Отвън и отвътре

Как избирате бонбони? Наскоро имах повод да почерпя. Отидох в един от големите магазини и се плъзнах между рафтовете. Очите ми се разбягаха. Изобилие от всевъзможни лъскави бонбониери, коя от коя по-красиви. За да не губя време, грабнах една от най-скъпите и се прибрах. Усетих трепетното очакване на гостите, бяха вперили погледи в луксозното издание. Не, че не са яли бонбони – яли са. Но тази опаковка беше красива, като картина. Изглеждаше наистина страхотно. Кутията  омагьосваше, привличаше като магнит. Отворих я. Отвътре беше тапициран президентски апартамент в петзвезден хотел. Опитахме бонбоните и те се оказаха посредствени. Нищо особено, даже – гадни.

По-късно вечерта седнах пред телевизора и попаднах на „Х-Фактор САЩ”. Препълнена зала. Над 4300 човека публика. На сцената заизлизаха един след друг кандидатите за слава. Момичета, момчета, жени, мъже. Някои – нахакани, като пъпа на света. Други – притеснени, като първолачета. И всички – страшно талантливи, според собствените им хвалби пред четиричленното жури. Беше ми много интересно да наблюдавам лицата на хората в публиката. Когато на сцената се появяваше изпълнител с красива външност, зрителите одобрително се усмихваха. Вече бяха спечелени от приятно изглеждащите лица и стройните фигури. Напористите хубавци и хубавици започваха да грачат или да вият, като чакали. Симпатията рязко изчезваше и се сменяше с неприязън и дори погнуса и отвращение.

Водещият обяви името на следващия изпълнител. Камерите показаха пространството зад кулисите. Там 4-5 човека избутваха по специално направена рампа инвалидна количка. Самото возило също беше необикновено. По-широко и подсилено, за да може да издържи теглото на 250-килограмовия мъж, разплут като Джаба от „Междузвездни войни”. Огромна безформена медуза в дрехи. Камерите веднага показаха лицата на зрителите. Изхвръкнали от почуда очи, увиснали ченета. Виждаше се недоумението. Какво правеше това същество на сцената? Някои се присмиваха, други направо извръщаха глави от грозната гледка. Четири хиляди и триста настръхнали в презрително възмущение зрители. Какво прави това грозно нещо тук? Нещото се оказа, че дори е отслабнало. То неотдавна е било над 400 кг. От журито го поразпитаха с дежурните въпроси. Накрая го попитаха какво ще изпълни. Мъжът отговори – балада, и запя…

Камерите отново заподскачаха по лицата на публиката. Още след първите ноти, се случи чудо. Боже, какъв глас! В очите на всички се виждаше възхищение. Бурни овации! Зрителите се изправиха на крака и останаха прави, не само до края на изпълнението, но и дълго след него. Четири хиляди и триста човека не разбраха как така само за секунди гаденето им се обърна в обожание. Нямаше присмех, нямаше и спомен от погнусата. Те го обичаха, те го боготворяха.

Кое накара цялата зала да се изправи на крака и да забрави за обвивката? Отместих погледа си от телевизора към холната масичка. Там се мъдреше луксозната, лъскава бонбониера с посредствено съдържание. Доядя ме. Как можах да се излъжа да купя такива гадни бонбони?

27 януари 2014 г.

Наркомани

Има ли държава, в която всички нейни жители са наркомани? Според  експертите, наркоманията е болест на пристрастяването. Треви, цветя, храсти, гъби … и безброй синтетични субстанции помагат на всички желаещи да се разболеят. Наркоманите са зависими от своята болест. Те подменят реалността с помощта на своя любим наркотик. За огромно съжаление обаче, не могат да останат в нея завинаги. Налага им се да приемат нова доза. Не след  дълго всичко се изтърква, притъпява се. Вече нищо не е същото. Увеличават дозата, после още, и още… Накрая обичаната им болест ги убива. Е, някои се лекуват, други – принудително ги оздравяват. Но така или иначе е ужасно трудно реещите се в космоса да кацнат обратно на земята. Наркотиците се пушат, шмъркат, втриват, гълтат … или се пък се бият венозно.

Дотук с конвенционалната наркомания. Има обаче и други видове наркомани. Зависими от трупане на пари и власт. Пристрастени към алчността. Готови на всичко, за да си осигурят следващата доза. Корумпирани политици и магистрати, олигарси и местни феодали се друсат, като обезумели. Тъпчат се орално, шибат се венозно и все не им стига. Малко им е. Приватизират, източват, заменят. Въртят ДДС измами, контрабанда. Крадат цели отрасли и райони от България. Увеличават дозата. Нареждат обществени поръчки, търгове и конкурси. Малко им е. Вече не знаят къде да си заврат награбеното. Привикват под знамената на наркоманската шайка всички роднини до девето коляно. Инжектират ги с къщи, вили, апартаменти. Радват ги с лимузини, яхти и самолети. Вакханалията е страшна, невиждана. И пак им е малко. Наркоманите изпадат в транс. По двадесет и четири часа в денонощието шмъркат данъците на поколения българи. Ноздрите им са цъфнали, като павиански задници, но те не спират да се друсат. Не могат, а и не искат да спрат.

Как да се погрижим за болните? При конвенционалните наркомани се създават специални затворени общества – наркокомуни. В тях пациентите се лекуват с трудови терапии, спорт, изкуство … Дрога не им се дава. Правилата са строги. Може би трябва да създадем такива комуни за корумпирани политици и магистрати, за олигарси и местни феодали. В тях да „поканим” вежливо Станишевци, Борисовци, Герговци, Божковци, Златевци …. И да ги оздравим принудително. Да съберем в тези центрове на здравето всички виновници за двадесет и четири годишния геноцид  над българския народ и да ги изчистим. Имам предвид да ги почистим от дрогата.

Така, като се замисля никак, ама никак не е лоша тази идея за комуните. Събираме ги всичките наркомани накуп. Без изключения. Министър председатели, министри, дупетати, партийните величия, бандитите в тоги – прокурори и съдии, олигарси и местни феодали, и – хайде на лечение. Там, ако искат могат да продължат да си играят любимите роли, но вече без да имат достъп до дрогата. Без реални пари и власт нека си алчнеят, колкото си искат.

Освен конвенционалните и тези от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), има и трети вид наркомани. Робите. На тях им харесва да ги унижават и мъчат. Обожават да гледат как възрастните им родители мрат от глад, студ и болести. Кефят се, когато децата им плачат, зависими са от ударите на камшика и фалшивите обещания за по-добър живот. Робите са в пряка зависимост от господарите си от ДОПГ. Най-сладко им е, когато ги бичуват.

И сега – изненада. Има и четвърти вид наркомани. Те са зависими от свободата. Техните наркотици са справедливост, законност, правосъдие и човечност. Тези, последните наркомани са неизлечимо болни. Те така си и умират. Свободни!

06 януари 2014 г.

Коледно – новогодишно

Напълно в духа на модерните думички интеграция, глобализация и прочие – ации, добрите дядовци Коледа и Мраз се събрали и решили да излязат с едно общо послание към българите за Коледа 2013 г. и Новата 2014 г.

До всички български деца:  – Мили дечица, вие бяхте много послушни през изминалата година, затова ще получите прекрасни подаръци. Пожелаваме ви през Новата година да сте здрави. Въпреки че се говори, че здравето е най-важно, когато пораснете ще разберете – това не е съвсем вярно. Защото, за какво ви е да бъдете здрави, ако не сте свободни? За какво ви е здраве, ако сте роби? За да служите повече на господарите си ли? За да понасяте по-леко ударите на камшиците им? Затова, скъпи деца ви пожелаваме да имате късмета да ви отгледат свободни и смели родители. Ако вашите не са такива, то нека се освободят! И когато те самите извоюват своята свобода, ще знаят как да възпитават и вас.

До всички олигарси и местни феодали:  – Заради това, че през изминалата година продължихте да ограбвате българските данъкоплатци и да обричате на бедност, нищета и мизерия българския народ, вие няма да получите подаръци. Пожелаваме ви през Новата година да ви застигне справедливост и възмездие. Да ви отнемат всичко, що сте награбили и да ви тикнат в затвора за геноцид над българските граждани.

До всички корумпирани политици:  – И вие бяхте лоши през изминалата година. Продавахте и предавахте националните интереси. Слугувахте на олигарси, родни и чужди. Крадяхте данъците на българските граждани. Назначавахте си прокурори и съдии и с тяхна помощ узаконявахте геноцида. Няма за вас подаръци. През  новата 2014 г. ви пожелаваме възмездие. Отнемане на награбеното от вас и затвор.

До всички корумпирани магистрати:  – Вие бяхте много, много лоши, вместо да сте олицетворение на законност, справедливост и правосъдие. Вие и тази година бяхте бандити, престъпници и разбойници. С вашата закрила и опека олигарси и политици продължиха да разграбват България и да изсмукват данъците на българските граждани. Вие сте основната причина за това, България да е най-бедната и най-корумпираната държава. Благодарение на участието ви в ДОПГ (Държавна Организирана Престъпна Група), 24-годишният геноцид все още продължава. Вие сте наемни масови убийци. Убивате за пари, с които си тъпчете джобовете. Няма за вас подаръци. През Новата 2014 г. ви очаква справедливост и възмездие, отнемане на всичко награбено от вас и затвор.

До всички български родители:  – Прочетете внимателно посланието до децата ви. Хубаво се замислете кои сте – роби или свободни, смели и отговорни българи. Помислете на какво учите децата си и на какво ги обричате. Да слугуват на децата на вашите господари или да контролират сами собствения си живот. Тези от вас, които са били послушни през изминалата година, няма да получат подаръци. Не се учудвайте, за робите подаръци няма. Спомнете си промяната на чл.1 от Лапландската Конституция – послушни не означава роби!

Весела Коледа и Честита Нова година! Хо-хо-хо!

17 декември 2013 г.

Окончателно, но не безвъзвратно

Някога, много отдавна част от маймуните слезли от дърветата. Осъзнали, че на земята има повече храна – изпопадали плодове, корени, по-дребни от тях животинки. Храната била не само повече, но и по-лесна за добиване. Минало известно време и маймуните разбрали. Там, където има много и лесна храна, не е безопасно. За да оцелеят, се напъхали по пещери. Мъжките маймуни започнали да се обединяват с женски. Мъжкарите ловували и отбранявали пещерите, а женските събирали храна и въртели пещерите. Минало още някакво си време и късните маймуни – ранните хора  усетили, че за да се справят с набезите на враговете си е добре да се обединят с комшиите от съседните пещери. Така се създали първите съюзи на колективна отбрана.

Търкаляло се времето. Маймуните станали хора. Окончателно, но не безвъзвратно. Обединенията се разраствали. Пещерите отеснели, появили се колиби, около тях – огради, ровове, защитни стени. Колибите били заменени от къщи. Хората все повече осъзнавали, че когато са обединени се живее по-лесно и по-безопасно. Семействата се разрастнали в племена, те – в  междуплеменни  съюзи, появили се държави. Когато и държавите започнали да се обединяват, се появил Европейският съюз. Дотук нищо странно. В този голям европейски съюз обаче, имало една държава с няколко имена:  Абсурдистан, Бандитостан, Невидимия… Имала си и официално име – България. Тази страна дала доказателства за това, че 5 милиона години всъщност не са кой знае колко много. Абсурдистанците показали на останалия свят, че не е никакъв проблем, след като си се катерил дълго и упорито, след  като в теб са вложени усилията на поколения преди теб, ти можеш да скочиш в пропастта и само за секунди да обезсмислиш и разбиеш на пух и прах всичко. Тези хора само за 24 години се изхитрили да се върнат на ниво пещери. Като някои от тях дори хвърляли носталгични погледи и към дърветата. Превърнали в свой национален спорт разцепването и разделянето по всевъзможни начини. Въпреки, че били една шепа хора, много, ама наистина много обичали да се делят по партии и партийки. Обикновените абсурдистанци изпитвали диво удоволствие да се мразят помежду си. Това пък доставяло огромна наслада на управляващите ги бандитостанци. Жителите на тази страна се прославили и с особеното си чувство за хумор. На най-личната си сграда – Народното събрание изтъпанчили великански надпис: „Съединението прави силата!”. Националните им герои, пред които се прекланят всички са Ботев и Левски. И двамата имат само една кауза – България. И двамата живеят и умират за България. За чиста и свята България. Трагикомичното е, че техните наследници не забравят, не пропускат всяка година да честват героите. Правят пищни паради, дърпат натруфени речи, кълнат се в паметта на Ботев и Левски. Но пет секунди след церемониите, забравят за всичко и отново се втурват с бясна омраза да се делят и да се цепят. И най-вече да се грижат за себе си. Само и единствено за себе си. За своя си личен интерес, за келепиреца.

