Операция шоков ужас. Български генерал, бивш министър на вътрешните работи пише на стената си във фейсбук, че родината ни била тъпа!? Гледам и не вярвам нито на ушите си, нито на очите си. Богомил Бонев ли си е направил харакири или някой хакер му е поставил този подарък от негово име? Коя ще да е тази негова тъпа родина, да не е България, в която той стана министър? Че дори след това се издигна и до шеф на панаир. Тук изскачат и сами се задават  няколко въпроса: Ако родината му беше остра – тогава какво? Щеше ли да стане охранител в мол? Ами ако е грапава, тогава какво? Страх, по нататък става зловещо. Генералът зове за свобода: “Тази нощ явно е безсънна. Но ако искаме свобода….”. Какво става, да не би някой да е отвлякъл свободата на екс-министъра? Той е в опасност, хукнах да го спасявам, в движение дочитах призива и…, се спрях. Оказа се, че Бонев ни зове виртуално, във фейсбук. Там в мрежата, сме призовани: “Бой по очевидно фалшивите профили… Важното е да не оставим нито един читав чиновник на властта (калинка) да щрака по компа и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Мама му стара, тъкмо си помислих, че топчето пукна, боят настана, че цял генерал ни поведе да се освободим… А то какво, битката се оказа клавиатурна. Но за сметка на това пък кръвожадна: “Да ги унищожим виртуално!…ако не изтребим това племе, троловете на служебни компютри, купени от ГЕРБ?!” Леле, представих си бойното поле осеяно с труповете на тролове, гномове, орки и урук хаи. Всеки паднал върху компютъра си, посечен от справедливия генералски гняв. И кръв, много кръв. Казах си добре де, прав е човека и мен ме дразнят тия. Тъкмо реших да се включа в сечта и периферното ми зрение засече нещо 3-4 реда по нагоре. Това окончателно ме разстрои: “… и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Как съм могъл да го пропусна? Бившият министър на вътрешните работи е един от нас! И явно си мисли, че ние простосмъртните редници не живеем щастливо. Той е нещастен. Рекох си, че като се справим с виртуалните му врагове, може би това ще го накара да се усмихне. Може би освобождението на ужким, ще го направи един истински радостен потребител в мрежата. За всеки случай приготвих и банкнота от два лева и се зачудих как да му я изпратя. Докато търсех решение, се сетих за още една възможност как да помогна. Опитах да открия  в телефонния указател собственика на ЦУМ и пловдивският Панаир, социалният милионер  Георги Гергов и да го алармирам за ситуацията. Надявах се той да му удари едно приятелско рамо. Телефонен секретар: Аз съм в Швейцария, оглеждам свине – майки, оставете съобщение след сигнала, грух. Това е положението, не му върви на Богомил. И родината му тъпа, и тролове са го нагазили, и нощта му е безсънна, а Георги го няма. А и битката му една такава виртуална. И това, “но ако искаме свобода…” какво означава? Искам разбира се. Но смятам да не гоня тролове във фейсбук, а да помоля Герговци да върнат заграбените  панаири, централните универсални магазини, фабрики, заводи, хотелски комплекси, плажове…Учтиво да ги помоля.