно време е да се направят законодателни промени. Крайно време е да си понесат отговорността за всички разбити и унищожени съдби. Слава Богу, че сме в ЕС. Тук, в България, никога нищо не би се променило. Твърде силни са зависимостите между куклите и кукловодите.

Слава Богу, че Бургаското правосъдие не е последна инстанция. Тези журналисти са светъл пример, че „Бургаско правосъдие” ООД може да бъде победено.

И ще бъде побеждавано! Борете се, търсете си правата – има видовден! В конкретния случай изпълнителите са ясни – две съдийки от „Бургаско правосъдие” ООД. А кои са поръчителите? И за тях трябва да има видовден. Те не бива да остават скрити и безнаказани. Участниците в „Бургаско правосъдие” ООД – и изпълнители, и поръчители – трябва да си получат заслуженото. Те не са над закона! Те не са наместници на Бога! Те не са последна инстанция.

И слава Богу!

24 април 2011 г.

–

Да, в България има три вида правосъдие. Първото засяга тези, които са откраднали два буркана туршия и са получили 1-2 години ефективна присъда. Второто правосъдие засяга тези, срещу които се изпълнява частна поръчка, някой задължително трябва да бъде осъден. В този случай и прокурорите ще поискат 15-20 години ефективна присъда, и съдиите ще отсъдят горе-долу толкова. Нали поръчителят си е платил за услугата, защо държавните чиновници да не си докарат по нещо към заплатата. Третият вид правосъдие пак е, когато прокурори и съдии изпълняват частна поръчка, но за да оправдаят някого. Точно това трето правосъдие се наблюдава в делото срещу Христо Ковачки. Самите прокурори са поискали само 5 години лишаване от свобода при положение, че държавата пряко е ощетена със 16-17 милиона лева. Съдиите, забележете, признават за виновен Ковачки. Но му дават условна присъда. Какво илиза – ако откраднеш нещо за 200-300 лева, ще попаднеш в затвора за 2-3 години. А ако откраднеш 16-17 милиона лева от държавата България, нейните, държавните служители ще ти простят с условна присъда. При това и съдиите са доволни, и прокурорите са доволни. Това е само един пример за третия вид правосъдие в България. Ясно е, че, за да има само един вид правосъдие, трябва да си внесем прокурори и съдии от чужбина. На нашите никой няма да им разреши да бъдат независими. И те хранят семейства, и те са хора. Същото е и в политиката. За да има българска политика, насочена към добруването на българския народ, трябва да си внесем политици от чужбина. Звучи парадоксално, но е истина. А докато продължаваме да търпим самозабравилите се наглеци, ще има три вида правосъдие. Едно за отчитане на дейност, второ – за да натопиш когото трябва, и трето – за да извадиш когото трябва. И защо изобщо се разказват вицове за катаджиите, че били корумпирани, че заплатите не са им нужни, защото си докарват допълнителни доходи? А къде са вицовете за българските магистрати или те имат имунитет срещу народния хумор? Можем да им се посмеем поне, не че им пука. Но смехът е здраве, поне здравето ще ни остане.

19 април 2011 г.

–

Ще цитирам чл. 95 от Наказателния кодекс на Република България:

„Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.”

Със сигурност подобен текст ще се намери сред законите на всяка една държава. Например Сърбия или Либия. От тази гледна точка всяко едно правителство си е в правото да преследва и потушава бунтове и въстания.

Питам се чисто хипотетично – ако някога някоя част от българските граждани се разбунтува и българското правителство, позовавайки се на този чл. 95, смаже протестите.

Дали чужди държави ще започнат военни действия срещу правителството?

Дали чужди армии ще бомбардират български военни бази и правителствени сгради с обяснението, че защитават българския народ от режима?

Изобщо ще назоват ли българското правителство режим?

Правейки аналогия с Ирак, Сърбия и Либия, би следвало да се очаква, че е възможно да се случи и в България. Веднага обаче идват още въпроси.

Какво става със суверенитета на една държава?

Излиза, че е само на книга. И още – а какво става с правото на хората да изразят недоволството си?

Достатъчно е което и да е улично недоволство да не бъде разрешено от официалните власти, за да попадне под ударите на чл. 95 и да бъде обявено за бунт или въстание. Въпрос на тълкуване. Сещам се и за още примери. Проблемите между ИРА и правителството на Великобритания, между баските и правителството на Испания, между чеченците и Русия. Никой не си и помисля да нарече тези правителства режими, да не говорим за военни действия на чужди държави срещу тях. Напротив, бунтуващите се са квалифицирани като терористи и заклеймени.

Отново чисто хипотетично – ако мюсюлманите в България изразят недоволство, ще се повтори ли сценарият от Косово?

А ако православни българи изразят недоволство, ще им обърне ли някой внимание? А ако български граждани, без да се делят по вяра или етнос, се вдигнат, какво ще стане? Какви ли ще са международните реакции? Аналогиите не са правило. Така е. Пък и в България всичко е спокойно. Тук недоволни няма. Всичко ни е наред. В България има само унизени. Унизените нямат право на революция, чл. 95.

15 април 2011 г.

„Истината ще ни направи свободни” – дали е така, коя истина и каква свобода? Нима в България имa човек, който да не знае истината? Истината, че мизерстваме, че демокрацията е само трик, чрез който 200 човека станаха милионери, приватизирайки държавата. Истината, че българските градове са частна собственост на шайки разбойници, притежаващи собствени частни съдии, прокурори, полицаи, следователи, мутри, адвокати, журналисти – накратко, всичко необходимо за запазване на заграбеното. Истината, че в България няма образователна система, т.е. не създаваме бъдеще. Истината, че здравната система е пълна порнография. Кой не знае, че пенсионната система е подигравка? Кой не знае, че предаването „Оцеляване на предела” е детска игра в сравнение с живота на 90% от българския народ, който 23  години оцелява извън предела на човешките възможности? Истината си я знаем, направи ли ни това знание свободни? Каква свобода? Свободата да умрем от глад или да напуснем България? Свободата на обречените? Свободата на роби в ХХI век?  Кое ни е свободното, като няма вече нищо българско? Шайките разбойници безнаказано обслужват интересите на чуждите държави. Знаем точно кои са българските чорбаджии, които ограбват и продават България.

И  имаме свободата да мълчим, свободата да търпим! Каква свобода? Чия свобода? За какво ни е такава свобода?