Обаче нещо не им се получавало. Повдигали учудени вежди. Хълцали на пресекулки и не спирали да се оплакват. Кой знае защо пословичният им егоизъм не им помагал да живеят по-добре. Животът им ставал все по-труден и сложен. А те все по-често се заглеждали към дърветата.

26 октомври 2013 г.

Самоокупация му е майката

Окупация. Какво предизвиква у вас тази дума? За какво ви подсеща?

Хитлер и фашистка Германия, хапвайки държава след държава окупираха цяла Европа. След това Сталин и Съветска Русия завладяха Източна Европа. Турция окупира Северен Кипър. САЩ се настаниха в Ирак… Списъкът е много, много дълъг. Любопитно, но кой знае защо при всички окупации се говори за освобождение и демократични промени. Самолетни бомбардировки, вериги на танкове, разкъсани детски тела от противопехотни мини. Демокрацията изисква жертви. Окупация не означава задължително военни действия. Свободата и демокрацията могат да бъдат наложени и по „мирен” път. Достатъчно е страната, подлежаща на освобождение да бъде управлявана от алчни и корумпирани задници. Тук е уместен въпросът какви са тези, които са овластили продажниците? Как да бъдат наречени хората, поверили своя живот и живота на децата си на задниците?

Какво се случи в България през последните 24 години? Освободиха ли ни, окупираха ли ни? „Добрите” езици говорят, че през 1989 г. са ни отървали от социализма – комунизма и зоната на Съветското влияние. „Злите” езици обаче казват, че сигналът за налагане на демократичните промени е дошъл едновременно от три посоки – Кремъл, Вашингтон и Брюксел. Да погледнем фактите: Не са ни бомбардирали, не са ни газили танкове, уж няма гражданска война, но България произведе над 2 милиона бежанци. Бежанската вълна не само, че не спира, но дори се увеличава. „Цивилизованият” свят лее сълзи и бълва речи за 1 милион сирийци, прогонени от родината им, преди това за 700 000 либийци…, за българите обаче – нито дума, нито сълзица. Петстотин и петдесет хиляди български пенсионери получават по-малко от 150 лв. на месец. Над 600 000 от „щастливците”, имащи работа получават по-малко от 350 лв. на месец. Над половин милион са официалните безработни. Съотнесени към 7-милионно население, от което 2,3 млн са пенсионери и около 850 000 деца, тези данни говорят за геноцид. Можем да си го наричаме, както си искаме – окупация, освобождение или демокрация. Геноцидът е явен, неприкрит, брутален. В България нищо не е българско. Цялата промишленост, колкото и малко да е останала, е в ръцете на чужди монополисти. Енергийно сме зависими от Русия. Нефт, газ и ядрено гориво потичат към нас или спират, според желанието на Москва. Подземните ни богатства, всичко което се произвежда на българска територия е в ръцете на американци, израелци, французи, англичани, чехи, немци… Данъци не се плащат, укриват се. Симулират се загуби, чрез договори за външни услуги със свързани фирми и други подобни финтове. Сменящите се едно след друго марионетни „български” правителства, държат широко отворени джобовете си и плътно затворени очите си.

Окупация. Сега се сетих. Българските студенти окупираха Софийския университет. Искането е да падне правителството на Орешарски. На първата част от новината се зарадвах, на втората – не съвсем. Какво като падне това правителство? Фактите сочат красноречиво: България е окупирана от чужди монополисти, родни бейове и аги, продажни политици и корумпирани и в червата магистрати. Фактите показват, че тези които ни окупират, те ни налагат „демократичните” промени и те ни освобождават. Така че изходът, или по-точно входът е само в това сами да се окупираме. Да окупираме България и то така, че да не могат никога вече да станат виновниците за геноцида. Така да се окупираме, че завинаги да се отървем от алчните и корумпирани задници, без значение кой какъв цвят е – те всички са от един отбор.

Да се окупираме, за да се освободим!

28 октомври 2013 г.

Независимост ли?

Гледам календара. На 22-ри септември пише „Денят на независимостта”. Каква независимост, от кого, от какво? Какъв е тоя празник? Реших да използвам дедуктивния метод на Шерлок Холмс. Махам едно по едно и каквото остане – това е.

Я да видим, какви са ни зависимостите? Енергийна – от Русия. Политическа – от САЩ, ЕС и Русия. Гърците държат над 1/3 от банковия ни сектор. Турците ни строят пътищата и си точат ятаганите. Така като гледам, тази независимост дето я търся, няма да е външна. Само за хранителни продукти ежегодно ни изсмукват с над 20 млрд.лева разни чужди компании. Пак на такива чужди фирми сме отдали енергетика, добивна, химическа, и каквато се сетите още промишлености… Независимост ли? Хммм, да погледнем по-нататък. Опа, сетих се. Някъде пишеше, че властите ни били разделени една от друга и били независими.

Съдебната власт. Кой ги назначава дрисльовците магистрати? Кой се грижи за кариерното им развитие? Кой им плаща заплати, бонуси и подкупи? Назначават ги по квоти от политическите партии и плод-зеленчуци, като президентството например. Пръст в бурното им развитие имат и другарите – олигарси. Изпълнителната власт им определя бюджета, т.е. заплатите и бонусите зависят пак от политическите партии. Иначе самите пари ги взимат от джобовете на данъкоплатците – от нас. Самата изпълнителна власт се назначава от надуваемите кукли, набедени за политици. Те пък се докопват до законодателната власт, т.е. до парламента. Само че, за да влязат там им трябват пари от олигарси и местни феодали. За да си накупят гласове, районни и секционни избирателни комисии. Тези пък пари се крадат и грабят задружно – с помощта на всички власти. Като кривосъдниците осигуряват безнаказаност на цялата шайка.

И така, вече 24 години трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, предвождани от олигарси и местни феодали разменят секрети ( нямам предвид тайни ) помежду си. Тъй наречената четвърта власт изобщо не я вписвам в картината. Медиите са най-обикновени слуги на гореописаната организирана престъпна група. Като им дадат команда „Лай!” – лаят. Хапят и ръфат когото и когато им кажат. А към господарите си се държат, като кучета. Изваждат едни големи, щастливи езици и ги скъсват от облизване. Слюнки, лиги, въртене на опашки… Пълна програма.

Вижда се, че властите не само, че не са независими, но дори могат да бъдат давани като пример за ултра, мега, хипер зависимост. Сплотеност, достойна за уважение. Отдадеността им едни на други е легендарна.

Добре де, какво излезе до тук? Ни отвътре, ни отвън, никъде я няма тая независимост. Да не пропускам нещо? Чакайте малко. Връщам се към другаря Шерлок – каквото е останало, това е. Младите и на средна възраст български граждани бягат от Родината си, независимо къде. Пенсионерите напълно безотговорно, и най-вече независимо са си спрели парното, храната и лекарствата. Над 3 млн. българи са все още сред живите, независимо, че получават под 300 лв. месечно. Независимо от виковете ни за справедливост и възмездие, бандата от олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати, без да им пука от нищо и от никой, продължават с геноцида над българския народ.

Сещам се и за още много други „независимости”. Но за съжаление, всичките са все в този дух.

И каква стана тя?  Какво празнуваме на 22 септември?

22 септември 2013 г.

Стрели, стрелци и още нещо

Залата е пълна. Световноизвестният лектор започва:

– Лети си стрелата и си мисли. Накъде съм се запътила и защо? Кой ме изстреля? Чия воля изпълнявам? Ами целта, която ще достигна? Какво представлява тя и какво ще се случи след като я поразя?

Лети си стрелата, а дали си мисли? Всяка стрела се нуждае от стрелец, за да бъде отправена към целта. Сама по себе си тя не може да направи нищо. Необходими са уменията на стрелеца. Неговите мнения и воля.

Раждат ни. Родители, учители, филми, книги и улицата дружно ни оформят. Подготвят ни за изстрелване, за изпълнение на желанията им и постигане на техните цели. Вече сме в полет, който се коригира и контролира от правила, норми, закони. От огромен брой ограничителни, разрешителни, забранителни и всевъзможни други режими. Повечето от тях дори не осъзнаваме. Летим си ние и още преди да сме достигнали каквото и да било, вече изпълняваме задачите, заради които сме пуснати в полет. Всъщност крайна цел няма, няма мишена за поразяване. Важен е самият полет. Някъде по трасето, по зададената ни траектория, някои стрели се превръщат в стрелци. Придобиват способността да изстрелват свои стрели. И какво от това? Така или иначе всички летят снопово. Вятърът роши перцата им, слънцето огрява телата им, върховете им търсят целта. Мощен страничен порив – някои стрели се отклоняват, други падат прекършени, но огромната маса, групата продължава полета си към нищото.

Кой иска да бъде стрела? Някой желае ли да бъде безволево парче, изпълняващо чужди мераци? Тъжно е да си стрела.

А кой иска да е стрелец? О-о-о, виждам много вдигнати ръце. Сладка работа. Да изстрелваш стрелите, да командваш, да се чувстваш значим. Галеща перспектива. Явно всички си мечтаят да са стрелци…

– Не всички! – отнякъде изникна дребен човечец – Аз не искам да бъда нито стрела, нито стрелец. Искам да мога да се грижа за семейството си, да храня децата си, да живея достойно. Заради това искам избраните от мен управляващи да мога реално да ги контролирам какво правят. Изпълняват ли обещанията си, крадат ли, лъжат ли. Почтени ли са, ще го усетя по начина си на живот, не са ли – също ще го разбера. Но така или иначе, те трябва да ми се отчитат. Аз съм им работодател и като такъв трябва да имам възможност да ги уволня по всяко време. Делегирал съм им права, дал съм им възможност от мое име да управляват. Трябва да мога да ги махам и наказвам. А това пък означава, че аз трябва да контролирам и съдии, и прокурори. А не те да са зависими от управляващите. Съответно и едните, и другите да ни крадат безнаказано. Защото са взаимно свързани, зависими и пазещи сами себе си. Та, това искам. Магистрати и чорбаджии ядат моите данъци. Е, тогава да служат в мой интерес. Аз да ги назначавам и аз да ги уволнявам. Та така, глупостите за стрели, стрелци и прочие дрън-дрън не ме интересуват.

Искам нещо простичко: Да си храня децата, да ги възпитавам и да усещам, че живея достойно.

1 август 2013 г.

Вкусът на победата

Усетихте ли го? Хареса ли ви? Колко е сладко да си победител! Страхотен вкус! Освободихме от ареста Гергана Червенкова. Обединените усилия на адвокати, роднини, медии и на тези, които до вчера не познаваха Гергана. Нищо не знаеха за нея, но скочиха във фейсбук, отидоха пред съда, пред съдебната зала и я защитиха. Защитиха себе си. Браво! Интересни заглавия изскочиха на другия ден: „Пуснаха Гергана Червенкова” – Ха-ха-ха. Пуснали я били. Кои ли пък са тия, дето я пуснаха? Това не са ли онези същите български прокурори и съдии със смъкнатите гащи? Същите, които я арестуваха и държаха месеци наред зад решетките. Не са ли това слугите на Цветанов, Борисов, Станишев…? Инквизицията сама предложила да се измени мярката на Гергана в по-лека. Даже били изтъкнали причините за това. Ах, колко трогателно! Екзекуторите, палачите надянаха маски на милосърдни сестри.
Ами къде бяхте в онзи далечен ден, когато с лека ръка решихте да арестувате Гергана? Защо пълните арестите, а после събирате доказателства? Защо първо мачкате, убивате, съсипвате цели семейства, а след това жертвите съдят себе си в Страсбург? Защото прокурори и съдии не носят никаква отговорност. Магистратките (да не се бърка с магистралки!) са напълно безотговорни. Любимият им член № 132 от Конституцията ги прави недосегаеми. За поръчковите им „грешки” плащаме ние – данъкоплатците. Пуснали били Гергана. Иначе казано, най-после си вдигнаха гащите. Сега трябва да се поизправят, че с тия наведени пози са изключително удобни не само за родни бейове и аги, но и за всевъзможни чужди мераклии. Американски посланици, руски посланици, френски, марсиански …, който не ги е пожелал, той не ги е имал.
Кое все пак накара кривосъдниците да освободят Гергана? Съвестта им? – Глупости! Милост към децата й? – Глупости, глупости, глупости. Убийците в тоги не виждат нито деца, нито хора. За тях всичко е само пари или кариерно израстване. Без значение е дали труповете, по които се изкачват са детски.
Случаят с Гергана Червенкова доказа, че за да има справедливост, законност и правосъдие в България, поне 1000-2000 човека трябва да наблюдават отблизо разбойниците в тоги какви ги вършат. И когато се вижда и от космоса явната несправедливост, да се окаже граждански натиск. Всъщност този натиск трябва да е непрекъснат. За да не може на 19 юли 2013 г. кривосъдниците да предадат Гергана на чужда държава. Да не забравяме, че само й смениха мярката за неотклонение. Да не забравяме, че има още страшно много други жертви на кривосъдието в България.
Слава на Бога, вече знаем какво да правим. Трябва да се самозащитаваме! Пазейки свободата на Гергана, Петър, Иван…, пазим себе си и децата си. Иначе утре на мястото на Гери може да е всеки друг.
Усетихте ли вкуса на победата? Вкусно е, нали? Това е възможно, само защото бяхме единни. Обединени от една кауза. В това е нашата сила – да сме обединени и да оказваме непрекъснат граждански контрол. От това се страхуват шайката разбойници от олигарси и слугите им – политици и магистрати. Страх ги е, че се научихме как да ги побеждаваме. Искате ли още от този прекрасен вкус?
03 юли 2013 г.

