снимка Стефан Стефанов  Снимка: Стефан Стефанов

Чудна работа – в софийския квартал Орландовци, а преди това в с. Гърмен и на други места виждам спречквания между българи и цигани. Ролята на буфер се изпълнява от полицаи, които са готови самоотвержено да поемат по някое и друго летящо паве, за да постигнат социален мир и ред в горещите точки. Готови са и да налагат с палки и да ритат с кубинки. Униформените са изпратени от властта. Чудна работа – и българите, и циганите, и полицаите са жертви на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Вместо да се млатят помежду си, е по-логично заедно да скочат срещу причинителите на геноцида в България. Къде-къде по-правилно е българи+турци+цигани… + полицаи, всички да се обединят и да бъхтят Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Златевци, Герговци, Миневци… и прочие паразити.

Странна работа – винаги, когато Народът тръгне срещу дерибеите, около сградите на Министерски съвет, Президентството и Народното събрание се струпват кордони от полицаи, за да бранят народните избраници от народната любов. Непонятно – нито веднъж досега не съм видял нещо, което би трябвало да е напълно нормално. Полицаите да се обърнат, да застанат на страната на своите майки, бащи, деца, братя и сестри и да помогнат за чуваемостта в диалога с чорбаджиите. Точно обратното, винаги виждам една и съща парадоксална картинка. Млади момчета в униформи, командировани от провинцията в столицата, бодро млатят протестиращите граждани без изобщо да се замислят, че ако собствените им роднини се вдигнат на протест, ще бъдат бити от колегите им софиянци. Българските полицаи сляпо служат на изедниците, и за какво? За да могат и те самите от време на време да влязат в ролите на недоволни, като излязат да изпушат по една цигара или пък да изпият по един чай. Не се смейте, истина е. Нали сте ги виждали тия мъжаги как смело стоят пред Министерството на вътрешните работи? Сърбат чайчета и кафенца, пафкат цигарки и като ги питат журналистите какво е това сборище и кое ги е принудило да проявят тоз невиждан кураж, отговарят: „Това е мълчалив протест!”. Не се смейте де. Има и такова животно в Абсурдистан – хем протест, хем мълчалив. Срамежливковци са юначагите, какво да ги правиш. Ако продължите да настоявате, все пак ще разберете, че пушещите чайепийци в униформи се оплакват от мизерните заплати, от нечовешките условия на труд, от невъзможността да се грижат за децата си. Ще стане ясно, че са унизени, отчаяни, гневни, възмутени, че не могат да си плащат убийствените сметки за ток, парно, вода, храна, лекарства…, че са затънали в дългове. Ще си признаят за ужаса от старостта, защото там не виждат нищо друго, освен нищета и мъка. Всъщност, докато слушаш страховете им разбираш, че те са също част от изтерзания български народ. Схващаш, че не са еничари и тъкмо си готов да ги съжалиш, заради общото тегло и … Ето – отново си пред Парламента и отново те налага полицейската палка. Твоят сънародник, твоят сиамски близнак по съдба те блъска, удря, бие ти шутове и те псува с неподправена омраза.

Докато родната полиция брани народните любимци и налага наред – жени, деца, мъже и старци, зад кордона от униформени мазно се разстила охраненият смях на Боковци, Сергейовци, Ахмедовци, Гоцевци… Алчни чорбаджии и помияри в тоги се кикотят неудържимо: – Вижте ги бе, вижте ги, идиотите ще се избият взаимно. А пък най-смешното е, че с данъците на балъците плащаме заплатките на баламурниците да ни пазят. Ха-ха-ха! Ееей, чудно племе са това полицаите?! Другата седмица пак ще хленчат, пак ще мрънкат, че им било тежко, ама сега трепят собствените си майки и бащи.

Странна работа!

 

Ивайло Зартов, 22 юни 2015 г.