свободна мисъл  Илюстрация: “Свободна мисъл”

На 25 май 2014 г. ще имаме веселба. Поредното възпроизвеждане на хермафродитите български. Според проститутките, работещи под прикритие като социолози, 7-8 глутници ще се докопат до кокала. Ако ви смърди повечко, отколкото сте свикнали, не се притеснявайте. Проблемът не е във вашето обоняние. Просто този път основните шайки решиха да участват с по два отбора. Така и вонята от обичайна родна смрад се изврати в неистова, непоносима гнус.

Тъй нареченото „ляво” просторче се заема от 1-ви и 2-ри отбор на партията майка – БСП и АБВ. У лево друго нема. Туйто! В „дясно” тичкат ГЕРБ и Деформатори. Разбира се, посоките ляво – дясно са само условни. Да не забравяме, че става дума за хермафродити все пак…

У „патриотичното” пространство с широко зейнали усти са се нагласили АТАКА и НФСБ. А най-весело е в „центъра”- ДПС и „Наглост без граници”. Тук стафидката е в това, че вторият отбор на ДПС дори посяга и към патриотичните си колеги.

Преди първото съешаване на БСП-ДПС се ширеха мнения, че електоратите нямало да им простят. Простиха им. Е, имаше разни приказки, че уж не било правилно, ама на кой му пука. Тогава дори си направиха тройка с апашите на селския тарикат от Мадрид, дето му викат цар, кой знае защо. Неотдавна БСП и ДПС отново подновиха връзката, като в новата тройка си включиха и леко садо-мазо, вземайки АТАКА. След тези повече от странни сношения, вече нищо не е невъзможно. Разбра се главното – електоратите са тъпи, безгласни данни на хартия. Вождовете могат безпрепятствено да се занимават с каквито си пожелаят перверзии. Никой няма да гъкне.

И така ДПС си роди „Наглост без цензура”. Парите отзад са едни и същи. Хората – Делян Пеевски, Ирена Кръстева, Цветан Василев, Бареков,… Всъщност цялата картинка е елементарна, като детска рисунка. Всички изброени отбори са едно цяло. Едно семейство, с един общ произход. Това, че от време на време симулират помежду си кавги или пък наистина се карат, си е напълно в реда на нещата. Дечурлигата се ритат по кокалчетата, правят си мръсни номера. Боричкат се за по-хубава играчка, за благоволението на родителите. Но каквото и да се случва, то си остава в рамките на семейството. Наричайте го, както искате – мафия, ДОПГ (държавна организирана престъпна група), шайка, банда… Принципът е еднакъв. Вътрешна конкуренция може да има, даже е полезна. Повишава ефективността на цялата шайка и отвлича вниманието на жертвите. Кои са те ли? Електорат, гласоподаватели, данъкоплатци, балъци, овце, донори… Обобщено – това са робите. Тези, които са с полирани мозъци не разбират какво се случва и защо са бедни и страдащи и другите, които знаят, че са роби, но страхливите им заешки сърчица ги съветват да си траят. Да се снишават и да търпят хермафродитското робство.

Колко ли трябва да се мразиш, за да облизваш подметките на Станишевци, Борисовци, Догановци…? Докато те тъпчат, да успееш да им удариш по един грапав, загрубял от 25-годишно лизане език. Каква ловкост! Какъв професионализъм само!

Хайде, да идва веселбата. Да преброим лизачите – роби. Сетих се за един виц: Отишъл Бойко (или който и да е друг от ДОПГ) на лекар. Докторът ахнал: „Леле, задникът ти го няма! Ужас, излизали са го!”.

 

Ивайло Зартов, 14 май 2014 г.