 

Църква на свободата

Как възприемате историята за Исус Христос? Оставете настрани вярващи-невярващи, има ли Бог- няма ли. Погледнете на библията, като на книга, която разказва за различни съдби и събития. Главният герой в тази книга е Христос. Милиони, милиарди хора по земята му засвидетелстват уважението си. Почитат го. Защо е така? С какво той е заслужил това специално отношение? Да не би да е бил приватизатор? Не е източвал предприятия, не ги е фалирал. Не е заменял чукари в Монтанско за плажове. Не е скачал от частния си самолет на частната си яхта, паркирана на частното му пристанище. И банкер не е бил. Не си е раздавал бонуси с фадроми. Да не би да е бил магистрат, някой съдия или прокурор, който чрез кривосъдие е успял да си купи няколко вили, апартаменти, коли?
Защо наистина е това преклонение пред него? С какво е заслужил огромното уважение и обич? Странна работа… Нали все сме свикнали да уважаваме, т.е. да се подмазваме на властимащи и богаташи. Този Христос от кои ли е, та чак такова френетично навеждане му се прави по цял свят? Политик – слугинаж на олигарси? Трафикант? Нали все чрез богатство, чрез трупане на много пари преследваме уважението. Нали всички искаме да бъдем обичани. Затова и събираме имане. Затова се борим, дет се казва…
Писна ми да се питам и да гадая защо толкова много го тачат тоя бос на босовете. Реших да прочета всичко, що има за него. Прочетох и разбрах – оказа се, че го обичат, уважават, прекланят се пред него, величаят го, защото без да е направил нищо е направил всичко! Бил е никой, нямал е пари, богатство, власт. Имал е само себе си. И както си нямал нищо и бил никой, взел та решил да даде живота си, за да спаси всички останали хора. Направил саможертвата. Няколко негови приятели разпространили новината. Но не еднократно, а създали информационна вълна. При това без интернет, фейсбук и платено медийно отразяване. Непрекъснато – ту тук, ту там, се преиздавала вестта за случилото се по метода „от уста на ухо”. И се започнало, и се продължило. Последователите му създавали все нови и нови вярващи. Правели го, разказвайки историята за човека, който дал живота си, за да спаси нас. Разрастването на възхищението довело до възникване на организацията, наречена Църква. Институция за популяризирането на историята на човека, станал син на Бога и сам Бог. Човекът пожертвал себе си за другите, непознатите, чуждите, и с това заслужил уважение, продължаващо векове, хилядолетия.
Неизбежно се сещам за нашите Ботев и Левски. И те са дали живота си, за да спасят нас. Не са поискали нищо в замяна. Чисто, безкористно. И те имат последователи. Уважаваме ги, обичаме ги, прекланяме се пред тях. Но само на велики дати. Наша задача е да създадем организация, да я превърнем в институция. Наш дълг е да разказваме за тях. Да се опрем на делото им и да се опълчим срещу користолюбивите пълчища от олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпираните политици и магистрати. Да разрушим култа към дебилизма, да спрем чалгизирането на България. Прекланяме се пред Ботев и Левски, нали? Какво тогава ни пречи да бъдем като тях. И да си избираме управляващи като тях – безкористни и жертвоготовни.
Защо да не си създадем своя, българска църква на свободата?

24 юни 2013 г.

 

Церебрална свобода

„Час след час пишех, без да спирам, без да обръщам внимание на онова, което ме заобикаляше. Чувствах се друг човек. Вече не бях нещастен. Нищо не ме ограничаваше. Бях свободен, можех да мисля, да живея, да творя. Чувствах се освободен, успокоен, можех да бъда себе си. Не познавах радостта от танца, но познавах възторга от творчеството”.

С тези думи роденият с церебрална парализа Кристи Браун описва свободата. Можел е да движи само левия си крак. Лишен е от способността да говори, да ходи, да се храни сам. Научава се да чете, рисува и да пише на машина. Въпреки всички трудности, той се превръща в именит писател.

Със сигурност знаете и други подобни случаи, предизвикващи възхищение. Чували сте, виждали сте, може би дори познавате такива хора.

Преди около 24 години в България се роди нещо. И то се роди с недъзи. Нещото не можеше само да мисли, да говори, да пише. Създателите му се „грижеха” за него. Казваха му какво да мисли. Какво, къде и кога да говори. Какво да пише. Дори се „грижеха” за това какво да чувства. Те определяха кога то да спи, да дреме или да се събуди. Нещото се държеше ту като парализиран, ту като буен футболен запалянко. То нямаше собствена цел, желания и воля. За благозвучие му сложиха етикет. Нарекоха го Гражданско общество.

Годината е 2013. Заради бедността, липсата на справедливост и законност, заради 24 годишния геноцид по улиците излезе нещото. Формалният повод бяха непосилните сметки за ток. Чу се – Нито един участник в геноцида да не се допуска до властта! Искаме справедливост и възмездие! Нищото даде заден ход. Направи стратегическа крачка в страни. Нови избори. Нищото се възпроизведе. Без значение как се казват партиите, докопали се до властта. Без значение как се казват драпалите да се докопат, но не успели. Всички са от един отбор. От отбора на олигарсите, местните феодали и зависимите и корумпирани политици и магистрати.

Годината пак е 2013, месец юни. Нещото отново е по улиците. Формален повод – самоназначаването на олигарха Пеевски за шеф на ДАНС. Нищото пак се готви да се прегрупира. Стягат се резервните играчи. На „патриотите” се хвърлят „по-патриоти”. Срещу голямото зло се предлага уж по-малкото зло. Системата се готви за нов маньовър, тя се защитава. Геноцидът продължава.

Как ирландският писател Кристи Браун е успял да извоюва свободата си? По какъв начин всички успешни личности и общества са превъзмогнали трудности и пречки? Как невъзможното е станало възможно? Оказва се, че при всички тях действа един и същ алгоритъм. Инстинктивно или съзнателно този алгоритъм на успеха присъства при всяко освобождение, при всяка победа:

Първо: Те са знаели какво искат. Ясно и точно са си поставили конкретни цели. Знаели са как трябва да изглежда и какво следва от всяка постигната цел.

Второ: Започнали са да действат. Всеки ден, стъпка по стъпка, реално действие.

Трето: Научили са се да забелязват резултатите от действията си.

Четвърто: Били са готови да променят поведението си, докато не получат желания резултат.

Интересно кога в България нещото ще се освободи от нищото? Кога българските граждани ще победят шайката разбойници, откраднали държавата? Кога ще се освободим от робството?

„Бях свободен, можех да мисля, да живея, да творя. Чувствах се освободен, успокоен, можех да бъда себе си!”. Прекрасно, нали? Точно така ще се чувства всеки един от нас. Това усещат победителите. Въпросът е кога? Как да ускорим освобождението, за да не чакаме още 24 години? Всичко зависи само от нас самите, така е. И малко от математиката.

18 юни 2013 г.

Колко сме жадни?

Жажда. Мъчи ме страшна жажда. Пресъхнал съм. Какво да правя? Отивам до чешмата, наливам си чаша вода и пия. Или отварям хладилника, взимам бутилка минерална вода, безалкохолно, бира…, и пия. Утолявам жаждата си. Вече не съм пресушен, не се измъчвам. Чувствам се комфортно, повече не мисля на тази тема, животът продължава.

Колко сме зажаднели за справедливост и възмездие? Колко сме пресъхнали от липсата им? Измъчваме ли се? Боли ли ни? Ако отговорът е да, тогава какво правим? – Нищо. Чакаме водата сама да дойде при нас. Някой друг да стане, да отиде до чешмата или хладилника, да ни налее чаша справедливост и да ни я поднесе учтиво или дори да ни помоли да я изпием, да се спасим. Тогава грабваме чашата, изливаме в себе си животворната течност. Пием… Господи, колко е хубаво! Справедливост, законност, правосъдие. Колко сме жадни за тях!

Гледах по телевизията коментари, реакции и мнения на граждани, относно действията на прокуратурата през последните няколко дни. Гледах и разбрах – ние сме малко преди фазата на мумифицирането. Главният прокурор е на път да се превърне в новата сламка на надеждата. В този, който може би ще ни донесе чашата. И то защо? Защото може би просто си върши работата. Седем години под ръководството на интелигентно усмихнатият и нищо неправещ  Борис Велчев, прокуратурата ни убеждаваше, че работи за БСП и тройната коалиция. След това за ГЕРБ. Всъщност през цялото време защитаваше интересите на олигарси и местни феодали, на монополисти и кръгове от приятелски фирми.  Прокурорите се превърнаха в част от организираната престъпна група, ограбваща българските данъкоплатци. Обвинителите загубиха лицата си, сърцата си, съвестта си, дори познанията си по право. Нищо от това не им е необходимо. Достатъчно е да имат широко разтворени ръце и дълбоки джобове.

И сега изведнъж – хоп! Нов главен прокурор – нов късмет! Нов месия – нови надежди! Звездата на обещавача на справедливост Бойко залезе. Борисов не ни донесе чашата. Дали изгрява нова звезда? Как така системата е допуснала на върха на обвинението да се изкачи честен, съвестен и независим човек? Възможно ли е мафията от олигарси, феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати да си назначат за главен прокурор човек, който няма да защитава интересите им? Размечтах се. Колкото и да ми се иска да е така, няма начин да е истина. Невъзможно е да са го пропуснали. Ако Цацаров е справедлив, законопослушен и на страната на правосъдието, ще си почисти собствената къща. Ще накаже корумпираните следователи, прокурори и съдии не с дисциплинарни наказания, а със затвор. Защото всички наемни убийци трябва да бъдат зад решетките, а не да ги понижават в ранг. Някак не върви от старши убиец  да го понижиш на младши и да се тупаш в гърдите, че си направил, каквото трябва.

За какво й е на прокуратурата да се прави на независима и справедлива точно в този момент? Защо имам усещането, че ни слагат отново на шейничката и ни пускат по наклона на очакването. На чакането на справедливост. Да не би шайката разбойници да са разбрали посланието на протестите? А може и да са видели недотам розовото бъдеще за тях – как жадните за справедливост български граждани стават от диваните, излизат на улицата и пият вода от извора. И още питанки:

Необходимо ли е някой да ни носи чашата вода? Докога ще чакаме да дойде този, който ще се погрижи за нас? Нима сме инвалиди? Не можем ли сами да се погрижим за себе си? Можем! Въпросът е колко сме жадни?

17 май 2013 г.

Рибата се охрабрява откъм главата

Вчера беше Гергьовден, денят на храбростта. Опитах се да разбера коя точно храброст празнуваме. Не искам да се връщам назад в миналото, там със сигурност ще открия повода за празника. Реших да потърся днес, в наши дни храбростта. Гледах парада на цялата българска армия събрана на площада. До войската наредени първенците ни и си спомних приказката, че рибата се вмирисва откъм  главата.

