Archive for June, 2012

Бузлуджа, национален събор на  БСП. Всяка година през летните жеги се организира масов излет в Стара планина. Би трябвало да се нарича събор на левите сили – участват и различни социалдемократически, земеделски и други партии, има ги. Само че, благодарение на задушаващата хватка на  ръководството на  БСП и продажността на поставените им за “лидери” кукли, събора си е на БСП. Така , както и цялата политика на измислената бутафорна Коалиция за България. Червените са се погрижили те да са единствените манипулатори вляво, единствената църква, в която да се кръстят самоопределящите се за лявомислещи български граждани. Така  че,  партийните секретари от цялата страна стягат редиците, подготвят списъци и запълват автобуси. За вярващите излетът е “безплатен”. Автобусът го плаща Организацията. Е, горе в планината , кебапчето, хляба и безалкохолното след като почакаш час-два на опашка си плащаш от джоба. От същия този джоб, от който си платил апартаментите, колите, яхтите, охраните, екзотичните почивки, всичко, което притежават върховните червени водачи. Но преди скромната закуска, трябва да се извърши Ритуалът. От 11 до 12 часа на трибуната се качват шаманите. Държат речи, дават обещания,”плашат” духовете на политическите врагове и се опитват да надъхат десетките хиляди хора, които са дошли да им се поклонят. Поклонниците, удобно полегнали на поляната или седнали по турски в знак на съгласие с вождовете подвикват от време на време по-бе-да, по-бе-да.  Полулежаща,  полуседяща  победа. Вяла, немощна. Нито жреците, нито поклонниците си вярват. Партийните секретари отдавна ръководят партията си чисто механично, по тефтер. Забравили са какво означава да вдъхновиш хилядите седящи и лежащи да скочат на крака и вместо да се подпират на знамената да ги развеят, да ги накараш екзалтирано да пеят. Да усетят силата, енергията от това, че са заедно, че са много. Обикновените хора също са забравили как изглежда лидер, който си държи на думата и си изпълнява обещанията. Водач, който не прави кариера и пари, минавайки през трупове, а е загърбил егото си. Вярващите не разбират как така тези, които им обещават увеличение на подигравката-пенсия си купуват мерцедеси и апартаменти. Не разбират, но виждат, че колкото повече им обещават и ги лъжат толкова по-богати стават партийните вождове. А пък те цял месец са крили от себе си 5-те лева, за да ги имат за  Бузлуджа. За събора на БСП, за събитието, което събира на едно място два свята – на олигарси и докараните от тях до просешка тояга вярващи, на лъжци и излъгани. Всички, обединени само от едно, от чистия планински въздух.

от Ивайло Зартов на 10 декември 2011 г. в 15:27 ·

На 08.12.2011 г. Окръжен Съд гр.Бургас присъди 12 години лишаване от свобода на Ивайло Зартов, бивш управител на “Инглиш Вилидж” ООД по обвинения в присвояване и безстопанственост. Обвинен е по жалба на мажоритарния собственик. Зад мажоритарния дял стои полковникът от КГБ, депутат от Руската Дума Генадий Гудков, той е собственик и на една от трите най-големи охранителни фирми в Русия. Обвинението е за сума от около 3,5 млн.лв.

