Представете си банка пълна догоре с пари и кюлчета злато, но без никаква охрана. Все едни и същи хора влизат вътре и изнасят колкото могат да носят. Никой не ги спира, никой не ги наказва. Има една парадоксална ситуация, която не ми дава мира. Как така когато на улицата някой ни бръкне в джоба и открадне 20лв., ние освирепяваме от обидата, подгонваме крадеца, гоним го до дупка и ако го хванем не само си връщаме двайсетачката, но задължително ще му хвърлим и един як пердах на разбойника. В същото време българските правителства ни крадат всеки ден, всяка секунда измъкват от нашите джобове не една и две двайсетачки, но ние не се чувстваме обидени. Не усещаме, че ни крадат, не си искаме обратно парите и не наказваме бандитите. При това, първата ситуация се случва рядко, а властимащите ни грабят ежесекундно, дори и в съня ни. Отборът на крадците се състои от три специализирани звена. Олигарси и местни феодали, назначени от тях политици и контролирани магистрати. Първите две звена крадат парите ни, не с ръце, не с лопати, а направо с фадроми. Кривосъдниците осигуряват “законността” на грабежа. Ние – българските данъкоплатци се правим, че не виждаме, че не знаем. Но в същото време се чудим как така, все не ни стигат парите да си платим сметките за ток, парно, вода, телефон, да си купим лекарства. Да храним и да обличаме децата си без да си броим жълтите стотинки и без да ни връхлита паническата мисъл, ще успеем ли и другият месец да се справим. Учудваме се защо трябва да се разболяваме по график, съобразявайки се с лимити, направления и други всевъзможни бюрократични простотии. Като ни крадат в трамвая побесняваме, като ограбват живота на децата ни, нашият живот и този на родителите ни си мълчим. Ето един пример за фадромизиране: Един милиард и четиристотин милиона лева от здравните ни осигуровки са откраднати. Взети са и са пуснати в черната дупка наречена за благозвучие бюджет. Част от тези 1,4млрд. наши пари директно отиват като бонуси за лапачите – над 830 000 лв. за дупетатите като коледни.По министерствата, агенциите, комисиите…, бонусчии много. А за пенсии и детски ни се казва, че нямало!  Друга част от нашите пари се пускат за строителство на какво ли не, но още на етап обществени поръчки започват да се крадат. След това се крадат и на етап строителство и накрая на всичкото отгоре се режат и лентички. Кой знае защо не искаме ревизия на приватизационните сделки?  Точно с тях десетки милиарди наши пари се преточиха в джобовете на Божковци, Баневци, Герговци, Ганчевци и др. По 2500 от тези кражби – приватизации са изчезнали напълно папките с документи, няма следприватизационен контрол и виновни няма!  Траем си и за заменките, а само от тях ние станахме по-бедни с 8 млрд. и точно с толкова се обогатиха фадромаджиите. По официални данни на ДАНС ежегодно се крадат 2-3 млрд. от ДДС фокуси, 3-4 млрд. от контрабанда. В същото време показно се ловят мишки, защото няма как да заловят  сами себе си. Звеното от разбойници в тоги се грижи за безнаказаността. Примери има още много и при всички тях е едно и също, те ни грабят, ние се правим на слепи и глухи. Не се обиждаме, не ги гоним, не ги наказваме и не си връщаме нашите пари. Сякаш не разбираме, че това е много по-грозно, много по-брутално, отколкото да те оберат в градският транспорт. А иначе мрънкането и оплакването не спира. Безадресно, късмета ни бил виновен, глобалното затопляне, кризата, времето, прехода…Пари има много и за всичко. За здравеопазване и образование, за пенсии и детски надбавки, за по-високи заплати, за откриване на повече работни места, за достоен живот. Има ги парите, само че ни ги крадат, а ние не само не побесняваме от това, но даже съдействаме за ограбването си. Трагикомичното е, че всеки път на изборите сами си гласуваме кой да ни нападне и ограби. Къде се е чуло и видяло да има банка без охрана? Е, има такава, нарича се България.