Запитах се, а дали обществото се охрабрява откъм главата? Дали нашите водачи, и от управляващите, и от опозицията са храбри? Няма как да пропусна куража на патологичните лъжци, които ние си ги наричаме политици. Иска се много смелост вече 23 г. да заставаш срещу собствения си народ и да мамиш нагло като малко дете с насран задник. Гледат ни в очите и ни лъжат, лъжат ни и ни грабят. Факт е, че никой не знае кога омагьосаната публика ще излезе от вцепенението, ще прояви храброст и тогава към фалшивите изпълнители ще полетят не само обувки. Последният управляващ – Бойко Борисов, храбър ли е? Сетих се как преди изборите смело раздаваше обещания за справедливост, за възмездие, за това че ще накаже предходните крадци. Хората, които му повярваха храбро гласуваха за него. Той обаче прояви истинска смелост и забрави обещанията си. Всичко се разми в безброй камуфлажни акции и рязане на ленти. А какво стана с обещанието да се развалят заменките на плажове и планински курорти, с които държавата беше ограбена с осем милиарда, а тарикати като Златев, Божков, Ганчев, Батков, Гергов, Банев и компания си ги разпределиха в джобовете? Когато се раздаваха обещанията всички бяха възхитени на храбрия Борисов, как ще въстане срещу олигарсите, дори против Златев, който му плаща огромни пари за охраната на обектите на “Лукойл”. Но, нищо не се случи, всичко се оказа само шепа храбър прах в очите на хората. Главният опозиционер в последните години, Сергей Станишев и той е голям смелчага на думи. Сега се тупа в гърдите как като вземе властта ще ни оправи. Станишев храбро надува бузки, само че забравя, че когато той управляваше станаха заменките, той го позволи. Борецът за правдини раздаде милиардите на приятелите на всички храбри правителства – олигарсите. Тези пък сладури си назначават едно след друго правителствата, сменят си куклите, за да е по-интересен театърът. Докато трае представлението те храбро източват парите на българските данъкоплатци. Крадат си смело и безотговорно. Сетих се и за българските журналисти, чиято смелост стига чак дотам, че срещу заплащане са готови да напишат гадости дори против себе си. Иначе храбро пропускат да зададат неудобните въпроси на властимащите.

Какво излезе, тя храбростта си я има и днес. Около нас все храбреци достойни за пример. Само обикновените хора, които се бяха събрали на площада ми се сториха някак  плахи. Да не би да са се сетили, че на Гергьовден се принасят в жертва животни, колят ги. А може и да са си спомнили, че от 23 години всеки ден ги колят само че по мъничко, а пък те храбро се правят, че не усещат ножа. Сетих се и за десетките и стотици хиляди смели хора във фейсбук, които протестират активно срещу всякакви неправди, но на улицата излизат не повече от сто човека. Тези, които си стоят удобно вкъщи, не че не са храбри, напротив, даже са много наточени, но виртуално. Най-смелите в мрежата са с измислени имена и без свои снимки, напълно анонимни храбреци, зовящи и приканващи да бъдем смели. А когато ходят по улиците храбро гледат към земята, да не би някой все пак да ги познае. Общо взето останах доволен от това, което видях. Храбри сме от всички страни, що пък да не си празнуваме, да ни е сладко.

2011 г. редактирано

 

Кога ще дойде денят на справедливостта?

Във въздуха витаят няколко въпроса. Някои от тях особено натежаха след „токовите” протести, падането на правителството на Борисов и насрочване на избори на 12-ти май. И какво сега? И какво от това? Какво ще се промени? Нищо. Нали отново ще се възпроизведат същите гниди, виновни за 23-годишния геноцид.

В първите дни от протестите прозвуча главното. Хората крещяха, искаха – „Всеки политик, всяка политическа партия, участвали в 23 г. управление-грабеж да се отстрани от властта и повече никога да не се допуска до нея”. Справедливост и възмездие – това е мечтата, най-съкровеното желание на жертвите на геноцида. Това е и най-големият кошмар за шайката разбойници от олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати. Веднага наизскачаха платени журналя, политолози, социолози и други проститутки от екрана на телевизорите. Смениха ги мазни, слузести физиономии от политическия бардак. И всички ни обясняваха, доказваха и убеждаваха, че без тях не можем. – Нямало как. Не било измислено нищо друго. Ха-ха-ха, бяха толкова жалки, така им личеше, че се страхуват. Ами ако вече сме прозряли, че можем без тях и на всичкото отгоре знаем как да се отървем от паразитите. Едновременно с алабализмите, пуснаха в ход кампания по дискредитиране на всеки потенциален водач на протестите.

На 12-ти май системата ще направи опит да се възпроизведе. Политически трупове, като Борисов, Станишев и всички останали членове на организираната престъпна група вече не обещават справедливост и възмездие. Сега лозунгът за балъците е „Работа!”. Щели да откриват нови работни места и да увеличат доходите на българските граждани с цели 5 лв…. и други подобни идиотизми. Целта е, ако са останали още зомбита, да ги преброят. В крайна сметка след нови 23 години някой друг Бойко или Сергей ще разтяга същите локуми.

Ясно е, че винаги ще има заблудени, които ще гласуват срещу себе си и децата си, тоест за престъпниците, ограбили България. Ясно е, че ще има винаги и пасивни наблюдатели на собствената си смърт. Но също толкова ясно стана, че вече има огромно количество смели, свободни и достойни българи. Партийните талибани ще стават все по-малко, колебаещите се страхливци – също, а прогледналите ще се увеличават. Тези процеси са необратими. Неизбежно е. Безграничната алчност и нагла безпардонност на шайката разбойници, които откраднаха България са най-голямата гаранция за приближаващите справедливост и възмездие. Корумпираните свине и господарите им не могат сами да се самообвинят и самоосъдят. Ще стискат до последно клона, кокала, черпака. Всичко, до което крадливите им ръце са се докопали. Но ще дойде ден, когато на улицата ще излязат милиони свободни и смели българи и ще наложат мечтаните справедливост и възмездие. В този ден протестите няма да са само срещу сметките за ток, вода, парно, цените на лекарствата, липсата на работа, трагикомично ниските доходи… В този ден гневът на събудилите се българи ще бъде срещу причината за всички беди. Срещу организацията на чудовищата и злодеите, приватизирали живота ни. Срещу змийското гнездо от безскрупулни олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Гергов, Ковачки, бургаския блудник Тонко Фотев и други, срещу техните корумпирани и зависими слуги – политици и магистрати-кривосъдници. От този ден вече няма да се спекулира с това, че нямало пари за нищо. Има. Милиардите, откраднати от ОЧЗ ще се върнат обратно в държавната хазна, тоест на българските данъкоплатци, от които са откраднати за 23 години геноцид.

Кога ще дойде денят на справедливостта? Това зависи само от нас. Може да е утре, след месец или след година. Само от нашата ежедневна съпротива, от нашата решителност и твърдост зависи кога ще престанем да бъдем най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Не бива да чакаме, няма какво да чакаме. Ние сами можем и трябва да извоюваме по-добрия живот за нас и нашите деца. Наш дълг и отговорност е да решим на коя дата ще празнуваме Денят на справедливостта.

10 април 2013 г.

Къде, при кого и защо?

Експеримент. Задачата е да се стигне от град А до град Б. На доброволците им е разрешено да изберат каквото си пожелаят за да изпълнят поставената им цел. Първият взел най-здравите и удобни обувки и тръгнал. Не стигнал далеч. Обувките колкото и да били здрави все пак се скъсали, подметките се изтрили, краката му се превърнали в живи рани и той се провалил. Вторият взел най-силният и издръжлив кон. Препуснал като вятър, но забравил да вземе храна за коня и за себе си и се провалил. Третият доброволец решил да вземе и здрави обувки и бърз кон, взел и достатъчно храна и вода. Тръгнал, но по пътя, вече далеч от отправната точка разбрал, че не е взел със себе си карта. Лутал се по пътищата, скитал без цел и посока. Конят умрял, обувките се скъсали и до ден днешен никой не знае къде се шляе. Следващият се подготвил още по-добре, взел абсолютно всичко като тези преди него, не забравил и картата, по която да се ориентира. Тръгнал, имал си всичко необходимо, на сърцето му било леко. Той бил сигурен, че ще успее. Но пътят се оказал  дълъг и труден. Ден след ден се изнизвали, а краят не се виждал. Провизии имал предостатъчно, всичко си било наред, но полека лека започнал да губи вяра. Разколебавал се с всеки изминат метър. Вече не вярвал, че ще успее и накрая, когато изгубил и последната си надежда се провалил. Останали само двама. Тръгнал предпоследният, имал си всичко: Кон, обувки, храна, вода, карта, вяра в собствените си сили, надежда в изобилие. Напредвал уверено, бодро. Прекалено бодро. По пътя си спирал ту тук, ту там. Отдавал се на различни удоволствия. Вкусвал от живота с пълни шепи и въпреки, че имал всичко необходимо се провалил и той. Просто забравил за къде е тръгнал. Последният стегнал багажа и поел по пътя. И, стигнал. Изпълнил задачата. Всички наблюдаващи експеримента направили учудени физиономии и го заразпитвали. Кое в неговата екипировка било по-добро от снаряженията на провалилите се участници? Коня ли бил расов, храната ли от “Макдоналдс”, вода “Перие” ли е пил, вяра в себе си, като на чисто луд ли имал, а може би обувките били маркови? Затрупали го с въпроси. Победителят, обаче ги прекъснал, помолил ги да му изплатят наградата и обяснил, че трябва да се прибира колкото е възможно по-бързо вкъщи. Там го чакали съселяни. Обещал им, ако спечели да помогне за изграждането на кладенец. Не било добро положението с водата в селото. – Аха – скокнал един от мъдреците. – За пари била цялата работа.- На останалите умни глави нещо не им се връзвало много, много това заключение. Нали всички  били мотивирани и те с парите пък се провалили. Мислели, пухтели, мозъците им чак замирисали на изгоряла гума. След здраво напъване най-накрая се сетили, за къде бързал победителят, при кого и защо. Видяло им се твърде дългичко за научните им мозъци обяснението и решили да го съкратят до една дума. Кауза.

20 март 2013 г.

 

Свобода ли? Каква свобода?

Днес е 3 ти март, честваме освобождението на България. След като сме освободени, свободни ли сме? Олигарсите и местните феодали като Златев, Божков, Ганчев, Гергов, Гигов, Батков и много други техни събратя свободно назначават българските правителства. Свободно разграбиха държавата чрез заменки, приватизации, уредени търгове и комисионни. С лекота управляват армия от корумпирани магистрати. Назначените политици напълно освободени от всякакви морални задръжки разпродават България и си тъпчат джобовете. Пенсионерите имат свободата да избират, да си купят лекарства, да си платят сметките за ток, вода и парно или да си купят хляб. Младите българи свободно бягат от родината си в търсене на препитание. Заблудилите се, че могат да правят бизнес свободно фалират, смазани от бюрокрация, корупция и банкови лихви. Безработните са освободени от задължението да ходят на работа и от надеждата да намерят такава. Децата ни свободно си купуват наркотици направо в училищния двор. Болните безгрижно умират вместо да се лекуват. Свободата на словото е гарантирана, всеки може да се подмазва на властта. Не сме ограничени от ценностна система, не ни пречи никакъв идеализъм, главното са парите. Да се докопаш до тях без значение по какъв начин. Разрешено е да грабиш, да насилваш, да предаваш. Всеки ден абсолютно свободно се самоубиват хора. Смазани от заобикалящата ги тотална слободия. Най-свободни сме българските данъкоплатци. Доброволно и на драго сърце подпомагаме чужди и родни монополисти – “инвеститори” да изнасят милиарди от нашите пари извън България. Даряваме живота си на крадците – олигарси и техните слуги – корумпираните държавни служители. Освободили сме ги от отговорност. Естествено те усвояват свободата си. Купуват си яхти, лимузини, вили на луната, децата им се губят в палатите построени с парите ни. България е свободна държава и затова сме решили да бъдем енергийно зависими от Русия. Да навеждаме глава пред ЕС и САЩ. Дори подпомагаме турската икономика. Фалиралата Гърция, и тя е доволна от нас. Чрез банките си свободно смуче по един милиард годишно от нашите пари. Свободата ни е неудържима. Размазваща. Тя е навсякъде, накъдето и да се обърна, от всички страни ме изнасилва. Само мислите ми се блъскат от една свобода в друга и сърцето ме зове да се освободя отново. Време е за освобождение!

03 март 2013 г.