Още преди да започнат каквито и да било действия от страна на държавата срещу Зартов, в бургаския вестник “Солено Морско” на първа страница с огромни черни букви излиза заглавие “Ивайло Зартов е отвлечен в Москва”. В деня на публикацията Зартов се намира в Банкя в санаториума по сърдечно-съдови заболявания. По същото време тече многомесечна кампания – по телефона се обзвъняват всички бизнес партньори и познати на Зартов, като се “предупреждават” да не работят с него. Някои от тях намират сили в себе си и го уведомяват за това. На 27.02.2009 г. Анна (една от петте дъщери на Зартов) подава жалба с вх.№ 3302 до ВКП за блудствени действия, осъществени спрямо нея от бившия милиционер и настоящ почетен консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев. В жалбата е описано, че блудствените действия са придружени от заплахи “ще ви унищожа семейството”, “ще ви изселя от Бургас”. Районна прокурорка от гр.Бургас два пъти отказва да образува досъдебно производство срещу Фотев, въпреки предписанията на ЯОП, АП гр.Бургас и ВКП. Анна се явява на детектор на лъжата-полифизиограф, машината потвърждава – момичето казва истината, новината е отразена в Дарик радио, Нова ТВ, Канал 3, в.Новинар, Афера.бг и др. Започва медийна дискредитация на семейството на Зартов, той е наречен престъпник заради минала съдимост, въпреки че в свидетелството му за съдимост пише -неосъждан. Съпругата му е наричана “тъмен субект”, защото имала много деца и др. На общо събрание на “Инглиш Вилидж”ООД в гр.Варна, Зартов е отстранен като управител, на събранието не присъства нито той, нито представител на миньоритарния собственик. Събитието е водено от Генадий Гудков. Новият управител подава жалба срещу бившия. Мажоритарния собственик не завежда дело в Административния Съд гр.Бургас, при което би следвало да заплати 4% от претендираната сума. Образува се наказателно производство, в което са включени двама следователи и двама прокурори. Година и половина те правят всичко възможно да съберат доказателства за виновността на Зартов. Законът ги задължава също така и да съберат доказателства за неговата невинност, но в тази посока не е направено абсолютно нищо. Всичко, което би могло да бъде в негова полза е “пропуснато”. Следователите поръчват на две вещи лица да направят експертиза на паричните потоци на фирмата. Със зададените от тях въпроси се предопределят и отговорите им. Обвинението тълкува и изтъква резултатите от експертизата, като основна база, на която стъпват за доказване вината на Зартов. Прокурорите твърдят, че доказателствата за виновността му са категорични и всичко е доказано. В протоколиран разпит на вещите лица проведен на 15.11.2011 г. от адв.Шопова – защитник на Зартов, вещите лица заявяват – “нашата експертиза не доказва никакви липси, за липси или щети изобщо не говорим”. Адвокат Шопова твърди, че държавното обвинение не разполага с доказателства за извършено престъпление от страна на Зартов. В хода на съдебното производство следователите са създали много по обем папки с материали, в които обаче въпреки тяхното старание няма доказателства доказващи вината на обвиняемия. Защитата направи искания за допълнителна и нова експертиза, от която да се види финансовото състояние на фирмата, да се направи оценка на активите на дружеството и др. Тези експертизи би трябвало да бъдат поръчани от следователите, но не са. Това желание на защитата три пъти е отхвърляно. На Окръжен Съд при съдия Захариев, на Апелативен Съд при съдия Кошничаров и отново на Окръжен Съд при съдия Георгиева. Нещо повече, въпреки явното отсъствие на доказана вина, съдия Захариев ОС гр.Бургас осъжда Зартов на 13 г., съдия Кошничаров от АС гр. Бургас отменя присъдата и връща делото отново на ОС. Вече при новия съдебен състав Зартов получава 12 г.,като не са събирани никакви нови доказателства. Исканията на защитата са отхвърлени за пореден път. Съдът приема твърденията на обвинението за доказани, въпреки че експертизата поръчана от самото обвинение по думите на вещите лица не доказва липси. В жалбата си новият управител “Инглиш Вилидж”ООД гр.Бургас посочва, че информация за нередности във фирмата е получена от Тонко Фотев. В неговите свидетелски показания се вижда, че той на свой ред е получил информация за нередности в дружеството от негова близка г-жа Шишитева, която не е служител на “Инглиш Вилидж”. Тя е осъществявала само и единствено строителен надзор при построяването на 9 бр. къщи в с.Димчево. Като е полагала подпис и печат на всеки един етап на строителството, с което е удостоверила, че няма нарушения при качеството на използваните строителни материали и при строително монтажните работи. Близката на Фотев Шишитева не е разпитвана от следователите!?  На 28.06.2010 г. Ивайло Зартов е арестуван. Към този момент той е бил с мярка за неотклонение парична гаранция, която му дава възможност да работи и да се грижи за семейството си. Условията по тази мярка не са били нарушавани от Зартов. На 24.06.2010 г. той е бил редовно призован по телефона от следователите да се яви при тях за разпит на 28.06.2010 г. Той се е явил. В хода на досъдебното производство Зартов е бил призоваван да се яви на разпит по телефона многократно, като при тези призовавания е бил на различни места из страната във връзка със служебни ангажименти. На 24.06.2010 г. той е заявил на следователите че ще се яви на 28.06.,че в момента е в София за два дни – четвъртък и петък и в понеделник ще бъде при тях. Странно защо на 24.06. и на 25.06. следователите изпращат призовкар на настоящия адрес на Зартов в с.Димчево общ.Бургас въпреки че са уведомени, че той е на 400 км. – в София. Призовкарите установяват, че той не е на адреса и в понеделник на 28.06. това обстоятелство се изтъква като повод за арестуването му. Запис на телефонното призоваване съществува тъй – като е използван служебен телефон от следствието. Зартов не е бил под домашен арест, тоест не е бил длъжен да си бъде вкъщи. Не е нарушавал условията по паричната гаранция, но е арестуван и сумата от пет хиляди лева е конфискувана. Държан е над 6 месеца в ареста гр.Бургас, затвора гр.Бургас и болницата към затвора гр.София, вследствие на обявена от него гладна стачка (30) дни в знак на протест срещу скалъпения процес и задържането му. На 04.01.2011 г. мярката му е променена в домашен арест, която е в сила и до днес. Многократно е подавал молби за промяна на мярката в по-лека, за да може да се грижи за децата си (пет момичета и едно момче), три от които са ученици и трима студенти, но му е отказвано.

