Фантоми

  postvai.com

Северозападна България. Храбра държачка на микрофон ходи по селата и разследва престъплението на века. В тъжните опустели български селца някога е имало детски градини с по няколко паралелки. Днес сме членове на НАТО и ЕС и детски градини пак си имаме, но деца вече нямаме. Тихи, празни сгради, обитавани от духове и персонал. Да, както си му е редът и тук са налице директорката, готвачката и двете лелки-преподавателки. Те получават мизерните си заплати и се грижат за децата, които … липсват. Всичко е само на книга. По закон, ако бройката на малчуганите падне под 12 – заведението се затваря, с което пък се увеличава броя на безработните. Затова се изписват имената на несъществуващи или отдавна преселили се с родителите си дечурлига.

Смелата репортерка ходи от къща на къща и разпитва къде е Каменчо? – В Испания. Къде е Спасчо? – В Италия. Едно момченце се оказва в съседна Сърбия. Защо пък там са намерили щастието си баща му и майка му? Тази държава не само, че не е член на ЕС и НАТО, но дори води няколко войни през последните години, докато ние бодро вървяхме през Демокрацията, джапахме в европейските ценности и строяхме поредния нов строй. Да избягаш в развитите западни страни е разбираемо, ама в Сърбия?!? Та те воюваха с хървати, с босненци, с косовари, с американци. Бомбардираха градовете им, разрушаваха фабриките им, мостовете, пътищата… Как така ще са по-добре от нас? Боже! Какво става? Кой е виновен? Кой прогони българите от България? Кой принуждава селските жени да лъжат, да фалшифицират, да извършват престъпление? Защо тези 200-300 лева месечно , въпреки че не стигат за нищо, са толкова важни за тях?

Затаих дъх в очакване на отговорите, но куражлийката репортерка не назова имената на виновните. Журналистите разпердушиниха престъпната схема с несъществуващите деца. Изобличиха престъпничките – селски лелки, но така и не конкретизираха кой по дяволите е виновен за геноцида в България. Не казаха нищо. Може би не знаят или пък им е неудобно да бъдат чак толкова разследващи, честни и прями. Репортажът свърши, въпросите останаха висящи като детски сополи. Вече виждах как страшните разлютени прокурори тичат да арестуват опасните селски бандити и как справедливите до неузнаваемост бг съдии отсичат главите им.

Докато ми се привиждаха тези сцени, на ТВ екрана пуснаха анонси за очакваните гости и теми. Ето, лично Бойко Борисов ще се появи, по-късно Първанов щял да се изказва. За Станишев имало някакви новини, за Доган, за Сакскобурготски… Костов бил подал сигнал, че Лукойл крадели… Това последното направо ме изкърти. Пощраках и по другите канали – и там същото. Важни и преважни бг първенци обикалят студиата. Все уважавани хора – депутати, политици, министри, богаташи, висши магистрати… каймакът на обществото. Дори и да не ги познаваш, пак ще се сетиш колко са величави и почитаеми. Достатъчно е да обърнеш внимание с какво благоговение се отнасят към тях безстрашните журналисти, за да разбереш че чорбаджиите са от сой. Въпросите към тях толкова внимателно се подбират, че даже не е необходимо предварително да се съгласуват. Веждите се изписват с прецизността на източни майстори на калиграфията. Правят се цялостни разкрасителни имиджови процедури, а за някои като Симеончо, Гоце и Иван Драгалевеца се правят и възкресителни. Разбира се, никъде нито дума за причините за аферата с децата фантоми и празните детски градини.

Гледах, гледах и по едно време ми се привидя картинка от бъдещето. България. Имаме си президент, министър председател, депутати, министри, шефове, началници, директори на всевъзможни държавни комисии, агенции, фондове… Обаче всичките тези големци си нямат граждани – електоратът липсва. Родните чорбаджии лъжат и мажат. Подават фалшиви данни в Брюксел, а от там им отпускат милиони и милиарди. Селата са пусти, градовете са празни. Българските простосмъртни отдавна са се преселили. Някои – по други държави, а повечето – в отвъдното. Има само един единствен град и той е населен само с властимеющи, които са принудени да крадат европейските пари. Има и журналя. И всички заедно продължават да си живеят сладко и вкусно. Без да си задават неудобни въпроси. Без да се интересуват от цял един народ фантом.

Ивайло Зартов, 08 юни 2015 г.