 

Консултативен съвет за чорбаджийска сигурност

Съседката баба Гюра ми вика през балкона. – Чу ли, чу ли? Роската, прездента  де, свиквал консултативен съвет за национална сигурност. Питам я аз, какво значи това според нея. А тя се смее. – Ами кво? Тревожат се хората. Нещо не им е сигурно, та ще седнат да си го осигурят. Аз на тая седянка й викам консултативен съвет за чорбаджийска сигурност. Нали виждаш, че за пръв път от 23г. насам им пари под задниците. Като ги погледнеш сите политици, ама до един като близнета бе. Уж отвънка различни им са сурите, ама са все едно от една крава облизани. Все за родината мислели, за майка България. Ха, ха, ха, ха. Те досега що съвети, що приказки, па клетви, че са загрижени само за България. Само за нас, за народа се грижели. Еее, то от тия техните грижи ние немаме кво да ядем, а те техните пари не знаят къде да си ги заврат. Та сега това момче дето не знае на кой свет е ще ги сбере да си спасяват кожите. Щото нещата отиват на отупване. То като нема у ладилнико, като нема у стомаха, па като ни затрупаа със сметки. Колко да ги чекаме? Още 23г. ли, да ги чекаме да се сетят за нас? Досега ги търпехме, едни ни излъгаха, после други ни подхванаха. Симеончо го довлекоа чак от Испания оти на наште вече не вервахме. И той ни оправи. Драгалевецо приватизира та се забраи. Онова мазното момче с очилцата, дето един ден не е работило и то ни излъга, ама така, благо, с усмивка. Бея, той нали е тарикат с всичките краде. Пожарникаря уж обещава, обещава справедливост и възмездие за крадците преди него. Пък то кво стана? И той от техните. Фърля къчове, фърля кьорфишеци, тъкмо му повервахме и на него. Айдее, и той се сурна. Абе те само те да беха, иди доди. Ама нали заедно с ония ни крадат, техните приятели, дето им викат олигарси. Пък тия малки лъжици немат, само с черпаци лапат. Еееей, нема оправия. И нема на кой да се оплачеш. Сите айдуци са си турили техни пазванти. Заедно ни крадат с тия дето уж требва да гледат всичко да е по закона. Казах на внуците и синовете да взимат, ако щат одеяла и да отиват на жълтите павета, там да стоят. Барем като се спъват изедниците у тeх поне нема да им е толкоа арно. И тоя път да не се връщат докато не стане нашта. Да ги накарат чорбаджиите да се освестят, да разберат, че повече така нема да я бъде. И да не ни разпраат, че не можело, че немало как да стане. Може, всичко може. Щом е могло 23г. да ни крадат и ние да си траем. Значи може и да си починат малко, пък и да повърнат от това награбеното. Всичко може, повече нема да ги траем чорбаджиите. Сега ние за тех ще се погрижим. Наш ред е.

26 февруари 2013 г.

 

Можем да осъдим паразитите!

Вече цяла седмица България протестира. Срещу фалшивите сметки за ток. Срещу организираните двадесет и три годишни грабежи. Срещу олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани политици и магистрати. Срещу мизерията. Паразитите ЧЕЗ, EON и EVN бяха тази последна капка, която изкара изтерзаните и гневни българи по улиците. Управляващите чорбаджии се засуетиха, разтичаха се. Изведнъж се появи и поръчковата прокуратура и уж тръгнаха проверки. Само дето тези филми с проверките вече сме ги гледали поне 375 хиляди пъти. Нещо като латино сапунка. Накрая нищо няма да се случи – просто се печели време. От “опозиционните” партии също зафъфлиха и ни метнаха набързо няколко предизборни обещания. Но и това сме го изпитвали не веднъж. Не се връзваме повече на такива захранки. За да има промяна е необходимо улиците да са пълни с протестиращи, ако трябва да се опънат палатки и да не се мърда до победата. Иначе казано – до прекратяването на договорите и изгонването на разбойниците. Вчера един приятел от фейсбук ми подхвърли и още една добра идея как да им стъжним картинката на монополистите. Оказва се, че който не е завел дело срещу енергоразпределителните дружества не го е спечелил. Отначало се усъмних, но след като поразпитах се оказа истина. За надписани сметки с по 100, 200 или 1000 лв. и повече, всеки гражданин, който е завел дело го е спечелил. Самите ЧЕЗ, EVN и EON разчитат на това, че малко хора се престрашават да водят дела. Страхуват се от предрешен край в полза на монополистите или просто имат инстинктивна бариера да си търсят правата. А и от незнание. Истината е, че има адвокатски кантори, които са се специализирали точно по такива дела и ги печелят почти 100%! Постарах се да открия такъв адвокат, ето какво ми каза той: Първата консултация за всеки клиент е безплатна, тоест всеки може да пита каквото и колкото си поиска без да плаща нищо. След като си е изяснил вече за себе си дали ще завежда дело е необходимо да се внесе 4% държавна такса. Ако претендираната сума е 100 лв. трябва да се внесат 4лв.. Сега идва хубавата изненада. Това е всичко, което се иска! Нищо не се плаща на адвоката, той си получава парите от осъдения  монополист. Мнооого ми хареса тази практика! Ето името и координатите на адв. Валентин Тодоров – 0888 091 620, info@lexglobus.com, София. Със сигурност и в столицата и по другите градове има и други адвокати, които работят по този начин. Предлагам всеки от нас със завишени сметки за ток или парно да осъдим паразитите. Това са си нашите пари. Защо да ги даваме на пиявиците? Да не говорим, че ги нямаме. Докато ги гоним от България можем и да ги осъдим, при това безплатно за нас и без никакъв риск. Няма какво да загубим. Нека да им стъжним картинката.

17 февруари 2013 г.

 

Да дръпнем шалтера в неделя

Врящ котел. България кипи. Възмущение, болка, страдание, протести, протести. Такава е картинката, обаче виртуалната. В социалните мрежи недоволните са стотици хиляди. Виртуалните протестиращи са смели, а на улицата, на улицата е смущаващо тихо. Работниците от ВМЗ Сопот от години са без заплати, траеха си, мълчаха си.  Кой знае защо решиха, че повече няма да работят без пари. В столицата, в двумилионната София като излезнат 1500-2000 човека да протестират срещу контрола в интернет или срещу унищожаването на гори и дюни и това вече е новина. Леле, колко “много” хора. В Бургас, Варна, Пловдив и другите ни градове протестите са още по-скопени. Иначе поводи за недоволство дал Бог. Няма работа, ниски доходи, непосилни цени. Олигарси, местни феодали, политици и корумпирани магистрати не спират да грабят. Съсипани здравеопазване и социална система, образование по капли. Убийствена мизерия, битова престъпност и корупция на всеки милиметър. Причините за протести са неизброимо много, протестиращите са изброимо малко. България официално е обявена за най-бедната и най-корумпираната страна. Държим първото място и в още две класации – най-търпеливата нация и най-разделената. Олимпийски шампиони по търпение и по цепене. Този протест не бил наш, онзи не бил за нас.Болката все е чужда. Гледаме си по телевизорите как тук и там различни групички от хора се мъчат да надигнат глас, но все си намираме причина да не се присъединим. Обаче има един град, който се открои. В относително малкия Благоевград излязоха на протест  1500  човека. Това си е цяло чудо. Кое сплоти благоевградчани?  Дивите сметки за ток. Няма политика, няма екология. Има нож опрял до кокала. При изразходвани 60 лв. за електроенергия в сметките на хората се мъдрят още по 100-200 лв. отгоре за разни добавки: За пембяна енергия, за шампанското на шефовете на ЧЕЗ, за пренос, за превоз, за проститутките на директорите, за рушветите на държавните чиновници. Оказа се, че бандитската практика не е патент само на ЧЕЗ. Проплакаха и други градове налазени от башибозуците EVN и EON. В сметките обаче никъде не пише, че печалбите на дружествата се крият. Един от любимите трикове е договори за “външни” услуги. Така се топи сумата, която се показва за облагане с данък. Но кой ли го е грижа за такива подробности? На фона на досегашните протести в чаша вода, за неделя – 10.02.2013г. е депозирано обещание да стане интересно. Подготвят се протести срещу дивашките сметки за ток в поне 20 града на страната. Ах, как ми се искаше да напиша в цялата страна. Но нищо, нека видим дали токът ще ни обедини. Ще ни удари ли токът? Моментът е изключително удобен, поводът за протеста позволява да се престрашат дори и робите. Няма страшно, няма да се протестира против никоя партия, против нито един роден чорбаджия. Спокойно, никой няма да ни вземе филийката хляб и кофичката кисело мляко. Само ще подгоним чуждите пиявици. Имаме възможност да откажем да плащаме екстрите им. Имаме възможност да се преброим, да се видим колко сме обединени. Или поне да се опитаме да си припомним смисъла на тази дума. Обединени. Единни. Да дръпнем шалтера в неделя!

09 февруари 2013 г.

 

Време за реформи в българския театър

Кои са най-големите български актьори? Въпросът е лесен. От всички страни потичат отговори: Калоянчев, Парцалев, Коста Цонев, Слабаков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова….Но отговорите са грешни, сбъркани са. Защото най-големите български актьори са тези, които през последните 23г. изпълниха ролите на управляващи. Превъплъщенията  им на загрижени за родината и народа патриоти нанесоха неизлечими  удоволствия на публиката. Постановките: “Избор на народни представители, на местна власт и на президент”, се превърнаха в класики. И до ден днешен се ползват с успех – винаги има екзалтирани тълпи от почитатели. Някои гледат с блеснали очи вече 23г. и все още им е интересно, продължават да ръкопляскат на любимите си изпълнители и да крещят бравооо, на бис. И естествено желанията им се сбъдват, актьорите отново излизат на сцената и обират …овациите. Както си му е реда идолите си имат и фен клубове. Хората в тях са напълно погълнати от магията на изкуството. Вярват на всичко, на всяка реплика, на всяко охкане. Дори са забравили, че това са само артисти на сцена, че само по сценарий те се мразят, плюят и заканват един на друг. Изобщо не си дават сметка, че след всяко представление “воюващите” сядат и заедно си пият отлежалите уискита. Докато в същото време фен клубовете пренасят сценичната омраза по улиците и в домовете си. Но какво да се прави, това е то великата сила на изкуството. Колкото и да са впечатляващи  нашите любимци, има обаче и една огромна част от публиката, която не ходи на представленията. От година на година нежелаещите се увеличават. Въпрос на вкус. За някои от тях актьорите са твърде слаби, за други драматургията е недостатъчно силна. Трети пък изобщо не харесват сценария и режисурата. Има и такива, на които не им се нрави цената на билетите. За да ги платят трябва да принесат в жертва себе си и дори живота на децата си. Удоволствието им идва скъпичко. Отказващите да се насладят на таланта на Борисовци, Станишевци и пр. стават все повече. По обясними причини тях не ги привличат иначе гениалните образи на “обещавачът на справедливост” или “мистър чистичък”. Не ги грабва титанично рекламираната “битка” между тях. Все още им нагарча и “оправячът от Мадрид”. Не че не им се иска да се докоснат до изкуството, иска им се. Само че тези хора мечтаят за други образи и сценарии. За истинска, неподправена справедливост. За герои отричащи себе си и поставящи на първо място интересите на публиката. Единственият малък проблем е, че никой не се досеща – няма как да се появят героите от само себе си. Те трябва да се създадат и отгледат, да се предпазят от тези, които 23г. вършеят на сцената и са превърнали фалша в култ. Артистите Станишев, Борисов и компания сами няма да напуснат, няма да се откажат от определените им роли. Сценаристите Гергов, Ганчев, Иванов, Божков…, с лекота ще изградят нови образи и ще ги наложат пред зомбираната публика. Не е нужно да си театровед, и с просто и със сложно око се вижда – необходима ни е промяна. Трябва да уволним творческия колектив – сценаристи и режисьори, след което актьорите сами ще си глътнат репликите. Време е за реформи в българския театър.

05 февруари 2013 г.