Въпроси:  Защо държавната машина се е намесила в спор от частно правен характер? Защо са изразходвани огромни ресурси на данъкоплатците в защита на личните интереси на мажоритарен собственик в ООД? Каква е целта на арестуването и задържането на Зартов вече година и половина, като това по никакъв начин не подпомага досъдебното и съдебно производства? Защо се отказват исканията на защитата за допълнителна и нова експертиза, при положение, че поръчаната от следователите не доказва липси според самите вещи лица? Защо съдия Захариев на първото дело на ОС гр.Бургас отказа поисканата от Зартов специална защита, за да може да даде обяснения за истинската цел и дейност на фирмата? Защо защитата и лично Зартов вече два пъти пожелават делото да се гледа по съкратена процедура без признаване на вина, тоест не бавят, не шиканират процеса? Защо Зартов винаги се явява при следователите без адвокат, след тяхна молба да не бави процеса? Какви са зависимостите между местни феодали в гр.Бургас и държавните служители? Кой управлява българските държавни институции?  Зартов ли е най-големият глупак, единствен в българската история да присвои пари на КГБ?

Допълнение: Процесът беше обявен в началото лично от съдия Захариев и от медиите, като процес с огромен обществен интерес, в залата на съда бяха допускани журналисти по тяхна молба. От огромен обществен интерес до нула, защо? На 08.12.2011 г. при обявяването на новата присъда от 12 г. не присъстваше нито един журналист, самото събитие бе отразено с пет реда, кое погуби интереса на обществото? Кой го тушира? Нарушена ли е Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки е невинен до доказване на вината му с влязла в сила присъда?  Според Главния Прокурор на Република България само по твърдения не може да се обвиняват и преследват хора.! Вярно е, че това изказване бе направено във връзка с критиките на Европейския Съюз по отношение на липсата на напредък с борбата срещу корупцията, тоест срещу олигарси, местни феодали и корумпирани от тях държавни служители.

