Archive for June, 2012

–

Върхът на айсберга. Какво не знаем или не ни казват?

Какво е Национален Осигурителен Институт? Със сигурност не е учебно заведение, това е торба, в която всеки месец се събират милиони левове и стратегически важна информация. Накратко – финансов и информационен трезор. Азбучна истина е, че при управлението на подобни институции не трябва да има публични сътресения и вреден шум. Какво се случва? Управляващите от партия ГЕРБ назначиха Христина Митрева за шеф на НОИ. След това многократно я подканяха да си подаде оставката. Тя отказваше със завидна упоритост. Последва нова изненада – г-жа Митрева се съгласи да напусне поста. Аргументите на тези, които я назначиха с лекота и махнаха с усилия, са, че тя е в пенсионна възраст и недостатъчно доброто управление на НОИ. В същото време й благодариха за свършената работа?! Странно и любопитно. Какви са оскъдните факти, които чрез медиите достигнаха до българските граждани? Чу се, че приходите от осигурителни вноски са намалели със 100 милиона лева, а към края на годината общият дефицит ще надскочи 250 милиона лева. От това става ясно, че има проблеми със събирането на осигурителните вноски. За причините можем само да гадаем – икономическа и финансова криза, липсата на работа и каквито и да било доходи, лошо управление, сбъркана методология или други неизвестни за нас простосмъртните факти. Това, което знаем със сигурност, е, че държавата няма пари и има остра необходимост да ги намери отнякъде. Няма да спекулирам със слуховете, че всяко правителство ползва НОИ, за да запушва дупки. И без това всички се кълнат, че това е невъзможно и никога не е правено. Но така или иначе ситуацията е странна. Ето още един парадоксален и трудно обясним момент. От една страна, пари няма, има проблеми със събирането на осигурителните вноски, тоест всяка стотинка е важна, и в същото време от НОИ изхвърлят, отказват милиони, дори може да се наложи да ги връщат?! От години временно пребиваващите чужденци в България също плащат осигурителни вноски (здравни). Става въпрос за много милиони левове, внесени от хора със смесени бракове, чужденци закупили недвижим имот, чуждестранни работници, собственици на фирми и развиващи бизнес, последните дават работа и плащат осигуровките и на много български граждани. Всички те продължават да внасят осигуровките си. Но от края на април са извадени от системата на НОИ. Това ще го разберат, когато отидат на лекар и не ги открият в компютъра, а междувременно ще продължат да внасят вноски. Вече има здравноосигурени, които са открили, че са извадени от системата. На въпросите защо и какво става с вече внесените от тях пари, ще им ги върнат ли, от НОИ не им дават точни, ясни и еднозначни обяснения, само констатират факти. Да, до април сте били в системата, но вече не сте, значи нямате право! Възникват няколко въпроса. На държавата не й ли трябват пари? На какво основание са се променили нещата през месец април? Ще върнат ли парите на хората? Каква е ползата за държавата? Защо промяната се е извършила тихомълком? Има въпрос и от морална гледна точка – какво става с бременните съпруги (чужденки) на български граждани, които до шестия месец от бременността си са били осигурени, а вече не са?

Има нещо мътно в НОИ. Какво ли се крие в тези две трети от айсберга, които не виждаме?

18 май 2011 г., 21:30

Образование. Какво означава тази дума? Какво е значението й? Каква е истинската тежест на тази дума? Дали е достатъчно децата ни да се научат да пишат и да знаят колко прави 2 плюс 2? За общество, което си е поставило за цел да създава роби, може би е достатъчно. За народ, изпаднал в летаргия, в безверие и бездушие, сигурно е нормално. За нация, която е отговорна и иска да има бъдеще, е катастрофа. Образованието е по-важно от военната мощ, по-важно е от икономическото моментно състояние на държавата. Качествената образователна система е базата, основата върху която може да се построи всичко останало. Образование – това не е само да си грамотен, да пишеш без грешки и да получиш диплома, която ще ти даде възможност да станеш общ работник, наркодилър или проститутка. Преди всичко то е възпитание. Това са годините, в които би трябвало да се формира чувството за отговорност, самодисциплина, уважение към себе си и обществото като цяло. Това е единствената възможност да се положат здрави основи и да се изкове правилният, успешният път на развитие на нацията. Колкото и да се стараем във всички други сфери да подобрим нещата, никога няма да успеем. С развален генофонд България винаги ще мизерства, винаги ще е на опашката. Кои са основните грешки, кои са причините за самоубийство като нация? Ако пропусна нещо, ви моля да го добавите. И така:

/1/ Мотивацията на учителите. Мизерната заплата, те също хранят семейства, с какво да ги нахранят? Трябва да получават заплати, които да им дават възможност да чувстват, че трудът им е оценен и да нямат елементарни битови проблеми.