 

Стилистиката на божествените счетоводители

Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човека имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест. Попитали го: Ти винаги ли се отзоваваше на болката на хората, помагаше ли им с работата си, защитаваше ли истината без да те е страх от началниците, от силните на деня. Или мишкуваше и си избираше какво да отразяваш, така че да не останеш без работа и да можеш да правиш кариера. Вече умрялото светило на българската журналистика започнало  да се кълне: Ама как иначе, разбира се, аз бях самата справедливост, така съм възпитан, честността за мен е била водеща. Не съм си затварял очите пред беззакония и безобразия. Никога не съм се страхувал от властимащи, от политици, от олигарси и местни феодали. Бил съм винаги на страната на онеправданите, на подтиснатите, на слабите, на обезправените. Хайде пускайте ме в рая, то е ясно че съм за там. Божествените счетоводители обаче извадили тефтера и започнали да разлистват страница по страница: Я виж тук какво пише, получил си сигнал за това, че поръчково се унищожава живота на цяло семейство. Разбрал си, че корумпирани прокурори и съдии убиват невинен човек по поръчка на много богати и силни хора. Ти какво си сторил, спомняш ли си? Видният замънкал, амии, то случаи много не помня точно. Нищо, че не помниш, тук си пише. Отговорил си, че стилистиката ти не била такава!?! Каквото и да означава това. Отказал си да отразиш случая. От страх ли от какво ти си знаеш. Ето на следващата страница ти се е “развалила” камерата, с което отново си оставил човек да бъде размазан от силни на деня. При друг случай пък си поискал пари за да помогнеш на хора в беда. На друг човек си отказал под предлог, че твоето предаване не е с такава насоченост, само след ден обаче си отразил подобен казус, но за него са ти се обадили шефовете. И още, и още, изобщо така като гледаме ти си бил много избирателен журналист. На първо място си се грижил за себе си. Бил си нагаждач, страхлив и безчувствен към болката на другите хора. На всичкото отгоре се опита и нас да ни излъжеш. Ще се пържиш в ада. За твоя информация да знаеш, че в рая има много малко журналисти от твоята страна. За сметка на това пък в ада е пълно с твои колеги, тъкмо няма да скучаеш, все познати лица. Набеденият за “журналист” се опитал да протестира: Ама чакайте това е някаква грешка, защо така постъпвате с мен? Божествените счетоводители се усмихнали: Такава е стилистиката ни.

16 декември 2012 г.

 

Воини на словото

Ден на народните будители – 1ви ноември. Почитаме делото на просветители, книжовници и революционери съхранили и възродили българският национален дух. Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Григор Пърличев, Добри Чинтулов, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Матей Граматик, Любен Каравелов, Свети Иван Рилски, Петър Богдан, Петър Парчевич, Хаджи Димитър, Йоасаф Бдински, поп Пейо, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови…Имената са толкова много. Заболя ме, че не мога да изпиша всички, стотиците и хиляди народни будители. На всеки един искам да направя паметник, всекиго да почета. Каква е тази сила, която ги е накарала да забравят личният си интерес, да пренебрегнат собствените си болки и несгоди и да подчинят живота си на каузата България? Какъв е този идеализъм? Нима не са имали желания за къщи, вили, и нови по-мощни каруци? Защо са създавали читалища, а не възрожденски чалготеки? Защо са строили църкви, а не молове? И този стремеж към просвета, към наука, към култура. Господи!  Какви хора, какви българи! Поклон! За първи път празникът е честван в Пловдив неофициално през 1909г., от 1922г. до 1945г. е официален празник. Парадоксално, новата народна власт го отменя и чак 1992г. е възстановен. И така вече 20 г. ние отдаваме почит на воините на словото, на големите българи далечни и близки строители на съвременна България. Като написах съвременна България се замислих, а кои са днешните будители? Нали всяко време си има своите герои. И веднага се сетих, това са олигарсите и местните феодали като: Божков, Ганчев, Банев, Прокопиев, Гергов и много други познати имена, има и безименни – корумпираните политици, полицаи, следователи, прокурори и съдии. Звучи кощунствено, но е истина. Цялата тази самозабравила се сган  ни буди с алчността си, с наглостта си. Безскрупулното им неспирно ограбване на българските данъкоплатци бавно, но сигурно води до пробуждане на националното самосъзнание. Вече 23г. безчинстват орди от жадни за власт и лично облагодетелстване наши си български поробители. Така са го измислили, че няма на кого да се оплачеш и точно затова, точно защото надежда за справедливост отникъде няма, ще има национално пробуждане. Няма начин, да няма начин да не се събудим. Усещам го новото българско възраждане, то е в безнадежността, която са ни устроили бейовете. Колкото са по-брутални, толкова по-малко ще им мълчим, ще престанем да търпим, няма да навеждаме глава. Ще започнем да наричаме нещата с истинските им имена, ще започнем да говорим, да пишем и със словото ще се възродим. Така както са го направили предците ни. Някой ще каже, слово, слово, ама в един момент са хванали тоягите. Да, хванали са и сопи, и тояги, но преди да се вдигне ръката, трябва да се освободи сърцето. Трябва да започнем да се самоуважаваме. Честит празник на народните будители!

01 ноември 2012 г.

 

Изгубеният народ

Имало едно време един велик народ наричали се българи. Те си имали и държава – България. След векове на възходи и падения накрая този народ окончателно изчезнал. Причината не е била чужда агресия, българите успявали да се възродят след 200 годишни и 500 годишни робства. Не са ги унищожили икономически кризи, нито пандемии. Те са се самоунищожили. Изгубили са най-важното – ценностната си система. Забравили са смисъла на думите солидарност и взаимопомощ. Изчезнало е усещането за общност, за племенност. Отговорността им към самите себе си, към народа си и държавата били подменени от омраза към всичко и към всеки. В последните години на този иначе велик народ в миналото настъпили мрачни времена на бездуховност. Алчността и завистта изгризали сърцата им. Те вече не били способни да се обединяват. Можели само да ненавиждат. Разделили се на групи и групички на всички нива. И се мразели, група против група, дори вътре в собствените си кланове всеки се стремял да прецака другия. Избирали си за водачи възможно най-прогнилите хора. Не можели да търпят да ги управляват умни и отговорни личности. Красивото ги дразнело и те го убивали. Първо унищожили всичко красиво вътре в себе си, след това се заоглеждали и смазвали безпощадно всичко, което не приличало на тях самите. Неистово ненавиждали качества като доброта, честност, смелост и справедливост. Издигнали в култ алчността, лъжата и лицемерието. Съсипали всички системи: образователна, здравна, социална. Тотално подменили смисъла на думата законност. Законите вече не били еднакви за всички, който плати повече получавал правосъдие по мярка. Олигарси и местни феодали изсмукали кръвта на обикновените българи. Те били твърде заети да се мразят помежду си и твърде страхливи, за да им дадат отпор. Пазителите на реда и раздавачите на справедливост се превърнали в търгаши. Против тоталната деградация нямало никакви пречки. Българският народ се търкалял с огромна скорост надолу в бездната без спирачки. Без имунна система, без коректив. Българските журналисти мутирали и вместо да бъдат стожер и последна надежда на обществото се отдали на халтури и междуособни войни. Срещу скромно заплащане били готови да напишат и най-големите гадости против самите себе си. В последните смутни години те вече не се наричали журналисти, а журналя. Обществото атрофирало, стремежът към самооцеляване довел до масово самоубийство. Безчовечност, бездуховност, мрак обгърнали  сърцата и земите на българите. Историята за българският народ  днес се преподава в училища и университети, поучителна история. Не знаем причините за изчезването на цивилизацията на Атлантида, но знаем причините за изчезването българите. Човечеството пази в паметта си поуките от самоунищожението на българският народ.

23 октомври 2012 г.

 

За вярата, “пуситата” и законността

В България, в Окръжен съд гр.Пазарджик се води дело срещу 13 имами за проповядване на радикален ислям и религиозна и расова омраза. В Русия на втора инстанция бе потвърдена осъдителната присъда за две от трите жени осквернили православен храм – “пуситата” използваха църква за шоу сцена изразявайки протест срещу властта. Отразявайки процеса в Москва правителства и световни медии, в това число и българските открито защитават нестандартните опозиционерки. Същите “революционерки” в предишна протестна акция правят групов секс в Московски музей, като го заснемат и разпространяват в медиите и социалните мрежи. Трима от имамите обвинени като членове на забранената в България организация “Ал-Уакф-Ал-Ислями”  са наели едни от  най-скъпите адвокати да ги защитават – Ина Лулчева и Васил Василев, нищо че проповядват сред най-бедното население в Благоевградско, Пазарджишко и Смолянско. Пред сградата на съда в Пазарджик се събират техни поддръжници изглеждащи така сякаш са докарани от Афганистан или Саудитска Арабия – жените забрадени и забулени целите в черно от главата до петите, мъжете с бради и дрехи, които сме виждали само в телевизионни репортажи. Какво  щеше да се случи, ако активистките от групата  “Пуси Раят” бяха използвали за демонстрацията си не православен  храм, а джамия? В цял свят милиони мюсюлмани щяха да излязат на улиците с гневни викове, щяха да изгарят знамена , да нападат чужди посолства, да обявят награда за убийството им…Те самите нямаше да стигнат до съда, а щяха да бъдат пребити с камъни публично на площада. В същото време християните по света не само  свенливо мълчат, но дори допускат собствените им правителства и медии водени от геополитически ежби да защитават поругаването на християнските символи. За мюсюлманите където и да се намират има само един закон – да защитават религията си, без да се съобразяват със светските законодателства на държавите, в които живеят. Християните от своя страна не защитават нито своя Бог, нито собствените си демократични принципи. Безсилието на “цивилизованият” свят е видимо. В култ са издигнати интересите на международните корпорации, няма Христос, няма Аллах, има само финикийски знаци, цени на петрол, газ и борсови спекулации. Накъде отиваме? Назад, там където талибаните докопали се до властта в Афганистан разстреляха будистки статуи, оцелели преди тях хиляди години, а импотентните демократични стожери само примляскваха  “възмутено”  и в същото време им продаваха оръдията и снарядите, с които се унищожаваха статуите. Колко е далеч денят, в който Мадарският конник, храм – паметникът  Александър Невски, Рилският манастир, Бачковският манастир и други наши светини ще бъдат изравнени със земята? Алчността на управляващите ни затънали в корупционни схеми, улисани да си тъпчат джобовете с награбени пари в безкрайният “преход” и собственото ни безхаберие, бездуховност и криворазбрана толерантност само приближават денят на безумността. Време е да си изберем какви сме. Ако сме атеисти, можем ли да наложим безкопромисно спазване на законите в България въпреки прогнилата от корупция съдебна система? Ако сме християни, можем ли да защитим своя Бог или се сещаме за него само когато го молим за помощ, само когато запалим свещичка в храма и чакаме да ни спаси? Какви сме? Кои сме ние?

11 октомври 2012 г.

 

Гняв и Гневна

Това, че българите си изключват масово парното защото не могат да плащат сметките не е новина за никой. Гледах репортаж по телевизията, български граждани живеят и без електричество за да не плащат сметки. Чух и още нещо. Най-често срещаните български имена  Иван, Георги, Петър…ще отстъпят челните си позиции. Новите най-използвани имена са Гняв за момче и Гневна за момиче. Чуждите наблюдатели се чудят каква е тая мода в България да си кръстиш децата така.  Не проумяват защо майка се моли в аптеката да й дадат лекарства за болното й дете и обещава,че ще плати като получи заплата. Тя работи, но въпреки това храни децата си на кредит от кварталното магазинче. Как е възможно два милиона и половина пенсионери да са все още живи с мизерните си пенсии?  Защо всяко дете мечтае като навърши пълнолетие да избяга от България?  Експертите недоумяват защо в тази държава живеят добре само бивши милиционери, политици, депутати, министри, мутри и обслужващите ги легиони от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Гняв и Гневна разбират всичко. Те знаят, управляващите лъжат че няма пари. Има  осем милиарда от заменки, милиарди левове от занижени приватизационни сделки като продажбата на БТК ,  Булгартабак и много други. Стотици милиони левове държавни пари потънали в частни джобове по схеми като “Батко и Братко”, ДДС измами, контрабанда на горива, цигари и т.н..Гневните разбират, че българските чорбаджии ще направят всичко необходимо за да пазят заграбеното. Ясно е, че сами няма да се самоарестуват. Естествен и понятен е фактът, че за 2010г.  във Великобритания разрешените подслушвания са 400, а в България 16000. И след като нито един олигарх или местен феодал не е хванат и наказан явно целта е предотвратяване на всякакъв опит за справедливост. Надали се подслушват тези, които крадат буркани по мазетата. Какво не разбират Гняв и Гневна?  Робският страх, липсата на солидарност в унизените и ограбени българи, желанието им да се делят, да спорят и да воюват помежду си. Животинското подмазване пред властимащите. Тоталното отсъствие на понятия като чест и достойнство. Ампутираният инстинкт за оцеляване. Видно е, че те водят на заколение, знаеш че те убиват, но не правиш нищо за да се спасиш. Нещо повече,  по пътя към кланицата продължаваш да сипеш  хвалебствени слова към секирата. Гневните не разбират тънката разлика между “моите съболезнования” и усмихнати шегички гарнирани с ” пържолки за кучето”. Българските управляващи не се трогват от човешките трагедии, от съсипаните семейства. Българските чорбаджии не се интересуват от Гняв и Гневна. Знаят, че гневът им е само виртуален, в социалните мрежи, на маса или под юргана. Лесно могат да бъдат смачкани чрез държавната машина или подлъгани с подхвърлено кокалче. Имената носят скрита сила. Въпросът е кога Гневните ще станат повече от безличните, от бездушните, от безчовечните?