от Ивайло Зартов на 27 януари 2012 г. в 15:12 ·

В решението на СГС от 17.01.2012г. пише: “настоящият състав намира, че тези твърдения, в случай че не е доказана истинността им, действително са клеветнически и са годни да уронят доброто име на лицето, за което се отнасят. В тази връзка следва да се установи дали казаното отговаря на действителността”. Тоест да се установи дали написаното в жалбата подадена от Ани на 27.02.2009 г. до ВКП за извършени блудствени действия и отправени заплахи спрямо нея от почетния консул на Русия в гр.Бургас отговаря на истината. След което съдът установява, че момичето казва истината. Точно както го е установил преди това и полиграфът, а именно Тонко Фотев действително е извършил блудствените действия и заплахи към Ани и семейството й. Парадоксално, от 27.02.2009 г. до днес жертвата не е успяла да заведе дело срещу Фотев за блудство, тя е подала жалба, но районна прокурорка от Бургас пази почетния блудник като орлица. Според нея нямало достатъчно доказателства. Нейни началници от ОЯП и АПБ писмено я уведомяват, че доказателства има и я заставят да образува досъдебно призводство срещу виновното лице,което тя обаче бърза да прекрати на 23.08.2010 г. В същото време наглият блудник завежда дело за клевета срещу жертвата, дори иска от нея 20 000 лева обезщетение за това , че й е бъркал в гащите. Наглецът го пази районната прокурорка, но делото което сам завежда дава възможност на съда да докаже вината му. Уникално – желанието му да мачка, да унищожава докрай му изиграва лоша шега. Не е преценил, че делото ще се води в София, а не във феодалното му имение Бургас. Не е предполагал, че момичето и семейството й, въпреки мъченията ще издържат. И така, решението на СГС е окончателно – почетният консул на Русия в гр.Бургас е блудник. Въпросът е ще получи ли заслужено наказание, ще има ли справедливост или прокуратурата ще продължава да го пази. Ако делото влезе в съда – Фотев ще влезе в затвора. За да се спаси той е способен на всичко, ще мачка, дискредитира, репресира цялото семейство на Ани. Ще ги тероризира по всякакъв начин, дори чрез държавната машина, която в Бургас работи за него. Висши полицаи, следователи, прокурори, съдии от години изпълняват поръчките му. Къде обаче е Главният Прокурор? Прави се на ни чул, ни видял. Къде са независимите български медии? Къде сте смелите журналисти? Репортажите за патки, гъски, кучета и виелици по-важни ли са от човешкия живот, от убийство? Защото това, което се случва е точно това , почетният консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев и неговите копои убиват цяло семейство. И вие го знаете! Или сте смели само когато срещу вас е Бай Никой?

Ивайло Зартов

следва продължение

Решение по Наказателно дело 4540/2011г.

http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=1733050

Необходими ли са ни избори в България? Разбира се, а как иначе ще си изберем демократично кой да ни краде? Нали все някой трябва да ни лъже. Ако няма избори, кой ще присвоява пари от европейските фондове, кой ще покровителства контрабандните канали? Добре, че има избори за да можем по един истински демократичен начин да изберем ръководителите на престъпните групи във всеки български град. Хубаво е, че има избори. Това е цял месец, в който фирмите и хората имат работа. Печатат се всевъзможни рекламни материали, българските медии се опаричват, журналистите са радостно превъзбудени. Пенсионерите ги черпят с тулумби. Циганите получават на ръка по 20-30 лева. Музиканти и артисти зарязват чалга клубовете и излизат по площадите на предизборни концерти. Във въздуха се носи миризмата на пари. Прекрасно е, че в България политическите партии са над 300. Социологическите фирми са истински живи. Всичко това е правилно и полезно, лошо е само, че изборите са толкова рядко, през цели две години. За българските граждани би било много по-добре да са на тримесечие. Непрекъсната изборна кампания, безкрайна. Това си е мечта. Нека другите народи развиват производство, туризъм, икономика. За нас тези неща са отживелица. Ние трябва да развиваме изборните процеси, друго не ни трябва. Освен чисто финансовите ползи има и морални. Българското общество живва, хората се карат, плюят се, мразят се. Всеки се събужда, изважда от гардероба прашясалото чувство за гражданска отговорност и става боец. Вадят се компромати, с което се оздравява нацията. Корумпираните държавни чиновници тръпнат в сладостно очакване, стискат палци и на краката, дай Боже техните олигарси и местни феодали да са на власт, та да има повече и по-големи рушвети. Красота, на крачка сме от осъществяването на идеала на всички велики българи, за свободна и процъфтяваща България. Съвсем лесно е, не трябва да работим, не трябва да се борим срещу корупцията, не ни е нужно да възпитаваме децата си да бъдат честни, смели и трудолюбиви. И култура не ни е нужна. Дори да се храним е излишно. Имаме си нещо, което замества всичко, като универсална хранителна добавка. Избори, само избори, те са всичко, те ни хранят, те ни радват. Те са нашата надежда за по-добър живот и затова, тази надежда трябва да е на всеки три месеца, да се поддържа вечна. Избори до дупка! И дупката ще ни е от полза, в нея ще погребем здравия си разум, достойнството си, човечността, всичко което ни пречи да бъдем съвършенни избиратели.

от Ивайло Зартов