Христос Воскресе!

Великден мина. Не бързайте с общоприетия отговор.

Дали наистина е така!?

И тази година дойде календарната дата Великден. И тази година за пореден път Христос Воскресе! Горкият Господ, не се ли умори? Всяка година възкръсва и чака да бъде светлина. Само че къде е тая светлина? Пообиколихме църквата, запалихме свещички, чухме благата вест от светите отци, целунахме ближния и толкова. Всяка година възкръсва горкият Бог и се надява, че най-накрая ще разберем, ще го вземем на сериозно, ще престанем с бутафорията.

Но уви. Великият ден отминава и всичко си продължава по старому. Всеки се завира обратно в дупката си, в крепостта си, в проблемите си. А какво става със светлината? Тя сама ли да дойде, без нас, без дори да си мръднем пръста? Христос Воскресе! Нахрани ли това бедните, донесе ли повече сигурност за нас и децата ни? Донесе ли справедливост? Не! Защото колкото и пъти да възкръсва, всичко е в нашите собствени ръце. Той чака, помогни си сам, за да ти помогне и Бог! Той чака, възкръсва всяка година и чака. От нас, от вярващите или от тези, които се правят на такива, да престанем да симулираме, да престанем да се оправдаваме, а да заслужим по-добрия си живот, да заслужим светлината. Да престанем да мълчим, когато виждаме неправда, да престанем да даваме рушвети, да престанем да се навеждаме пред властимащи. Той чака да престанем да се страхуваме, да си спомним смисъла на думите чест и достойнство.

Бог няма да се умори да възкръсва всяка година. Ние обаче не се ли уморихме да лицемерничим? Кога ще станем, ще вдигнем гордо глави и ще кажем този ни излъга, не си спази обещанията. Кога ще повярваме в себе си? В това, че ние носим светлината, ние носим правдата, ние носим собственото си щастие. Докога ще играем този театър на светли дати да се правим на честни и добри, като на една крачка от нас пак със свещичка в ръка стои приватизатор, заменкаджия, корумпиран държавен служител, мутра и ни се усмихва щастливо. Защото от утре той пак ще продължи да коли и беси такива като нас, които чакаме догодина Христос пак да възкръсне. И в молитвите си се молим Той, Бог, да свърши нашата работа. Да ни отърве от изедниците, да ни даде щастие, здраве, пари, благополучие. Да ни даде! Все си чакаме наготово. Докога?

Да, Во истину воскресе! Само че за тези, които дават, за тези, които не чакат, а действат за общото и собственото си благополучие. Те носят светлината, а останалите, останалите да вземат да си заредят акумулаторите, батериите или каквото имат там в сърцата си. Стига да ги намерят къде са.

Ивайло Зартов, април 2011 г.