06 октомври 2012 г.

 

Тероризъм по български. Всеки ден – 11.09.

Денят на терора – 11.09. Световният тероризъм в най-страшната му форма. Хиляди мъртви, милиони ужасени. Терор по български – всеки ден през последните 23 г. Хиляди мъртви и милиони ужасени.  Българската  форма  на тероризъм е много по-ужасяваща и ефективна. В сравнение с българските олигарси и назначаваните  от тях управляващи, терористите от Ал Кайда са прохождащи бебета, 11.09. разтърси света с безчовечност,  но в България  всеки ден е 11.09.  Бруталната жестокост на българските управляващи от всички партии  не е нищо друго, а геноцид срещу собствения си народ. Мизерията, бедността, разграбването на държавата убиха и убиват хиляди български семейства. Отчаянието и липсата на перспектива прогониха милиони българи от родината им. Ужасът, с който бягат от България е много по-голям от ужаса на бягащите хора от двете кули в Ню Йорк. Убива се духът на българина, убиват се сърцата, убиват се умовете. Убийството е държавна политика в България. Предизвиканите самоубийства са ежедневни. Срещу световния тероризъм се харчат милиарди долари. Срещу българските терористи никой нищо не прави. Нашите убийци спокойно могат да отворят училище за терористи. Те могат да преподават рафинираното изкуство как да накараш жертвите си да те овластят да ги убиваш. Как терорът да придобие законност. Да се превърне в нещо нормално, нещо неизбежно. Терористичните организации са детски градини, те могат да се поучат от българските си събратя как се изгражда  идеалната  машина за терор. Чрез създаване на зависими полицаи, следователи, прокурори, съдии. Чрез отглеждане на нови и нови реколти политици и политически партии. Чрез “правилното” отразяване на новините. Манипулиране на общественото мнение до тотално потискане на инстинктите за самосъхранение. Профанизиране на съзнанието и поощряване на животинското. Убий, за да ядеш. Унищожавай, за да живееш. Бъди брутален и жесток за да си уважаван.  Продавай и предавай всичко, принципи, чест, достойнство, всичко.  В България всеки ден е 11.09. и ще бъде така докато ние българите осъзнаем и прогледнем,че борбата с тероризма е наше дело. Ние, българските граждани сме  антитерористичната организация,  която трябва да спре българските терористи.

11 септември 2011 г.

 

За хуманитарната криза

Гледам кадри от либийско-туниската граница. Огромна маса от хора в бедствено положение. Безкрайни опашки за храна и вода. Оказва им се медицинска помощ. Евакуират ги със самолети и кораби. Държави от цял свят са загрижени за тези бангладешци, либийци, жители на различни арабски страни. Всички ги съжаляват и им помагат. Хората, изпаднали в беда на тази граница, са около 100 000. Знам обаче за около 6 млн. души, които са в подобна ситуация. По същия начин няма какво да ядат, нямат медицинско обслужване, нямат работа. Намират се в бедствено положение, само че в собствената си държава. Това са българите в България. Разликите са в това, че нас никой не ни съжалява и никой не ни помага. Българите не се редят на опашки за храна, никой не ни дава нищо. Бедстващите българи не ги показват по всички телевизионни канали. Българите умират тихо, без протести. Вече 20 години нито родните чорбаджии изедници, нито някой чужд самарянин ги е грижа за страшната криза в България. Криза много по-ужасна от това, което виждаме на границата между Либия и Тунис. Българите не ги евакуира никой. Те сами се спасяват, по единично. Бягат от зоната на бедствие. Хубаво е, че дори бедстващите българи помагат на горките хора в Африка. Правилно е, че ги съжаляваме. Въпросите, които не мога да не си задам са: Кога ще проявим съжаление към самите себе си? Кога ще създадем човешки условия на живот за самите нас, българите в България?

9 април 2011 г.

 

Човешкият дух и борбата срещу глада

Когато принуждаваш собствения си народ да гладува и хората са принудени да бракониерстват или да крадaт, за да не умрат от глад. Кое е по-голямото престъпление? Това, което правят гладните, или това, което вършат спрямо тях управляващите?

Правителствата извършват по-голямото престъление – геноцид срещу собствения си народ.

Улиците на градовете са пълни с хора, водят се битки между гладните, бедните и полицията, и военните. След редица мирни демонстрации срещу глада, срещу високите и непосилни цени, срещу липсата на работа, срещу мизерните доходи и смазваща безработица напрежението ескалира. Стига се до жертви, загиват хора. Не, това не е България – това е Тунис – държава в Северна Африка. След няколко седмици всичко се повтаря вече в друга държава. Отново мирни протести срещу глада и мизерията и отново улични битки – и това не е България, това е Египет – друга страна в Северна Африка. Приликите с нашата родина са поразяващи, но само в условията, в които е поставен да живее народът. Вече 20 години българският народ мизерства, гладува. Безработицата е смазваща, ниските доходи са отчайващи, цените на хранителните продукти, тока, водата, парното – непосилно високи. Момичетата и жените са принудени да проституират, мъжете са принудени да поемат всякакви рискови начинания. И всичко е заради глада, заради невъзможността да изхранят семействата си, да живеят достойно. Да, приличаме си с тунизийците и египтяните, но само по условията, в които сме принудени да оцеляваме. Не и по характер, не и по търпимост. Българският народ е световен шампион по търпение, всякакви опити и експерименти се правят през последните 20 години с нас, а ние си мълчим, всеки се опитва да оживее самостоятелно. Тези, по-смелите, просто са напуснали лабораторията, престанали са да играят ролята на опитни зайчета, на бели мишки. Останалите знаят, че надежда няма. Знаят, че ограбването на държавата ще продължи, но стоят и чакат месията, който ще ги овободи, който ще ги спаси, ще ги „оправи”. На никой в България не му идва на ум, че спасението е в самите нас, че всеки заслужава такава съдба, за каквато се е потрудил. Нищо не идва даром, Бог помага на тези, които се борят, на тези, които реално са се потрудили за по-добър живот за себе си и децата си. На шампионите по търпение защо да им помага? Мълчат си – значи ги устройва, значи не искат промяна. Горките тунизийци и египтяни – те не знаят що е да си търпелив, не знаят какво „щастие” е да си жител на Европейския съюз, водят улични боеве, жертват живота си, за да живеят техните деца по-добре. Ние обаче сме по-хитри – все някой ден ще дойде спасителят и ще ни помогне, ще чакаме, ще бъдем търпеливи, послушни. Защо да губим кората хляб и кофичката кисело мляко на ден? Ами ако останем и без това? Не, нека някой друг да свърши тежката работа вместо нас, ние ще ръкопляскаме, ще го аплодираме, докато не го намразим, както си е по стар български обичай.

25 февруари 2011 г.

 

В България има две касти

Господари и роби. И двете не се интересуват една от друга. В първата са управляващите. Депутати, министри, магистрати, държавни чиновници, олигарси.Те се грижат един за друг, защитават се, предават си щафетата на властта. Обслужват само и единствено собствените си интереси. Не ги вълнува какво става с робите. За тях те са само генератор на доходите им, удобна възможност да се източват пари по различни проекти. Философията на робовладелците по отношение на робите е опростена. Колкото и да умират, винаги се раждат нови. Колкото и да им е тежко, винаги ще търпят. Няма нужда дори да мислят за тях. В групата на робите са всички останали български граждани. Хората, които наивно са повярвали, че ще могат да развиват частен бизнес, безработните, работещите за смешни заплати, пенсионерите (българските), които със сигурност ще ги запишат като едно от чудесата на света – никой не може да обясни как са още живи. Младите, обичащи българската природа, но мразещи мащехата България. И всички, които са във втората каста пет пари не дават за робовладелците. Изобщо не се вълнуват кой ще ги дои, тоест управлява. И тяхната логика е желязна – всички са маскари, нищо не може да се направи, не ме интересува, не е моя работа. Така си живеят паралелно чорбаджии и роби, без да се вълнуват какво става при другите. Има само една малка особеност. Докато управляващите си помагат един на друг, давайки си възможност дружно да разграбват и защитавайки се, то робите, не само че не се интересуват от господарите си, тях не ги вълнува и никой друг от (в) собствената им група. Гледат само те самите някак да оцелеят. Замислих се. Ние, днешните българи, на кого сме потомци? На хора с големи безстрашни сърца, обичащи свободата и мразещи тиранията от всякакъв вид. Или на животни, свикнали да ги бичуват до такава степен, че вече им е все тая кой размахва бича. Те си знаят, че бичуването няма да им се размине. Кои са нашите предци? На кого сме потомци?

25 юни 2011 г.

 

Зомбита

Международният съд в Хага издаде заповед за арестуването на либийския управник Кадафи. Над 750 000 либийци са били принудени да избягат от родината си. Обвинен е в престъпление срещу човечеството заради геноцида срещу собствения си народ. Явно либийският народ има много по-голяма стойност за международната общност от българския. Защо? Защото за последните 22 години над 2 милиона българи бяха принудени да избягат от родината си. Но нито един български управник не е обвинен в престъпление срещу човечеството. Либийците са засипвани с куршуми и бомби, които правят невъзможно хората да работят и да се грижат за семействата си. Нас, българите, ни засипаха с приватизация-кражба, заменки и корупция, които също направиха неосъществима мечта да живееш достойно в родината си. Да се страхуваш от утрешния ден с какво да нахраниш гладните си деца. Да се чудиш къде да намериш работа и да избираш какво да направиш с мизерната си заплата. Да останеш на студено, на тъмно, да си гладен, да се лекуваш само в краен случай малко преди да умреш. Има и друг вариант – може би българският народ не е по-малко ценен за международната общност. А българските управляващи са по-важни от либийските. Но с какво? Вече 22 години геноцид срещу собствения си народ и никой, нито един наш управник не е виновен. Все едно нищо не се е случило. Сякаш разграбването, съсипването на държавата и унищожението на българските граждани е естествен природен процес, а не резултат на бандитско управление. Мащабът на геноцида срещу българите е много по-страшен от този срещу либийците. Каква е разликата между куршуми, бомби и корупция, заменки, приватизация. Резултатът е един и същ – ГЕНОЦИД. Но има една разлика между либийците и българите. Те се съпротивляват, ние си мълчим. Тихо дезертираме от фронта България или се правим на глухи и слепи. Зомбирани от чалга културата, упоени от отчаяние излизаме всеки ден от гробовете си и пристъпваме механично към светлото нищо.

29 юни 2011 г.

 

Гражданската война в България

България е в гражданска война. Не е обявена официално, но е реална и се води по всички правила на изкуството. Войната е кървава, безмилостна, жестока. Всеки ден е ден на смърт. Войната се води вече 22 години. От едната страна на фронта са олигарсите и местните феодали, Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев….В тяхната армия са наемниците – българските политици, правителствата, държавните чиновници. Имат си и отряди на смъртта, наказателни бригади от корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тази армия е високо организирана, притежава свръхмодерни технологии за унищожение на противника. Обезпечена е финансово, пропагандната й машина работи на пълни обороти. От другата страна на фронтовата линия са всички останали български граждани. Тази армия е многомилионна. Но тя е неорганизирана, невъоръжена.
Пропагандата на противника я е разделила на групи и групички, които водят битки помежду си. Нещо повече, като облъчени от психотронно оръжие, те дори не осъзнават кой е главният враг. Кой ги избива, кой е виновен за това, че са гладни, че децата им бягат от фронта без да са дезертьори – просто оцеляват. Милионите български граждани се лутат по бойното поле обезкървени и деморализирани. Липсват офицери, които да ги поведат. Тях ги отстрелват снайперисти. Всеки потенциален водач бива унищожаван. Над окопите се стеле гъста дезинформационна мъгла от неизпълнени обещания и ежедневни контролирани скандали за отвличане на вниманието. В същото време, избиването продължава с ефективност, на която би завидял всеки себеуважаващ се шеф на концентрационен лагер. Газовата камера е огромна – цяла България. Вместо газ “зарин” се използва системата на здравеопазването за нанасяне на геометрично растящи загуби в жива сила. Чрез унищожаване на образователната система се отнема всяка възможност да се роди по-добро бъдеще. Организираната безработица е с няколко бойни глави. Омаломощените хора нямат сили да потърсят отговорност и да накажат олигарсите и местните феодали. Не могат да се съпротивляват на наемниците им. Вместо това, те водят ежедневна битка да намерят кора хляб, за да нахранят децата си. Стимулира се идеята, че е по-добре да преминеш фронтовата линия, да станеш наемник – държавен чиновник. Ще можеш да крадеш законно, да получаваш бонуси. Това може да стане и чрез присъединяване към някой от измислените политически отряди – наречени парламентарно представени партии. Командирите им, привидно воюващи помежду си, всъщност разделят, разбиват и отслабват противника. Засега обикновените български граждани губят битките, понасят огромни загуби на всички фронтове. Войната обаче може да бъде спечелена, но първо трябва да се осъзнае кой е истинският враг, къде е и да се премине към мощна обединена офанзива срещу върховното командване и щаб квартирата на противника. Наемниците сами ще се разбягат и предадат. Двадесет и две годишната гражданска война продължава и само от нас зависи кога ще дойде краят й и какъв ще бъде той. Помощ отвън няма и не следва да очакваме. Никой няма да ни спаси, никой няма да воюва вместо нас. Това е наша работа, нашият живот. Наш дълг и отговорност.

