–

Как възприемате историята за Исус Христос? Оставете настрани вярващи-невярващи, има ли Бог- няма ли. Погледнете на библията, като на книга, която разказва за различни съдби и събития. Главният герой в тази книга е Христос. Милиони, милиарди хора по земята му засвидетелстват уважението си. Почитат го. Защо е така? С какво той е заслужил това специално отношение? Да не би да е бил приватизатор? Не е източвал предприятия, не ги е фалирал. Не е заменял чукари в Монтанско за плажове. Не е скачал от частния си самолет на частната си яхта, паркирана на частното му пристанище. И банкер не е бил. Не си е раздавал бонуси с фадроми. Да не би да е бил магистрат, някой съдия или прокурор, който чрез кривосъдие е успял да си купи няколко вили, апартаменти, коли?
Защо наистина е това преклонение пред него? С какво е заслужил огромното уважение и обич? Странна работа… Нали все сме свикнали да уважаваме, т.е. да се подмазваме на властимащи и богаташи. Този Христос от кои ли е, та чак такова френетично навеждане му се прави по цял свят? Политик – слугинаж на олигарси? Трафикант? Нали все чрез богатство, чрез трупане на много пари преследваме уважението. Нали всички искаме да бъдем обичани. Затова и събираме имане. Затова се борим, дет се казва…
Писна ми да се питам и да гадая защо толкова много го тачат тоя бос на босовете. Реших да прочета всичко, що има за него. Прочетох и разбрах – оказа се, че го обичат, уважават, прекланят се пред него, величаят го, защото без да е направил нищо е направил всичко! Бил е никой, нямал е пари, богатство, власт. Имал е само себе си. И както си нямал нищо и бил никой, взел та решил да даде живота си, за да спаси всички останали хора. Направил саможертвата. Няколко негови приятели разпространили новината. Но не еднократно, а създали информационна вълна. При това без интернет, фейсбук и платено медийно отразяване. Непрекъснато – ту тук, ту там, се преиздавала вестта за случилото се по метода „от уста на ухо”. И се започнало, и се продължило. Последователите му създавали все нови и нови вярващи. Правели го, разказвайки историята за човека, който дал живота си, за да спаси нас. Разрастването на възхищението довело до възникване на организацията, наречена Църква. Институция за популяризирането на историята на човека, станал син на Бога и сам Бог. Човекът пожертвал себе си за другите, непознатите, чуждите, и с това заслужил уважение, продължаващо векове, хилядолетия.
Неизбежно се сещам за нашите Ботев и Левски. И те са дали живота си, за да спасят нас. Не са поискали нищо в замяна. Чисто, безкористно. И те имат последователи. Уважаваме ги, обичаме ги, прекланяме се пред тях. Но само на велики дати. Наша задача е да създадем организация, да я превърнем в институция. Наш дълг е да разказваме за тях. Да се опрем на делото им и да се опълчим срещу користолюбивите пълчища от олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпираните политици и магистрати. Да разрушим култа към дебилизма, да спрем чалгизирането на България. Прекланяме се пред Ботев и Левски, нали? Какво тогава ни пречи да бъдем като тях. И да си избираме управляващи като тях – безкористни и жертвоготовни.
Защо да не си създадем своя, българска църква на свободата?

Ивайло Зартов, 24 юни 2013 г.