/2/ Авторитетът им. Зная за безброй организации за защита на детето, ако се накърнят някои негови права. Но е абсолютно пагубно и неправилно да се връзват ръцете на учител, който трябва да бъде стожер и възпитател, но не може да направи абсолютно нищо срещу дете, което го псува публично, пуши в час, държи се арогантно, не спазва установените правила. Учителите се превръщат в изтривалки. А лошият пример е заразителен, още повече когато е безнаказан. В природата на децата е да пробват докъде стига прагът на търпимост у възрастните. Слободията трябва да се прекрати. Учителите не трябва да се чувстват застрашени от родители, организации, медии и др. Нетърпимостта трябва да е в обратна посока. Срещу анархията и нарушаването на доброто поведение. Учителите трябва да знаят, че са защитени, за да могат да възпитават.

/3/ Родителски контрол и семейно възпитание. Не може родители да показват незаинтересованост и безхаберие дали детето им бяга от часове, дали ще повтаря годината заради несправяне с материала и да решават проблема с почерпка. Отговорността на родители и учители е взаимосвързана. И стига с оправданията, че нямат време, защото изкарват пари за прехрана. Както възпиташ децата си, те така ще възпитат своите.

/4/ Обща отговорност, отговорност на цялото общество. Не може да гледаш малко дете с цигара в уста и да не му направиш забележка. Да виждаш как се бият деца по улиците и да се правиш, че не те засяга. Засяга те, при това пряко. Утре това дете ще порасне, ти ще си пенсионер и същото пораснало дете може да те прасне с камък по главата, за да ти вземе 5-те лева в джоба. Всички сме отговорни за своето утре. Бъдещето ни зависи изцяло само от нас. Всеки ден възпитавайки децата си, създаваме бъдещето си. Каквото сме посяли, това ще пожънем. За всичко си има причина и тя е само в нас самите. Образование – това не е просто дума без смисъл, това е основата на всичко. И на личното ни щастие, и на социално-икономическото ни развитие. И най-простичко казано – ще ни има ли като народ или сами ще си отрежем корените.

–

Хубава лятна вечер, седят си нашите стари познати – милиционерът и кметът, пийват и си бъбрят. Милиционерът посръбва турска анасонлийка, а кметът си налива от една каничка добре охладено бяло винце с нарязани парченца плодове. Мезват по мъничко юнаците и си припомнят какви подвизи са вършили. Как са помагали на хората. Как са се грижили за бизнеса им, за жените и децата им. Унесени в сладки приказки, не забелязали как на тяхната маса седнал Господ. Ти пък кой си? Попитали го те. Не ме ли познахте? Отвърнал им Той. Спогледали се другарите и му викат, няма значение кой си, каквото и да искаш, парите ги даваш напред. Аз съм Господ. Втрещили се другарите, навели се един към друг и милиционерът казва на кмета. Ей на тоя, ако може да му откраднем бизнеса, колко ли паркинги и гаражи ще има? Ами градинки и паркове? Мдаа, ще падне озеленяване, добавил кметът. Ще трябва да направим още наши фирми за асфалтиране, няма да смогнем. Виж какво, ще дам задача на нашите момчета полицаи, следователи, прокурори, съдии, ще му скроим нещо. Размечтали се юнаците, вдигнали глави и гледат – пак са сами на масата. Викнали келнера и го питат. Абе ти не видя ли, имаше един тук с нас – къде се дяна? Тръгна си и каза да ви дам сметката, заповядайте. Ситни капчици пот избиха по челата на другарите. Погледнаха сметката и милиционерът казва на кмета. Спокойно, ще намерим някой баламурник да я плати.

/следва продължение/