 

Не-зависимост

Денят на независимостта-22.09. Честито! Да ни е честита независимостта на България от руските нефт,газ и ядрено гориво.И от създадените с руска повеля български политически партии.Редно е да си честитим и независимостта ни от САЩ и ЕС. Това са поводи за национална радост.Днес празнуват всички български граждани.Независимите от подкупи полицаи,следователи,прокурори и съдии са отделили по пет лева от заплатите си и пият независима ракия.Родните ни политици,които изобщо не са зависими от олигарсите,пърхат свободно по ресторанти и бардаци и опрашват независимо,всичко което мърда.А самите кукловоди нестрадащи от каквито и да било скрупули,свободно обмислят какво още може да се открадне.Независимо какво.Веселото настроение е обхванало и доволните български пенсионери.Извадили са на масата празнично парче сух хляб,наляли са си чаша студена вода и волните им души преливат от радост.Независимо от всичко,днес празнуват и всички български родители,задъхани от щастливото очакване на сметките за ток,парно и вода.Затънали в заеми,полудели от гладните очи на децата си.Празникът е всеобщ,празнуват всички.Дори младежите са се присъединили към еуфорията.Те са се затичали към летища и автогари да си купят билет,с който да се махнат колкото се може по-бързо от България.Независимо къде.Младите просто не издържат на темпото,българският карнавал е бесен.Разбира се,празникът се отразява от независимите български медии.При тях автоцензурата е като автопилот,гарантира безопасността на полета.Накъдето и да погледна отвсякъде ме дебне не-зависимост.Тотална,всепоглъщаща,пращяща от здраве не-зависимост.Да ни е честита!

22 септември 2012 г.

 

Тупа-лупа на жълтите павета

В България по официални данни за 2011г. има 1 172 208 човека под трудоспособна възраст. За тези деца се грижат около 6 млн. възрастни. В това число са безработните родители и тези с подаянията наречени заплати. Тук са и пенсионерите, които се чудят как да платят сметките за парно, ток, вода, да си купят лекарства, че и да останат пари за хляб и кисело мляко. С какво помага тъй наречената държава, тоест чиновниците, които получават заплатите си от данъкоплатците. Държавата дава жълти стотинки и ги нарича “детски”, дава ни ги от нашите пари. Шайката от управляващи чорбаджии, без значение от кой цвят са, бяха толкова заети през последните 23г. да грабят, че забравиха дори имената си – вече се обръщат един към друг по марките на лимузините си и яхтите си. И изведнъж както си летят из космоса, не щеш ли бейовете се сетили за нас и решили да ни дооправят. И понеже са много изобретателни в оправянето, сега ще ни почнат още от деца. За целта са поръчали на четири министерства и цяла армия от чиновници да измъдрят Закон за детето. Хитро, така си отварят вратите за безкраен рекет над родителите. Робовладелците ще ни казват кое е правилно за нашите деца, ще ни наказват ако ги възпитаваме така както от поколения наред са ни учили нашите родители да се грижим за децата си. Гениалните държавни мозъци са изчислили, че с този закон ще стимулират до максимум консумацията от всякакъв вид. Достатъчно е детето да се оплаче на държавата, че родителите не му купуват новата компютърна игра или желаната модна дрешка и се включват “защитниците”. Те заставят таткото и майката да намерят пари без значение откъде и да удовлетворят желанието на детето. Правата на детето стават свещени, родителите имат право само да раждат. Всичко останало ще им се вмени като задължения, и ако Държавата прецени ще ги наказва. Интересно ми е как тези извратеняци си представят следните ситуации: съседи, които се мразят започват да пишат доноси едни срещу други, че другите се държат лошо с детето си, милиони доноси. Всички ученици от по-горните и средните класове започват да пушат и пият алкохол денонощно – забранено е да им се продава, но освен в заведения никъде другаде не е забранено да консумират. Това само се наблюдава от мълчаливите родители, ако направят забележка отрочето им може да се оплаче, че му се нарушават правата. Диктатурата на държавното дете над родителите взима невиждани и немислими размери. Възможностите са неограничени – децата нямат никакви отговорности, имат само права. Поглеждайки в бъдещето не виждам народ, а сбирщина от нагли, прости, мутанти, които правят само две неща – консумират и доносничат. Държавата е създала идеалният за себе си човешки материал, а държавата всъщност са все тия дето съсипаха здравеопазване и образование, същите които награбиха заводи, фабрики и хотелски комплекси чрез приватизация-кражба. Това са тези със заменките на плажове и планински курорти, застаналите на входа и на изхода на всяка една сделка извършвана с нашите пари, с парите на българските данъкоплатци и лапащи огромни комисионни. Оставихме ненаказани разбойниците вече 23г. и те естествено се увличат. Сами сме си виновни да сме най-бедната и корумпирана страна не само в Европа, сами разрешихме на 200 полудели от алчност бивши милиционери, бармани и сервитьори да се превърнат в олигарси и местни феодали и да организират еничарски орди от корумпирани държавни чиновници. Сега те искат да ни вземат и децата, въпросът е – и това ли ще им позволим? Нали уж българинът живее заради детето си? Попитах един приятел дали ще си даде детето на държавата, а той ми вика: абе, всяка нощ сънувам как на жълтите павета в София са събрани на куп всички изедници, смъкнати им са гащите и всеки български гражданин ги награждава с по една тояга на голо. Попитах го как свършва този сън, казва ми никак – като му минел реда се нареждал пак да ги бие.

27 септември 2012 г.

 

За истината и свободата

„Истината ще ни направи свободни” – дали е така, коя истина и каква свобода? Нима в България имa човек, който да не знае истината? Истината, че мизерстваме, че демокрацията е само трик, чрез който 200 човека станаха милионери, приватизирайки държавата. Истината, че българските градове са частна собственост на шайки разбойници, притежаващи собствени частни съдии, прокурори, полицаи, следователи, мутри, адвокати, журналисти – накратко, всичко необходимо за запазване на заграбеното. Истината, че в България няма образователна система, т.е. не създаваме бъдеще. Истината, че здравната система е пълна порнография. Кой не знае, че пенсионната система е подигравка? Кой не знае, че предаването „Оцеляване на предела” е детска игра в сравнение с живота на 90% от българския народ, който 23  години оцелява извън предела на човешките възможности? Истината си я знаем, направи ли ни това знание свободни? Каква свобода? Свободата да умрем от глад или да напуснем България? Свободата на обречените? Свободата на роби в ХХI век?  Кое ни е свободното, като няма вече нищо българско? Шайките разбойници безнаказано обслужват интересите на чуждите държави. Знаем точно кои са българските чорбаджии, които ограбват и продават България.

И  имаме свободата да мълчим, свободата да търпим! Каква свобода? Чия свобода? За какво ни е такава свобода?

 

Робство

Във връзка със 138-годишнината от обесването на Васил Левски във всички български медии сякаш е обявено състезание. Всеки се изказва, пише, коментира. Това, което се набива на очи, е, че всички чакат да дойде, да се появи новият Левски и да ни освободи. Не чух и видях нито един, който да си помисли, че сам може да бъде този нов Левски. Никой не подозира, че във всеки един от нас има по един Левски, само трябва да го повика вътре в себе си. Вижда се, че и днес, 2011 г., българският народ мечтае, жадува за свобода, иска да бъде освободен. Нима все още сме роби? Кой е поробителят? От какво искаме да се отървем? Чии окови ни тежат? На първо място, веригата на собственото ни малодушие, менгемето, което стиска иначе големите ни и смели сърца и ги прави малки и страхливи. Първият поробител сме си самите ние, приели сме, че сме роби, смирили сме се, чакаме нещо да се случи, някой друг да го свърши. На тази благодатна почва съвсем естествено израстват родни чорбаджии, които тъпчат собствените си джобове, възползват се от поробителя вътре в нас и освобождават само и единствено себе си, а ние ги търпим. Траем си, мъкнем веригите на това двойно робство. Закономерно при народ, скован от страх, и управници-продажници се появява и възползва от ситуацията и външен поробител. Няма как да бъде иначе, исторически факт е, винаги е ставало така. Всяка чужда държава би се възползвала от услугите на българските боляри и техните стройно изградени корумпирани схеми и мрежи от зависимости. Така веригите стават три – българските чорбаджии, които сами си избираме, но не контролираме, в името на собственото си освобождение, разбирай обогатяване, продават народа си, продават българската държава и я поднасят на тепсия на чуждия поробител. Защо, след като толкова много тачим паметта на Левски, не обръщаме никакво внимание на думите му „който ни е освободил, той ще ни пороби”? Защо не се отървем от тройното робство? Защото чакаме да се роди новият Левски. Напразно чакаме, той е тук във всеки един от нас, стига само да успеем да спрем да се страхуваме, да спрем да мълчим, да спрем да търпим собственото си малодушие. „Стига робство и тиранство!” И аз това казвам, а ти, ще го кажеш ли? Хайде да го кажем всички заедно, силно да го изкрещим. И да послушаме – има ли ехо? Всеки един българин е Апостол на свободата.

Какво толкова можем да загубим? Какво ще изгубим? Оковите си!

31 март 2011 г.

 

Правото на революция

Ще цитирам чл. 95 от Наказателния кодекс на Република България:

„Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.”

Със сигурност подобен текст ще се намери сред законите на всяка една държава. Например Сърбия или Либия. От тази гледна точка всяко едно правителство си е в правото да преследва и потушава бунтове и въстания.

Питам се чисто хипотетично – ако някога някоя част от българските граждани се разбунтува и българското правителство, позовавайки се на този чл. 95, смаже протестите.

Дали чужди държави ще започнат военни действия срещу правителството?

Дали чужди армии ще бомбардират български военни бази и правителствени сгради с обяснението, че защитават българския народ от режима?

Изобщо ще назоват ли българското правителство режим?

Правейки аналогия с Ирак, Сърбия и Либия, би следвало да се очаква, че е възможно да се случи и в България. Веднага обаче идват още въпроси.

Какво става със суверенитета на една държава?

Излиза, че е само на книга. И още – а какво става с правото на хората да изразят недоволството си?

Достатъчно е което и да е улично недоволство да не бъде разрешено от официалните власти, за да попадне под ударите на чл. 95 и да бъде обявено за бунт или въстание. Въпрос на тълкуване. Сещам се и за още примери. Проблемите между ИРА и правителството на Великобритания, между баските и правителството на Испания, между чеченците и Русия. Никой не си и помисля да нарече тези правителства режими, да не говорим за военни действия на чужди държави срещу тях. Напротив, бунтуващите се са квалифицирани като терористи и заклеймени.

Отново чисто хипотетично – ако мюсюлманите в България изразят недоволство, ще се повтори ли сценарият от Косово?

А ако православни българи изразят недоволство, ще им обърне ли някой внимание? А ако български граждани, без да се делят по вяра или етнос, се вдигнат, какво ще стане? Какви ли ще са международните реакции? Аналогиите не са правило. Така е. Пък и в България всичко е спокойно. Тук недоволни няма. Всичко ни е наред. В България има само унизени. Унизените нямат право на революция, чл. 95.

15 април 2011 г.